:))

Линк

Блясъкът на чистия ум
Учителят по медитация Перица Георгиев-Пепси за света, в който живеем, и как човек да се обърне към светлината

От Биляна Димова

Фотограф: Здравко Станев
Влизам в стаята истински притеснена. Под меката светлина, спускаща се над дивана в хола, в поза лотос седи човек с прошарена щръкнала коса. Облечен е с тъмен суичър и небрежен спортен панталон. Ноктите на ръцете му са дълги поне 1 см. На коленете си е поставил розов лист А4, на който с пастели рисува знака ОМ. Не ме поглежда. Продължава съсредоточено и сериозно да си рисува. Това е Пепси. Дошла съм при него, за да се запознаем, и ако той приеме добре енергията, която излъчвам аз, да поговорим. Притеснявам се, че няма да се съгласи, защото приятелите ми, при които живее временно, дни наред са ми повтаряли, че "той не е като обикновените хора". Мистичните описания за способностите на учителя-йога са успели да изградят у мен представата за тайнствено същество, което изскача зад всеки ъгъл на въображението ми и ме плаши. Успявам да се справя с несигурността, сипвам си чаша вода и сядам до него.



"Вие, медиите, трябва да сте много внимателни. Отговорността ви в обществото е голяма. Медиите оцветяват съзнанието, те трябва да са обективни, да не държат само на тъмната страна и на сензацията, защото може да е измислица. Медиите могат да влеят положителна енергия, надежда - но не фалшива, като карат хората да си купят нещо, а за вътрешна промяна и вдъхновение." Съгласявам се с Пепси. Обяснявам му, че се старая винаги да откривам положителните идеи и хора, които да служат за пример. Той се усмихва съзаклятнически и ми отвръща: "Давай, питай ме каквото те интересува."



Перица Георгиев-Пепси е роден в Македония, но казва, че е от националността и религията на дишащите. Появил се е на бял свят в Скопие преди 52 години. Започнал да се занимава с йога през 1980 и оттогава животът му е различен. Помни съвсем ясно кое го е запалило - една хайку поема, на която попаднал, когато бил на 16 години. Поемата била на Башо и звучала така: "Той погледна цветето и стана цвете край пътя." Дотогава, твърди, успявал да си обясни всичко, което започвал да чете - Достоевски, Фройд, стотици томове художествена литература, купища книги за будизъм, йога и духовност, но за първи път се натъкнал на думи, които не разбрал. Няколко дни коанът мъчил Пепси и дори прочитал книгата четири пъти, залъгвал се с други коани като "да забравиш за дзен е дзен", но не успявал да го преодолее. Затова решил, че трябва да си обясни нелогичното, да го изживее. После си купил първата книга за йога на Ясмина Пульо. От нея разбрал, че йогата дава конкретни напътствия - например, че докато дишаш по определен начин, ще успееш да промениш съзнанието си. "В това вече мога да повярвам, логично е, мога да го изпитам, да го приложа, да видя дали работи", разказва Пепси.

Първият му учител се казвал Паблос Хасанагас. Преподавал хатха йога - началната стъпка, с която обучаваните разбирали как да усещат тялото си. "Тогава осъзнах колко съм неосъзнат... Знаех за нирвана, чел съм за дзен, голям акъл имах, полемизирах и побеждавах в споровете, но това не беше нищо повече от интелектуална суета, огромно его. В емоционален план, в привързаността, с отношенията, бях доникъде." В уроците Паблос карал учениците си да се концентрират как ходят и стъпват, обяснявал им как да отпуснат тялото си милиметър по милиметър, да почувстват кожата си, после мускулите, най-накрая да свържат съзнанието си със сърцето и да влияят на неговия ритъм... "По онова време пиех много алкохол, пуших цигари. Бях художник и водех разпуснат бохемски живот, всяка вечер се събирахме с приятели и правихме купони. Аз се кефех да го правя и никога не съм си забранявал нещо, правех каквото искам. Но когато започнах с йогата, този начин на живот престана от само себе си - паля цигара, но тя вече ми е отвратителна. Все едно на бебе да даваш да пуши... Веднъж си спомням, че след йога отидох на купон, сипаха ми едно вино, аз го отпих и попитах - какво е това, нафта ли е?! А беше същото вино, което съм пил предишния ден... Така постепенно спрях всичко. Моите приятели започнаха да се шегуват с мен, защото не се появявах вече на купони, стоях си вкъщи и мантрувах. Десет години всеки ден почти по 8 часа се занимавах с йогистки техники, за да изчистя токсините от тялото си - сам като в килия. Тези отрови, с които се бях напълнил за целия си живот, ми влияеха на съзнанието. Така се бях пречистил, че като изпия един швепс, ми се замъгляваше съзнанието и ме заболяваше глава."

