Проблем

.....сериозен!Близко дете-студентка финанси има сериозна връзка с колега от Турция.Приемам хората като човеци, все пак сме 21 век.Но...Момчето е от 3г в Бг , не иска да научи български, разговарят на анг, уч.процес-също е на английски/висшите училища за пари направиха цели катедри за работа с чужди студенти, поощряват ги по този начин, все пак са доста пари/.Поне да беше добър студент и да има някакви планове.Презаписва по слаб успех, шляе се и за мен е тука за т.н. секс-туризъм-в нашите среди така се говори за тях, защото там връзка с момиче без брак е почти невъзможна, освен платена любов.Нашето момиче за пръв път се влюбва, не дава да се говори на тази тема.Майката и сестра и знаят, опитват се да и говорят, но срещат стена.Бащата не знае.Никой не смее да му каже с надежда , че връзката ще се разпадне след 3-тата година, обикновено толкова трае една любов или поне влюбване.Нашето смеейство също знае, не смеем да го гледаме в очите, момичето също не иска да му каже от страх.Той е ....меко казано не патриот, а чист националист.Реакцията му ще бъде поне инфаркт.Ако не се разделят, на което всички се надяваме, защото тя е категорична , че ще замине догодина там с него-притесняваме се за нея, но най много за него.И най вече, как ще го погледнем в очите-всички знаели, но никой не му казал.Чувствам се виновна.Това не е моето семейство, но все пак сме много близки-не знам как да постъпим.
Вие като по-опитни, видели и препатили, с деца като нашите-какво бихте ме посъветвали, какво е вашето мнение.Споделеното тук често ми е помагало в такива моменти.
Отивам да се трудя, пожелавам и на вас хубав ден!

Ух, наистина сериозно и страшно.
Но, нали знаеш, няма невъзможни неща.
Добре е, че ти поставяш въпроса – ти и ще действаш.
Разбрах, че си преподавател, значи имаш все пак , мисля си добра
(много по-добра от моята примерно) представа за психиката, мисленето и действията на младежите
от непрекъснатия си контакт с тях.
Даже може да им ‘подхвърлиш’ историята в свободен разговор и да искаш идея те как биха постъпили.
Дотук с идеите.
Сега конкретно. И то защото имах и аз такъв случай – с братовчедка ми.
Започнах с изслушване, пълно ангажиране на свободното време със ‘спешни задачи’,
после вече ‘биех’ по слабите точки, стигнах до присмех над някои негови качества, разсъждения, действия...
Какъв ти присмех – откровено си го подигравах. Повярвай ми никак не се чувствах добре от това, но тя беше като безумна – вършеше неадекватни неща. Рискувах и се разделихме, а бяхме много близки. Аз й казах, че не искам да идва при мен и да ми реве и говори само за него. Даже й поисках невъзможна услуга, (естествено принудена беше да ми откаже), за да й покажа колко е зомбирана и как ще остане сама, ако продължи в тая посока. И собствен опит споделих – но не, не можела тя така, при нея не било същото... тръпка, тинтириминтири.... А то момчето си супер, ама както ти казваш – секс преди сватбата при тях – ядец, та хванал си нашето момиче и работата вървеше на е**м страна.
И още нещо – спешно някой ‘клин’ около нея. Защото нали знаеш, клин-клин избива.
Не може да няма все пак някакъв кръг от приятели на тази възраст. Нека се ангажира някое момче, дори тя да го счита само за приятел – няма лошо. Но момчето да й иска постоянно съвет, лекции, абе помощ, дискове с музика, филми...все нещо интересно и за нея, с което да я ангажира.
И нашето момиче имаше, при това сериозна връзка, която беше на път да съсипе. Малко разговор и с момчето, нахъсване...общи събирания и... се получи.
Доста време не ми се обаждаше дори по телефона, сега подпитвала сина за мен, винаги я виждал с ‘нашето’ момче.
А другото си спря да я търси – разбрах, че се оженило, сватба правили.
Ми, ясно е – прави се оказахме с родителите й.
А сега и ти потвърждаваш подозренията ни...
Ами, няма да крия – пишейки това някакси се опитвам да преглътна ‘вината’ си, щото такива силови мероприятия не са ми по вкуса.

