Именца

Здравейте скъпи бъдещи и настоящи майки!
Ще ми бъде интересно как сте кръстили или какво име сте избрали за бъдещото си бебче.
Одобрявате ли чуждите имена? Предпочитате ли българските имената? Искате ли детенцето да има имен ден на всяка цена? Спазвате ли традицията внучето да се кръщава на баба/дядо?
Ето една статийка, която намерих.
[линк]
Пускам я, защото не искам да изброявам безброй имена.

Здравей, когато забременях твърдо бях решила да не кръщавам детето си на нито един от родителите си. Това е традиция, която винаги ме е дразнела от една страна заради многото излишни комфликти дето се създават и от друга - винаги ще се намери някоя баба или дядо обиден.

Затова реших името, което ще дам на детето си да е силно и да го води в живота - моето дете се казва Александра. Харесах си това име, когато бях 15 годишна. Тогава не беше толкова популярно, както сега

Честно казано аз лично не харесвам ясната тенденция на вкарване на чужди имена. Те като се замисли човек повечето са чужди но имам предвид случващото се в последните няколко години.

Привет и от мен,
преди да забременея бях казала , че няма да кръщавам на баби и дядовци, "традиция, която винаги ме е дразнела от една страна заради многото излишни комфликти дето се създават", сега имам различно мнение и не виждам нищо лошо детето ми да носи името на някой от дядовците но таткото е против. Това което сме решили е името да е българско като все още обмисляме различни варианти, не държиме да има имен ден. Когато сме обсъждали различни имена единствено сме се питали как ще му викаме на галено, въпреки че това няма нинкакво значение, моето име е Мери, а бабата на която съм кръстена на галено ми вика Цурка нищо общо с общото. Определено и мен не ми харесва тенденцията с чуждите имена.

Бяхме наумили с мъжа ми ако се роди момиче той измисля, ако е младеж - аз.
Чуждите не одобрявам.
Традиция не спазвам.
Не държа на имен ден .
Таралеж в гащите май съм си

Hot stuff

Хех...много симпатична тема..
Когато аз се омъжвах, в семейството на съпруга ми много държаха на въпросната традиция..
Бях предупредена,че ако детето е момче, трябва непременно да носи името на дядо си, понеже от няколко поколения се редуват баща и син с еднакви имена..
Макар да не харесвам името на свекър си, се бях примирила с подобна традиция..
За име на момиче не се говореше от неговите родителни, но съм го питала за мнението ми и съпруга заявяваше,че ако е момиче, може да го кръстя на моята майка..
Всички бяха убедени,че ще е момче за това нямаха претенции за момиче..
Като казах на майка ,че ако е момиче, предложението е да я кръстим на нея..тя ми каза, че не би искала да имамнеприятности заради името и..предпочита да я кръстя на родата на съпруга..
В крайна сметка, първото ми дете беше момиче
Аз се заинатих,че няма да е на свекърва ми, понеже, един ден , момчето ми ще е с името на свекърми и ..просто няма да е честно двете ми деца да са кръстени на тях, но..за да нямам неприятности избрах неутрално име..
Свекърва ми се казва Гинка. Просто..не ми харесва това име- да ме извиняват мамите, ако някой от тях се казва така..Мислих, мислих и предложих, детето да се казва Ина. Щяхме да й казваме Инче, което звучи близо до Гинче, но..ми харесва . Като го предложих на съпруга, той не го хареса..( после разбрах,че защото баща ми се казва Иван..)Предложи да кръстим детето Мария. Нищо против името..Просто сестрата на майка ми е Мария и сестрата на баща ми е Мария и...пак щеше да изглежда, че на някой от моя род съм я кръстила.. Тогава ми дойде гениалната идея, да вземем 3 букви от Ина и 3 букви от Мария и да кръстим детето Марина :)
Съпруга нямаше какво да каже..освен- да му го напиша на листче, за да го покаже на родителите си


