Проблем

Здравейте!В последните мнения малко се отклонихте от основната тема и се отдадохте на женски(не се обиждайте,моля) приказки.Ако знаете само колко е сериозно положението на момичето, нито за миг няма да я оставите да се води от сърцето си...Темата е мнооого стара -още от Балканджи Йово!Почти из всички краища на страната ни има легенди за Български моми пожертвали се в името на вярата си,за да запазим етноса си до днес.Ще кажете-,,Сега времената са други''.Нищо подобно-експанзията на Исляма е в силата си по всякакъв възможен начин-бъдещето на Европа е предопределено-Исляма.Това е война-война на цивилизациите.В личен план на пръв поглед нищо нередно-млади хора ,обичали се,е хайде да се вземат,ще го преглътне родата,буцата в гърлото на бащата няма да го остави дори да спи спокойно,майката ще се надява дъщеря и въпреки всичко да е щастлива...В началото всичко ще е добре-млад ,хубав мъж,който се държи много добре(по-добре от всички Български момчета край нея), до момента в който я закара в Турция.Накратко-патриархални родови отношения,думата на ,,стария'' е закон,забрадки,1.2,3,4 деца, ит.н.Не сте ли виждали по ТВ наши жени омъжени за бивши състуденти и заминали да живеят в Сирия,Ливан,Ирак,Турция и др.--ужас .За съвременната Българска жена -ужас-загубили са дори и интелекта си,говорят като робини.Това е заробващата любов.А питали ли сте се дали има Български мъже женени за ,,иноверки''-почти няма.Мой братовчед беше женен за Туркиня- и двамата бяха хубави,обичаха се, но като се роди детето започнаха разправиите- първо за името,за обичаите,за обрязването,...докато си прибраха(отвлякоха) Туркинята.Не става,просто тези 500 г. ще ни пречат винаги,може би причината е и във нас Българите, но не можем да го приемем.Синът ми е на 28г. и скоро му обяснявах тази верска непримиримост(бях на 3-4 чаши червено вино).Почти се скарахме с него.Казва ми-,,Това е в болните глави на вашето поколение.Знаеш ли във Стокхолм с какви интелигентни Турци на нашата възраст се запознахме!?''Темата е много дълга, но направете всичко възможно да откъсните момичето от предстоящите и беди, ако трябва има здрави момчета,които ше ви помогнат...,колкото и радикално да ви се вижда-само в краен случай!Извинявайте за отнетото Ви време и за нахлуването ми във Вашия свят!

Значи, че живота ни е карма и горе принципно написах какво можем да провеним и какво не можем.
Да, можем и променяме кармата си докато живеем.
Днешните ни мисли са утрешният ни характер, а днешните ни действия са утрешните ни случки.
Голямата ни карма е в мъничките уж незначителни неща и работи като жестоко и неумолимо възмездие.
Кармата може да се променя не само за бъдещи животи, а дори за бъдещи седмици и месеци от настоящия ни живот, в определен диапазон.
Ако ти ударят плесница, подложи и другата си буза не е овчедушие, а велико поучение за Карма. Подобни наши действия променят баланса на Карма в наша полза и то за броени дни...

Какви сме и каквиискаме да бъдем?! Пример, аз поради липса на база за сравнение и лична ограниченост във възприемането на света си казвам , че съм добър човек, държа да съм такъв добър човек и го заявявам навсякъде.
Живота, обаче веднага ме подлага на изпитание, изпитание не според ограничения ми критерий и преценка, а живота ми предлага реална ситуация, условия в които аз да докажа на практика, че съм добър човек.
Така нещата вече са съвсем други....което аз успея да покажа на практика в живота то е реалното и аз съм точно такъв, а какъв съм искал да бъда е друга стойност.
Така казано разбира ли се?

За мен тук основниятфакт е написаното от Anina_ в началото на темата.

"Защото от изясняването на факта ще се види и дали отношението (на Анина и нейните приятели - родителите на момичето) към него е правилно и има смисъл някакъв."

Ние нямаме достатъчно информация, ограничени сме във възприятията си за света, той за нас е мистерия и напълно неразбираем, не подлежи на овладяване и контрол , така че ние нямаме с какво и не можем да изясним факта.
Знанието, че не знаем е Велико знание, което ни принуждава да се приспособяваме и да следваме Съдбата си....и да се развиваме..най- лекия път.
Пак казвам, за нас няма нищо за изясняване, нищо сбъркано или нередно, от нас е нужно само изживяване и нещата сами се променят.

Без да се ангажирам с конкретния случай, а само примерно да предположим че в развитието си бащата на момичето е крйно време вече да разбере, че ние хората не трябва да грешим като се делим на някаквиси, умни, прости, черни, бели, българи, турци...ЗАЩОТО човек е дух в човешко тяло което има душа, и всеки човек изпълнява мисията си на този свят. Та , ако съзнанието на този баща е на ниво , че е време да му се покаже че такова мислене като неговото е мислене против Битието, то Битието ще му го покаже точно с това което най- много го боли, за да усеща... "Вашите врагове са вашите близки!"
Защото пък, всеки един индивид от нас е частица от Битието и атаката на една част от нас към друга част от нас - БИТИЕТО, се търкува като раково заболяване и след дълго и търпеливо третиране с медикаменти /показателни случки в живота/, накрая Битието безмилостно унищожава раковите клетки.
А в случая би трябвало да се хогледне третиране на проблеми, а не унищожене на клетката....Да Гунди, трудно е да възприемем, жертвата на една клетка за оцеляването на цялото е загубена песачинка от пустинята.
Цялото не иска жергви, защото не не сме пясъчинки, а сме много ценни: Всеки един косъм от главата ни е преброен, е написано.