На земята лежат само... килимите.

Анина, казусът е много сложен.Аз имам дете на близки, която ще се омъжва за човек от друга раса.Молби, заплахи, обезнаследяване, нищо не помогна.Е, все още не се е омъжила, но ...бракът и децата и никога няма да бъдат признати от баща и-категоричен е.
Не знам дали трябва да криете от бащата.Би трябвало да му се каже.Иначе ако е свястно момче, защо не?!?!Е, аз не бих приела за себе си и за дъщеря си турчин-в смисъл, не бих се чувствала комфортно, за съпругът ми да не говорим.
Имаме приятели турци, имаме близки със смесени бракове.Не сме против тях, но когато опре до самия теб, вече е друго.Не знам какво да ти кажа.
Лично аз нямам против никой, независимо от националност, раса и т.н., но за брак е малко по-сложно.
Трудно е да се даде мнение по въпроса, но както казват македонците :"со кротце и со благо", а пък някои допълват приказката-"и со малко кютек".Това последното беше някакъв опит за шега, за разведряване.Но иначе е сериозно.

Всеки един от нас има индивидуална схема за развитие на Земята.
Това развитие не е случайно и се извържва само като живеем.
Ти правиш несполучлив опит да съставиш обща картина, но не можеш да подредиш сложния пъзел.
Всеки един от нас ще изживее своето, което е свързано с изживяването на близките и другите и всичко това допринася за индивидуалното ни развитие на съзнанието ни.
Това е причината, ако я търсиш и вина няма в никого.
Има съвършенство.

Зная, че мнението ми е нерезбираемо и сложно и особенно трудно от нас за възприемане и изживяване-така е замислено, освен ако някой от нас няма конкретно предложение за друг, лек начин за развитие на човешкото съзнание.

Предписанията са сведени до следното: Не е важен фактът, а отношението ни към него....смъсълът е че фактите от живота ни са предначертани категорични условия, а отношението ни към фактите е нашия избор от свободната ни воля-нашето собствено и истинско самоопределение.
Какви сме и какви искаме да бъдем!

Значи ли според теб, че животът ни е обречен на предначертана съдба /карма/, която нямаме сили да променим?

Ако не се лъжа той точно това казва.Поне аз така го разбрах.
"Всеки един от нас има индивидуална схема за развитие на земята.....
Всеки един от нас ще изживее своето....Фактите от живота ни са предначертани категорични условия..."
Само последното леко ме обърква:"какви сме и какви искаме да бъдем".
Но мисля, че схванах какво иска да каже.
Пътник, ще ме извиниш, ако грешно съм те разбрала!

Абсолютно си прав, че всички ние се развиваме по различен начин.
Вярно е, че не е важен фактът, а отношението ни към него.
Как мислиш кой е тук факта - дали че момичето е влюбено в момче от Турция или
че това момче от Турция е меко казано далеч от влюбено в нашето момиче и е с него само и единствено, заради някакви плътски удоволствия?
Защото от изясняването на факта ще се види и дали отношението (на Анина и нейните приятели - родителите на момичето) към него е правилно и има смисъл някакъв.

На земята лежат само... килимите.

Здравей, Клер! Разбирам , че се съмняваш в това което си разбрала.

Аз пък не мисля, че сме безсилни да променяме карма или съдба или там кой как го нарича.
И не съм сигурна, че седенето и бездейното съзерцаване единствено на житейските ситуации е възможната човешка реакция.
Може би изцяло не е възможна корекция, но все пак аз не бих спряла да опитвам.

На земята лежат само... килимите.

Здравей Курки.Ами да, материята е малко по-особена и аз не съм запозната с нея, а е и поднесена на по-висок стил, така че е нормално.Надявам се Пътник да каже дали правилно е разбран от нас.

