Спамка

Разкошно букетче - МЕРСИ много!!! А за какво ще ме черпиш?!? Аз самата истина си казах просто... такава, каквато я виждам

[линк]

айдеее...отекох!

сега остава да извадя и торбата с подаръците.....

Някой май се размечта за Коледа, а?

[линк]

Мдааааааааааааааааааааааааааааааааа...

какви подаръци сте замислили за дечковците!
моята е много сложна...трябва да мисля за три празника....

Защо за три?
Аз моя подарък за Александър вече съм си го купила и съм мнооооого щастлива от този факт!
Страхотна книга с твърди корици и пъзели в нея за страшните динозаври - Алекс е луд фен на всички Диновци - 99% съм сигурна, че ще му хареса, и то много! Освен това заедно ще се занимаваме с книжката, абе супер

[линк]

Еми три...имен ден, рожден ден, коледа...а ако включим и нова година....

Моята иска около 1600 неща като се почне с лаптоп, дървена къща за кукли (направена като къщичка на дърво) и дървена кухня (уникални има ги изложени в Genesis) ... иска още няколко неща покрай понитата ама ще ги оставиме за бабите тях

Hot stuff

това да се чува - КРАСИВИ поводи за ХАРЧЕНЕ на пари - бъдете ЗДРАВИ с Ани



[линк]

е, то ако слушаме децата си, апартаментите/къщите ни няма да поберат всичко, което искат те за празниците

[линк]

Можееее

Hot stuff

Но аз имам традиция останала от родителите ми - в дните между коледа и нова година всяка сутрин чорапчето на Ния е пълно .... така че ми трябват повечко подаръци

Hot stuff

Вихърче, ти определено провокираш. Дори и мене........ да пиша. Знаеш ли, преди 4 дена една много добра моя приятелка, която доскоро работеше в онкоодтеление ми каза следното: "Онкоболните те изпиват със сламка, която сякаш са забили дълбоко в мозъка ти!" Тълкувай го както искаш. На мен, която загубих баща си точно заради рак, това отначало ми прозвуча много грубо, НО после се замислих иии...... намирам го за истина. Ти си прекалено чувствителен човек и мястото, където работиш, според мен, не е за тебе. Защото на онкоболните хора трудно се помага. Според мен, ти с твоята натура и нагласа, ще си полезна на място, където ще помагаш и реално ще виждаш плода на труда си. Благодарността в нечии очи. Радостта. И слънчевата усмивка. И всичко това ще е твоя серотонин.

Хубавото, което правиш е, че не спираш да търсиш отговори. Отговорът, който трябва да спре "въртележката" в мозъка: ЗАЩО?!?!?! Дано да откриеш отговора или поне още един човек, който се чувства по този начин. Сега ще споделя нещо много лично, което после ще изтрия, защото личният ми свят е затворен за това място.
....................................................................................................................................
Затова, искрено, ти желая да откриеш човека, който да ти вдъхне увереност, че тези неща - депресиите, в които изпадаш са част от живота и се случват и че и поне още един човек търси неистово отговор на въпросите си.

Цитирам те:

В отговор на:

---

касае ме, защото всички сме хора и защо аз да имам привилегии, за които други не са и сънували даже?

---

защото аз също отдавна се интересувам от това......... и даже се питам въпрос на късмет ли е, че съм се родила точно сега?!? Защото ако беше преди 50 години дори щях да съм омъжена на 17 години, със сурия дечурлига около мен и тази независимост и уважение, които сега имам, щяха да са неща, за които не бих се сещала.

Ще се радвам да се чуем по телефона и да си поговорим.

Изнудват ни!