Имам протокол от семейсното събрани проведен на 5 ден от раджането на бебе 600 в което всичко е документирано , подписано от мен и от него и..представено на родителите МУ..
Ей..голям проблем се оказа..
Що рев изрева свеки..- какво ще каже на колежките..На баба си Марина Влади ли съм си кръстила детето..и..все в този дух..и това на изписването....Честно казано, името МАрина много ми харесва и.. с огромно удоволствие бих си кръстила детето точно така, ако не се налага да го кръщавам на никого :)
Излишно е да казвам,че родната майка на свеки се казва Минка, и..ако е искала да каже на колежките си на кого е кръстена Марина, нямаше да е проблем да го направи..Но...
И тя и свекър ми викаха "бебо", докато не се роди малката..
Когато се роди малката..казах на съпруга, да си избере едно име с Г, което не е Гинка и ми харесва..(визирах Гергана или Габриела) и..той си избра Гергана..
Свеки прие,че е кръстена на нея, но..пак се обиди..- Защо!!! малката е кръстена на нея, а не голямата , като голямата повече прилича на тях (и е по-хубава), а малката ми е одрала кожата (разбирай не е достатъчно достойна..)
..
Като се роди баткото..Много си мислех, дали да го кръстя на свекър ми..понеже името не ми харесва. Той се казва Зафир. Чудех се..бях решила да го кръстя на съпруга си , за да няма какво да ми кажат свекърите, но.. детето се роди с проблеми в дишането 45 дни по-рано и го сложиха в интензивно.. Като дойде съпруга, ми зададе най-тъпия въпрос, който бях чувалаот неговата уста.." Да кажа ли на нашите, че се е родил!!!???"..и..разбрах,че не заслужава да си кръстя детето на него..Свекър ми поне искрено щеше да се зарадва и да е щастлив..
Така, баткото се казва Зафир на дядо си Зафир..Мечтания наследник на рода се роди..и..съответно всички свекъри бяха почетени с кръстено на тях дете..(не,че нещо се промени, но поне не бяха обидени, пък аз не бях виновна за ..нещо)
..
Когато се роди Александър..пред мен изобщо не стоеше въпрос дали и на кого да го кръщавам..
Просто това име го харесвам откакто се помня..Като Наси и аз държах да ми звучи добре и макар да ме притесняваше факта,че всяко 3-то дете на площадката се казва така, името достатъчно ми харесваше, за да го преживея..
Така малкия мъж е Александър..
ЧИста случайност е,че и баща му се казва така.., но..не пречи да си мисли,че е кръстен на него и да е щастлив,че са с еднакви имена и му е одрал кожата..
...
...
По въпроса за традицията - харесва ми да има традиции, НО...ако имената са такива,че харесват на двете поколения и кръщаването на детето не създава драми..
Иначе съм ЗА правото на майката да си кръщава детето както й харесва (разбира се, не е зле и таткото да си каже мнението)- в крайна сметка не името определя човека, но е важно родителите да харесват името на детето си и то да го наоси с гордост, а не с притеснения и срам..
Честно казано, харесвам имената да са такива, че да имат имен ден..- светеца чието име носи детео по някакъв начин го закриля..според мен..
и също по някакъв начин слага отпечатък върху характера му..
Поради това харесвам имена като Георги,Гергана, Марина, Стефан, Димитър, Иван, Йоана, Катерина, Николай, Петър, Павел,...

