време е

Ахъм, и аз така - две летни ваканции като студент само това правех, обикалях България с вдигнат палец. Раничката, върху нея спалния чувал, а в нея винаги хляб малко, консерва и половинка ракия. Ако закъса стопа и замръкнеш нейде по полето/планината, все тая, палиш си огън, хапнеш, шлафсакчето топло, че и непромокаемо - кеееф!

Мислех само да мина през Пловдив да видя една бивша съученичка да пийнем по едно, ама срещата беше пред киното и... останах там три дни - даваха панорама на Трюфо. Спях нелегално в общежитието на сестринския институт. Кеф! Та... така три дни по две-три прожекции на ден. Такова събитие беше чудо нечувано едно време дори в Софето... Трюфо не го даваха, щото направил някакво необмислено изказване за България в някво интервю години преди това. Но Пловдив си беше съвсем друга губерния в това отношение.

Грууви, мен, мноо грууви!

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

ал ди меола е старо куче, но тази музика не е точно джаз. това малко фюжън и повече world music - новото течение. композицията няма кохерентност, няма сърце, няма среда, логика, няма прогресия. правят някаква заявка от 2:16 нататък и после избщо не стигат до решение, до завършък.

чуй това парче ако искаш да видиш брилянтна музикална логика. обърни внимание, че отделят почти минута и половина за да разрешат ( да завършат) песента и основния мотив. 5:07 до края.

[линк]

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Срам, не срам, сега се опитвам да чета "Дзен и изкуството...", но явно не ми е момент

Моят град

и нощите се скъсяват. Това е книга за дълги, тъмни и ветровити зимни нощи.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Уверена съм, че всяко нещо си иска времето, настроението, възрастта.Има книги, които никога не съм пожелавала да чета, книги, които съм захвърляла и никога не съм посегнала към тях, и такива, които препрочитам целите или страници от тях.

Моят град

да я прочета пак цялата...

ама нека мине Великден

бе, изисква нагласа, не се мъчи...

And the Mouse Police Never Sleeps.

Хич не се мъча аз.Едни "Местни финанси" мъча, но притеснението ми е, че са ми интересниМоже и да се смахвам на стари години

Моят град

а the dharma bums чел ли си, мистър ълигзандър?
~the stars were the same then as they are tonight~
дрийми.

тази книга ме изуми - изключителна сила..тя ми е даже по-любима

[линк]

And the Mouse Police Never Sleeps.

Тцъ, мистър Аусландър. Сори, начи!

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

си кофти пич. Образуваш ми вече опашка от книги за преДпрочитане.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Извън темата ми е питането ...

Боза, вяро ли е австрийците били най-големите мошеници в Европа ..... защото успели да убедят света, че Хитлер е германец, а Моцарт е австриец ...!?

И вече по темата, Боза ..... Цветя и рози .... Любов, а не война!

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Само провери да не са ти пробутали екземпляр от огромния гаф на печатницата с липсващи страници между 37 и 95. Че това бяха м/у 20 и 25% от първото издание.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Моцарт е най-добрият спътник на шофьора!!!

за опашката...

ама, като гледам, ще пререди останалите

[url=[линк]]"първообраза"[/url] на Пърсиговата...или "Историята за чудното изкуство на един котарак"

приятно четене, ако не си я чел досега...ако си я чел - пак приятно четене

And the Mouse Police Never Sleeps.

(от онова северноафриканско племе, дето не познава парите), щеше да е притеснително и смахнато да четеш "Местни финанси"

обаче в нашия свят....ми той даже Дон Хуан се оказа "бизнесмен" и познавач на финансите и инвестициите...

така че, не спирай да четеш и да се учиш..

And the Mouse Police Never Sleeps.

Скоро бях болна у дома.Реших да гледам "Боговете сигурно са полудели".Споменът ми беше, че така никога не бях се смяла в кино.Буквално бях се изтърсила от седалката.А бях доста голямо момиче вече.С добрия спомен като го загледах, ми стана много-много мъчно.За хората, които са все още сред природата и за хората като мен, заобиколени от благините на т.н. цивилизация.
Та, ако бях берберка може би щях да искам да съм от онези племена, които преди 38 години са основали ОАЕ.И пак може би щях да се вълнувам, донейде, от местните финанси

Моят град

берберите искат да живеят досущ като бушмените в онзи филм, без външна намеса...според мен те си живеят баш грууви - приспособили са се към средата си и предават уменията си на следващото поколение; отиват на пазара на границата на пустинята, заменят животни срещу необходими им продукти и вещи...(без посредничеството на парите)...после потъват обратно в пясъците


п.с. филмът е много готин и аз го гледах пак като го даваха скоро...и още повече се изкефих в началото, когато се правеше паралел между начините на живот на бушмените и на "цивилизацията"

нещо от рода на:"...и бледоликите затварят децата си в нещо, което наричат "училище", за да ги учат на умения да оцеляват в средата, която са приспособили към себе си"

та, така - връщай се към местните финанси, стига си умувала...

And the Mouse Police Never Sleeps.

Лошото е, че както не можеш да влезеш два път в една и съща река, така и не можеш да прочетеш същата книга. Хубавото е, че можеш да прочетеш друга, пак хубава книга, да видиш нови неща, които не си видял или си видял, но не са ти били толкова важни при първото четене. Но никога няма да се повтори ефекта на влюбването, отношенията с книгата стават едни спокойни, умерени като при дълга връзка.
Има книги, които не искам да препрочитам точно по тези причини.

П.П. Хубава тема, Боза :))