Оптимистично

Не ми се сърди, но не лъха. Лъха на осъзната, взискателна и усетена жена, а така, както го усещам, е готова и дава.

Значи трябва да го държиш нащерк. Малко повече капризчета. Самостоятелни почивки за по ден-два-три, за да му залипсваш.
Мъжете трябва да се дресират, колкото и да е тъпо това. И аз не искам да си играя игрички с тях, ама те дотам я докарват. Все си търсят подправките на връзката под формата на лекинки скандалчета, за да има после тръпка.

На върха на копието!

Не, не се сърдя. Искрен съм и го написах добронамерено.
Нито разбирам смисъла на така наречените "игрички". Намирам ги за недостойни спрямо другия. Стигне ли се до тях и "дресировки", това вече не прилича на обичане , а на надхитряне. Аз усетя ли се дресиран, просто се махам. Нека си дресира когото иска. Не и мен. Ако ли, се е случило от само себе си някой да охладнее малко или да бъде уморен, какво лошо другия да зареди малко връзката емоционално с повече усилие, ако ги има тия сили и желание? Не може винаги по равно. Хората имаме спадове и възходи. За какво сме заедно, ако аз не бих разбрал,че ти си уморена, болна и нямаш сили в последно време да ми даваш достатъчно? Тя и прекалената пресметливост колко малко ни дават...

Don’t feed the forum trolls – Не хранете форумните тролове!

Това за нащрека и дресировката хич не е тъпо, ама трябва да се държи в тайна. Иначе си е чиста проба истина. Най-успелите в своите връзки жени, които познавам, хем много обичат мъжете си и много им дават, хем обаче виртуозно размахват камшика и си изискват. Не пропускат никакви скитащи фрагменти край ушите си току-така да им прелетят.

Съгласен съм с теб.

Като първо условие, без което не може, е непрекъснат гърч с работа.
Един мъж не трябва да си поема въздух, за да не мисли за глупости. Здраво бачкане, по възможност на две-три места, а парите - директно вкъщи.
После - както с децата - следват поощрения и наказания. Често казано се изморявам от това, но иначе не става.
Започна ли да им оставям свобода и да се трупам с отговорности, всичко се проваля.

На върха на копието!

Видя ли как се съгласи, че игричките са вредни...у всеко едно отношение

Спрете Земята - искам да сляза!

Ами щом можеш да познаваш как човек ще изкара до края на живота си защо не вземеш и на мен да ми кажеш как аз ще изкарам до края на живота си?

===
Извинявай, но пишеш глупости. Само си помисли колко пъти в живота си човек има усещането как той ще продължи и сетне нещата не винаги стават според очакванията му. Най-малкото всеки човек, който се жени го прави с идеята бракът да продължи до края на живота му, но много хора се развеждат. Бракът е като развода - човек никога не знае колко дълго ще рподължи.

Сега си направи един хубав чай и се порадвай на това, което сега имаш, защото не се зане утре дали изискванията ти няма да станат по-големи и да не задоволява да му се радваш. Ако ти се плаче си поплачи, но винаги с едно на ум, че всичко е преходно на този свят. Както се случва така, че доброто си отива не рядко, така и лошото си отива (също не рядко).

Късмет и с усмивка!

Тия височки критерии досега старателно ли си прикривала, че сега го изненадват? Струва ми се, че след като периодът на свалката е приключил, твоят човек е минал в режим хибернация, заслужена почивка на завоюваната територия и вероятно счита, че не е необходимо да полага усилия за запазване на връзката. Ако отскоро сте заедно, може би има начин да си изясните разликата в очакванията, които имате към тази връзка, макар че не съм оптимистка - светоусещането не е нещо, което можеш да промениш лесно, дори и при голямо желание.

My own F#@!$%^&M radio! ;)

.. дОнеси и везната.

Знаеш ли и аз съм като теб-и при мен единствената причина да съм сама са високите критерии и същевременно очаквания.Но пък напоследък дълго мисля по този въпрос и май решавам да сваля летвата.Щото животът си тече...

А може би изходът е да търсиш по-активно и да изразяваш по-ясно и прецизно това, от което имаш нужда? Свалянето на летвата не е решение, мисля.

My own F#@!$%^&M radio! ;)

За да бъда изчерпателен относно игричките и хитруванията, те са разрешени, САМО АКО С ТОВА ЦЕЛИШ ДА МУ ДАДЕШ, А НЕ ДА ПОЛУЧИШ ОТ ДРУГИЯ.
Има разлика, нали?

Don’t feed the forum trolls – Не хранете форумните тролове!

Твой ред е !

Всеки проблем е замаскирана възможност

Добре. Нека заменим думата "дресировка" / казана тук за шарения и по-добра изразност / с думата "възпитаване" - на поведение, на отношение и т.н, или пък с думата "култивиране" - пак на същите неща. И сега ли ще ми се противопоставиш ? Не си ли съгласен, че малко хора владеят къде е ключът за равновесието между двама ? И че тези другите, дето не го владеят твърде, трябва да бъдат леко, хм, как да го кажа... айде - "стимулирани" ?

Има само един проблем с тази постановка - като че ли подхождаш към проблема с презумпцията, че ти знаеш по-добре какво е необходимо за връзката ви и вкарваш партньора в правия път, като го дресираш/култивираш/стимулираш - избери необходимата дума сама.
Според мен трябва да си търсим половинки, с които пречупването на който и да е да не е необходимо - а взаимната адаптация, тя си върви от Ден 1, и е абсолютно нормално нещо. Винаги се налага да се прави компромис, и от двете страни, но ако компромисът в дългосрочен план ще ме направи нещастна, за какъв бяс сама да си слагам примка на шията?! За мен лично най-трудното беше (и е, все още) да определя границите, до които мога да отстъпвам безопасно, защото предпочитам да отстъпвам, отколкото да се конфронтирам. Отсрещната страна пък може би си е мислила, че ме е дресирала успешно, и изобщо да не е разбрала, че правя компромис след компромис и се чувствам притисната до стената.

My own F#@!$%^&M radio! ;)

Не, защо смяташ, че аз имам амбиция да режисирам в случая? Аз просто зная какво на мен ми е необходимо и му го показвам, а после - отстоявам. Как иначе той ще види и запомни добре какво обичам и какво ме дразни ? Това е, което на шега обозначих с думата "дресировка".
Всичко казано дотук - само при условие, че говорим за Подходящия човек, естествено.

че е забравил за празника, че не знае какво ми харесва и какво ме прави щастлива, че не разбира защо плача, че не забелязва колко съм хубава, че отдавна не сме излизали заедно, че е вечно уморен и няма време за мен,

Купичке, това въобще не е ниакъв проблем за мен! Хайде!

Ω

Добре де, а какъв ти е зорът пък непременно да си с някого? Съвсем сериозно питам. Ти сама си написа, че нямаш настройка да правиш компромиси. За мен това значи, че очевидно липсата на компромиси ти е по-важна от живеенето с някого. Ами, живей си безкомпромисно и се радвай на живота, без да си задаваш излишни въпроси и да правиш оптимистични прогнози.
Иначе, всички имаме очаквания и изисквания, обаче аз като се замисля, май ако някой има твърде много очаквания, свързани с мен, ще ми стане доста тегаво, затова гледам да не прекалявам и аз с изискванията. По-спокойно е някак.
Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

А защо изобщо трябва да се говори за летва, все едно сме на състезание?

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.