pppppp :)
31 отговора
0 прегледа
Re: "различното напрежение в позициите?"
бай дъ уей - има си причина да се удвоят корните иманно там
понеже можеби не ме разбрахте, gelipoyas, те са си две, но заради високо-написаните ИНАЧЕ 2 корни по автор (в А строй) някои диригенти карат и още една да свири с първата или още 2 - с първата и втората
разбита се - не само там се прави това - затова писах "НАПРИМЕР"!!!!
Струнници са части на инструмента цигулка, драги /драга gelipoyas, а не група в оркестъра
и след като сте така информиран/а трЕбе да знаете, че не се казва първите цигулари и вторите цигулари, щото т'ва не е манифестация
наистина труда на Рождественски не съм го чел
но затова ПЪК писмата на ЧАЙКОВСКИ съм чел, където пише за различното напрежение ТОЙ самият - и това не е ТЪЛКУВАНИЕ, а ЦИТАТ!!!!!
мхм -
апропо - какво друго ми препоръчвате, драга/драги gelipoyas да удвоя в 7? и как конкретно?
а че съм странен диригент - да, открихте топлата вода
категоризациите Ви ме спират да попитам, защо се криете зад nick name а не напишете името си
dobryutryu
понеже можеби не ме разбрахте, gelipoyas, те са си две, но заради високо-написаните ИНАЧЕ 2 корни по автор (в А строй) някои диригенти карат и още една да свири с първата или още 2 - с първата и втората
разбита се - не само там се прави това - затова писах "НАПРИМЕР"!!!!
Струнници са части на инструмента цигулка, драги /драга gelipoyas, а не група в оркестъра
и след като сте така информиран/а трЕбе да знаете, че не се казва първите цигулари и вторите цигулари, щото т'ва не е манифестация
наистина труда на Рождественски не съм го чел
но затова ПЪК писмата на ЧАЙКОВСКИ съм чел, където пише за различното напрежение ТОЙ самият - и това не е ТЪЛКУВАНИЕ, а ЦИТАТ!!!!!
мхм -
апропо - какво друго ми препоръчвате, драга/драги gelipoyas да удвоя в 7? и как конкретно?
а че съм странен диригент - да, открихте топлата вода
категоризациите Ви ме спират да попитам, защо се криете зад nick name а не напишете името си
dobryutryu
Редактирано от slavild на
Хубава тема. Поздравявам ви!
Вторият кларинет след гилтината на практика е не чуваем, освен ако не се бутне копчето на запис!!
Там-тама във финала на Патетична е ад либитум, но няма как да не се изпълни. Просто Вестителят на Смърта обявява нейното неумолимо пристигане.
После следва заупокойна молитва в тромбоновия и на тубата хорал (интересно е, че е сложен преди окончателно да спре сърцето ( пулсиращите синкопи в ниските струнни!!!).
А бас кларинета е задължителен, доказано е от практиката и жалко, че не може да се използва със същия успех в началото на 1 част. Там също е много трудно да се балансира фагота с контрабасите, които тръгват от нищото.
Хубава тема, най после нещо смислено в този сайт!!!
Поздравявам ви!
Там-тама във финала на Патетична е ад либитум, но няма как да не се изпълни. Просто Вестителят на Смърта обявява нейното неумолимо пристигане.
После следва заупокойна молитва в тромбоновия и на тубата хорал (интересно е, че е сложен преди окончателно да спре сърцето ( пулсиращите синкопи в ниските струнни!!!).
А бас кларинета е задължителен, доказано е от практиката и жалко, че не може да се използва със същия успех в началото на 1 част. Там също е много трудно да се балансира фагота с контрабасите, които тръгват от нищото.
Хубава тема, най после нещо смислено в този сайт!!!
Поздравявам ви!
Прекрасна тема
Че е такъв гениален оркестратор няма спор, но времето и състоянието в което пише тази супер гениална творба не му е позволило да осмисли до край всичко, както когато не е бил притиснат от времето (справка 7та му симфония), и има неща които в последствие проверени при различните изпълнения са кристализирали и са станали sine qua non!!!
Все пак на карта е поставена репутацията му с молбата на шефовете на Консерваторията да подаде оставка. Причината сигурно ви е известна, не си струва да се ровим в интимното бельо на гениите.