А иначе сме свободни да си мислим каквото си щем, той живота си тече и си върши своето.

А ти как мислиш, че цялата история е станала случайно и гадния плътски турчин случайно попада на свестното момиче?... и че някой човек може да разумее причините?
А ако случайно причините са точно тези за които аз говоря, как мислиш да промениш цялата ситуация...да убием турчина!...А бащата?
Има много още такива турци?
А ти самата?

Благодаря! Относно добрината. Какво е добро и какво лошо? Ние добри или лоши сме?

Дългичко си ми написал пак.
Това в различни вариации с теб сме го обсъждали вече - не съм забравила.
Затова ще ти отговоря с въпроси и отзад напред по това, което си писал.
Как мислиш, аз мога ли да мисля изобщо и да разбера подобни неща?
Мразя ли турците?
Мога ли да убия човек?

На земята лежат само... килимите.

Жане, аз лично нямам какво да добавя-отклоних се от темата, вярно е, както писаха по-горе, но нали всичко минава през собствения ни светоглед, преминава и през последните ни преживявания, съжалявам!Извинявам се!Не мога да дам смислено мнение на Анина.Много е сложно и твърде индивидуално.
Не знам какво мога да добавя, освен че Господ си знае работата-и нека да оставим всичко в неговите ръце-той да реши кое е правилно и най-добро.

Ами опитвам се ПЪТник, опитвам се!Лаик съм, доверявам се само на усетът си за тези неща, нямам теаоретична подготовка.

Псалм 37:
4." Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти."
и още :
"1 Йоаново 5:15
и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него."

Което тълкувам, че и за решението на Господ се налага да положим усилия.

Тъй като аз съм простодушна,ще го кажа така:
"Господ дава, но в кошара не вкарва!".

Да. Или наложеното " Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори." Особено второто

Мдааа, нещо като "Обичам всички еднакво, ма негрите да си седят в Африка".
Или с други думи:"Пази, Боже, да не ми се случва на мене лично!"
По-ми близко това на Курки, ма то е ясно що.

На земята лежат само... килимите.

[линк]
Защото е кратко. За това.

Винаги с вас ми е било хубаво-защо ли?!?!Никога не сте ме разочаровали!
Поне не и до сега!!!

Ето т.нещо, което свързвам винаги с нещо свято:за вас:

[линк]

блг за разбирането!За пояснение-тя е ходила вече 2 пъти до Истанбул, на гости на семейството.Много ги харесала, очарована и т.н. по нейните думи.
На въпроса ми с какво се занимава майка му-все пак каквото е отношението към майката, такова ще е и към нея в бъдеще.Тя ми каза, че е в къщи/разбираемо, там жените не ходят на работа по понятни причини/, но си има занимание-рисува, много интелигентна била.Ами рисува-затворена в къщи, иначе ще изкрези.Поне аз така си обяснявам.От моите наблюдения с нашите студенти, досега нито един от тях, имам пред вид бълг турци -не отиде там да работи, макар, че специалността се търси.Нито едно момиче не отиде да се омъжи там, всички си търсеха себеподобнит.е. колеги -турци , но от Бг.Тук манталитета им е различен в сравнение с другите отвъд Босфора, трудно се адаптарита.Е, разбира се има и изключение, но тези 500г, скоро няма да бъдат забравени-за добро или лошо...
Иначе има доста колеги, сигурно някои я харесват, но тя нищо не вижда и не чува-тя е влюбена.Както ние сме били и което е прекрасно!Иначе нямаше да продължи живота

Ако и тук седим за да се дразним и разочароваме, защо живеем?

[линк]

Ох, сляпа работа. Но то и явно иначе не може. Млади, кръвта им кипи - всичко розово наоколо.
Когато аз бях в такава ситуация ми се струваше, най-тежко. Сега като те чета, си казвам (не защото е минало), а защото моето е момче все пак и си взе решението, въпреки моето мнение, замина си, блъсна се кат прилеп у дървото на реалността, освести се и се върна. Но си беше в страната.
Дано чуе поне колегите си турци от България, особено ако има такива ходили там и върнали се. Наистина не е нашия бит и начин на живот и е малко вероятно да издържи само със своята огромна любов. Прекалено млада е.

На земята лежат само... килимите.

какво да ти кажа....много съм объркана.Тука с децата , които са родени в Бг съм в отлични отношения.Уважаваме се много, от тях получавам най-много поздравления по празници.Те са си част от нас.Ако беше момчето поне от Бг, не съм против това.Но това, че не желае да научи поне бълг, поне за разговор, от 4г е тук-това ме притеснява.Иначе има БГ момчета, които са ужасно груби, със сериозни проблеми -знаете как е в живота, далеч съм от мисълта да идеализирам или да се настройвам само върху миналото.