Ринга на Съдбата

Макар и да звучи пресилено, ринга символизира една величествена битка. В единия ъгъл е летача, а в другия Намерението.
Двубоя между тях отдавна се е състоял, още преди милиони години, тъй като Безкрайността (Намерението) е неподвластна на времето. Ние обаче не знаем за себе си как завършва тази битка, защото сме в капана на времето.

Сега, в този момент, ние сме граничната линия на тази епична битка. Някои от нас ще успеят, но много ще бъдат повалени. Колкото повече напредва времето, толкова повече от нас ще успяват, защото граничната линия се мести...напред.

Има обаче един знак, който може да ни подскаже изхода от този двубой за всеки един от нас. Този знак ще се прояви, когато бъдем изправени пред ринга. В този случай нашето отношение към него ще трябва да приемем като наша съдба.

ДХ казва,че смъртта ни предизвиква и живота е арената

това което казваш са само твои умозаключения

Като каза времето и се сетих за "добрите стари времена"
[линк]

Вселената е благодат.
Който каквото си поиска, това му дава.
Искаш борба, имаш колкото ти душа иска.
Мда, безкрайна е милостта и благодатта божия, да се свети името му.

Както е речено - Тази вселена притежава любезното свойство да ни предоставя доказателства за която наша приумица само си изберем.

[линк]

Тоест ако търсиш потвърждение за нещо, то неизменно ще го намериш !

Т.е. ако търсиш потвърждение на нещо, то неизменно ще ти бъде дадено.

[линк]

Ние не се борим. Ние сме арена на борби.

Това е в първите уроци за дясната (глупавата) страна.

Това е много удобно, значи най-добре нищо да не правим и ако има нещо да става ще стане от само себе си, ако не - здраве да е!

Между това нищо да не правиш и това да правиш борба има милиони варианти да правиш нещо и то да не е борба.

[линк]

значи най-добре нищо да не правим
Неправенето е най-трудното нещо на света

Истината блика само от един извор - извора на истината.

Обаче е по-добре да е борба. За духа е по-добре. Иначе, борба и война са различни работи.

Че ти кво си направил за да си това което си в момента?

Сиреч отговорът ти е да, всичко е предопределено? Сърча отива в рая, Дигитала в ада.

Черногледството е характерно за летаческия Ум.

Направо се охарактеризира.

Всичко е предопределено или не?

Всичко е като старо парче кехлибар и ти си една частица там вътре застинал неподвижно от милиони години. Това е нашия свят. това е съдбата. Извечна и непроменима.

Ти знаеш, че е така, че всичко е застинало като кехлибар от милиони години, но аз не знам, че е така, не ми звучи правдоподобно, а ми се струва, че ДХ казва точно обратното.

Тъй че това бих го приел само ако евентуално някога го "открия" от собствен опит.