После уж е умрял от холера, а пък е бил прекаран с открит ковчег през целия град, а умрелите от холера са ги погребвали в заковани ковчези!
Не се обиждайте, ако нещо не съвпада с вашите мнения и оценки.
Все пак това е лично мнение.
Все пак на карта е поставена репутацията му с молбата на шефовете на Консерваторията да подаде оставка. Причината сигурно ви е известна, не си струва да се ровим в интимното бельо на гениите.
После уж е умрял от холера, а пък е бил прекаран с открит ковчег през целия град, а умрелите от холера са ги погребвали в заковани ковчези!
Не се обиждайте, ако нещо не съвпада с вашите мнения и оценки.
Все пак това е лично мнение.
Re: pppppp :)
да, ЦЕС - не съм казал "не си прав" ....така е - налага му се на "страничния" да почака. НАпротив - ако не си разбрал - извини ме - подкрепих това, което казваш.
Искам да цитирам лично съобщение на оня-пояс
От: gelipoyas
Получена: 27.05.09 16:39
Ти да вземеш да си гледаш в краката, а не само нагоре, че токувиж паднал си пак, както оня ден в оркестрината и пак ще ти се смеят сценичните работници и Бугито, защото като теб е падала само сестрата на Васил, но тя беше много дебела, ех! има време, можеш и да я стигнеш на тонаж!!!
Мога да го оставя и без коментар
но - не искам
Само да кажа, че сценичните въобще не се смяха - смях са само АЗ!!!!
И - може би им е ясно, че не бива да се смеят, щото иначе ги чака "санаториума" - не съм решил, не им е станало смешно.
Колкото до тонажа - стараем се...
Ни знам кой е Васил - ни коя е сестра му. Пък и аз съм дебел - кво толкоз - пречи само на мен. Но ако ми секаже коя е - мога и да се опитам да я стигна.
Колкото до това да гледам накъдето трябва..... ТЗТЗТЗТЗ - гледам си накъдето си искам и после търся отговорност само от себе си
П.С - Гелипояс (ебати названийцето) - излез от анонимността си - съскането така поне ще ти донесе сладост. Погледни нагоре - може пък да видиш нещо различно от собствените си екстременти. Може да ти хареса!!! (ама - надали)
dobryutryu
Искам да цитирам лично съобщение на оня-пояс
От: gelipoyas
Получена: 27.05.09 16:39
Ти да вземеш да си гледаш в краката, а не само нагоре, че токувиж паднал си пак, както оня ден в оркестрината и пак ще ти се смеят сценичните работници и Бугито, защото като теб е падала само сестрата на Васил, но тя беше много дебела, ех! има време, можеш и да я стигнеш на тонаж!!!
Мога да го оставя и без коментар
но - не искам
Само да кажа, че сценичните въобще не се смяха - смях са само АЗ!!!!
И - може би им е ясно, че не бива да се смеят, щото иначе ги чака "санаториума" - не съм решил, не им е станало смешно.
Колкото до тонажа - стараем се...
Ни знам кой е Васил - ни коя е сестра му. Пък и аз съм дебел - кво толкоз - пречи само на мен. Но ако ми секаже коя е - мога и да се опитам да я стигна.
Колкото до това да гледам накъдето трябва..... ТЗТЗТЗТЗ - гледам си накъдето си искам и после търся отговорност само от себе си
П.С - Гелипояс (ебати названийцето) - излез от анонимността си - съскането така поне ще ти донесе сладост. Погледни нагоре - може пък да видиш нещо различно от собствените си екстременти. Може да ти хареса!!! (ама - надали)
dobryutryu
Редактирано от slavild на
в отговор на PaXMaHuHoB
#28
Re: pppppp :)
Така е
Без да искаме форумът се превръща в помийна яма, а май целта му е друга?!?!
Но - много се стараят някои за това...
dobryutryu
Без да искаме форумът се превръща в помийна яма, а май целта му е друга?!?!
Но - много се стараят някои за това...
dobryutryu
Re: pppppp :)
По изключение вдигам тази тема, тъй като едва ли ще имам повод повече да пиша по нея, макар да има много какво още да се каже. Причините са очевидни.