Питам Пепси дали творците не се нуждаят от стимуланти, за да творят - той е художник, завършил е Художествената академия в Скопие. Да не забравяме и великите писатели и музиканти, които са използвали алкохол и наркотици. Да, казва той, наркотиците и алкохолът освобождават подсъзнанието и отпускат спирачките у човека, но те го оцветяват в самото творческо тяло, дават от влиянието си, така че резултатът не е чист и е изкривен. "Човек трябва да твори в съзнание. Има много пияници, но те не могат да напишат книга като Буковски, има много наркомани, но те не са Джими Хендрикс. Бетовен не е взимал нищо, а е чувал вътрешната музика, защото е бил глух и е задвижил енергийното си поле на високо ниво, издигнал е съзнанието си. Ключът към творчеството у човека е неговото вътрешно израстване, а творчеството вдъхновява израстването у другите. Ако един музикант изживява дълбоко вътрешно състояние на любов или спокойствие, когато чуем музиката му, ние се вдъхновяваме за подобни качества все едно той ни ги дава директно. Творецът има отговорност в творчеството да прояви нещо, което е нужно за духовно събуждане на останалите. Не можеш да станеш сутрин и да кажеш - днес нещо ми е писнало, станал съм на ляв крак, мразя себе си, искам да утрепя всички, и да седнеш да нарисуваш една картина - нали после на хората ще им стане зле от нея. Може и да им хареса, да си я купят, но ще им влияе зле. Затова трябва отговорност и съзнание в творчеството."

Пепси сякаш е способен да говори непрекъснато и да обясни всичко. Иска ми се да го оставя да обяснява, без да мисля за ограниченията на страниците. Всъщност Пепси идва в България точно с тази цел - да изнася лекции по медитация. Пристигнал тук през 1994, като последвал заръката на учителя си Шри Чинмой, под чието крило бил 11 години. Започнал да прави курсове навсякъде, където успявал, най-вече в София и Пловдив. От името на фондацията "Шри Чинмой" заедно с други съмишленици наемали подходяща зала, разлепяли плакати за уроци по медитация по улиците и хората идвали. Питам го дали българите не генерират повече негативна енергия, отколкото другите. Не, това изобщо не е истина, отговаря ми той. "Българите не са съвсем положителни, но в Македония например също се простира негативна енергия. Навсякъде има отрицателна енергия, да не храним илюзии. Тук, в България, има доста потиснато съзнание. Хората не могат да се изразяват, защото още от деца ги мачкат да не правят нещо. Всички като малки сме изпитали тази травма. Оттук и потиснатите гняв и омраза - днес мразиш учителя, после гаджето. Може да прожектираш в гаджето си ролята на баща ти и да искаш да му отмъщаваш, а в същото време да го обичаш. Никой не си казва "ти ме дразниш, махай се оттук" все от добро възпитание. Напоследък обаче възпитанието пада и излиза гневът. А той идва от дълбока неосъзнатост на нас самите, не идва от другаде. Но всички трябва да разберат, че трябва да изливат гнева си терапевтично, за да не стане травматично. Когато се гневим, ние можем да задвижваме негативни сили към себе си, да предизвикаме лоша карма. Ако вземеш да се ядосаш и убиеш жена си, няма да стане по-добре. Ако потиснеш гнева, няма да убиеш жена си, но ще си удариш колата."

