:))
76 отговора
0 прегледа
Re: :))
Че кой съм аз, за да забранявам?
За да се придържаме към темата ще напиша, че работата на Пепси се основава също и на премахването на етническите и религиозните различия.
Човек не може да таи в сърцето си омраза към етноси, към религии, или към което и да е друго направлиние и да "просветне" същевременно.
Да, във всички случаи Просветлението е дар, но ако "шлаките" на човек са налични, а още по-лошо - големи, то Просветлението, според мен, няма да е абсолютно, т.е. ще се достигне до ниските нива на т.н. Самадхи.
Ето защо Пепси работи и в тази посока. Българи, македонци и други са "брали гайлето", като причина и следствие, т.е. плащане на стари кармични и духовни задължение, в лицето на османските турци и омразата е навлязла дълбоко в гените на поколенията, сиреч - подсъзнателно.
А те нито турците са виновни, като етност, нито българите. Просто е било предопределено. Карма на родове и народи. Един пие, друг плаща, после си сменят местата.
Но светът, както се казва на жаргон, си остава една кръчма, в която би трябвало всички да се веселим, танцуваме и любим.
Дай, Боже да бъде така!
Бъди поздравен и ти:
[линк]
Турците и те са хора като нас - Душички имат, пък и Духове, както всички други хора по света. Всичко е оДухоТворено!
Няма и не може да има разлика...
Пък да не говорим за Пустотата, при която съвсем липсват различията.
Ако между Духовете съществуват различия, от към "цветови спектър", то от към Пустатата всичко е абсолютно еднакво.
Какво ти пречи тогава да бъдеш добър и любящ, а т.е. естествен, себе си?
Въпросът е риторичен и не е личностно насочен...
Бъди здрав, братко!
За да се придържаме към темата ще напиша, че работата на Пепси се основава също и на премахването на етническите и религиозните различия.
Човек не може да таи в сърцето си омраза към етноси, към религии, или към което и да е друго направлиние и да "просветне" същевременно.
Да, във всички случаи Просветлението е дар, но ако "шлаките" на човек са налични, а още по-лошо - големи, то Просветлението, според мен, няма да е абсолютно, т.е. ще се достигне до ниските нива на т.н. Самадхи.
Ето защо Пепси работи и в тази посока. Българи, македонци и други са "брали гайлето", като причина и следствие, т.е. плащане на стари кармични и духовни задължение, в лицето на османските турци и омразата е навлязла дълбоко в гените на поколенията, сиреч - подсъзнателно.
А те нито турците са виновни, като етност, нито българите. Просто е било предопределено. Карма на родове и народи. Един пие, друг плаща, после си сменят местата.
Но светът, както се казва на жаргон, си остава една кръчма, в която би трябвало всички да се веселим, танцуваме и любим.
Дай, Боже да бъде така!
Бъди поздравен и ти:
[линк]
Турците и те са хора като нас - Душички имат, пък и Духове, както всички други хора по света. Всичко е оДухоТворено!
Няма и не може да има разлика...
Пък да не говорим за Пустотата, при която съвсем липсват различията.
Ако между Духовете съществуват различия, от към "цветови спектър", то от към Пустатата всичко е абсолютно еднакво.
Какво ти пречи тогава да бъдеш добър и любящ, а т.е. естествен, себе си?
Въпросът е риторичен и не е личностно насочен...
Бъди здрав, братко!
в отговор на edinica_nula
#23
Re: :))
Благодаря ти!
Най-важното е да бъдеш естествен и непринуден като децата.
Ето ти от мен една песен, звучаща далеч отвъд етнически и религиозни различия.
Stellamara - Kyrie Eleison!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Най-важното е да бъдеш естествен и непринуден като децата.
Ето ти от мен една песен, звучаща далеч отвъд етнически и религиозни различия.
Stellamara - Kyrie Eleison!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Re: :))
Благодаря!
Това ми напамня за скандинавската митология. Работата на Толкин, Evenstar, четирите първоелемента, Игдразил (Дървото на Мирозданието)... Средната Земя... Пръстенът... Джуджета -1; Хобити - 2; Хора - 3; Магьосници - 4; Елфи - 5 и 6... пътуването към Рая и Вечността... борбата между Тъмното и Светлото...
[линк]
Ето нещо интересно за четене:
[линк]
Дървото Игдразил е абсолютно подобие на Дървото на Живота в Кабала:
А ето и EvenStar:
[линк]
Не на различията, не на разделението! Еднакви в многообразието... (Бабаджи)
Нека всичко да бъде добродетелно! (Будизъм)
Това ми напамня за скандинавската митология. Работата на Толкин, Evenstar, четирите първоелемента, Игдразил (Дървото на Мирозданието)... Средната Земя... Пръстенът... Джуджета -1; Хобити - 2; Хора - 3; Магьосници - 4; Елфи - 5 и 6... пътуването към Рая и Вечността... борбата между Тъмното и Светлото...
[линк]
Ето нещо интересно за четене:
[линк]
Дървото Игдразил е абсолютно подобие на Дървото на Живота в Кабала:
А ето и EvenStar:
[линк]
Не на различията, не на разделението! Еднакви в многообразието... (Бабаджи)
Нека всичко да бъде добродетелно! (Будизъм)
в отговор на edinica_nula
#25
Re: :))
Ето ти още нещо на тема "Единство в многообразието":
Prem Rawat / Maharaji - The heart speaks
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Prem Rawat / Maharaji - The heart speaks
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
в отговор на edinica_nula
#27
Най-разпространената понастоящем форма на будизма
Благодаря!
А сега, ако не възразяваш, да сменим малко вълната.
Нека първо да кажем кажем няколко думи за махаянската концепция за „полетата“ или „земите на Буда“ (те са и „чистите земи“).
Както вече отбелязахме, според будистката космология съществуват безброй много тройни паралелни светове, които във всичко приличат на нашия свят Саха.
Махаяна отива по-далеч в развиването на тази идея. Махаянските сутри твърдят, че някои от тези светове като че ли са „пречистени“ от труда на будите и бодхисаттвите, превръщайки се в своего рода райски земи, населени само със светци, бодхисаттви и буди. Именно тези светове получават названието „поля на Буда“ (буддха-кшетра).
Освен това към „полетата на Буда“ спадат и някакви светове, „изкуствено“ създадени от будите по магичен начин, за да бъдат превърнати в такива райски обители. „Полетата на Буда“ са изключително много, но само едно от тях има напълно особено значение по силата на спецификата на обетите на създалия това „поле“ буда; това е „Блажената Земя“ на Амитабха.
В малката Сукхавати-вюха Буда, който се намирал в своята община в Шравасти (столицата на държавата Кошала, мястото, където били произнесени много сутри), разказва на своя ученик Шарипутра, че на запад от нашия свят, отвъд стотици хиляди трилиони светове, се намира особен свят, наричан Сукхавати, т.е. „Щастлива Земя“.
Тази земя, както разказва вече друга сутра, била създадена благодарение на обетите на живеещия в този свят много калпи преди това монах Дхармакара, станал в този свят буда на име Амитабха.
Веднъж Дхармакара, воден от велико състрадание, произнесъл в присъствието на буда Локешвара-раджа редица обети, в които се кълнял да достигне състояние на Буда, като при това превърне своя свят в чиста земя, рай, в който всички, родили се там, ще имат най-добрите условия за усъвършенстване и ще придобият нирвана, като повече не се раждат на никакво друго място. Ето как това е казано в сутрата:
„Дхармакара казал:
„Желая Почитания от Света, проявявайки велико състрадание, внимателно да ме изслуша! Ако аз наистина се сдобия с най-висше бодхи и постигна истинно просветление, то в моята страна на буда, притежаваща невъобразими заслуги, добродетели и великолепие, няма да има адове, зли демони, птици и зверове, летящи и пълзящи насекоми.
Всички живи същества, стигащи до обитателите на света Яма и трите лоши свята, които ще се родят в моята страна, ще бъдат преобразени [от силата] на моята Дхарма, мигновено ще достигнат ануттара-самяк-самбодхи и няма да се родят отново в лоши области на съществуването. Ако не изпълня този обет, няма да придобия ненадминатото истинно просветление.
Когато стана буда, всички живи същества от десетте страни на света, които се родят в моята страна, [ще получат] тела с цвят на пурпурно блестящо истинско злато и тридесет и двата признака за велик мъж. Крайниците им ще бъдат прави и чисти. Ако телесният им облик се различава по нещо [от гореописания], ако притежават някакво уродство, тогава няма да получа истинско просветление.
Когато стана буда, всички живи същества, които се родят в моята страна, ще знаят съдбата си в продължение на безброй [минали] калпи, [а също така] ще знаят стореното [от тях] добро и зло. Те ще могат да прозират и възприемат със слуха си явления от миналото, бъдещето и настоящето в десетте посоки на света. Ако не изпълня този обет, няма да получа истинно просветление.
Когато стана буда, всички живи същества, което се родят в моята страна, ще се сдобият със способността да проникват в чуждото съзнание. Ако не могат да научават за мислите и [съдържанието ] на съзнанието на обитателите на трилиони земи [на другите] Буди, да не постигна истинно просветление.“
Дхармакара изпълнил всичките си обети и станал буда на име Амитабха, а неговият свят се превърнал в райска земя. В нея растат дървета с листа и цветове от скъпоценни камъни, разноцветни лотоси, големи като колелото на каруца, летят прекрасни магически създадени птици, които пеят за Буда, Дхарма и Сангха. Вместо пръст по земята има златен пясък, а дъждовете в този свят падат само нощем. В този свят практически няма страдания и дори родените в него се появяват не от майчина утроба, а от лотосов цвят.