Забележително е как различни диригенти пресъздават последните пулсации на симфонията:
При Мравински (1960)* пицикатите са по-отривисти, категорични – смъртта неумолимо отмерва последните секунди. При Караян (1984) и Мравински (1982) те звучат вплетени в мелодичната линия, като че ли тя самата пулсира – тук смъртта е вътре, няколкото капки живот се отцеждат по пътя към нищото. Човекът е сам – смъртта е „занимание самотно”, независимо колко са скърбящите наоколо. И двата подхода са гениални по своему.
Ако се върнем малко по-назад при споменатия вече там-там:
и за мен ролята му е ключова за симфонията. След последния изблик и зловещото стържене на съдбата (корните), там-тамът изсъсква във вледеняващо ‘пиано’ (пак Мравински, 1982). Там-тамът е самата смърт. В някои изпълнения (Караян, 1984) той се появява с акцент на първата нота подобно разделителна линия между живота и смъртта, но така като че ли се олекотява смисловата му натовареност, звучи някак си декларативно.
Мисля, че мястото на хорала е съвсем точно. Започва с отзвучаването на там-тама, и като негово продължение съпровожда душата към... небитието: Со святыми упокой душу усопшего раба твоего...
И накрая, само като любопитна илюстрация – същото с Караян, 1976. Забележете, че тук там-тамът почти не се долавя и може да се приеме, че все едно липсва.
-----------
* за съжаление качеството на mp3 не позволява напълно да се предадат тънките различия за които става дума
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Забележително е как различни диригенти пресъздават последните пулсации на симфонията:
При Мравински (1960)* пицикатите са по-отривисти, категорични – смъртта неумолимо отмерва последните секунди. При Караян (1984) и Мравински (1982) те звучат вплетени в мелодичната линия, като че ли тя самата пулсира – тук смъртта е вътре, няколкото капки живот се отцеждат по пътя към нищото. Човекът е сам – смъртта е „занимание самотно”, независимо колко са скърбящите наоколо. И двата подхода са гениални по своему.
Ако се върнем малко по-назад при споменатия вече там-там:
и за мен ролята му е ключова за симфонията. След последния изблик и зловещото стържене на съдбата (корните), там-тамът изсъсква във вледеняващо ‘пиано’ (пак Мравински, 1982). Там-тамът е самата смърт. В някои изпълнения (Караян, 1984) той се появява с акцент на първата нота подобно разделителна линия между живота и смъртта, но така като че ли се олекотява смисловата му натовареност, звучи някак си декларативно.
Мисля, че мястото на хорала е съвсем точно. Започва с отзвучаването на там-тама, и като негово продължение съпровожда душата към... небитието: Со святыми упокой душу усопшего раба твоего...
И накрая, само като любопитна илюстрация – същото с Караян, 1976. Забележете, че тук там-тамът почти не се долавя и може да се приеме, че все едно липсва.
-----------
* за съжаление качеството на mp3 не позволява напълно да се предадат тънките различия за които става дума
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Re: pppppp :)
E az ne sam nito Karajan nito Mravinski, zatova napisah onova, koeto moeto piklivo vaobrajenie mi podskazva6e. Moje bi istinata e druga, no tia e oti6la v groba s avtora si predi mnogo vreme. Zatova ima tolkova razli4ni interpretazii i idei v muzikata!!! Salve!!!
Re: pppppp :)
Аз също по изключение ще върна тази тема по няколко причини, които няма да кажа, освен една: каква е разликата между това, което се случва в главата и ръцете на един композитор и това, което се случва след него (когато вече е "там" - горе или долу).
Само ще добавя - това, че велики диригенти (без съмнение), изпълняват творби с нов прочит, често в противоречие дори и със себе си... според мен не винаги е това, което е било в ДУШАТА на този, който е РОДИЛ нещо от себе си. В този ред на мисли, за моя радост мога да приведа и пример:
[линк]
Това е Трети концерт на Рахманинов в негово изпълнение. Посочете ми един изпълнител, който се доближава до това, което е изпълнил автора. За мен това е летвата.
Въпросът ми е: Кой я прескочи?
В името на градивната, а не ЗЛОБНАТА дискусия.
Само ще добавя - това, че велики диригенти (без съмнение), изпълняват творби с нов прочит, често в противоречие дори и със себе си... според мен не винаги е това, което е било в ДУШАТА на този, който е РОДИЛ нещо от себе си. В този ред на мисли, за моя радост мога да приведа и пример:
[линк]
Това е Трети концерт на Рахманинов в негово изпълнение. Посочете ми един изпълнител, който се доближава до това, което е изпълнил автора. За мен това е летвата.
