Именца

Моята фьстьчка се казва Саша, избрах си това име докато бяхме гаджета с мьж ми още...че ако един ден имам момиче ще се казва така.......
Не е крьстена на никои, бонус в случая е, че свекьр ми е Александьр и сега много щастлив, че Саша е Саша! На мьж ми фаворит за момиче му беше Мишел, но пьк заради факта че ще е Мишел Александрова някак си не ми допадна! След като казах Саша той се опита да ме накара да е Александра, но не му се отвори парашута! Хаха!

Първо за авторката на темата, според мен Дариана е много интересно и оригинално име, на мен лично ми харесва, а и двете баби ще бъдат щастиливи.
Лично аз не съм против традицията да се кръщава на родителите, ако имената не звучат неподходящо с оглед промяната на нравите в наши дни, за да се радват.
Моята госпожица - Ния е кръстена на баща ми - Николай, но не исках Николета или Николина, защото исках кратко име, та затова след размисъл между Нина и Ния, повече по искане на мъж ми, аз май клонях към Нина, се спряхме на второто, още в края на третия месец. Та оттогава си я наричах така. Между другото с това първо име трите й имена са кратки и тя вече си ги знае и си ги казва съвсем ясно и безпроблемно. Само остава да я научим да ги пише.
Малко се зачудих като се роди на РД на моята прабаба, дали да не я кръстя на нея - Ана, но пък вече бяхме казали намерението си да е на дядото и той се беше зарадвал. Пък не измислихме нещо комбинирано, имах идея за Аника, но се отхвърли.
Живот и здраве, ако някой ден имам второ дете, ще го кръстя на свекър ми, че той досега не е уважаван с внук/внучка на негово име, вкл. и от брата на мъж ми, та Владимир или Владимира, но ми харесват и двете.

Моето е Валери, но уви, мислих, мислих и се примирих, че няма да е Валери, че докато се научи да си казва името много прякори ще минат.

Аз все си клоня към женички...като Заира....
Имам си любимо име - Андрея, но поради някои обстоятелбства бих се отказала от него и може би ми хрумва на ум - Мая или Калина....
Като питам Ани как иска да й се казва сестричката тя винаги казва Мая...заради пчеличката....
Но...докато дойде време да умувам за име, пък даже и женско...ха дано де...има много вода протече...кой знае, може и оттук да си измисля ново фаворитско име.
Иначе малко за смях...съвсем сериозно навремето кумът ва баба ми и дядо ми е предложил баща ми да се казва Кимирсен...като едно име, собствено....
А пък дядо ми много е настоявал да съм Анна-Мария-Терезия! Ха!

Деска, значи..ти Анна си кръстила детенце.., значи..второто Мария, а третото Терезия..- какво го умуваш, ааа ?
Ако е син е ясно...Кимирсен -чо ще да е..
..
Много се забавлявах с тия предложения,..честно..
Майка ми много е искала да ме кръсти Соня, но..по някаква причина ме е кръстила Красимира..на баба ми Катина.. Честно казано винаги съм харесвала Катина и особено Катерина..Някой ден..може би..знае ли човек..петото, ако е момиче хахахах..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

А пък майка ми е Грета...на Гретхен от Фауст!

милиарди пъти по-добре от Касандра, Луис-Давид и т.н. .

Много хубаво име..
Аз спознавам мъж, който е трябвало да се казва Сталин, но..накрая са го кръстили Сергей..
Времената са били странни..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Здравей!

Аз лично съм против даването на изкилифренчени имена в стил "микс между 4 човека", както и на чужди имена, които нямат никакво съчетаване с българските фамилии (най-пресен пример детето на Венета Райкова - Патрик?!?). От друга страна има чужди имена, които идеално се връзват с бг фамилиите (като Лора, например)... Има и моди, както споменатата вече Ванеса :)) Важното е, според мен, името на детето да не е смешно, за да не се налага да понася подигравки в училище, защото децата могат да бъдат много жестоки в това отношение. :) А и има толкова красиви български имена...

Относно кръщаването на баби/дядовци, мисля,че общото мнение е, че уж това вече било отминало, но дори и тази тема, ме убеди, че явно не е. Реално, ако името е хубаво, и човекът заслужава - защо не? От друга страна, съм твърдо против принуждаването, заплашването и всякакви други селски номера, които някои роднини прилагат на бъдещите родители понякога. Жалко е, че е така, но, интересно, не съм чула в чужбина да е така - родителите на семейството едва ли не да очакват непременно да бъде кръстено внуче на тях... Тука обаче много хора правят точно това (като дори има такива, които официално си твърдят, че не очакват внучето да е "на тях", ама като не го кръстят на тях, изведнъж се оказва, че ги бърка в здравето...). Изобщо - има го тоя момент. Аз се радвам, че изобщо тоя въпрос не ми е стоял на дневен ред, като раждах сина си (свекър ми вече имаше внук на свое име, а баща ми специално ми се обади да ми каже, че той не очаквал да кръстим детето на него, нямало проблем, на което аз отговорих, че дори и не съм си помислява да го кръстя на него! - малко рязко, ма кво да се лъготим сега...). Та синът ми се казва Калоян - име, с което се гордея.

Сега, живот и здраве, дано всичко е наред с бременността и да си имам здраво бебе, ще го мисля, като разбера какъв пол ще е. Отсега е решено името ако е момиче (ше носи име, близко до това на свекърва ми, но много красиво и с имен ден), ако е момче, ще има май повторение на оная серия от "Приятели", където Рейчъл беше бременна и двамата с Рос се опитваха да изберат име за детето посредством "вето", което всеки налагаше на идеите на другия . :) Аз и за момче си имам име, ма е малко трудно да го наложа като мнение над предложените от мъжа ми Георгиевци, Ивановци и прочие "стандартни" имена. Ще видим, време има.