Родилите се в тази Щастлива Земя хора се усъвършенстват по пътя на Дхармата под ръководството на самия Амитабха, а после навлизат направо в окончателна нирвана.
Но от всичките обети на Амитабха особено важен станал един: неговото обещание, че всеки човек независимо от неговите постъпки непременно ще се сдобие с раждане в Сукхавати, ако напълно уповава в Амитабха и с нерушима вяра повтаря името му.
Може да възникне въпросът в такъв случай какво става със закона на кармата?
Той продължава да действа, макар и трансформиран поради великите обети на Буда и енергията на неговото велико състрадание. Например убиецът, повярвал в Амитабха, след смъртта си няма да се озове в ада, а ще остане в лотосова пъпка толкова време, колкото е нужно за изчерпването на лошата карма, сътворена от убийството. След раждането си в Сукхавати той дълго време няма да бъде допускан сред обществото на светците и дълго ще бъде лишен от възможността да лицезре буда Амитабха.
Култът към Амитабха и неговата Чиста Земя се оказал признат в целия свят на махаянския будизъм (съществуват сведения, че дори такъв велик философ като Васубандху на преклонна възраст се отдал на почитане на будата на Безкрайната Светлина), а в Китай и Япония се появили дори школи, проповядващи вярата в Амитабха и неговите велики сили като главен път към освобождението.
Китайската школа на „Чистата Земя“ (Дзинту, японски – Дзьодо) била създадена през VI – VII в. от Тан-луан и Шан-дао, макар че началото й било поставено още на границата на IV – V век от знаменития монах Хуей-юан.
През ХII в. тя се пренася в Япония, където бързо придобива по-радикален характер: монахът Синран я реформира, като създава собствена японска школа на „Истинната вяра на Чистата Земя“ (Дзьодо син-сю), която и сега е най-популярното в Япония разклонение на будизма.
Синран учи, че днес хората са се изродили и са им недостъпни сложните форми на йогическа медитация, приети в другите будистки школи.
Затова единственият път към спасението за тях е вярата в Амитабха и неговите спасителни сили.
Нищо друго не е нужно – нито дълги молитви, нито сложни методи за съзерцание, нито познаване на философията, нито дори спазване на монашески обети; пламенната вяра заменя всичко.
Сега не е възможно спасение със собствени сили (дзирики), към което призовават останалите будистки школи; единственият правилен път е да се доверим на силите на друг (тарика), т.е. на всемогъщия буда Амитабха.
Синран така упорито подчертава принципа за спасение единствено чрез вяра, че един толкова велик протестантски мислител от ХХ век, какъвто е П. Тиллих, дори твърди, че от всички световни религии „Истинната вяра на Чистата Земя“ най-много се доближава до протестанския принцип за спасения само с вяра и благодат.
Из Евгений Торчинов. СУТРИТЕ НА МАХАЯНА
ФОРУМ ЗА БУДИЗЪМ И БУДИСТКА ФИЛОСОФИЯ
А сега няколко музикални видеоилюстрации:
Buddha Amitabha Song
Namo Amitabhaya
Namo Amitabha~Pure Land Buddhist Meditation
Amitabha Mantra - Mantra to rebirth in Pureland part 1
Amitabha Mantra - Mantra to rebirth in Pureland part 2
OM NAMO AMITABHAYA
Om Namo Amitabaya
Om Namo Amitabaya Dance
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
А сега, ако не възразяваш, да сменим малко вълната.
Нека първо да кажем кажем няколко думи за махаянската концепция за „полетата“ или „земите на Буда“ (те са и „чистите земи“).
Както вече отбелязахме, според будистката космология съществуват безброй много тройни паралелни светове, които във всичко приличат на нашия свят Саха.
Махаяна отива по-далеч в развиването на тази идея. Махаянските сутри твърдят, че някои от тези светове като че ли са „пречистени“ от труда на будите и бодхисаттвите, превръщайки се в своего рода райски земи, населени само със светци, бодхисаттви и буди. Именно тези светове получават названието „поля на Буда“ (буддха-кшетра).
Освен това към „полетата на Буда“ спадат и някакви светове, „изкуствено“ създадени от будите по магичен начин, за да бъдат превърнати в такива райски обители. „Полетата на Буда“ са изключително много, но само едно от тях има напълно особено значение по силата на спецификата на обетите на създалия това „поле“ буда; това е „Блажената Земя“ на Амитабха.
В малката Сукхавати-вюха Буда, който се намирал в своята община в Шравасти (столицата на държавата Кошала, мястото, където били произнесени много сутри), разказва на своя ученик Шарипутра, че на запад от нашия свят, отвъд стотици хиляди трилиони светове, се намира особен свят, наричан Сукхавати, т.е. „Щастлива Земя“.
Тази земя, както разказва вече друга сутра, била създадена благодарение на обетите на живеещия в този свят много калпи преди това монах Дхармакара, станал в този свят буда на име Амитабха.
Веднъж Дхармакара, воден от велико състрадание, произнесъл в присъствието на буда Локешвара-раджа редица обети, в които се кълнял да достигне състояние на Буда, като при това превърне своя свят в чиста земя, рай, в който всички, родили се там, ще имат най-добрите условия за усъвършенстване и ще придобият нирвана, като повече не се раждат на никакво друго място. Ето как това е казано в сутрата:
„Дхармакара казал:
„Желая Почитания от Света, проявявайки велико състрадание, внимателно да ме изслуша! Ако аз наистина се сдобия с най-висше бодхи и постигна истинно просветление, то в моята страна на буда, притежаваща невъобразими заслуги, добродетели и великолепие, няма да има адове, зли демони, птици и зверове, летящи и пълзящи насекоми.
Всички живи същества, стигащи до обитателите на света Яма и трите лоши свята, които ще се родят в моята страна, ще бъдат преобразени [от силата] на моята Дхарма, мигновено ще достигнат ануттара-самяк-самбодхи и няма да се родят отново в лоши области на съществуването. Ако не изпълня този обет, няма да придобия ненадминатото истинно просветление.
Когато стана буда, всички живи същества от десетте страни на света, които се родят в моята страна, [ще получат] тела с цвят на пурпурно блестящо истинско злато и тридесет и двата признака за велик мъж. Крайниците им ще бъдат прави и чисти. Ако телесният им облик се различава по нещо [от гореописания], ако притежават някакво уродство, тогава няма да получа истинско просветление.
Когато стана буда, всички живи същества, които се родят в моята страна, ще знаят съдбата си в продължение на безброй [минали] калпи, [а също така] ще знаят стореното [от тях] добро и зло. Те ще могат да прозират и възприемат със слуха си явления от миналото, бъдещето и настоящето в десетте посоки на света. Ако не изпълня този обет, няма да получа истинно просветление.
Когато стана буда, всички живи същества, което се родят в моята страна, ще се сдобият със способността да проникват в чуждото съзнание. Ако не могат да научават за мислите и [съдържанието ] на съзнанието на обитателите на трилиони земи [на другите] Буди, да не постигна истинно просветление.“
Дхармакара изпълнил всичките си обети и станал буда на име Амитабха, а неговият свят се превърнал в райска земя. В нея растат дървета с листа и цветове от скъпоценни камъни, разноцветни лотоси, големи като колелото на каруца, летят прекрасни магически създадени птици, които пеят за Буда, Дхарма и Сангха. Вместо пръст по земята има златен пясък, а дъждовете в този свят падат само нощем. В този свят практически няма страдания и дори родените в него се появяват не от майчина утроба, а от лотосов цвят.
Родилите се в тази Щастлива Земя хора се усъвършенстват по пътя на Дхармата под ръководството на самия Амитабха, а после навлизат направо в окончателна нирвана.
Но от всичките обети на Амитабха особено важен станал един: неговото обещание, че всеки човек независимо от неговите постъпки непременно ще се сдобие с раждане в Сукхавати, ако напълно уповава в Амитабха и с нерушима вяра повтаря името му.
Може да възникне въпросът в такъв случай какво става със закона на кармата?
Той продължава да действа, макар и трансформиран поради великите обети на Буда и енергията на неговото велико състрадание. Например убиецът, повярвал в Амитабха, след смъртта си няма да се озове в ада, а ще остане в лотосова пъпка толкова време, колкото е нужно за изчерпването на лошата карма, сътворена от убийството. След раждането си в Сукхавати той дълго време няма да бъде допускан сред обществото на светците и дълго ще бъде лишен от възможността да лицезре буда Амитабха.
Култът към Амитабха и неговата Чиста Земя се оказал признат в целия свят на махаянския будизъм (съществуват сведения, че дори такъв велик философ като Васубандху на преклонна възраст се отдал на почитане на будата на Безкрайната Светлина), а в Китай и Япония се появили дори школи, проповядващи вярата в Амитабха и неговите велики сили като главен път към освобождението.
Китайската школа на „Чистата Земя“ (Дзинту, японски – Дзьодо) била създадена през VI – VII в. от Тан-луан и Шан-дао, макар че началото й било поставено още на границата на IV – V век от знаменития монах Хуей-юан.
През ХII в. тя се пренася в Япония, където бързо придобива по-радикален характер: монахът Синран я реформира, като създава собствена японска школа на „Истинната вяра на Чистата Земя“ (Дзьодо син-сю), която и сега е най-популярното в Япония разклонение на будизма.
Синран учи, че днес хората са се изродили и са им недостъпни сложните форми на йогическа медитация, приети в другите будистки школи.
Затова единственият път към спасението за тях е вярата в Амитабха и неговите спасителни сили.
Нищо друго не е нужно – нито дълги молитви, нито сложни методи за съзерцание, нито познаване на философията, нито дори спазване на монашески обети; пламенната вяра заменя всичко.
