Оптимистично

Само си дращя. Дращя, щото май ще си кукувам сама до края на живота си. Не защото съм грозна, тъпа и некадърна, а защото имам височки критерии. Имам изисквания. Имам очаквания. Никой не харесва жени, които имат критерии, изисквания и очаквания. Много по-лесно е да бъдеш с такава, която няма критерии, изисквания и очаквания. (тук не искам да засегна никого)
Странно как и дребните неща обръщат каруцата. С нищо не искам да се примирявам. Чета как в името на брака човек трябва да прави жертви. Започвам да се чувствам като жертвено агне. Бих искала да срещна човек, с когото всичко да става с лекота, без напъни. Казах ли, че не искам да се примирявам? Не искам да се примирявам, че е забравил за празника, че не знае какво ми харесва и какво ме прави щастлива, че не разбира защо плача, че не забелязва колко съм хубава, че отдавна не сме излизали заедно, че е вечно уморен и няма време за мен, че...(това са само произволни изброявания)...
То е ясно, ще си кукувам сама до края на живота си.

3начи ще си живееш сама с критериите, защо ревеш щом те са ти по-важни от някакъв си, дето няма да отговаря на тях 24 часа 7 дена в седмицата?

Като за начало- смени емотикончето с това:

Другото лесно, ще се нареди от самосебе си

the rest is silence

"Гарваните летят на ята, орлите летят сами".
Без това, разбира се, да се абсолютизира и приема буквално, и без някой да го разбира погрешно.
Но, в общи линии, е така.
Зависи и на какво казваме компромис. Ако партньорът ти трайно не зачита неща, които ти смяташ важни за да бъде душичката ти в равновесие, и ако ти въпреки това му отстъпваш и потъпкваш собствената си природа, това вече не се казва компромис. Това означава, че просто не се познаваш добре и че не си направил подходящия избор на човека до себе си.

Не рива, констатирам. Това е положението. Може и да мина на жени, кой знае?

Aбе Купичке, то бива оптимизъм, бива, ма твоя много голяяяям бее..

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Напоследък нещо не се усмихвам много. По принцип съм друга, ведра, явно кофти период, ще мине и това. Изпращам една усмивка специално за теб, защото заслужаваш.

Бих искала да срещна човек, с когото всичко да става с лекота, без напъни.
И аз бих искал да спечеля от тотото.

Ти нищо не констатираш, а излагаш теорията си за самозаблуждаване - видиш ли, големите ти критери и били причината ... как пък само ти се извъди с критерии?!

Ти само сподели какво е станало, пък ние мъжа ще го направим на салата

На върха на копието!

Ми виж....да си без критерии също не е решение, щото се явяваш за отсрещния, като даденост и започваш да „сивееш”. Само да направим разлика, между критерии и критикарство, защото аз пък недолюбвам това. Чуствам се постоянно оценявана и претегляна. Неща, които се правят, преди да влезеш във връзката с някой и да го приемеш, без да му натякваш постоянно, че е такъв, какъвто е или пък да решиш, че това не е твоят човек, щом недостатъците му ти нарушават чак комфорта. А компромисите... компромисите са всъщност нещата, които не прехвърлят собственият ти праг на търпимост.

Така, като те чета, не става дума за висока летва. Търсиш и искаш нормални, малки, човешки неща. Не е това причината да си сама.


Carpe diem! Volente deo!

Не искаш да се примиряваш .. не искаш и сама да останеш ..
А с какво искаш да се примириш ? .. за да не останеш сама.

Отпуска се. Започва да ме приема като негова на моменти. Отдръпвам се на два пъти, по други причини, и той се хвърля да ми показва внимание. Имам чувството, че именно този момент се повтаря отново и отново, с всеки мъж...Аз не съм предмет, не съм даденост, не съм паметник, който ще остане там завинаги...Ако някой иска да ме задържи трябва да се постарае. Аз също се старая, не мислете, че чакам пасивно да се случва нещо. Искам ответни реакции. А всъщност не искам кой знае колко.

а ние как да разберем колко и какво искаш?

Не обичам да дудна непрекъснато. Досадно и уморително е. Но си казвам направо, когато съм недоволна от нещо.
За компромисите - правила съм компромиси и отново ще правя. Но с времето се уморявам, изхабявам се и не знам кога търпението ми ще прелее и ще си тръгна.

Мога да се примиря с хъркането му нощем. Примерно. Да продължавам ли?

Критериите ми може и да не са толкова големи. Зависи от гледната точка. За един може да се големи, за друг нищожни. Когато срущна някой, за който са нищожни, сигурно нещата ще се получат.

От одеве търся емотиконче за целувка да ти пратя. Ми няма...
Кирооо, турите една бе

the rest is silence

Аз както обикновено не знам за какво става дума (принципно) все не съм в час, в този клуб, но това не пречи да си имам мнение по въпроса

и то напълно съвпада с твоето.
Не знам дали е претенциозност, а вече не ме и интересува.... мъжете не помнели дати (например ) хайде бе, те ще ми кажат. Помнят, и още как, само че ицбирателно.

Та щом ще е така, ще помнят и моите.

Не били емоционални..... не били не знам са какви... дрън, дрън....
Подкрепям те и съм претенциозна.

От цялото ти мнение лъха "искам", "искам", "искам да получа". Което е функция на "искам да ме обичат". Не че в днешно време от нас се иска безусловната любов(която, всъщност, е съвършената), но поискай да обичаш, резултата от което ще е желанието ти да даваш и пренебрегване на недостатъците му.
Иначе, какво значи С нищо не искам да се примирявам. Чета как в името на брака човек трябва да прави жертви. Започвам да се чувствам като жертвено агне.

Вглеждай си се в своите тресчици и няма да имаш толкова време да забелязваш неговите.

Don’t feed the forum trolls – Не хранете форумните тролове!

И аз се присъединявам Ако ни искат, трябва да ни поливат / и ние тях, де /. Долу женската непретенциозност !