Днес

с майка ми и баща ми си играхме на споделяне.

" - това, което никой от вас не знае за мен и за онзи зимен следобед, когато щяха завинаги да ме изключат от училище...." - с нещо такова започнах, после изпихме още една кана вино. всеки с откровението си. смяхме се. и ни се насълзяваха очите. едновременно почти.

днес...си замина момчето, в което бях влюбена на дванайсетгоришна възраст. дано на по-хубаво място да е отишъл...

днес...иначе е един прекрасен и топъл зимен ден...

а за вас какво беше чувството и случването в Днес?

а моят ден беше наистина ужасен.
От много много време не се бях усещала нещастна. Бях забравила какво е. Едно тъпо и празно. Чувството, че никой нищо не иска да прави с теб, че нямаш никакъв смисъл и полза за никого. И неприятностите в работа не спират.

Но пък имаше и някои хубави моменти - новината за един концерт в края на декември например.

Утре трябва да е по-добре.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

този път и аз ще дойда :)

Този път може да ни изпеят това

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

би било прекрасно!

нека пусна и Това, въпреки, че няма да ни го изпеят със сигурност...

ядох печена тиква и се занимавах със стоиедна бумащини.

виното накрая внесе равновесие.

:)

Хаха, и на мен днес виното ми внесе равновесие, по-скоро де-равновесие, още на обяд. И сякаш облаците се разчистиха.

Готова съм за съботно - неделни дяволии.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Аз само идвам да се разпиша тук, че съм определено Нощна птица. То си личи по часа.
руж

Леле, билетите свършили!

ако успеят да преместят концерта в по-голяма зала, щели да имат най-много още 50 билета за продажба. лошо.

идвай по-честичко, тогава :)

Голямо прецакване, ама какво да се прави.

Нещо в мен хем иска, хем не иска да ходи на този концерт. След онзи през март направо не ми се иска да бъркам отново там, в прекрасния спомен, в онова, което изпитах тогава. Не знам как да го обясня по-точно.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Мда, а и имиджът на нощност трябва да се поддържа, ние вече сме в по-дневната част на спектъра.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

странно, и аз си го мислех подобно това - нещо в мен хем иска, хем не иска... да я изживее тази среща.

така че... изневидението нека реши :)

Само ти ме разбираш.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Заслушах се в Comatose и много ме накефи, не се бях сещал за Ayreon сигурно от поне 6-7 години и явно съм пропуснал.
Препоръчай някой любим техен албум, плс :))

да ти кажа честно, имам единствено тази тяхна песен, в папка "Марули", получена по пощата :)

мога само да ти предложа Линк към ревюто на Борис за албума им "01011001", в който е и Comatose.

линк - прочетен, албум - идентифициран, кредитна карта - ощетена ))

Междудругото нак-накрая и аз взех да ги чуя тези младежи, много ми хареса.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Днес е един прекрасен ден!
Обичам.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...