Сега не е възможно спасение със собствени сили (дзирики), към което призовават останалите будистки школи; единственият правилен път е да се доверим на силите на друг (тарика), т.е. на всемогъщия буда Амитабха.
Синран така упорито подчертава принципа за спасение единствено чрез вяра, че един толкова велик протестантски мислител от ХХ век, какъвто е П. Тиллих, дори твърди, че от всички световни религии „Истинната вяра на Чистата Земя“ най-много се доближава до протестанския принцип за спасения само с вяра и благодат.
Из Евгений Торчинов. СУТРИТЕ НА МАХАЯНА
ФОРУМ ЗА БУДИЗЪМ И БУДИСТКА ФИЛОСОФИЯ
А сега няколко музикални видеоилюстрации:
Buddha Amitabha Song
Namo Amitabhaya
Namo Amitabha~Pure Land Buddhist Meditation
Amitabha Mantra - Mantra to rebirth in Pureland part 1
Amitabha Mantra - Mantra to rebirth in Pureland part 2
OM NAMO AMITABHAYA
Om Namo Amitabaya
Om Namo Amitabaya Dance
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Редактирано от Aлekc на
в отговор на edinica_nula
#29
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Добър коментар!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Хей, Алекс, коментарите, които правиш никак не са за изхвърляне и ти, според мен си...
Но да не те "удрям под кръста". Не желая мнението ми да е пречка за никого.
Затова ще си спестя похвалите.
Приеми просто един поклон!
Инак съм привърженик на Тибетската Тантра (Ваджраяна) и на Тантра въобще, ако може да се рече, че съм привърженик на нещо, защото нищо не бих могъл да пренебрегна, или да поставя някое от ученията на заден план.
Ваджраяна е прекрасен път, но е път по който без учител се върви доста трудно, затова не я препоръчвам на никой.
При практикуването на Ваджраяна без наставник е съвсем възможно човек да загуби най-малко разсъдъка си, или да е причина за личната си погибел, или гибелта на други хора.
Според мен, Важдраяна и Тантра въобще (не деля Тантра на индийска и тибетска) имат за първообраз тракийското учение, начин на живот, бит, култура и религия.
Казват в будиските среди, че Ваджраяна е за най-напредналите ученици. Лично не споделям това мнение.
Според мен, Тантра е като живота и тя е нещо като "ускорител" на живота, "ускорител" на Дхарма. Според мен, тя може и трябва да бъде преподавана най-вече на наскоро инкарниралите се в света на хората - на онези, у които са в пъти по-силни и по-неовладяни страстите, емоциите, желанията, жаждата - животинската и нисша природа, като цяло.
Точно така са процедирали траките. Така процедира и живота.
Животът дава. Траките са давали, позволявали са всичко - оргии, блудства, убийства, изнасилвания, разврат, кражби, лъжи, поквара, изродяване...
Защо ли?
Някои казват, че траките са били варвари. Дали е така или не е, може да се спори много, но това мнение хич няма тази цел.
Тантра е разрешителна. Траките също са допускали всичко. Останалите народи са се страхували неимоверно от тях, като същевремено са им се възхищавали и завиждали.
Най-добрите коне, най-красивото и масивно злато, най-твърдите брони, ризници, най-добрите оръжия (които в последствие дори древен Рим взаимства), най-мощната войска, най-смелите, най-хладнокръвните, най-безцеремонните, най-безжалостните, най-веселите, най-щурите, най-лудите... и пр. първенци във всичко.
Обаче това е пълна лудост. Наистина и животът е лудост. Животът е една несъзнателна Тантра.
Именно това е единственото нещо, по което се различава живота от Тантра - съзнателността.
Условието на Тантра е да бъдеш съзнателен през всичките мигове, независимо от действията, които извършваш.
Съзнателен или несъзнателен - животът и Тантра си остават твърде опасно нещо, нещо което повече от лесно може да доведе до страданието. Някои знаят от личен опит, който със сигурност е горчив. Напълно споделям.
Ваджраяна и по принцип Тантра, бива да се практикуват задължително с наставник.
Тхеравада може да мине без наставник. Да, напълно е възможно човек да практикува този вид Будизъм без да има наставник, гуру, лама. Не е задължително. Препоръчително е, но не е задължаващо.
При Махаяна е нежелателно тя да се практикува без наставник. Маже да се обърка човек, да затъне, да тръгне назад, да "изгуби време".
При Ваджраяна просто не може да практикуваш без наставник. Казват даже, че е забранено.
Личното ми мнение, е че човек бива да започне с основите на Будизма, или с което и да било друго учение, или религия, независимо колко е издигнат духовно и колко бързо приема и усвоява.
Човек не може преди да "просветне" - [степен в освобождението, степен на Мокша, някакво ниво на Самадхи, достигането до Буда-Природата (нивото на Тхеравада)] - да има безкрайната универсална състрадателност и себеотрицание (нивото на Махаяна).
Тоест тук имаме две нива. При първото се постига Истината. При второто се утвърждава и интегрира още по-дълбоко в човека в света и в живота. Прилага се.
При третото ниво - Ваджраяна... там пътят и урокът продължават, като те довеждат до пълно просветление, познато като Нирвикалпа Самадхи, което само по себе си в последствие преминава в Сахаджа Самадхи, т.е. напълно интегрирано, напълно просветлено, напълно ясно, напълно свободно, напълно число, напълно любовно, "до мозъкът на костите"...
Лично смятам практиката "Тонглен" (която е прекрасно описана в книгата на Согиал Ринпоче - "Тибетска книга за живота и смъртта") за превъзходно начало. Тя е обаче не само за милосърдните, а и за смелите. Любов и смелост вървят заедно, както са свързани по същия начин - сърдечната чакра с коренната чакра. Ето защо и Давид е победил Голиат. Щитът на Давад е нищо друго освен Любовта - Давидовата Звезда, изобразяваща четвърти енергиен център.
Истината за мен е, че всички религии и учения са едно и също нещо.
Будизма можем да го разберем и от Библията, и от Гитата и от Коран, както и обратното, независимо от комбинациите.
Както се казва навсякъде - най-бързия път към просветлението, това е Любовта.
Ето защо навсякъде почти се залага на сърцето, като начало.
Сърдечната чакра не е само братче на първа чакра, но е братче и на седма.
Колкото е "отворена" едната - толкова ще са "отворени" и другите две.
Извинявам се на модераторския екип и на потребителите за отплесването ми, което не е на пръв поглед по темата!
И не считайте брат си, а т.е. мен за "отворко". Аз съм неспособен на нищо, освен на безчинства и на (само)унищожение.
Но да не те "удрям под кръста". Не желая мнението ми да е пречка за никого.
Затова ще си спестя похвалите.
Приеми просто един поклон!
Инак съм привърженик на Тибетската Тантра (Ваджраяна) и на Тантра въобще, ако може да се рече, че съм привърженик на нещо, защото нищо не бих могъл да пренебрегна, или да поставя някое от ученията на заден план.
Ваджраяна е прекрасен път, но е път по който без учител се върви доста трудно, затова не я препоръчвам на никой.
При практикуването на Ваджраяна без наставник е съвсем възможно човек да загуби най-малко разсъдъка си, или да е причина за личната си погибел, или гибелта на други хора.
Според мен, Важдраяна и Тантра въобще (не деля Тантра на индийска и тибетска) имат за първообраз тракийското учение, начин на живот, бит, култура и религия.
Казват в будиските среди, че Ваджраяна е за най-напредналите ученици. Лично не споделям това мнение.
Според мен, Тантра е като живота и тя е нещо като "ускорител" на живота, "ускорител" на Дхарма. Според мен, тя може и трябва да бъде преподавана най-вече на наскоро инкарниралите се в света на хората - на онези, у които са в пъти по-силни и по-неовладяни страстите, емоциите, желанията, жаждата - животинската и нисша природа, като цяло.
Точно така са процедирали траките. Така процедира и живота.
Животът дава. Траките са давали, позволявали са всичко - оргии, блудства, убийства, изнасилвания, разврат, кражби, лъжи, поквара, изродяване...
Защо ли?
Някои казват, че траките са били варвари. Дали е така или не е, може да се спори много, но това мнение хич няма тази цел.
Тантра е разрешителна. Траките също са допускали всичко. Останалите народи са се страхували неимоверно от тях, като същевремено са им се възхищавали и завиждали.
Най-добрите коне, най-красивото и масивно злато, най-твърдите брони, ризници, най-добрите оръжия (които в последствие дори древен Рим взаимства), най-мощната войска, най-смелите, най-хладнокръвните, най-безцеремонните, най-безжалостните, най-веселите, най-щурите, най-лудите... и пр. първенци във всичко.
Обаче това е пълна лудост. Наистина и животът е лудост. Животът е една несъзнателна Тантра.
Именно това е единственото нещо, по което се различава живота от Тантра - съзнателността.
Условието на Тантра е да бъдеш съзнателен през всичките мигове, независимо от действията, които извършваш.
Съзнателен или несъзнателен - животът и Тантра си остават твърде опасно нещо, нещо което повече от лесно може да доведе до страданието. Някои знаят от личен опит, който със сигурност е горчив. Напълно споделям.
Ваджраяна и по принцип Тантра, бива да се практикуват задължително с наставник.
Тхеравада може да мине без наставник. Да, напълно е възможно човек да практикува този вид Будизъм без да има наставник, гуру, лама. Не е задължително. Препоръчително е, но не е задължаващо.
При Махаяна е нежелателно тя да се практикува без наставник. Маже да се обърка човек, да затъне, да тръгне назад, да "изгуби време".