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Ей точно този дълъг пост илюстрира негативите на българската традиция.
Това "ако" никаква традиция не е.
Ако е хубаво името на свекъра, ако дядото е известен, богат, имам впечатление, че снахите не отказват да си кръстят на него детето. Чувала съм безумни съчетания за момичета. Но да се знае, че е внучка на еди си кой!
Съвременните времена направиха родителите много по-независими от възрастните. Както и би трябвало да бъде. И понеже доскоро възрастните бая са помагали на деца и внуци, живяли са години в един дом, някак си нормално е било от почит да се кръщават децата на тях.
Аз имам лоши впечатления от такива традиционни кръщавания.
Въпраки че много си харесвам името, баба ми не ме обичаше, защото не съм на нея. Въпреки, че съм щяла да бъда, ако една година по-рано първата ми братовчедка не й е взела името. И съм кръстена на тъста с хубаво българско име, с имен ден. Е, не са ме кръстили Цека, все пак (от Цеко). Ноо, брат ми нямаше моят късмет. Толкова разправии създаде това на нашите, а толкова трудно го износи майка ми, непрекъснато на легло, само в болница, до началото на 9тия месец. За да го кръстят Пенчо, а не примерно Павел, както тя го беше записала. Е, свекърът и свекървата бяха много щастливи. Но те починаха, а на него и сега му се подиграват за името и му викат Пенчо Питанката. Сега е по-голям, спокоен и силен и може да им каже, че не му е приятно. Ама едно време го пукаха от бъзик и тормоз...
Затова смятам, че и името прави човека, както и обратното. Кръстих детето си Александър, въпреки че традицията друго повеляваше. Ако бяхме изнамерили свястно галено име, нямаше да имам против да я спазим.
Но за мен е важно как се казва детето, какво галено име има, има ли си имен ден, българско ли е. Много исках да кръстя детето си Алеко, защото името носи много положителна енергия, някак след него идва Щастливеца, а и двамата с таткото много харесваме Алеко Константинов. Ама като ти кажат, хм, руско име... И отпада.
Затова - важното е родителите да харесват името, да го изберат заедно или поне да се съгласят с избора на другия и преди всичко - да мислят, че името ще остане и след като тях и тези, които са държали на традицията, ги няма.
Имам познати, които не живеят вече в Бг и си кръстиха дъщерята Кая.
Може би на немски има значение различно от нашето - рибата попче.
Затова, нека с отговорност към собственото си дете избираме името му, а не с мисъл кой какво ще каже.

Хех...да..
Племенница на таткото на АЛександър се казва Галина.
Името е чудесно. Особено, като се има впредвид,че майка й е украинка..- звучи добре в България, НО...
Девойката се омъжи за италианец и...не смее да си каже името..(на италиански означава Кокошка..и.. веднага след него идва : Галина бланка..- бяла кокошка..)
В този смисъл..да добавя, че макар да харесвам много българските имена, сега след като попорастнах а и децата поотраснаха се замислих,че е много важно детето да има и международно име.
В смисъл..да е възможно да се произнася.
Марина е такова, но...Гергана..съм го чувала по всевъзможни начини произнесано и по невероятни начини написано.. ..
За Зафир не ми се мисли..- то може би като по-екзотчно ще е по-лесно и за чужденците..
Александър също е международно и нямае проблем с него..
..
В този смисъл..впредвид глобализацията, разбирам родители, които избират небългарски имена..Особено, ако не живеят в България..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Много хубава темичка.
Аз изобщо не си харесвам името. Кръстена съм на баба си, която обичам страшно много, но..
Добре, че свекърва ми има хубаво име, та кръстихме малката на нея. Поне на мен ми харесва. Така избегнахме всякакви разправии. Казва се Емилия което означава огнена. Като се има впредвид, че е овенче, се надявам това да и помогне да се справи в живота.
Това което ме разсмя са коментарите на бабите комшийки. Мълвата която бяха пуснали е, че бебето се казва Емона, тъй като сегашните родители винаги така правят.

Най-важното за мен беше да усетя, че това е точното име за детето ми и разбира се мъжа ми също да го хареса.
Имаше доста имена, които харесахме, но които просто не пасваха за нашето бебе ... до момента в който не чухме Тобиас по немската ТВ. Влюбих се в кратката версия Тоби. Това просто е неговото име. За второ има сложихме името на баща ми.

