Спамка

Помело...аз не го купувам точно , защото се налага да се бели безумно като грейпфрут.

но пък се бели лесно

Много ми се услади....аз го отрязях на половина , поръсих го с малко мед и си го дълбах с лъжичка...като грейпфрут...само че огромен.

много е хубаво на вкус

[линк]

[линк] - София през 2020 год.: идеи и дебат за бъдещето на столицата

Нали работя в НДК, та днес видях близо до Моста на влюбените изложба на тези идеи на 12 архитекта, целящи София да стане по-красив и приятен град за живеене! Заслужава си да се види според мен!



[линк]

Гората не е само дървесина - Национална петиция за защита на българските гори - [линк]

[линк]

[линк]

Оттук

И оттук

[линк]

Ти още ли си болна у вас, че си така активна

Hot stuff

[линк]

Не, почивам си от много бачкане

[линк]

На мен ми прилича на градинката на Кристал, но София след години

И на мен. И с радост установявам, че "високата сграда" отзад си стои все още, защото има хубав ресторант-панорама на последния етаж.

[линк]

Аз отдавна смених Стеримар с Физиомер - голямата разфасовка е към 11 лв, определено е по-добро от Стеримар. И малката ги различава и вече изобщо не иска стеримар.

Как може така да обичаш някой, който току-що си срещнал ...

.....само да допълня...тигров анцуНг, боти, тупирана коса ала Петя Буюклиева, и много жълто от горе до долу....класика!

Ох..... нещо не мога да го харесам тоя Иво Сиромахов.....

Днес за пореден път се запитах защо в моя живот като че ли няма равно - или съм подчертано дейна, пълна с идеи и доброта, в хубаво настроение и кондиция, щедра, приказлива и ентусиазирана, или обратното: потънала в потиснати и мрачни настроения, вяла и пасивна, самоизмъчваща се, мълчалива и изолирана от другите... За съжаление засега не мога да си отговоря на този въпрос "Защо се получава така при мен, защо природата ми е такава?" Харесвам се когато съм както сега и както в повечето време - щастлива и добра - и искам да бъда такава. Когато изпадна в депресия, не само че се чувствам нещастна, аз се чувствам лоша, лош човек, лоша майка, лоша съпруга, лоша домакиня, лоша приятелка, никак не се харесвам и никога не искам да бъда такава. Всеки път когато се измъкна от лапите на поредния депресивен епизод се чувствам преродена, пречистена, новородена... и това чувство ме държи доста дълго... това е едно облекчение, че отново съм си аз, че пак съм себе си и че светът сякаш става друг - много по-бял, красив и добър... а той си е същият, знам... Пиша тези неща, защото искам да излязат от мен, да ги споделя... и защото тайно се надявам някой от вас да може да ми даде отговори на тези въпроси или поне да ме насочи аз да открия отговора... Защо другите хора са по-равни, а аз съм ту така, ту иначе? Защо... Носи ли ми нещо това или само ми взема? Това ли е цената, която трябва да платя за красивите мигове, които имам - депресиите от време на време? И защо, защо съм такава?!? (неслучайно съм учила Психология, явно аз самата съм имала нужда от тези лекции и упражнения... образованието много ми даде и много ми помага... но явно просто не ми е достатъчно, за да ми даде отговорите, които търся...) Ще бъда благодарна на всички, които пишат след мен и ми дадат честното си мнение по въпросите!!!

[линк]

Намерих го в гугъл изображения за град БУРГАС

[линк]

А това къде е?...не е тук

Венеция?

[линк]