Какво да правим с гнева обаче, питам го аз. Трудно е да го контролираш, все едно да хванеш вятъра в ръката си и да го спреш. "Сам човек трябва да изработи спокойствието си чрез себепознание. Не може никой да ни го даде отвън, да го налее в фунийка, няма гуру, учител, който да ти сипе мир и любов. Това е едно погрешно отношение. Хората се връзват за фалшиви неща и се разочароват. Много от тях имат нужда да се изразят, но не го разбират - затова се напиват, ходят по дискотеки, карат се, защото са неизразени, а всъщност са ядосани. Всички хора имат нужда от спокойствие и вътрешно удовлетворение. Да си сам и да си в мир със себе си. Ти си мислиш "сам съм, колко ми е неприятно, ще съм по-добре в компания с други хора..." и излизаш, за да бъдеш в компания с някого - но пак не си, защото се срещаш с друг човек, който също е излязъл, защото не се чувства добре сам. Просяци търсят други просяци, никой не е богат и всеки се опитва да изпроси от другия това, дето го няма. Затова в отношенията няма спокойствие."

Засега Пепси е спрял да преподава уроци по медитация. Рисува, прави изложби и иска да организира нещо като школа, в която да помага на хората да изразяват себе си. Преди години заедно с група "Зеро" в Македония, с която практикувал естествен дизайн (рисуване върху стени, прозорци, къщи), се е занимавал и с пърформънси и инсталации. "Изкуството може да помогне на хората да се изразят, като се пречистят чрез творческия импулс, но не по класическия модел. Нужно е да се комбинират дихателни упражнения, медитативни състояния, танц, рисуване. Трябва да има експресия, за да се изразят потиснатите емоции чрез цветове, ритъм, звуци. Творчеството дава пътя на трансформация на съзнанието, а не религията - защото виж тя докъде ни докара... Човек има мисия да дава любов, светлина, мир и да ги сподели с другите - това е смисълът на съществуването му. Ако аз имам мир в себе си, ще го споделя с теб; ако аз съм спокоен, и ти ще се успокоиш."

Капитал Лайт - Брой 2, 15 януари

Ашк олсун!


Мети с Душата си пред вратата на своят Любим.
Само тогава Ти ще станеш Негов Любим!

Благодаря!

А да видим дека е пепси колата на млади години:

Зеро-Колаж


Мети с Душата си пред вратата на своят Любим.
Само тогава Ти ще станеш Негов Любим!

Пепси е върхо, въпреки че аз съм мързел неспасяем.
Няколко неща ми предаде и все ценни. Верно си требе жив учител. Като прочетох коана за цветето, и мен ме зацепи. Така че си го метам за опашка, още не ми е ясно що ме привлече, други цели имам ...май...едва ли не...хм...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Пепсито съм го виждал 3-4 пъти преди години .... струва ми се, че е един от най-осъзнатите хора, който съм срещал на живо.

не изглежда чак пък осъзнат човек :)
не знам-въпрос на гледна точка
аз виждам съвсем обикновен йога-смотаняк и бивш алкохолик

Пепси, за мен, е прекрасен човек, "просветнат"-както той самия се изразява за други големи Учители.
Но много повече бих се радвала да го видя
с дънки, маратонки и т-шърт, ходещ и комуникиращ с хората,
както всички нас, на обществени места,
в обикновенното ежедневие и цялата суматоха на света...в самия й център.