При Ваджраяна просто не може да практикуваш без наставник. Казват даже, че е забранено.
Личното ми мнение, е че човек бива да започне с основите на Будизма, или с което и да било друго учение, или религия, независимо колко е издигнат духовно и колко бързо приема и усвоява.
Човек не може преди да "просветне" - [степен в освобождението, степен на Мокша, някакво ниво на Самадхи, достигането до Буда-Природата (нивото на Тхеравада)] - да има безкрайната универсална състрадателност и себеотрицание (нивото на Махаяна).
Тоест тук имаме две нива. При първото се постига Истината. При второто се утвърждава и интегрира още по-дълбоко в човека в света и в живота. Прилага се.
При третото ниво - Ваджраяна... там пътят и урокът продължават, като те довеждат до пълно просветление, познато като Нирвикалпа Самадхи, което само по себе си в последствие преминава в Сахаджа Самадхи, т.е. напълно интегрирано, напълно просветлено, напълно ясно, напълно свободно, напълно число, напълно любовно, "до мозъкът на костите"...
Лично смятам практиката "Тонглен" (която е прекрасно описана в книгата на Согиал Ринпоче - "Тибетска книга за живота и смъртта") за превъзходно начало. Тя е обаче не само за милосърдните, а и за смелите. Любов и смелост вървят заедно, както са свързани по същия начин - сърдечната чакра с коренната чакра. Ето защо и Давид е победил Голиат. Щитът на Давад е нищо друго освен Любовта - Давидовата Звезда, изобразяваща четвърти енергиен център.
Истината за мен е, че всички религии и учения са едно и също нещо.
Будизма можем да го разберем и от Библията, и от Гитата и от Коран, както и обратното, независимо от комбинациите.
Както се казва навсякъде - най-бързия път към просветлението, това е Любовта.
Ето защо навсякъде почти се залага на сърцето, като начало.
Сърдечната чакра не е само братче на първа чакра, но е братче и на седма.
Колкото е "отворена" едната - толкова ще са "отворени" и другите две.
Извинявам се на модераторския екип и на потребителите за отплесването ми, което не е на пръв поглед по темата!
И не считайте брат си, а т.е. мен за "отворко". Аз съм неспособен на нищо, освен на безчинства и на (само)унищожение.
Редактирано от edinica_nula на
в отговор на edinica_nula
#31
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Написал си отново един много интересен, макар и доста пъстър постинг.
Подозирам, че още не си преминал през своя първи "сатурнов рожден ден", т.е. все още не си навършил 30 години.
Защото в теб всичко още кипи и бушува, което е типично за младостта.
Не зная дали досега си чел учебните книги на П.Д. Успенски, посветени на Четвъртия път на Георги Иванович Гурджиев.
И преди всичко три от тях:
ПСИХОЛОГИЯ ВОЗМОЖНОЙ ЭВОЛЮЦИИ ЧЕЛОВЕКА
В ПОИСКАХ ЧУДЕСНОГО
Четвертый путь
Именно тези три книги (и най-вече третата) преди години напълно промениха схваща нията ми за живота и света.
Наистина аз не станах последовател на това учение, но поне вече разбрах накъде трябва да гледам отсега нататък, ако не желая да приказвам само празни приказки на "духовни теми".
Защо и ти не прегледаш тези книги?
Във всички случаи те ще обогатят силно твоята престава за себе си и света и ще я прояснят значително.
Ето малък откъс от книгата на Успенски Психология на възможната еволюция на човека
Нашата основополагаща идея ще бъде, че човекът такъв, какъвто ни е известен, не е завършено същество; че природата го развива само до определена точка, и после го оставя да се развива чрез собствените му усилия и средства, или да живее и да умре такъв, какъвто е бил роден, или да дегенерира и загуби всякаква способност за развитие.
Еволюцията на човека в такъв случай ще означава развитието на определени вътрешни качества и черти, които обикновено остават неразвити и не са в състояние да се развият от само себе си.
Наблюдението и опитът показват, че това развитие е възможно единствено при определени условия, чрез полагането на специфични усилия от страна на самия човек и с достатъчно помощ от тези, които са започнали подобна работа по-рано и вече са достигнали известна степен на развитие или най-малкото притежават известни знания за методите.
Необходимо е да започнем с идеята, че без усилия еволюцията е невъзможна; без помощ тя също е невъзможна.
След това трябва да разберем, че в хода на развитието си, човек трябва да стане друго същество и ние трябва да изучим и да разберем, в какъв смисъл и в какво направление, той трябва да стане друго същество и какво значи „друго същество”.
Трябва да схванем, че не всички хора могат да се развият и да станат други същества. Еволюцията е въпрос на лични усилия и спрямо човешката маса е рядко изключение. Може да звучи странно, но трябва да разберем, че тя не само е рядка, но става все по-рядка и по-рядка.
Можеш да погледнеш също и кратката ми информационна тема:
Успенски за съня и пробуждането
Искрено се надявам да съм ти бил полезен с нещо!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Подозирам, че още не си преминал през своя първи "сатурнов рожден ден", т.е. все още не си навършил 30 години.
Защото в теб всичко още кипи и бушува, което е типично за младостта.
Не зная дали досега си чел учебните книги на П.Д. Успенски, посветени на Четвъртия път на Георги Иванович Гурджиев.
И преди всичко три от тях:
ПСИХОЛОГИЯ ВОЗМОЖНОЙ ЭВОЛЮЦИИ ЧЕЛОВЕКА
В ПОИСКАХ ЧУДЕСНОГО
Четвертый путь
Именно тези три книги (и най-вече третата) преди години напълно промениха схваща нията ми за живота и света.
Наистина аз не станах последовател на това учение, но поне вече разбрах накъде трябва да гледам отсега нататък, ако не желая да приказвам само празни приказки на "духовни теми".
Защо и ти не прегледаш тези книги?
Във всички случаи те ще обогатят силно твоята престава за себе си и света и ще я прояснят значително.
Ето малък откъс от книгата на Успенски Психология на възможната еволюция на човека
Нашата основополагаща идея ще бъде, че човекът такъв, какъвто ни е известен, не е завършено същество; че природата го развива само до определена точка, и после го оставя да се развива чрез собствените му усилия и средства, или да живее и да умре такъв, какъвто е бил роден, или да дегенерира и загуби всякаква способност за развитие.
Еволюцията на човека в такъв случай ще означава развитието на определени вътрешни качества и черти, които обикновено остават неразвити и не са в състояние да се развият от само себе си.
Наблюдението и опитът показват, че това развитие е възможно единствено при определени условия, чрез полагането на специфични усилия от страна на самия човек и с достатъчно помощ от тези, които са започнали подобна работа по-рано и вече са достигнали известна степен на развитие или най-малкото притежават известни знания за методите.
Необходимо е да започнем с идеята, че без усилия еволюцията е невъзможна; без помощ тя също е невъзможна.
След това трябва да разберем, че в хода на развитието си, човек трябва да стане друго същество и ние трябва да изучим и да разберем, в какъв смисъл и в какво направление, той трябва да стане друго същество и какво значи „друго същество”.
Трябва да схванем, че не всички хора могат да се развият и да станат други същества. Еволюцията е въпрос на лични усилия и спрямо човешката маса е рядко изключение. Може да звучи странно, но трябва да разберем, че тя не само е рядка, но става все по-рядка и по-рядка.
Можеш да погледнеш също и кратката ми информационна тема:
Успенски за съня и пробуждането
Искрено се надявам да съм ти бил полезен с нещо!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Добър опит за "сондаж", Алекс. Няма лошо и страшно човек обаче да пита директно, ако толкова се интересува от другия.
Не се притеснявам, или стеснявам, че да не разкажа.
Минал съм 30. Незнам вече дали е останало нещо в мен самия да купи и да бушува. Мисля точно напратив. Но това не е от значение.
Да, преди наистина е имало даже и взривове, но за радост, или за съжаление това е вече нещо минало, нещо илюзионно.
Незнам, дали е добре, или е зле.
Абе сложнво е за разказване и даже нямам право да разказвам всичко, защото мога да попреча, да навредя на някого.
Инак всеки на всекиго е от полза, ако изхождаш от чувството за собствена значимост.
Относно книгите... ще ти призная, че още от училище ми е трудно с четенето.
Преди няколко години, докато чуртаех едни чертежи свързани със сакралната геометрия ... нещо се случи и започнах да получавам отговори на всички въпроси, които даже още не се бяха дооформили като такива в главата ми.
Обясненията често са придружини и с "кино".
После това (то всъщност продължава и до днес) интересът ми западна.
Има дни в които вече незнам кое е по-добре - да знаеш, да си Познал, или да си Глупак, Невеж.
Толкова се радвам когато сгреша, или когато не съм прав. Спрях да "надничам" и започнах да се радвам на изненадите на живота.
После това се случиха и други неща, които за сега и пред такава аудитория хич не е редно да разкривам. Но както и да е. Така или иначе участието ми по форумите е извън Закона, но все още е въпрос на време Бог да си пребере вересийте, та и аз, като изявен вече престъпник на Закона съм се примирил и с наказанието, а т.е. със следствието от причината, което ме прави спокоен и в краткото ми бъдещо участие тук-таме.
Да, наистина тези разкрития, които направих и в момента за себе си, доста често звучат меко казано, като думи на някой надувко.
Подобаващо е да ти благодаря за предложението, но за съжаление на някои хора нямам голяма почит към трудовете на подобни психолози. Те за мен си остават на ниво "частичност" в учението и Познанието на "психи" - Душата, която частичност неизменно ги въвлича все повече в "логос", ама не в истинския му смисъл, а в смисъла на философстването. С други думи, изразено по библейски - тленното при тех не се превръща в нетление, даже и процесът не се стартира.
