Врагът

Може би не ги търсиш достатъчно.

Между другото въпросът ми за агресията е сериозен - какво става, ако наистина е вродена, а няма къде да бъде разтоварена - не всички са спортисти, нито пък водят локални войнички в нета или на работа? А и това не противоречи ли на онези изследвания за "родените престъпници", които имат вродено ниско ниво на серотонин? А и защо смяташ, че агресията е нормално състояние, при положение, че в животинския свят агресията се ограничава най-вече в рамката на "борбата за оцеляване", а при човека май е надхвърлила тези граници (или хората вече съвсем са се побъркали).

Ами досега не съм срещала истински враг. Имало е такива, които са провокирали в мен агресия, но това обикновено не са ми врагове. Изобщо като се замисля враг не би ме извадил от равновесие - съответно не бих могла да проявя агресивност към него.

kakvo da mislq za glupostite na xorata osven da se smeq?:)))))

Vragat e nai-dobriq ti priqtel
a nai-golemiq vrag na sebe si - si samata ti!

Много добре казано и нищо не калява духа както един истински враг -без обяснения,без предисловия-бой,бой и бой до като можеш да мърдаш

Винаги съм на страната на приятелите си, т.е. - казвам им и когато виждам, че грешат. То това е да си на страната на приятел. Хем субективен откъм чувство към любим човек, хем обективен откъм мнение.

От друга страна – какво е „грешка” и какво „враг”? Първото е движение, второто е ясно, че е фикция.

Обикновено искам мнение на приятели, които са безкомпромисни. Те може да сгрешат, но ще вземат истинско отношение, защото им пука за мен. Ако са пичове :)), ще бъдат и нежни, щото истината не е грубост. Няма проблем да ми покажат как моят „враг” ми е приятел, т.е. как ми прави ми услуга, като ми натиска бутончета.

А да усеща човек, че е от един отбор с някой, е супер. И то няма общо с казването на истината. Когато някой ни е близък, той трябва да усеща, че сме с него. С други думи – той ни е приятел цялостно, дори, когато „греши” и е хубаво да му показваме не само слабостите.

Темата е сложна и винаги зависи. Била съм от всяка страна. Дори приятел на две враждуващи страни. "Враг" е ставал мой приятел - сега имам такъв близък човек и много се обичаме. Като има яко напрежение, има и силен потенциал (опозициите в астрото:)).

Виж и тези форуми – тук има много примери за лагери, "вражди", приятелства. Слагам в кавички едното, защото е относително, а приятелствата са реалност. Поне за мен. Тук си създадох няколко приятелства ценни. Тези, с които сме си скачали - нито сме се виждали, нито се пресичаме. Ама си вършим взаимно някаква ценна черна работа явно и съм им благодарна:)

а войната спорт ли е или изкуство?

Виж и тези форуми – тук има много примери за лагери, "вражди", приятелства. Слагам в кавички едното, защото е относително, а приятелствата са реалност. Поне за мен. Тук си създадох няколко приятелства ценни. Тези, с които сме си скачали - нито сме се виждали, нито се пресичаме. Ама си вършим взаимно някаква ценна черна работа явно и съм им благодарна:)


Сигурна ли си, че приятелствата са реалност? Може да си се засичала с тези, с "които си скачате" и да не го знаеш.

А това за отбора - би ли го напуснала, ако играта не ти харесва или ще се подчиниш на групата и ще поддържаш битката дори и да не е твоя?

Уцели десятката.

За тези, които владеят правилата, е игра. За останалите - нищо, те са фигури, не играчи.

Да, логичен въпрос е първият за приятелствата, но не се впуснах в предния пост. Не съм сигурна, разбира се В случая наричам "приятелство" сърдечните, искрени и развиващи отношения, които са гъвкави и в движение.
С щампите за "враг", "приятел" съм по презумция съгласна - там как врагът е в нас и пр. Но ти питаш какво конкретно правим.

За другото - даже и форумните отношения не са толкова тайнствени:). Досега не е имало какво да делим в реалността с някой скачащ - аз поне не съм имала. Знам какво казвам, като казвам, че не се пресичаме със скачащи - че не съм била засегната страна по никакъв начин. Демек - егото ми в реалността не е било засягано в пресечки със скачащи. Засега. В тоя форум баш точно веднъж ми е засягано егото и то в съвършено различен контекст (там не са били замесени никакви скачащи-нескачащи). Той е бил единственият контекст, в който съм била уязвима:) И досега няма тук друг контекст, в който да мога да бъда уязвена :) В другите контексти ми е триумфирало егото и то мощно, което сигурно не е по-доброто:)
Иначе като маниер - първа не тръгвам. Вътрешно усещам накъде ще се развият нещата, но нямам нужда да се защитя, като превантивно засека някой. Изключвам случаите, когато изказвам по-провокативно мнение, в което не съм отседнала емоционално, защото тогава не е "скачане" .

Интересно какво е твоето отношение по въпросите за врагове-приятели?

Ами вече писах, че досега не съм срещала истински враг - дори и в клубовете. Затова ми е трудно да говоря за "враг на моя враг". Дори не мога да формулирам какво точно отличава врагът от останалите хора. Инка донякъде уцели какво мисля.

Това по-горе и казах - с тези щампи съм съгласна, искаше ми се да ги прескоча. Те са синтезираната истина, но често звучат като хвърлени в нищото. Зависи какво всъщност правим.

значи фигурите са ти врагът?!!

Не мисля. На това не ми се играе. Нито като пешка, нито като царица. И като играч също не искам да участвам.

И като играч също не искам да участвам.

ами любовта?! това също е вид игра и дори вид война

Много мешаш игрите. Всичко е вид война, но аз говорих само за оригиналния вариант.

Истинската война (в Европа от ок. 600 год. такава няма) е спорт (= игра, агон, т.е. състезание) и изкуство едновременно. такава е войната в традиционните култури.
Хьойзинха доста добре го е описал в "Homo ludens".

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Аз говоря само за любовта, тогава всеки враг ми е приятел. Защо пусна темата в клуб йога?

в Европа от ок. 600 год. такава няма

значи българите са оправдани с това че не е важно да спечелиш, а това да участваш

тия 600 години как ги смяташ, колко суифа броиш за една година?!?

Защото въпросът възникна докато четях тукашните постинги.