Категорично името на таткото, по мое решение, той не е настоявал, напротив стресна се от идеята ми--мотивите ми: кой си го е правИл, да си има още един стимул да си го гледа

Let your soul be your Pilot

Когато бях бременна за първи път си набелязах няколко критерия за името на детето-да има хубаво галено име, да има имен ден, да не е на никоя/й от бабите/дядовците да звучи добре и на чужд език, т.е. поне да има някакво подобно име в чуждите езици, защото моето име е кратко и трудно/невъзможно за произнасяне от чужденците . така имената бяха за момиче Елена, за момче Михаил. Втория път беше същото имената бяха Габриела/Михаела или Михаил
Не харесвам особено даването на чужди имена, естествено коментирам брак между българи в България...особено ми е дразнещо примерно Давид Иванов , т.е. лични имена, които са в тотален разрез с фамилното и бащиното име.
Не харесвам традицията за кръщаване на децата на баби и дядовци, особено пък, когато се насилват и тормозят родителите и им се налага мнение. Отделно вярвам в кармата на името и че когато някой е кръстен на друг носи част от характера му и донякъде от съдбата му.

Ренета носи името на абсолютно непозната за мен жена,която ме впечатли с излъчването си - невероятна слънчева,чаровна жена.Когато разбрах как се казва,името й автоматично се зареди с енергията и чара й.Това беше около 5 години преди да се запозная с мъжа си и преди да започнат да ми минават мисли за деца.Още тогава знаех,че ако някой ден имам момиче ,то ще се казва Ренета.Сашо също хареса името и нещата се наредиха Единственото на което държим е името да харесва и на
двамата.

Леле каква тирада се е заформила при теб. Страшна работа. Голяма кандърма е настанала .

В отговор на:

---

Свекърва ми се казва Гинка. Просто..не ми харесва това име

---

Не виждам защо трябва да се извиняваме. И аз не харесвам имена като Гинка, Пенка, Димитринка, Минка, Динко, Латю, Телефонка, Луканка (последните две не си ги измислям). Те хората не са виновни за действията на родителите си.
Изкушавам се момичето си да кръстя Анджела или Анджелина. Майка ми се казва Анна, аз съм Аделина. Защо пък името на дъщеря ми да не започва с "нашата" буквичка. Но от друга страна, чуждестранното име звучи безумно в комбинация с българските фамилии. Например, Анджелина Попова! Тъпня!
Ако пък искам да угодя на свеки (Даринка) и на майка ми (Анна), трябва да впиша Дариана. Знам ли? Добре ли звучи?
Ако трябва пък да избера име според заслугите на родителите, избирам Георги за момче. Баща ми се казва така. Той ни е помагал с всичко през дългите трудни години.
В никакъв случай не одобрявам да се заимстват имената на актьори от латино сериали или пък на фолк певици. Пфу! Ама че просташка и грозна мода.

На Анджела или Анджелина има българско ответно име-Ангелина
Дариана не е лошо, има интересно звучене.
А задължително ли трябва да е кръстено на някого?

Аз май сто пъти вече съм казвала...ама пак да си кажа....
нашата Анна се роди 22 дни по-рано само и само, за да си уцели именния ден. Ако това не е ВЕЛИКО съвпадение, здраве му кажи!
И аз не си падам по откровено чужди имена и български фамили....ужасно е..
Например много ми харесва името Ерик...но Ерик Първанов ми звучи нелепо!