Поне да бяха умряли приживе, като Тесла, който пък в глупостта си и най-вече поради предопределението не можа да се засвети до толкова сам вътрешно, че бе обзет все още от манията да светне целият свят външно, по външен път, което е невъзможно, без да се е развило първо на вътрешно ниво.
Виждам, че си намесил и Гурджиев. Поклон пред човека, но мнение за него няма да дам, освен че достига до Самадхи, но не се стартира и при него процеса.
Не всичко свършва със Самадхи-то. Даже тогава нещата започват, но като му дойде времето на човек ще си ги види тези неща.
Истинските учители не се ползват от думи, нито от дела външни.
Това обаче не значи, че омаловажавам труда на по-ниските нива.
Едни учители се ползват предимно от думите. Други те учат пренасяйки съзнанието си. Трети просто присъстват и тяхното присъствие е трансформиращо за околните и за света.
Преди време също споделях, че всичко зависи от човека, но за моя изненада ми беше ясно показано, чрез някакви поредица от нещица съвсем друга Истина, която ми донесе и някакво по стемен смирение, а то за мен за сега е най-ценното, след любовта, като качество.
Човекът няма капчица свободна воля и той самият нищо не може да измени, ако не е дадено нещо да бъде изменено.
Бъди здрав и лека вечер.
Не се притеснявам, или стеснявам, че да не разкажа.
Минал съм 30. Незнам вече дали е останало нещо в мен самия да купи и да бушува. Мисля точно напратив. Но това не е от значение.
Да, преди наистина е имало даже и взривове, но за радост, или за съжаление това е вече нещо минало, нещо илюзионно.
Незнам, дали е добре, или е зле.
Абе сложнво е за разказване и даже нямам право да разказвам всичко, защото мога да попреча, да навредя на някого.
Инак всеки на всекиго е от полза, ако изхождаш от чувството за собствена значимост.
Относно книгите... ще ти призная, че още от училище ми е трудно с четенето.
Преди няколко години, докато чуртаех едни чертежи свързани със сакралната геометрия ... нещо се случи и започнах да получавам отговори на всички въпроси, които даже още не се бяха дооформили като такива в главата ми.
Обясненията често са придружини и с "кино".
После това (то всъщност продължава и до днес) интересът ми западна.
Има дни в които вече незнам кое е по-добре - да знаеш, да си Познал, или да си Глупак, Невеж.
Толкова се радвам когато сгреша, или когато не съм прав. Спрях да "надничам" и започнах да се радвам на изненадите на живота.
После това се случиха и други неща, които за сега и пред такава аудитория хич не е редно да разкривам. Но както и да е. Така или иначе участието ми по форумите е извън Закона, но все още е въпрос на време Бог да си пребере вересийте, та и аз, като изявен вече престъпник на Закона съм се примирил и с наказанието, а т.е. със следствието от причината, което ме прави спокоен и в краткото ми бъдещо участие тук-таме.
Да, наистина тези разкрития, които направих и в момента за себе си, доста често звучат меко казано, като думи на някой надувко.
Подобаващо е да ти благодаря за предложението, но за съжаление на някои хора нямам голяма почит към трудовете на подобни психолози. Те за мен си остават на ниво "частичност" в учението и Познанието на "психи" - Душата, която частичност неизменно ги въвлича все повече в "логос", ама не в истинския му смисъл, а в смисъла на философстването. С други думи, изразено по библейски - тленното при тех не се превръща в нетление, даже и процесът не се стартира.
Поне да бяха умряли приживе, като Тесла, който пък в глупостта си и най-вече поради предопределението не можа да се засвети до толкова сам вътрешно, че бе обзет все още от манията да светне целият свят външно, по външен път, което е невъзможно, без да се е развило първо на вътрешно ниво.
Виждам, че си намесил и Гурджиев. Поклон пред човека, но мнение за него няма да дам, освен че достига до Самадхи, но не се стартира и при него процеса.
Не всичко свършва със Самадхи-то. Даже тогава нещата започват, но като му дойде времето на човек ще си ги види тези неща.
Истинските учители не се ползват от думи, нито от дела външни.
Това обаче не значи, че омаловажавам труда на по-ниските нива.
Едни учители се ползват предимно от думите. Други те учат пренасяйки съзнанието си. Трети просто присъстват и тяхното присъствие е трансформиращо за околните и за света.
Преди време също споделях, че всичко зависи от човека, но за моя изненада ми беше ясно показано, чрез някакви поредица от нещица съвсем друга Истина, която ми донесе и някакво по стемен смирение, а то за мен за сега е най-ценното, след любовта, като качество.
Човекът няма капчица свободна воля и той самият нищо не може да измени, ако не е дадено нещо да бъде изменено.
Бъди здрав и лека вечер.
Редактирано от edinica_nula на
в отговор на edinica_nula
#33
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Щом си стигнал по свой път до основната истина, че:
Човекът няма капчица свободна воля и той самият нищо не може да измени, ако не е дадено нещо да бъде изменено.
нямаш никаква нужда да четеш книгите, които ти посочих.
В тях се твърди и доказва като 2 + 2 = 4 същото: че всъщност човек нищо "не прави" и не е способен да направи и затова всичко което се случва по единствено възможния начин.
Само за едно не мога да се съглася - това, че нарече Гурджиев "психолог:
Случайно да ти изглежда на такъв?
Лека вечер и спокойна нощ и на теб!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Човекът няма капчица свободна воля и той самият нищо не може да измени, ако не е дадено нещо да бъде изменено.
нямаш никаква нужда да четеш книгите, които ти посочих.
В тях се твърди и доказва като 2 + 2 = 4 същото: че всъщност човек нищо "не прави" и не е способен да направи и затова всичко което се случва по единствено възможния начин.
Само за едно не мога да се съглася - това, че нарече Гурджиев "психолог:
Случайно да ти изглежда на такъв?
Лека вечер и спокойна нощ и на теб!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Да, прощавай! Не видях изпървом името му, че си споменал. Гюрджиев познава прекрасно механизмите на ума.
Той е добър учител, но... и неговите кости не добиха нетление.
Както знаеш и в Будиската традиция, и при Сидхите, и в Християнството, и в Исляма, та даже и в Египет се говори за тези неща - за процесът, който започва след Просветлението, ако ти е даден обаче. При някои продължава с десетки години, а при други се реализира дори за дни. Карма.
При Гюрджиев нещо липсва и то е изписано на лицето му.
Който има око, ще е видял тази липса и нивото на което се намира въпросния на снимката.
Иначе безкрайно го уважавам и отправям поклон на/към Бога!
На тази снимка Гюрджиев удивително прилича на Пепси по излъчване (в някои моменти).
Един от първите показатели за стартиране на процеса е завръщането към детското и благотоизлъчване на лицето. После и тялото започва постепенно да се трансформира, да се подмладява. Накрая трансмутира. Всичкото това обаче, човекът няма власт над него.
Има много нива на Самадхи.
Ето, то от първата снимка няма да се вижда ясно, но виж и нея:
Втората е по-красноречива:
При първата може да се приеме, че "бойците са уморени".
Преминава се в Махасамадхи.
При някои учители се стига до тук. Други и до тук не стигат.
Трети не оставят тяло. Четвърти просто изчезват.
Малцина не биха открили разлика в излъчването, в Самадхито.
Мнозина си мислят че учителя трябва да бъде възрастен, с мъдър поглед...
Аз съм на мнението, че учителя трябва да младее, да е весел, да струи Любов от него, да се вдетенява и вътрешно и външно:
Той е добър учител, но... и неговите кости не добиха нетление.
Както знаеш и в Будиската традиция, и при Сидхите, и в Християнството, и в Исляма, та даже и в Египет се говори за тези неща - за процесът, който започва след Просветлението, ако ти е даден обаче. При някои продължава с десетки години, а при други се реализира дори за дни. Карма.
При Гюрджиев нещо липсва и то е изписано на лицето му.
Който има око, ще е видял тази липса и нивото на което се намира въпросния на снимката.
Иначе безкрайно го уважавам и отправям поклон на/към Бога!
На тази снимка Гюрджиев удивително прилича на Пепси по излъчване (в някои моменти).
Един от първите показатели за стартиране на процеса е завръщането към детското и благотоизлъчване на лицето. После и тялото започва постепенно да се трансформира, да се подмладява. Накрая трансмутира. Всичкото това обаче, човекът няма власт над него.
Има много нива на Самадхи.
Ето, то от първата снимка няма да се вижда ясно, но виж и нея:
Втората е по-красноречива:
При първата може да се приеме, че "бойците са уморени".
Преминава се в Махасамадхи.
При някои учители се стига до тук. Други и до тук не стигат.
Трети не оставят тяло. Четвърти просто изчезват.
Малцина не биха открили разлика в излъчването, в Самадхито.
Мнозина си мислят че учителя трябва да бъде възрастен, с мъдър поглед...
Аз съм на мнението, че учителя трябва да младее, да е весел, да струи Любов от него, да се вдетенява и вътрешно и външно:
Редактирано от edinica_nula на
в отговор на edinica_nula
#35
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Смятам, че идеята ти тук да се пускат повече снимки на хора, които очевидно са били докоснати в една или друга степен от Духа, е много добра!
Аз съм на мнението, че учителя трябва да младее, да е весел, да струи Любов от него, да се вдетенява и вътрешно и външно.
Много зависи от конкретната ситуация. Исус със сигурност не е бил особено весел докато са го измъчвали, унижавали и екзекутирали.
Шри Рамана Махарши по-принцип е бил винаги весел, от него е струяла Любов, която и животните са усещали, но когато накрая заболява и умира от рак, болестта променя израза на лицето му.
