Победителите

Част от това мнение вече съм го постнал в 40-50, но тук си струва да се поразсъждава чисто психологически върху феномена.

Става дума за финала на "Сървайвър" и колко различен беше от "Дансинг Старс". Спечели едно обрулено момче с невзрачна външност, чийто език се мотаеше из устата, всеки път, като му дадяха думата.
Беше своеобразен пример за това, как печелившата визия и атлетичното излъчване съвсем не означават, че човек е победител...
Гледах преди години някакво френско състезание за преминаване през пет изпитания - вкарваха участниците в сандък със змии, ходеха по стрелата на висок кран, ядяха червеи, спускаха ги в клетка в дълбока вода. Сред тях имаше един симпатяга, на когото всички останали - нахакани атлети и атлетки - се смееха заради невзрачната фигурка, чорапите с по пет шарени пръста и стеснителното поведение - дори откровено един го наричаше "педал"... Ноооо накрая малкия неочаквано спечели, и то съвсем заслужено. Премина почти на един дъх по цялата стрела на крана 40 метра над земята, без да трепне, без да се олюлее...
Като бедния слуга в приказките, накрая винаги му се отрежда ролята на победител - почти архетипова фабула по Юнг.

Не знам дали на Пранджева не и липсваше чувство за реалност, нещо което Жорката явно притежава в изобилие - как да се държи, в каква светлина да се представи, къде точно да натисне и къде точно да спре. Или пъэк подцени значението на духовната сила. От там нейната издънка, и неговата победа.
Пранджева явно не е отборен играч. А това беше отборна, социализирана битка, в която принадлежността към групата е елемент, свързан с крайния резултат...

ПП Весели празници на всички!

Спечели едно обрулено момче с невзрачна външност,

Начи треа да съм много луда.

(Снощи за пръв път тледах сървайвър по принуда. Мама го гледа, пък не исках да я оставям сама в стаята.)

За пръв и единствен път го мернах тоя въпросния - секси е пичът на външност, айде, понеже сме откровени - може да ме накара да се....сещаш се...

Приказките му не можах да чуя.

Беше своеобразен пример за това, как печелившата визия и атлетичното излъчване съвсем не означават, че човек е победител...

Вътрешна сила,мотивация,концентрация.......Даваш добра тема за размисъл.В състезанията нещата са по-ясни.Кой е победител в реалния живот?Как се става такъв и победата винаги ли е победа?Вярна ли е максимата"Победителите не ги съдят"?

"Кой е победител в реалния живот?"

Смъртта.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия


Пожелавам ти през 2010 да престанеш да мислиш за самоубийство и да намериш светлата страна на живота!

ТАКА КАКТО МИСЛИШ ЗА САМОУБИЙСТВО ПРОБВАЙ ДА ПОГЛЕДНЕШ ДА ЖИВЕЕШ . ПОЖЕЛАВАМ ТИ ПРЕЗ 2010 ДА СПРЕШ ДА МИСЛИШ ЗА САМОУБИЙСТВО И ДА НАМЕРИШ ЦЕЛ В ЖИВОТА ЗА КОЕТО СИ СТРУВА ДА ЖИВЕЕШ ПОВЯРВАЙ ИМА ТАКИВА ЦЕЛИ . ВИЖ СВЕТЛИНАТА В ТУНЕЛА НИЩО ЧЕ Е ПРИБЛИЖАВАЩ ВЛАК. ДО КРАЯ НА ТУНЕЛА ВИНАГИ НАМИРАШ КЪДЕ ДА СЕ СКРИЕШ ДОКАТО ОТМИНЕ И ПРОДЪЛЖАШ ПАК

Ще се разсмея.
Пътят към Ада е постлан с добри намерения.
То освен с добри намерения е постлан и с добри пожелания.

Поне знам че отивам към Ада.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

В подобен тип групи (както и в терапевтичните групи) онова, което се случва е по-близо до реалния живот, отколкото до състезанието - най-малкото защото действат правилата на социума и общността. В състезанието победата е по-лесна от победата в реални житейски обстоятелства. Там е достатъчна конкуренцията и всичко, което се прави в името на конкуренцията. В житейски обстоятелства победата изисква повече неща от конкурентност.

Не, че ти го пожелавам, дори напротив, но размишлявайки чисто хипотетично, ако успееш да събереш сили за самоубийство (успешно, де) догодсина и тва по некъф начин стане извесно в тоа форум, кви ли драми и дискусии ше има сред секретарките тука на тема "Ах, дали ако му бех пуснала да ме наебе горкия грозник, сега щеше да е жив?" А по отношение та темата, в таа игра не пичели ли тоа, който публиката избере? Начи, комплексарите, дето единствената им физическа активност е цъкането с дистанцьонното по каналите, нормалнно мразат атлетичните и успешни терминатори и съчустват на некви депресирани мухльовци (или кактотамгоопределиха тоа дето е спичелил сега) с лузърски жувот и без бъдеще, и гласуват за тех. Не, че имам нещо против, но за мене единствения печеливш модел от сичките лайняни риалити-формати беше Ники от Кърджали (Сървайвър 2). Симпатяга беше. Аре, честито Рождество и т.н.