хайде да попиша и аз
когато бременях и родих бяхме в чужбината и двамата с мъжа ми много харесвахме за момиче името Патрисия - ама Патрисия Костова ...гъх...бляк...
много хубави чужди имена има, но в комбинация с нашенските бащино и фамилно... просто потрес...
и какво са влюбени майките в името Ванеса - някой ако ме светне, ще благодаря - познавам 6 момиченца с това име - всите нашенчета

и за момченце един трагичен случай на наши пътешественици, които временно живееха в испания и наследника им се роди там... сложиха му звучното прекрасно име Miguel (Мигел)... до тук добре, обаче... решават тези герои да се приберат в родината и като отиват да запишат бебето в общината за акт за раждане жестоко образованите дами там решават, че това име на български не може да бъде записано Мигел... сега някъде там из някое китно родно село бодро крачи Мижуел Бакърджиев

моето дете-калпазе е Лора (или Льоля според нея самата)
хем БГ, хем не съвсем



каквото и име да харесате, поне да е такова, че детето да не го е срам като трябва да си го каже

Моите пък са кръстени на сезоните есен и зима... затова пролетта и лятото не са особено щастливи и не спират да мърморят, че сме ги пренебрегнали... ... както прави впечатление това са мн. изчанчени имена дори и за чужбина... но пък оригинални навсякъде... аз не намирам за нужно да се съобразявам с каквото е да е мнение по въпроса за имената... както и няма да ми стане криво ако едната или двете решат да си сменят името след време... това ще е техен избор така че ще го уважа... до момента всякакви опити да им се подиграват бият на камък... така че според мен това с подикраването е въпрос на възпитание и лично възприятие по пробема... дори наблюдавам, че есен се кефи да си казва името и наблюдава реакциите на хората...

на мен пък не ми харесва когато се кръщават деца с популярни имена... като за в момента са: иоана александър и александра и всичките им производни... в класа на приятелката на дъщеря ми са 4 александровци и 3 александри на 23 деца... в "нашия клас" да 2 александра (николова и двете) и 1 александрина и 1 александър...

в крайна сметка си мисля, че името определя човека, дотолкова колкото и човека определя името си... може една пенка да е по прекрасна от една анджелина... така че... според мен това с имената си е чиста проба скруполи и насаждано с времето мнение...

междудругото тук някой спомена името кая... че било риба, ама не е, защото ударението на рибата и името е на различни буквички... все едно да кажете, че мая е мая...





тинтири-минтири

Все пак трябва ние родителите да помислим за имената на децата си!
Няма да забравя името на едно момиченце Смехотерапия - майката получила болки по време на театрален спектакъл и решила, че детето трябва да се казва като пиесата!
Имам и познати с момченце, което се казва Стивън -Питър, кръстено на дядовците си Стефан и Петър! Имам познати със син Алберто кръстен на дядото Асен и дъщеря Кристън кръстена на баба си Кристина! Дет се вика кръстен Светльо на дядо си Ламби!
Ако детето живее в чужбина го приемам, но подобно име с българска фамилия не ми се нрави!
Синът ми както вече знаете е кръстен на баща ми! За второто дете понеже не исках да знам пола до последно бяхме решили, че ако е момче ще е Петко - както се е казвал бащата на мъжа ми, а ако е момиче ще се казва Мария- Магдалена както свекърва ми! Но свекърва ми каза, че би се радвала ако внучката и се казва Петя! Преди години таткото на Жоро бил казвал, че ако няма внуче кръстено на него щял да ги връща в Полша заедно със свекърва ми!

Да си призная исках дъщеря ни да носи името на свекърва ми, но мина време и се настроих за името Петя! И като се роди тя в петък, в 10,05мин, 5-ти номер в болницата разбрах, че явно това е нейното име!



Илия 14-05-2006
Петя 20-02-2009

Аз съм Зорница, а таткото е Антон. Така малкият се казва Андрей ("Ан" от Антон и "р" от мама Зори). Името има варианти на всички езици. Звучно е. Не е много разпространено като Александър или Мартин и има имен ден. Нашите сигурно са спали някъде, когато са ме кръстили Зорница. Чужденците много трудно го произнасят. Повечето ми казват Зори, но в Япония "зори" са техните плетени сандали от оризови влакна. В Бг нямам имен ден, но в Япония празнувах на 07.07 - Танабата или деня на звездите.
Светът стана доста глобален и гледах да не се забивам с чисто славянско име, но в същото време да не е някаква изгъзица.