Но не и начина по който съзнава себе си. Той е напуснал тялото си в пълно съзнание и душевно спокойствие по един впечатляващ начин.
В момента на смъртта му ярка комета преминала от юг на север над любимия на Рамана близък планински масив Аруначала. Освен там, тя е била видяна още от много други хора в съседни райони на Индия, а също и заснета.
Ramana Maharshi
Най-напред познайте кои си вие. За това не е нужно да четете свещени писания или да изучвате някакви науки.
Крайната истина е толкова проста. Тя не е нищо друго освен пребиваване в нашето първоначално чисто състояние. Това е всичко, което ни е нужно.
Щастието ни е присъщо и не зависи от външни причини. За да открием съкровището на непомраченото от нищо щастие е достатъчно да осъзнаем своето Себе, своето истинско Аз.
Няма загадка по-голяма от тази: ние, които сме самата реалност, търсим Реалността. Мислим си, че има нещо, което скрива от нас Реалността и че докато не го разрушим, не ще можем да постигнем Истината. Това обаче очевидно е нелепо.
Ще настъпи ден, в който ще се смеем на предишните си усилия. Това, което ще постигнем в този ден е налице още сега тук.
Шри Рамана Махарши
Шри Рамана и кравата Лакшми. Когато Лакшми усетила, че умира, отишла при Шри Рамана и си гушнала главата в ръцете му, след което кротко издъхнала. Твърди се, че Рамана и е помогнал да се озове мигновено в нирвана.
Шри Рамана малко преди смъртта му. Той сочел тялото си и казвал: него го боли. И обяснявал, че при пробудения човек тази болка носи периферен характер и не е способна да помрачи бликащото от вътре първично блаженство.
Представи си, че си много щастлив, но в същия момент някаква раничка - да речем на крака те наболява.
Вярно, ще и обърнеш внимание, но периферната болка няма да успее да помрачи щастието ти.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Аз съм на мнението, че учителя трябва да младее, да е весел, да струи Любов от него, да се вдетенява и вътрешно и външно.
Много зависи от конкретната ситуация. Исус със сигурност не е бил особено весел докато са го измъчвали, унижавали и екзекутирали.
Шри Рамана Махарши по-принцип е бил винаги весел, от него е струяла Любов, която и животните са усещали, но когато накрая заболява и умира от рак, болестта променя израза на лицето му.
Но не и начина по който съзнава себе си. Той е напуснал тялото си в пълно съзнание и душевно спокойствие по един впечатляващ начин.
В момента на смъртта му ярка комета преминала от юг на север над любимия на Рамана близък планински масив Аруначала. Освен там, тя е била видяна още от много други хора в съседни райони на Индия, а също и заснета.
Ramana Maharshi
Най-напред познайте кои си вие. За това не е нужно да четете свещени писания или да изучвате някакви науки.
Крайната истина е толкова проста. Тя не е нищо друго освен пребиваване в нашето първоначално чисто състояние. Това е всичко, което ни е нужно.
Щастието ни е присъщо и не зависи от външни причини. За да открием съкровището на непомраченото от нищо щастие е достатъчно да осъзнаем своето Себе, своето истинско Аз.
Няма загадка по-голяма от тази: ние, които сме самата реалност, търсим Реалността. Мислим си, че има нещо, което скрива от нас Реалността и че докато не го разрушим, не ще можем да постигнем Истината. Това обаче очевидно е нелепо.
Ще настъпи ден, в който ще се смеем на предишните си усилия. Това, което ще постигнем в този ден е налице още сега тук.
Шри Рамана Махарши
Шри Рамана и кравата Лакшми. Когато Лакшми усетила, че умира, отишла при Шри Рамана и си гушнала главата в ръцете му, след което кротко издъхнала. Твърди се, че Рамана и е помогнал да се озове мигновено в нирвана.
Шри Рамана малко преди смъртта му. Той сочел тялото си и казвал: него го боли. И обяснявал, че при пробудения човек тази болка носи периферен характер и не е способна да помрачи бликащото от вътре първично блаженство.
Представи си, че си много щастлив, но в същия момент някаква раничка - да речем на крака те наболява.
Вярно, ще и обърнеш внимание, но периферната болка няма да успее да помрачи щастието ти.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
в отговор на edinica_nula
#36
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Напълнихте ми душата и двамата с Алекс,
с "Просто так",Амитаба...и всичко написано.......................
Поклон на Благодарност!
☼Indeed envy is a defect; worse than any other.Rumi ☼
с "Просто так",Амитаба...и всичко написано.......................
Поклон на Благодарност!
☼Indeed envy is a defect; worse than any other.Rumi ☼
Редактирано от izit на
Re: За да не губят време хората да се регват...
Блясъкът на чистия ум
Учителят по медитация Перица Георгиев-Пепси за света, в който живеем, и как човек да се обърне към светлината
От Биляна Димова
Влизам в стаята истински притеснена. Под меката светлина, спускаща се над дивана в хола, в поза лотос седи човек с прошарена щръкнала коса. Облечен е с тъмен суичър и небрежен спортен панталон. Ноктите на ръцете му са дълги поне 1 см. На коленете си е поставил розов лист А4, на който с пастели рисува знака ОМ. Не ме поглежда. Продължава съсредоточено и сериозно да си рисува. Това е Пепси. Дошла съм при него, за да се запознаем, и ако той приеме добре енергията, която излъчвам аз, да поговорим. Притеснявам се, че няма да се съгласи, защото приятелите ми, при които живее временно, дни наред са ми повтаряли, че "той не е като обикновените хора". Мистичните описания за способностите на учителя-йога са успели да изградят у мен представата за тайнствено същество, което изскача зад всеки ъгъл на въображението ми и ме плаши. Успявам да се справя с несигурността, сипвам си чаша вода и сядам до него.
"Вие, медиите, трябва да сте много внимателни. Отговорността ви в обществото е голяма. Медиите оцветяват съзнанието, те трябва да са обективни, да не държат само на тъмната страна и на сензацията, защото може да е измислица. Медиите могат да влеят положителна енергия, надежда - но не фалшива, като карат хората да си купят нещо, а за вътрешна промяна и вдъхновение." Съгласявам се с Пепси. Обяснявам му, че се старая винаги да откривам положителните идеи и хора, които да служат за пример. Той се усмихва съзаклятнически и ми отвръща: "Давай, питай ме каквото те интересува."
Перица Георгиев-Пепси е роден в Македония, но казва, че е от националността и религията на дишащите. Появил се е на бял свят в Скопие преди 52 години. Започнал да се занимава с йога през 1980 и оттогава животът му е различен. Помни съвсем ясно кое го е запалило - една хайку поема, на която попаднал, когато бил на 16 години. Поемата била на Башо и звучала така: "Той погледна цветето и стана цвете край пътя." Дотогава, твърди, успявал да си обясни всичко, което започвал да чете - Достоевски, Фройд, стотици томове художествена литература, купища книги за будизъм, йога и духовност, но за първи път се натъкнал на думи, които не разбрал. Няколко дни коанът мъчил Пепси и дори прочитал книгата четири пъти, залъгвал се с други коани като "да забравиш за дзен е дзен", но не успявал да го преодолее. Затова решил, че трябва да си обясни нелогичното, да го изживее. После си купил първата книга за йога на Ясмина Пульо. От нея разбрал, че йогата дава конкретни напътствия - например, че докато дишаш по определен начин, ще успееш да промениш съзнанието си. "В това вече мога да повярвам, логично е, мога да го изпитам, да го приложа, да видя дали работи", разказва Пепси.
Първият му учител се казвал Паблос Хасанагас. Преподавал хатха йога - началната стъпка, с която обучаваните разбирали как да усещат тялото си. "Тогава осъзнах колко съм неосъзнат... Знаех за нирвана, чел съм за дзен, голям акъл имах, полемизирах и побеждавах в споровете, но това не беше нищо повече от интелектуална суета, огромно его. В емоционален план, в привързаността, с отношенията, бях доникъде." В уроците Паблос карал учениците си да се концентрират как ходят и стъпват, обяснявал им как да отпуснат тялото си милиметър по милиметър, да почувстват кожата си, после мускулите, най-накрая да свържат съзнанието си със сърцето и да влияят на неговия ритъм... "По онова време пиех много алкохол, пуших цигари. Бях художник и водех разпуснат бохемски живот, всяка вечер се събирахме с приятели и правихме купони. Аз се кефех да го правя и никога не съм си забранявал нещо, правех каквото искам. Но когато започнах с йогата, този начин на живот престана от само себе си - паля цигара, но тя вече ми е отвратителна. Все едно на бебе да даваш да пуши... Веднъж си спомням, че след йога отидох на купон, сипаха ми едно вино, аз го отпих и попитах - какво е това, нафта ли е?! А беше същото вино, което съм пил предишния ден... Така постепенно спрях всичко. Моите приятели започнаха да се шегуват с мен, защото не се появявах вече на купони, стоях си вкъщи и мантрувах. Десет години всеки ден почти по 8 часа се занимавах с йогистки техники, за да изчистя токсините от тялото си - сам като в килия. Тези отрови, с които се бях напълнил за целия си живот, ми влияеха на съзнанието. Така се бях пречистил, че като изпия един швепс, ми се замъгляваше съзнанието и ме заболяваше глава."