"В житейски обстоятелства победата изисква повече неща от конкурентност."

В действителността или ти или той.Или той умира или ти умираш.Или твоята мечта умира или неговата.
Затова знам че хората почитат единствено Смъртта на чуждите мeчти.Те се кефят когато чуждите мечти не се сбъдват.Те се кефят когато хората умират.Те дават само смърт и престъпления по телевизията.Защото,Те се кефят единствено на Смъртта на другите.
А за разлика от XXL при смъртта и престъпленията няма червена точка.Защото децата трябва да се научат още от малки да убиват мечтите на другите.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

Ако е за единият гол задник,да ме водят на проститутки и да ме съживят.Но това не е възможно,нали?Съживяването не е възможно де, да уточня.


Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

В действителността или ти или той.Или той умира или ти умираш.Или твоята мечта умира или неговата.
Ясно е, че това не е реалността. :-)) Хората почитат много неща - и живота, и смъртта, и безсмъртието.

По добър начин играеш ролята си, но ми се струва, че това започва да те ограничава. Време е нещо да промениш. Весели празници!

"Хората почитат много неща"

Хората почитат единствено себе си.99% от хората биха жертвали всичко в името на това да оцелеят.

Всички сме просто животни и ботове.Няма друга почит освен почит към собственото Его.Даже някои дотолкова почитат Егото си че се смятат за Вечни и божествени.


Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

За тебе празници няма ли, бе? Я сядай на масата и стига писа глупости и негативизми.

Няма празници за мен.Одавна за мен понятието празник не съществува.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

В житейски обстоятелства победата изисква повече неща от конкурентност.

Със сигурност е така ,доколкото победата в голяма част от случаите е лична и е плод на вътрешна борба със самия себе си.
Отиграването на нещата в група/като терапевтичен подход/може да бъде полезно за много хора.Специално аз харесвам повече индивидуалния подход,но колкото хора-толкова пътища.Важното е да се постига това към,което се стремим.

Мисля, че преекспонираш конкуренцията като фактор за успех. Нито в житейска, нито в нежитейска ситуация е основното ;). Новагодин, житейска ситуация е всичко, което ти се случва-независимо дали е в любовта, в социума или на улицата.
Обичаш ли кисели краставички? Казват, че това е един от капризите на жената в предменструален период, само един от капризите й...Ти ще се конкурираш ли за киселите краставички в такъв момент? Ето ти житейска ситуация. Не разбирам прекаленото и самодоволно споделяне на победата. И други неща не разбирам, но си трая.

от колко отдавна

Победата е нещо прекалено и дълбоко, и интимно, и значимо, и разтърсващо не само за победителя, но и за участниците, за да го сравняваме с кисели краставички...
Като Стареца на Хемингуей. Хващаш огромната риба веднъж в живота си, но това не е победата. Победата е да ти стигнат силите я изтеглиш до брега цяла. Е, той я изтегля, макар и само като скелет, оглозган от морските хищтници. Но и тая оглозгана плячка не е победата. Цялостна ще е победата, ако се намери до него някоя душа, която ще му подаде чаша вода,ще превърже раните и ще го утеши, говорейки му, че всичко си е струвало. Благодарение на това, когато заспи изтощен и смазан, старият Сантяго наистина ще се събуди победител, с оглозгания улов на живота до себе си, но и с усещането, че си е струвало - заради малкия Манолин, който го гледа с възхищение и обожание... В неговите очи вече ЦЯЛОСТТА на победата придобива признание и смисъл, в които изцеденият до смърт рибар се е съмнявал, гледайки отчаян оглозгания скелет край лодката си.

ПП Има и друг тип победа, малко по дзеновска като идея, онова със Сървайвъра напомня и за нея...

Индивидуалният подход е необходим, но лабораторен подход. В групата напрежението е по-високо, но това е, защото групата олицетворява обществените реалии, в които ще се движиш след терапията - другите около нас са и спасение, и опасност. Затова групата е полезна, там вече функционираш в общество - в каквото живееш и в действителния живот, с всичките му рискове. И ще се бориш, ще убеждаваш, ще бъдеш ранявана точно като в общество. Разликата е, че е по-безопасно, и че имаш възможност да експериментираш, за да си направиш съответните поведенчески корекции, както и да получиш помощ - и от останалите участници, и от терапевта.