Победителите

По принцип никога не съм бил център на вниманието по празниците.Пък и за мен все по-малко смисъл имат събиранията.Просто няма за какво да се събирам с някой.Това е истината.
Просто никога не е имало смисъл от тези събирания за мен.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

по принцип човечко, друго попитах ... не ми се лавира тази вечер

Съгласна съм,че групата може да бъде от огромна полза при поведенчески проблем,обаче когато човек търси нещата вътре в себе си ,може би трябва индивидуален подход.Много вероятно е,ако проблемът отпадне на вътрешно ниво и групата да отпадне,като необходимост.
Наблюдавала съм,че по-индивидуалните личности трудно отработват психологическите си проблеми в група.Не я изключвам.В редица случаи действа.Типичен пример са семинарите на Essens.Все пак ако трябва да избера път за себе си, ще е по-скоро индивидуалния.

Новагодин, зная, че си сериозен човек. Не е нужно да иронизираш киселите краставички и да ги подценяваш...Не видях нищо интимно в победата на Георги Кехайов.Нито ме разстърси като зрител успеха му. Ти фокусираш върху личното, но знаеш, че много малко хора могат и го споделят с близки хора...или с близък партньор. Това "докато смъртта ни раздели" е възможно и да е пародия - примери колкото щеш от живота. По-интересно в такъв формат като Сървайвър, според мен, е възможността да изявиш себе си принципно, малко кофти игра е, но пък и участниците са събрани там по желание, а не по някакъв критерий за успеваемост.
Аз обичам кисели краставички.

Той не само старецът Сантяго получава оглозган скелет, всички ние с това се сдобиваме в края на живота си. Именно това, към което сме се стремили винаги. Американският Крал Лир.

Не можах да гледам Сървайвър тази година, но го видях при Росен Петров, и общо взето много добро впечатление ми направи. Просто е умно момчето, сериозно, с някак горчиво чувство за хумор. Наясно е как стоят нещата в живота и въпреки това успява да си вярва и да бъде оптимист. Тъй че какво да кажа......супер :))))))))


let it snow, let it snow, let it snow

Много фантастика четеш и оттам се получава дисбаланса в крехката ти душевност.
Новагодин какво да направи за теб? Всеки се съхранява както може. Правото на избор не означава да вампирясваш из нета, за да ти се обърне внимание.

Уважаеми,
наясно съм колко си отровен, но все пак си позволявам: що не пробваш да гледаш сега вси4ки розови филми и сериали по Коледа. Вярно, ще ти изразходват няколко наръ4а салфетки, но можеш да не ставаш, докато не откриеш смисъла и отговорите на всички тези въпроси

Метли управлявам всякакви

Е това ми е проблемът че не мога да съм самостоятелен,а го искам.

еии братчет,и аз не мога да съм самостоятелен...
Аз постояно съм заобиколен от моя приятел-невидим глупак,невидим идиот и невидим простак.Тези са дежурните!
от време на време се пявява невидимия сексманяк,подлеца и антисоциялния.
Има и още,ама не мога да ги класифицирам другите!

Пази се от нато братчеде.Има нова разработка за създаване на вирус на идиота.Пъскат го на врага и всички стават идиотчета.Сериозно!И аз съм замесен естествено!

[линк]

Не можем да направим на 100% нещата, които не са в наша власт, колкото и да го искаме. За тези неща, които зависят от нас /дори да трябва да търсим помощ/ положението е по-различно.

Метли управлявам всякакви

Нищо не зависи от мен защото чувствам че съм нищо.Нямам бъдеще нито минало.

Зависи, как да не зависаи? Прави икономии на въздуха, водата, ел.енергията и пр. Дано най-накрая се почувстваш "нещо"...Това ще е началото на доброто...за което говориш. Под икономия на въздуха...нямах предвид да се гръмнеш

Има едно Есе на Валтер Бенямин "Деструктивният Характер"
Което Горе-Долу Завършва Така:
"Деструктивният Характер Постояно Мисли (и Планува) Само*Убийство
Но В Крайна Сметка Заключава, че Усилието Не Си Струва ..."