Питам Пепси дали творците не се нуждаят от стимуланти, за да творят - той е художник, завършил е Художествената академия в Скопие. Да не забравяме и великите писатели и музиканти, които са използвали алкохол и наркотици. Да, казва той, наркотиците и алкохолът освобождават подсъзнанието и отпускат спирачките у човека, но те го оцветяват в самото творческо тяло, дават от влиянието си, така че резултатът не е чист и е изкривен. "Човек трябва да твори в съзнание. Има много пияници, но те не могат да напишат книга като Буковски, има много наркомани, но те не са Джими Хендрикс. Бетовен не е взимал нищо, а е чувал вътрешната музика, защото е бил глух и е задвижил енергийното си поле на високо ниво, издигнал е съзнанието си. Ключът към творчеството у човека е неговото вътрешно израстване, а творчеството вдъхновява израстването у другите. Ако един музикант изживява дълбоко вътрешно състояние на любов или спокойствие, когато чуем музиката му, ние се вдъхновяваме за подобни качества все едно той ни ги дава директно. Творецът има отговорност в творчеството да прояви нещо, което е нужно за духовно събуждане на останалите. Не можеш да станеш сутрин и да кажеш - днес нещо ми е писнало, станал съм на ляв крак, мразя себе си, искам да утрепя всички, и да седнеш да нарисуваш една картина - нали после на хората ще им стане зле от нея. Може и да им хареса, да си я купят, но ще им влияе зле. Затова трябва отговорност и съзнание в творчеството."
Пепси сякаш е способен да говори непрекъснато и да обясни всичко. Иска ми се да го оставя да обяснява, без да мисля за ограниченията на страниците. Всъщност Пепси идва в България точно с тази цел - да изнася лекции по медитация. Пристигнал тук през 1994, като последвал заръката на учителя си Шри Чинмой, под чието крило бил 11 години. Започнал да прави курсове навсякъде, където успявал, най-вече в София и Пловдив. От името на фондацията "Шри Чинмой" заедно с други съмишленици наемали подходяща зала, разлепяли плакати за уроци по медитация по улиците и хората идвали. Питам го дали българите не генерират повече негативна енергия, отколкото другите. Не, това изобщо не е истина, отговаря ми той. "Българите не са съвсем положителни, но в Македония например също се простира негативна енергия. Навсякъде има отрицателна енергия, да не храним илюзии. Тук, в България, има доста потиснато съзнание. Хората не могат да се изразяват, защото още от деца ги мачкат да не правят нещо. Всички като малки сме изпитали тази травма. Оттук и потиснатите гняв и омраза - днес мразиш учителя, после гаджето. Може да прожектираш в гаджето си ролята на баща ти и да искаш да му отмъщаваш, а в същото време да го обичаш. Никой не си казва "ти ме дразниш, махай се оттук" все от добро възпитание. Напоследък обаче възпитанието пада и излиза гневът. А той идва от дълбока неосъзнатост на нас самите, не идва от другаде. Но всички трябва да разберат, че трябва да изливат гнева си терапевтично, за да не стане травматично. Когато се гневим, ние можем да задвижваме негативни сили към себе си, да предизвикаме лоша карма. Ако вземеш да се ядосаш и убиеш жена си, няма да стане по-добре. Ако потиснеш гнева, няма да убиеш жена си, но ще си удариш колата."
Какво да правим с гнева обаче, питам го аз. Трудно е да го контролираш, все едно да хванеш вятъра в ръката си и да го спреш. "Сам човек трябва да изработи спокойствието си чрез себепознание. Не може никой да ни го даде отвън, да го налее в фунийка, няма гуру, учител, който да ти сипе мир и любов. Това е едно погрешно отношение. Хората се връзват за фалшиви неща и се разочароват. Много от тях имат нужда да се изразят, но не го разбират - затова се напиват, ходят по дискотеки, карат се, защото са неизразени, а всъщност са ядосани. Всички хора имат нужда от спокойствие и вътрешно удовлетворение. Да си сам и да си в мир със себе си. Ти си мислиш "сам съм, колко ми е неприятно, ще съм по-добре в компания с други хора..." и излизаш, за да бъдеш в компания с някого - но пак не си, защото се срещаш с друг човек, който също е излязъл, защото не се чувства добре сам. Просяци търсят други просяци, никой не е богат и всеки се опитва да изпроси от другия това, дето го няма. Затова в отношенията няма спокойствие."
Засега Пепси е спрял да преподава уроци по медитация. Рисува, прави изложби и иска да организира нещо като школа, в която да помага на хората да изразяват себе си. Преди години заедно с група "Зеро" в Македония, с която практикувал естествен дизайн (рисуване върху стени, прозорци, къщи), се е занимавал и с пърформънси и инсталации. "Изкуството може да помогне на хората да се изразят, като се пречистят чрез творческия импулс, но не по класическия модел. Нужно е да се комбинират дихателни упражнения, медитативни състояния, танц, рисуване. Трябва да има експресия, за да се изразят потиснатите емоции чрез цветове, ритъм, звуци. Творчеството дава пътя на трансформация на съзнанието, а не религията - защото виж тя докъде ни докара... Човек има мисия да дава любов, светлина, мир и да ги сподели с другите - това е смисълът на съществуването му. Ако аз имам мир в себе си, ще го споделя с теб; ако аз съм спокоен, и ти ще се успокоиш."
Учителят по медитация Перица Георгиев-Пепси за света, в който живеем, и как човек да се обърне към светлината
От Биляна Димова
Влизам в стаята истински притеснена. Под меката светлина, спускаща се над дивана в хола, в поза лотос седи човек с прошарена щръкнала коса. Облечен е с тъмен суичър и небрежен спортен панталон. Ноктите на ръцете му са дълги поне 1 см. На коленете си е поставил розов лист А4, на който с пастели рисува знака ОМ. Не ме поглежда. Продължава съсредоточено и сериозно да си рисува. Това е Пепси. Дошла съм при него, за да се запознаем, и ако той приеме добре енергията, която излъчвам аз, да поговорим. Притеснявам се, че няма да се съгласи, защото приятелите ми, при които живее временно, дни наред са ми повтаряли, че "той не е като обикновените хора". Мистичните описания за способностите на учителя-йога са успели да изградят у мен представата за тайнствено същество, което изскача зад всеки ъгъл на въображението ми и ме плаши. Успявам да се справя с несигурността, сипвам си чаша вода и сядам до него.
"Вие, медиите, трябва да сте много внимателни. Отговорността ви в обществото е голяма. Медиите оцветяват съзнанието, те трябва да са обективни, да не държат само на тъмната страна и на сензацията, защото може да е измислица. Медиите могат да влеят положителна енергия, надежда - но не фалшива, като карат хората да си купят нещо, а за вътрешна промяна и вдъхновение." Съгласявам се с Пепси. Обяснявам му, че се старая винаги да откривам положителните идеи и хора, които да служат за пример. Той се усмихва съзаклятнически и ми отвръща: "Давай, питай ме каквото те интересува."
Перица Георгиев-Пепси е роден в Македония, но казва, че е от националността и религията на дишащите. Появил се е на бял свят в Скопие преди 52 години. Започнал да се занимава с йога през 1980 и оттогава животът му е различен. Помни съвсем ясно кое го е запалило - една хайку поема, на която попаднал, когато бил на 16 години. Поемата била на Башо и звучала така: "Той погледна цветето и стана цвете край пътя." Дотогава, твърди, успявал да си обясни всичко, което започвал да чете - Достоевски, Фройд, стотици томове художествена литература, купища книги за будизъм, йога и духовност, но за първи път се натъкнал на думи, които не разбрал. Няколко дни коанът мъчил Пепси и дори прочитал книгата четири пъти, залъгвал се с други коани като "да забравиш за дзен е дзен", но не успявал да го преодолее. Затова решил, че трябва да си обясни нелогичното, да го изживее. После си купил първата книга за йога на Ясмина Пульо. От нея разбрал, че йогата дава конкретни напътствия - например, че докато дишаш по определен начин, ще успееш да промениш съзнанието си. "В това вече мога да повярвам, логично е, мога да го изпитам, да го приложа, да видя дали работи", разказва Пепси.
Първият му учител се казвал Паблос Хасанагас. Преподавал хатха йога - началната стъпка, с която обучаваните разбирали как да усещат тялото си. "Тогава осъзнах колко съм неосъзнат... Знаех за нирвана, чел съм за дзен, голям акъл имах, полемизирах и побеждавах в споровете, но това не беше нищо повече от интелектуална суета, огромно его. В емоционален план, в привързаността, с отношенията, бях доникъде." В уроците Паблос карал учениците си да се концентрират как ходят и стъпват, обяснявал им как да отпуснат тялото си милиметър по милиметър, да почувстват кожата си, после мускулите, най-накрая да свържат съзнанието си със сърцето и да влияят на неговия ритъм... "По онова време пиех много алкохол, пуших цигари. Бях художник и водех разпуснат бохемски живот, всяка вечер се събирахме с приятели и правихме купони. Аз се кефех да го правя и никога не съм си забранявал нещо, правех каквото искам. Но когато започнах с йогата, този начин на живот престана от само себе си - паля цигара, но тя вече ми е отвратителна. Все едно на бебе да даваш да пуши... Веднъж си спомням, че след йога отидох на купон, сипаха ми едно вино, аз го отпих и попитах - какво е това, нафта ли е?! А беше същото вино, което съм пил предишния ден... Така постепенно спрях всичко. Моите приятели започнаха да се шегуват с мен, защото не се появявах вече на купони, стоях си вкъщи и мантрувах. Десет години всеки ден почти по 8 часа се занимавах с йогистки техники, за да изчистя токсините от тялото си - сам като в килия. Тези отрови, с които се бях напълнил за целия си живот, ми влияеха на съзнанието. Така се бях пречистил, че като изпия един швепс, ми се замъгляваше съзнанието и ме заболяваше глава."