Да Жанче!
Би трябвало да опитваме, независимо от това до колко и как ще успеем.
Аз само се опитах да анализирам/силно казано/ това, което Пътник е изложил в схващането си.Просто написах това, което разбрах от написаното от него, но нямам претенции, че правилно съм го разбрала.Писах същото и на Курки

Ами, всеки има свои виждания - като си ги изложи, все ще е от полза за Анина, мисля.
Казах ли ви "Здравейте"?
Лелеее, ма много неучтива съм.

На земята лежат само... килимите.

Е, Жанче и ти пък!Ами нали сме си все заедно!И си ни е хубаво, нали?!?!Поне на мен!Чувствам се освободена с вас!Вие сте едни от малкото хора, които не са ме разочаровали9е поне за сега!Хубава дружинка сме си!Е, имаше едно, две изключения, но....всички преминава и се забравя.Ние сме си ние.Кой каквото и да иска да мисли, но мисля, че сме и добри и състрадателни и привързани.
А пък и още нещо-винаги посрещаме радушно новодошлите и ги предразполагаме да останат, ако им хареса.Никога и никой не сме пъдили от клубчето ни,никой не сме обиждали, което не за всеки клуб може да се каже.

Пошегувах се, де.
Нещо като тутун-пауза между 'лекциите'... може па и други 'колеги' да се явят.
Темата е хубава.

На земята лежат само... килимите.

Всеки е свободен-ако иска да се явява и да взима отношение, ако иска да стои настрана.Има хора, които обичат общуването, други предпочитат самотата.Няма лошо.Важното е да има търпимост и добро отношение, дори когато възникне спор, да се води добронамерено.

И още нещо хубаво има-че когато се пусне тема, започват коментари-кой съгласен, кой несъгласен, но това е приятно за човекът, който я е пуснал.

Дааа, сега се сещам, че май никъде не пише какво казва момчето от Турция.
Прочетох само, че щяла да заминава с него ли, при него ли...не е важен точно израза в случая.
Мисля си, защо пък да не отиде, хем екскурзийка, хем ще се види (или изобщо няма да им я покаже) с роднините му. И тогава сама ще изясни нещата, чувствата си и ще е с ясна представа какво да прави. Щото май наистина ако се пипа грубо, може и да я 'спасят' от това момче, от тази връзка... но пък ще я загубят като 'тяхното дете, сестра, приятел". Отчуждението може да нанесе по-големи поражения за бъдещето й, отколкото ситуацията в случая.
Бе пиша си, май и не излиза много ясно, защото същевременно се връщам в мислите си към 'екскурзията' на моето момче.

На земята лежат само... килимите.

Жане, нещата не са толкова прости, защото все пак никой не може , а не трябва да надниква в душата на другия.А а пък при мен винаги, когато съм допускала да надникнат, съм била изтерзавана по един или друг начин за известно време, но все пак си мисля, че отстрани погледнато едва ли ще е точно и вярно.
На нея и е хубаво, на родителите -не.
Но всеки един от нас, го е преживявал по някакъв начин с децата си-те са и радост и болка.Най-голямата радост и най-голямата мъка.

Никъде и не казвам, че са прости нещата, Клер.

На земята лежат само... килимите.

Но аз не казвам че ти си казала, че нещата са прости-аз го казвам, че на са а и не само те.
В живота ни ежедневно възникват проблеми-сложни неща, а понякога ние сами дори си ги създаваме и после тъгуваме, анализираме , вместо да махнем с ръка и да продължим.
Ето, както е в случая, гледана с обич, с надежда, за нея е правено вероятно най-доброто.Вероятно родителите и това и говорят, но....
Странно нещо е човекът-смята, че когато прави някакво добро, непременно трябва да му се отвърне със същото, а и понякога мислиш, че вършиш добро, а то се оказва, че не било добро за ответната страна.Та и с децата така.