☼Indeed envy is a defect; worse than any other.Rumi ☼

Явно го познаваш по-добре от мен

Е, ако си наистина Simran, сигурно си по-осъзнат/a и оттам идва различната ни гледна точка

[линк]

[линк]

[линк]

[линк]



[линк]

[линк]



[линк]

Avalokiteshvara Mantra

Namo Ratna Trayaya,
Namo Arya Jnana
Sagara, Vairochana,
Byuhara Jara Tathagataya,
Arahate, Samyaksam Buddhaya,
Namo Sarwa Tathagate Bhyay,
Arhata Bhyah,
Samyaksam Buddhe Bhyah,
Namo Arya Avalokite
shoraya Bodhisattvaya,
Maha Sattvaya,
Maha Karunikaya,
Tadyata, Om Dara Dara,
Diri Diri, Duru Duru
Itte We, Itte Chale Chale,
Purachale Purachale,
Kusume Kusuma Wa Re,
Ili Milli, Chiti Jvalam, Apanaye Shoha

[линк]

Защо това би те радвало повече?

Благодаря

Прекрасни линкове ... Рила, рисунките с тези вплетени Ом-чета са ми любими.









Благодаря и за Mantra of Avalokiteshvara. Прекрасна и тя





А тази тибетска жена има много силен глас!

Чувал съм, че тази мантра е ползвал Пепси, като "лична", е не само нея, но и нея:
The Maha Mrityunjaya mantra
[линк]

[линк]

Също Пепси провежда и подобни Зикари:
[линк]

Lia Iliaha Ill Allah
Hu Allah


... както и подобни песнопения:
[линк]

Благодраността е взаимна!

Как хубаво си ги навързал санскритските песнопения със Зикр и Исихазъм!!
Всичко в десятката

Маха мритюнджая мантра много силна, първият вариант, който си дал е с много плътна и силна вибрация. Имам чувството, че на пеещия му вибрира всяка клетка в ритъма на мантрата. Вторият пък вариант ми е отдавна много по сърце... мелодичен.

А за Зикр, веднъж съм бил при Пепси на такова нещо. Ще го помня май, догде съм жив Яко беше!

А пък Исихия не бях ги чувал, но ме плениха. Страхотно .. много близко.
Ако имат някъде концерти и знаеш, пусни някой ред тук. Ето това го чух също от тях сега:

Исихия-Саруяр


Исихия-Ветре

И за да затворя и аз кръга, ето нещо от съседите:

Niyaz-Beni beni

... и Shiva Manas Puja

Привет!
Добре, ако чуя нещо за концерт ще пиша.
Благодарско за линковете!
[линк]

Тази на този момент я чувствам много добре:
[линк]
В нея е събрано за всекиго по нещо.

Свирките, направени от кратунки, които ползват змиеукротителите в Пакистан и Индия, както и в други близки на тях страни, много лесно могат да бъдет объркани по звучене с българската гайда, а ако се включи и тъпан, ще се усети духът на кукера в чавека, нестинарството.
Всъщност българинът е доста с излишък в трети енергиен център и хорото му действа разтоварващо, балансиращо. То гаси огъня и го трансформира в сърцето.
Хорцата и българската народна музика са велики неща.
Те имат за корен още древните Траки, където според мен се е родила Тантра.
[линк]
Що се касае за Орфеевата Традиция, за Родопа, за 12-те Орфееви посвещения (мистерии)...
[линк]

В тази страна, която днес обитаваме, чрез моментната си форма, има всичко - и в традиция, и в учение, и в послание, и във вибрация... само човек трябва да потърси и да разгледа с будни очи.
Ето линк към български митични народни песни (подобни се пеят и при Пепси):
[линк]
...
както и към някои български народни приказки, от които приказката "Жива Вода" поставям на първо място, но все пак... :
[линк]

ето и други:
[линк]

Ако разрешиш, бих искал да поздравя и теб, и всички останали с една песен-отговор на пуснат от теб видеоклип:

OMAR FARUK TEKBILEK - MOMENT OF DOUBT

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Щото е от ребърдинга при Пепси.