Питам Пепси дали творците не се нуждаят от стимуланти, за да творят - той е художник, завършил е Художествената академия в Скопие. Да не забравяме и великите писатели и музиканти, които са използвали алкохол и наркотици. Да, казва той, наркотиците и алкохолът освобождават подсъзнанието и отпускат спирачките у човека, но те го оцветяват в самото творческо тяло, дават от влиянието си, така че резултатът не е чист и е изкривен. "Човек трябва да твори в съзнание. Има много пияници, но те не могат да напишат книга като Буковски, има много наркомани, но те не са Джими Хендрикс. Бетовен не е взимал нищо, а е чувал вътрешната музика, защото е бил глух и е задвижил енергийното си поле на високо ниво, издигнал е съзнанието си. Ключът към творчеството у човека е неговото вътрешно израстване, а творчеството вдъхновява израстването у другите. Ако един музикант изживява дълбоко вътрешно състояние на любов или спокойствие, когато чуем музиката му, ние се вдъхновяваме за подобни качества все едно той ни ги дава директно. Творецът има отговорност в творчеството да прояви нещо, което е нужно за духовно събуждане на останалите. Не можеш да станеш сутрин и да кажеш - днес нещо ми е писнало, станал съм на ляв крак, мразя себе си, искам да утрепя всички, и да седнеш да нарисуваш една картина - нали после на хората ще им стане зле от нея. Може и да им хареса, да си я купят, но ще им влияе зле. Затова трябва отговорност и съзнание в творчеството."
Пепси сякаш е способен да говори непрекъснато и да обясни всичко. Иска ми се да го оставя да обяснява, без да мисля за ограниченията на страниците. Всъщност Пепси идва в България точно с тази цел - да изнася лекции по медитация. Пристигнал тук през 1994, като последвал заръката на учителя си Шри Чинмой, под чието крило бил 11 години. Започнал да прави курсове навсякъде, където успявал, най-вече в София и Пловдив. От името на фондацията "Шри Чинмой" заедно с други съмишленици наемали подходяща зала, разлепяли плакати за уроци по медитация по улиците и хората идвали. Питам го дали българите не генерират повече негативна енергия, отколкото другите. Не, това изобщо не е истина, отговаря ми той. "Българите не са съвсем положителни, но в Македония например също се простира негативна енергия. Навсякъде има отрицателна енергия, да не храним илюзии. Тук, в България, има доста потиснато съзнание. Хората не могат да се изразяват, защото още от деца ги мачкат да не правят нещо. Всички като малки сме изпитали тази травма. Оттук и потиснатите гняв и омраза - днес мразиш учителя, после гаджето. Може да прожектираш в гаджето си ролята на баща ти и да искаш да му отмъщаваш, а в същото време да го обичаш. Никой не си казва "ти ме дразниш, махай се оттук" все от добро възпитание. Напоследък обаче възпитанието пада и излиза гневът. А той идва от дълбока неосъзнатост на нас самите, не идва от другаде. Но всички трябва да разберат, че трябва да изливат гнева си терапевтично, за да не стане травматично. Когато се гневим, ние можем да задвижваме негативни сили към себе си, да предизвикаме лоша карма. Ако вземеш да се ядосаш и убиеш жена си, няма да стане по-добре. Ако потиснеш гнева, няма да убиеш жена си, но ще си удариш колата."
Какво да правим с гнева обаче, питам го аз. Трудно е да го контролираш, все едно да хванеш вятъра в ръката си и да го спреш. "Сам човек трябва да изработи спокойствието си чрез себепознание. Не може никой да ни го даде отвън, да го налее в фунийка, няма гуру, учител, който да ти сипе мир и любов. Това е едно погрешно отношение. Хората се връзват за фалшиви неща и се разочароват. Много от тях имат нужда да се изразят, но не го разбират - затова се напиват, ходят по дискотеки, карат се, защото са неизразени, а всъщност са ядосани. Всички хора имат нужда от спокойствие и вътрешно удовлетворение. Да си сам и да си в мир със себе си. Ти си мислиш "сам съм, колко ми е неприятно, ще съм по-добре в компания с други хора..." и излизаш, за да бъдеш в компания с някого - но пак не си, защото се срещаш с друг човек, който също е излязъл, защото не се чувства добре сам. Просяци търсят други просяци, никой не е богат и всеки се опитва да изпроси от другия това, дето го няма. Затова в отношенията няма спокойствие."
Засега Пепси е спрял да преподава уроци по медитация. Рисува, прави изложби и иска да организира нещо като школа, в която да помага на хората да изразяват себе си. Преди години заедно с група "Зеро" в Македония, с която практикувал естествен дизайн (рисуване върху стени, прозорци, къщи), се е занимавал и с пърформънси и инсталации. "Изкуството може да помогне на хората да се изразят, като се пречистят чрез творческия импулс, но не по класическия модел. Нужно е да се комбинират дихателни упражнения, медитативни състояния, танц, рисуване. Трябва да има експресия, за да се изразят потиснатите емоции чрез цветове, ритъм, звуци. Творчеството дава пътя на трансформация на съзнанието, а не религията - защото виж тя докъде ни докара... Човек има мисия да дава любов, светлина, мир и да ги сподели с другите - това е смисълът на съществуването му. Ако аз имам мир в себе си, ще го споделя с теб; ако аз съм спокоен, и ти ще се успокоиш."
Редактирано от Roxy на
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Привет!
Може би когато страданието/болката и нещастието започнат да донасят у човека, който ги изпитва, щастие... може би тогава вече няма какво да го събори.
До тогава същия ще си е все зависим от щастието, но ако един ден личните му нещастие, болка и страдание го направят щастлив, тагава...
Може би тогава периферия и център ще се слеят в едно.
Благодаря на всички ви, Учители и Ученици, макар че сте Един!
Може би когато страданието/болката и нещастието започнат да донасят у човека, който ги изпитва, щастие... може би тогава вече няма какво да го събори.
До тогава същия ще си е все зависим от щастието, но ако един ден личните му нещастие, болка и страдание го направят щастлив, тагава...
Може би тогава периферия и център ще се слеят в едно.
Благодаря на всички ви, Учители и Ученици, макар че сте Един!
Редактирано от edinica_nula на
в отговор на edinica_nula
#39
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
Извинявай, но това си е малко или много мазохизъм. Според мен (почти необвързана с каквито и да било учения) може би свободата от нуждата да си непременно щастлив, прави човек стабилен, защото така приема еднакво и радостта, и болката. Така няма насилени усмивки и прикрити сълзи, няма ежесутрешни ритуали по благодарност на Великото-на-каквото-там-трябва-да-се-благодари (докато се чувстваме не по-малко загубени), а вместо това всеки нов слънчев или дъждовен ден да могат да ти вдъхнат желание и идеи за нови неща, първата песен по радиото да може да те усмихне или поне да те настрои, утринният вятър/зеленината на листата/блясъкът на слънцето или тихия покой на дъжда/багрите на есента и белотата на снега да те вдъхновят.
В живота си човек може да цени и двете алтернативи, ако отварят съзнанието му към нови възможности, научават го на нещо и дават смисъл на определен момент, но и да е независим от преките последици на двете по пътя си. Да не бъде (в преносен смисъл) като самобичуващ се мистик-отшелник, но да не бъде и омаян от удоволствията хедонист, да не рухва, препънат от всяка малка пречка, на която дапридава велик философски смисъл и парадна многострадалност, но и да не гони само приятни изживявания. Да бъде гъвкав в успехите и в несгодите си...
В живота си човек може да цени и двете алтернативи, ако отварят съзнанието му към нови възможности, научават го на нещо и дават смисъл на определен момент, но и да е независим от преките последици на двете по пътя си. Да не бъде (в преносен смисъл) като самобичуващ се мистик-отшелник, но да не бъде и омаян от удоволствията хедонист, да не рухва, препънат от всяка малка пречка, на която дапридава велик философски смисъл и парадна многострадалност, но и да не гони само приятни изживявания. Да бъде гъвкав в успехите и в несгодите си...
Редактирано от Roxy на
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди
За съжаление или за щастие, Roxy, но по-скоро за щастие, на нашата планета повечето хора са по-малко или повече ненормални.
Казвам "за щастие", защото повечето творчески натури, благодарение на които човечеството е достигнало до това цивилизационно ниво (с всичките му плюсове и минуси), са именно такива.
Лично аз се причислявам към нормалните. А нормален е преди всичко този на който му доставя най-голям кеф да се чувства естествено и нормално във всяка една ситуация. Поради това нормалните хора стават за съветници, за "огледала", но не и за рискови експерименти и пробиви на всяка цена.
Добре е никога да не забравяш, че ти си само един от многото възможни и не чак толкова често срещани типове хора и най-доброто за теб е винаги да следваш своя път в живота, защото чуждите пътища завинаги ще си останат чужди и опасни за теб.
Впрочем по мое мнение ти досега точно това и правиш, поради което те ценя и уважавам.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
Казвам "за щастие", защото повечето творчески натури, благодарение на които човечеството е достигнало до това цивилизационно ниво (с всичките му плюсове и минуси), са именно такива.
Лично аз се причислявам към нормалните. А нормален е преди всичко този на който му доставя най-голям кеф да се чувства естествено и нормално във всяка една ситуация. Поради това нормалните хора стават за съветници, за "огледала", но не и за рискови експерименти и пробиви на всяка цена.
Добре е никога да не забравяш, че ти си само един от многото възможни и не чак толкова често срещани типове хора и най-доброто за теб е винаги да следваш своя път в живота, защото чуждите пътища завинаги ще си останат чужди и опасни за теб.
Впрочем по мое мнение ти досега точно това и правиш, поради което те ценя и уважавам.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.