За мен Сървайвър е доста несполучлива имитация, а т.нар победители-фалшификати.
Когато гледам подобни предавния се чувствам дълбоко нещастна, защото знам,че ако съм там не бих могла да отговоря на посочените стандарти. Добре че не е нужно да го правя.
Разбира се както в живота ,така и в тв предаванията едни стават звезди , а други са отхвърлени. И на мен ми е интересно кое е ги прави такива. И дали не е смелостта на някои да не отговарят на наложените стереотипи и правила . Ето -на един с невзрачна фигурка не му пука ч е не е атлетичен и точно с това става симпатичен. Мисля че това това му е помагнало да се устреми към победата-гледа право в целта и не се разсейва от подробности.
Във всеки случай аз мисля, че няма стандарти за успех. Но илюзията телевизия и илюзията живот са различни. Задачата на първата е да е сладка, удобна и по-разбираема от неизвестната реалност.В нея всичко е предвидено по сценарий, дори и победителите.

Отчитам разликите между шоуто и живота. :-) Все пак тук имаше нещо неуловимо, нетипично за шоу или състезание, но пък го има във всекидневието. Например, от какво зависи това, шансът да застане на твоя страна, след като нищо в съществуването ти уж не го е предполагало?
Весела нова година!

Например, от какво зависи това, шансът да застане на твоя страна, след като нищо в съществуването ти уж не го е предполагало?

Не може нищо да не е предполагало успеха. Има знаци, които сочат. Победителите си личат .Преди всичко те винаги са вдъхновени и окрилени от нови идеи. Около тях винаги витае духът на празничност и ентусиазъм. Дори когато потънат във всекидневната рутина.Те са винаги щастливи. Те почти никога не изразяват недоволство, омраза, гняв и депресия.Те винаги са в добри отношения със себе си и околния свят,дори когато той е не толкова дружелюбен към тях.Тази тяхна нагласа създава около тях област на хармонични трептения, където всичко се нарежда успешно.Позитивната нагласа ражда победители.
Победителите си имат своя психология. Победените,Бедните, Болните и социално слабите си имат друга психология.
Лично за себе си мога да кажа,че шансът е заставал на моя стрна,когато не съм му отдавала прекалено голямо значение. Когато съм си казвала`Ако стане-добре Ако не стане -още по-добре.`Друг път шансът идва при мен,когатов мислите ми няма и сянка на съмнение и страх, а само спокойна решимост да направя нещо и увереност ,че ще го получа.
Явявала съм се на изпити неподготвена и съм ги взимала с лекота.
Понякога предварително се примирявам с поражението,но продължавам да се държа така сякаш имам в джоба си целта.
Желая весело посрещане на новата година.

"Явявала съм се на изпити неподготвена и съм ги взимала с лекота."

Аз пък съм се явявал неподготвен на изпити и винаги са ме късали.И ми са се подигравали тотално.
Изводът е че на едни хора е дадено да живеят,други като мен трябва да умрът.Защото на едни Бог помага,а други никога не е посетил.

Е, Блъди недей да се депресираш сега. То много зависи какъв е изпита. Аз следвах педагогика. Дори да не бях чела, на изпита разтягах локуми от обща култура. Но на изпит по математика, физика или друга точна наука , ако отида неподготвена,много ясно ,че ще ме скъсат .
Кой ти се е подиграл? Никой преподавател с претенции за професионализъм,не би ти се подиграл. А разни там студентчета-мърльовци недей да гледаш. Кво ти пука!

На мен одавна за нищо не ми пука.Ами сега си чатя с някаква в нета,поне това ми е интересно.Поразпитвам ги какво работят и ми е интересно да говорят за работата си.Като аз не мога да работя защото нямам талант поне да чуя те как възприемат работата.