Въпросът ми е: Кой я прескочи?
В името на градивната, а не ЗЛОБНАТА дискусия.
Редактирано от PaXMaHuHoB на
в отговор на PaXMaHuHoB
#32
Re: pppppp :)
Уви, за голямо мое съжаление, аз съм твърде далеч от каквото и да е музиковедско проникновение по темата, но що се отнася до това, което засегнахте Вие, и специално за диригентите, не мога да се въздържа да не припомня онзи добре известен случай, когато след премиерата на Болеро с Тосканини, Равел му казал зад сцената "Твърде бързо го свирихте", а Тоскани невъзмутимо му отвърнал: "Това бе единственият начин да спася творбата ви".
Колкото до Рахманинов, тъй като РАХ 3 ми е едно от любимите произведения, записа със самия автор съм го слушал много пъти и съм го съпоставял. Е, в случая, не мога да кажа на какво точно базирам наблюденията си, т.е да откроя някоя свръх специфика в интерпретацията на Рахманинов, която ми позволява, да твърдя, че интерпретацията на Хоровиц е по-добра (това прозвуча тъпо, но нека е буквално, защото тъй и го мисля). Разбира се, всеки би забелязал темпото в началото, но далеч не е само то, което прави свиренето на Рахманинов неустойчиво за такава велика композиция в моите очи (уши). Има, прочее, една история за това как като чул как Хоровиц концерта му, Рахманинов се отказал да го свири сам и никога повече не го представил, но не знам дали това е вярно (ако има по-осведомени, нека споделят, че ми е интересно). И все пак, ако трябва сам да отчленя някои характеристики на двете изпълнения, няма как да не кажа, че Рахманинов свири пасивно, концертът се пренастройва и говори вече на друго естетическо и емоционално равнище, по-скоро ни потапя в болезнен, но кратък и нехомогенен и динамичен размисъл, плодовете от който са мъчителни мимолетности, които докосват и разтрисат, но бързо отлитат, за да бъдат сменени от следващите. Е, да, това са твърде олитературени наблюдения и нямат никакви претенции...
ПРеди няколко месеца в София гостува талантливият американски млад пианист Т.Уилсън, който заслужено обра аплодисментите в Зала България за интерпретацията си. При все това обаче, неговото "подскачане", бесните му хороводи с тялото, стигащи почти до насилие над инструмента в края на първата част, лично аз не свързвам с незиблемата красота и великолепието на това произведение. Ето защо изпълнението на младия пианист ме докосна малко.
Колкото до Рахманинов, тъй като РАХ 3 ми е едно от любимите произведения, записа със самия автор съм го слушал много пъти и съм го съпоставял. Е, в случая, не мога да кажа на какво точно базирам наблюденията си, т.е да откроя някоя свръх специфика в интерпретацията на Рахманинов, която ми позволява, да твърдя, че интерпретацията на Хоровиц е по-добра (това прозвуча тъпо, но нека е буквално, защото тъй и го мисля). Разбира се, всеки би забелязал темпото в началото, но далеч не е само то, което прави свиренето на Рахманинов неустойчиво за такава велика композиция в моите очи (уши). Има, прочее, една история за това как като чул как Хоровиц концерта му, Рахманинов се отказал да го свири сам и никога повече не го представил, но не знам дали това е вярно (ако има по-осведомени, нека споделят, че ми е интересно). И все пак, ако трябва сам да отчленя някои характеристики на двете изпълнения, няма как да не кажа, че Рахманинов свири пасивно, концертът се пренастройва и говори вече на друго естетическо и емоционално равнище, по-скоро ни потапя в болезнен, но кратък и нехомогенен и динамичен размисъл, плодовете от който са мъчителни мимолетности, които докосват и разтрисат, но бързо отлитат, за да бъдат сменени от следващите. Е, да, това са твърде олитературени наблюдения и нямат никакви претенции...
ПРеди няколко месеца в София гостува талантливият американски млад пианист Т.Уилсън, който заслужено обра аплодисментите в Зала България за интерпретацията си. При все това обаче, неговото "подскачане", бесните му хороводи с тялото, стигащи почти до насилие над инструмента в края на първата част, лично аз не свързвам с незиблемата красота и великолепието на това произведение. Ето защо изпълнението на младия пианист ме докосна малко.