Днес

верно е, основите на сумати сгради тука са зеленясали от влагата и да ти кажа, хубаво е че си се изнесла на осмия ден, че и ти щеше да зеленясаш до под мишници. Аз затова джиткам в черен ник, да не ми личи
А тая лондонска скорост на живота ме убива, майна. За град с по-бавно време съм роден аз.

толкова много различни мъжки прически не бях виждала. и същото разнообразие от шапки върху главите им :))))

лявото зове със страшна сила тука, нали знаеш

и така да е, е далеч по-приятно от това - да срещаш предимно шкембеджии в анцузи ;)

инак чух, че жените им били много страшни, та това мож да е и една от причините за мъжкия масов завой :)

всъщност, и аз на осмия ден вече с последни сили драпах да отпътувам за Прага, но щом стъпих там, я видях като някакво затънтено малко селце. да не говорим за хилядите й магазини за пижами с нескопосани витрини, калта, лайната и изобщо - огромната мизерия по улиците, съперничеща си със Софийската и на места надвишавайки я...

толкова бързо изтръсках умората, че Лондон ми залипсва моменталически :)

Крузъра да каже, ама според мен сигурно са някакви готини русоляви бледи какички там.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

нямах предвид външният им вид :)

Ааа сега разбирам, да, и аз съм го чувала това Най-вече се разбирало при развод.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Хаха, мръдни малко встрани от витринната част на Лондон и кеф ти самосвали с чукундур от Третия свят, улична поезия, недооглозгани KFC кълки по паважа и джапанки+анцузи.
Лондон успява някак си чаровно да се изниже от тези гледки защото (според мен) върви с митологията си в комплект - тук всичко е оригинал (надлежно описан от викторианската литература) докато другаде си е просто ... ами мизерия или в най-добрия случай копи/пейст.

Умеят да придадат на мързела си стил - безспорно. Пинизът на небрежното обличане е да се чувстваш комфортно в него, май. По това ще речеш, че собственика на дрехата е британец, а по нашите ширини се пънем да си декларираме доходите, дори чрез с клечките ни за зъби. Като им е вменено че са столица на модата (поне мъжката), нъл се сещаш че им иде някак си отвътре да си обръщат саката с хастара навън и да ходят с пусната бяла риза и ластичен пънки джинс. Особено са ми умилителни обаче жълтите, които са налазили целия Лондон и припкат след тях подражавайки им на social freak стила.
Британките ... оу диъ. Сексът и Града, какво да кажа повече. Тъжна картина Поне могат добре да се гримират, а не ходят нацапотени като френчи импресии от миналия век. Сигурно имат пръст (или поне малко пръстче) в лявото "шофиране" на Острова, но по-скоро си мисля, че в едно общество като британското, животът вече така е устроен, че хобитата, стилът, професионалните интереси и клубната принадлежност натежават при избора на партньор. А фамилията е ако не в разпад, то поне в полуразпад, уви.

Като причина за 21% от разводите във Великобритания за миналата година е посочен алтернативния живот на единия от двамата във Фейсбук или Туитър
Децата, които при нас крепят голяма част от поразклатените бракове, тук почти не са фактор, поради социалната кошница, в която има място за всички.

Фейсбук или Туитър?
Те някакви не бяха ли тръгнали да се колят и бесят именно заради фейсбук афери?
Абе как може да вземат толкова насериозно такива клюкарници? Егати!

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Хайде да си приказваме!

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

блажено грухтях на хамака, слушайки песните на кокошките :)

Животинска идилия

The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two