Ринга на Съдбата

ахъм, и аз, но сякаш става все по-добре

Нагуалът е минималинят шанс, точно както казва Меме. Но това което прави нагуалът е всъщност да премества СТ. Тъй че преместването на СТ е минималния шанс. Зависи колко и къде се премести.

И от друго зависи. От болката.

Ние живеем постоянно между болката и удоволствието. И духът устройва клопката като показва най-големият кеф - движението на СТ и после те оставя да си мизерстваш...

И зависи дали разбереш, че себеотразяването я държи прикована...

Общо взето описанието на сърча е по приложимо в нашия случай когато всичко зависи от индивидуалната връзка с духа.Това е ни повече ни по-малко всеки да си е сам нагуал.Много добре звучи няма спор но доколко е реално....

Истината блика само от един извор - извора на истината.

"И идва момент, когато намерението на воина става заповед на Орела."

При теб дошъл ли е този момент?

Истината блика само от един извор - извора на истината.

Нали казах вече, че да това да действаш като воин само те вкарва в един опис на една линия, която вече не съществува. Т.е. не върши работа защото не е за нас. Ние не сме воини и никога няма да бъдем, само защото сме прочели някакви книжки. Затова пък АЗ-а охотно приема воинския опис и се опитва да го имитира, тъй като той само това знае да прави, в името на своята сигурност.

Ти ако си знаеше съдбата нямаше да имаш АЗ.

"изначалната определеност на съдбата" като понятие спокойно замества абстрактните ядра, ако толкова си привързан към дон Хуановия опис.

Ъхъ, много точно казано. Даже цела тема ще отворя по въпроса.

[линк]

Ок, аз казвам, че всичко е предопределено, а ти казваш, че нищо не е предопределено и всичко зависи от твоя АЗ. Според теб коя гледна точка обслужва АЗ-а?

Аза охотно приема и твоя опис за Аза

Истината блика само от един извор - извора на истината.

С тази разлика, че аз не казвам, че всичко зависи от моя Аз.

И двата описа, както ги представяш, обслужват Аз-а. В единият случай Азът си мисли, че може нещо да постигне, в другия случай си мисли, че нищо не може да постигне, но е толкова специален, че ще е избраният аз. Единият опис е буржоазен (с труд и предприемчивост всичко се постига), а другият аристократически (аз съм роден със синя кръв и от люлката до смъртта, каквото и да се случи, съм благородник и никой не може да ми го отнеме).

С тази разлика, че аз не казвам, че всичко зависи от моя Аз.

Ако не от твоя АЗ, тогава от кой? Щом нищо не е предопределено, щом няма съдба, значи АЗ-а ти е цар на Вселената и всичко зависи от него. От там се е родила и поговорката "С труд всичко се постига", макар че под това "всичко" се има в предвид просто по-добър стандарт, т.е. по добра храна на прасето в кочината и нищо повече.

Докато моят АЗ никога не е твърдял, че е избраният АЗ. Просто казва, че всичко е предопределено, независимо дали с "добър" или "лош" край. това се потвърждава и от живота. дотатъчно е да отидеш на гробищата, за да видиш къде са ония, които като теб са вярвали че с труд всичко се постига.

Ценното на книгите, е че от тях разбираш че такива неща има. А щом знаеш че ги има можеш да ги потърсиш, да ги изживееш. Опис и линия са две различни неща. "Воинския път" както го наричат е трето. Казват можело да се нарече нагласа. Естествено че прочитането на книга не те прави воин, но твърдението че описа на воина не работи е грешно. Без да си го проверил на дела не е добре да го твърдиш.

болката...:)
Ти си май единствения, който я спомена в този форум? Свикнах да чета тук за смъртта;) явно хората не са изпитвали болка наскоро и им се говори за смърт - хехехехе.
Не помня какво точно Кастанеда е казал за болката, но имаше нещо че ако те боли, намираш начин защото не те боли Знам какво е болка, но не е нещо което да ме кефи знам че има всякакви хора - мазохисти, философи вярващи че ако тялото е болно или слабо, духа укрепва... но това няма нищо общо с мен
За себе си мога да кажа, че ме научи само как да се справям с нея и то по най най най-неочаквани начини за всяка болка, за която има думи, и за онази, която не може да се изрази:)
А теб на какво те научи?

За мен ценното на книгите беше да разбера че не съм луда в смисъл че и други хора са като мен, че такива неща има и че даже са описани в книги И някакси първо бяха "делата" а после прочетох за тях по книгите

Страхотно, кажими за "делата". Какво търсеше когато прочете първата книга?

Дон Хуан, казва, че болката и гладът са само мисли. Също като "ходи ми се на море" или "защо пък да не хапна малко гювеч".

Аз не говоря за истинска, физическа болка, а за болката в много широк смисъл. Например за болката, която Дон Хуан изпитал, когато разбрал, че напълно е загубил отстранеността и енергията си след като живял няколко години с жена си. По същия начин ти като трябва да свършиш една работа и все отлагаш идва момент, когато болката от това да не свършиш работа се увеличава толкова, че си казваш, не, не мога повече така, ще свърша работата. И след това ти става гот, че нещото е отпаднало като задача.

Не става дума за истинска болка, а само за представа за болка.

Но това няма чак толкова много общо с Кастанеда, а е по-скоро малко психология в доста опростен вариант. Въпросът е че болката може силно да ни мотивира да се размърдаме.

Според мене този дуализъм, че или всичко е детерминирано/предопределено или всичко зависи от аза е логичен, но въпреки това е "сбъркан" понеже в магията логиката не важи.

Но дори да приемем, че това са двете възможности, тогава детерминизмът пак си е вреден, защото Аза ще се изкуши да си мисли, че е избран. И колкото повече "напредва", толкова по-силно ще е изкушението да си мисли, че е специален. А на Аза това му дай - да си мисли, че е специален, независимо дали заради "постиженията" си, "провалите" си, или просто защото по природа си е такъв.

Тъй че само на това основание целия опис "детерминизъм/свободна воля" не струва пет стотинки и можеш да го хвърлиш в коша за боклук. Но това не е лесно защото не зависи от твоя Аз.

Повтаряш като папагал едно и също. Казах вече, че предопределеността на съдбата не е задължително успех. Може да е просто смърт. Това също е продепределеност и то от най-често срещания тип.

Проблема е, че твоя АЗ никога не е мислел по тоя начин понеже не му е отървало. Той винаги е искал да има инициативата и последната дума за всичко.