Деси, не знам дали Алекс не е малък, но виждала ли си тази поредица книги? Интересни са. Един приятел ги печати в тяхната фирма и ни подари една.
[линк]

Мерси за инфото, обаче тези чудовища нещо не ми допаднаха много-много, и то предвид, че съм му взела вече за Страшните Динозаври, май че ще му дойдат в повече

[линк]

А пък нашта с тоя Франклин...леле божее...мразя го вече!
Каквото и да я питам...все Франклин иска да получи!
Има ли откъде да купя хубав, качествено и идентично изглеждащ Франклин?
Защото намерих на лимекс, но е Франклин колкото аз съм сестра му Хариет....
дори и пажамка да е, чаршафчета да са, все е нещо...а пом магазините нищоооо...

БЛАГОДАРЯ
плача...
и това мисля ти казва много!
обезателно ще се чуем, приятелко!!!
трогната съм от писмото ти до мен, мерси още веднъж, хубав празник

[линк]

мдааа, виждам, че си затруднена истински
ако намеря такъв Франклин, какъвто търсите, ще ти се обадя непременно! ще те имам предвид, като обикалям из магазините предпразнично!
а за Ани - еми радвай се, че иска Франклин, а не да речем - автомат

[линк]

В Хиполенд имаше много сполучливи плюшени

Благодаря много за оценката.
Не съм спряла да те мисля, но просто ми е трудно да напиша нещо ободряващо, когато аз самата съм зуе. Не се чувствам много добре. Все повече отпадам психически, все по-малко време имам за отмора, не съм почивала поне 6 седмици. Бач всяка събота и неделя. Все си обещавам, че като мине поредният гърч, ще седна и ще почина. Но миналата седмица усетих въздух, цял предиобяд в РАБОТЕН ден четох книжка (за което даже мислех да се похваля в подходящата тема) и после се оказа, че имам работа за целия уикенд. По 12 часа на ден... Вече не мога, имаме и чисто лични проблеми в семейството ми (с майка ми). Не се усещат хората колко силно нараняват, докато ровят в някакви глупости, а аз трябва да оправям после нещата, на мен реват, въобще съм под силно емоционално и физическо напрежение. А това не ти звучи добре, нали? Притеснява те?... Ето затова не пишех - в момента с нищо не мога да подобря настроението на който и да е. Чувствам само, че ме изпиват с оная сламка какви ли не хора, като си изхвърлят проблемите и остатъците на мен и бягат успокоени.
Горките ми син и мъж. ПОследният го виждам, че едва издържа. Организирал ми е другата седмица ходене до Лондон. Което е ФАНСТАТИЧНО. НО аз вече се плаша колко седмици след това ще трябва да го отбачкам...
това е положението.
Завиждам на Заирка, а и на всички други за дебелата кожа. Вие сте щастливи, че никога няма да разберете това. Не ви и трябва. Свиркайте си. Ние също се мъчим, но понякога не излиза музика, само стон...

Вихрогонче,прости ми че не мога да те разбера...може би защото аз съм много "корава" и думата депресия не я понасям,за мен тя е равнозначна по-скоро на скука,отколкото на заболяване.
Мога само да ти дам "съвет",ако изобщо би могло така да се каже-посрещай всичко с усмивка,усмихвай се сутрин на прокрадналия се слънчев лъч в мъглявия здрач,на болния пред теб с предрешен край-ще го направиш по-лек,на сърдития срещу теб,на изнервената и неучтива продавачка,на кварталната котка,заровена в контейнера пред блока ви....на студените капки дъжд и бръснещия леден полъх на вятъра,усмихвай се и на себе си,усещай топлината на усмивката по тялото си,пожелавай си лека нощ сгушена в топлите завивки....не рови,не търси,не се кори....дарявай обич и усмивки и не искай нищо в замяна,може би само още една усмивка

Прави добро,подай ръка...толкова хора имат нужда от нея,не оставй за миг без ангажимент,така няма да има време да мислиш за негативни неща...
Работи с деца,стани доброволец в някой дом за сирачета,помагай им,научи ги да си кърпят чорапите,да пържат яйца и да четат книги.....прегърни ги и им дай капка обич....и те ще те излекуват-ЗАВИНАГИ със своята усмивка