Врагът

Питам се какво мислите за приказката "Врагът на моя враг е мой приятел". И съответно дали врагът на моят приятел е мой враг - бихте ли нападнали някого заради приятел или бихте се опитали да разберете какво в приятелят ви е провокирало врага - и съответно да му помогнете да го преодолее.

"...убий врага-тоз, който не е." Чии са тези стихове?

Един проблем( конфликт) не може да бъде разрешен в същото ниво на осъзнаване, което го е породил. Самият факт, че ти виждаш противоречие, означава че оперираш от същото това ниво. Чиято и страна да вземеш- все ще сбъркаш. Ще сбъркаш и да не вземеш страна. Най-доброто, което можеш да направиш, е да не виждаш противоречие или "нарушаване на нечии права". Чии?- вече се сещаш. На нечие его.
Само липсата на всякаква защита прави човека неуязвим.( ех, това Дао)

Животът е вечен, любовта е безсмъртна...

По-добре е "Приятелят на моя приятел е и мой приятел!".

Няма лоши хора, има лоши нрави (лоши обичаи).




Никога не казвай никога!

а, да, и аз тъкмо шях да пиша за "приятеля на моя приятел"..

за вргаовете е по-сложно, мисля че истината доста пъти е по средата и враждата е в резултат на грешки и от двете страни.


[линк]

Когато става въпрос за приятели и врагове (ако са истински приятели и истински врагове), в повечето случаи няма време за мислене, разбиране и пр. Защото преди да разбереш какво става, може да си аут.

Щом някой е врег на мой приятел, той е и мой враг. Агресията не е непременно плод на някаква "провокация" от страна на някого. Агресията е едно от естествените, НОРМАЛНИТЕ състояния. По-скоро липсата й говори за абнормалност.
Е това е примерно един от признаците, че в йога има нещо сбаркано. Пълното отрицание на аглесията. Сбъркано е, защото не е нормално.

Казват, че Любовта е едва ли не космически закон. Хубаво. Но не е единствен - агресията е друг космически закон.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Да, затово вероятно даоистите са създали най-перфектните ситеми за бой и убиване...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Когато хората са живеели във времена (и някои сега живеят) на истински конфликти и разделяне на врагове и приятели, не са си задавали такива въпроси.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Първо, не си длъжен да живееш в миналото. Признавам, нравите са били други и човешкият живот е бил по евтин. Сега не е необходимо да се въоръжаваш и да ставаш ловец, сакън някой да не те нападне!

Това, което ти, а и всички ние трябва да се научим в този живот, е да изживяваме агресивността ( разбирам я най-широко, като деятелното начало в човека) по един конструктивен начин.

Животът е вечен, любовта е безсмъртна...

Ти не живееш ли във времена на истински конфликти и разделяне? И какво стана тогава с нормалната агресия.

Тогава обаче продължава да стои въпроса за приятелството. И разбира се за враговете.
Един проблем( конфликт) не може да бъде разрешен в същото ниво на осъзнаване, което го е породил. Значи ли това, че всяко преодоляване на някакъв конфликт показва преминаване в друго ниво на осъзнаване на нещата.

Има обаче един латински израз, който се превежда като "приятел на човечеството", а смисълът му е, че такъв човек не е ничий приятел.

"Врагът на моя враг е мой приятел".

Предполагам това е доста стара поговорка, когато войните са били ежедневие и когато врагът на твоят враг е приятел в смисъл, че помага да бъде унищожен твоят враг, работи против него.

Втората задявка, според мен вече е интерпретация, защото ако живота на моят приятел е застрашен, ясно, че ще го защитавам. Но ако само егото му е застрашено и се приеме, че той се е цанил да следва духовен път, всичко зависи.

... следователно и ничий враг - ти още ли правиш разлика между приятел и враг ?
истината е в приликата

Трудно ми е да нарека някого враг. Поставих въпроса защото ми е интересно как хората си променят отношението към някого защото гледат на заобикалящите ги като на отбори.

Втората задявка, според мен вече е интерпретация, защото ако живота на моят приятел е застрашен, ясно, че ще го защитавам. Но ако само егото му е застрашено и се приеме, че той се е цанил да следва духовен път, всичко зависи.

Бих те попитала дали в такъв случай би рискувал приятелят да те приеме за враг (т.е. за някой от другия отбор - защото обикновено такива са представите), но както виждам често го правиш, така че е излишно да го обясняваш.

Не е точно така. Рядко приятел ще ме приеме за враг.

Ами врагът за приятел? Ясно, че тези категории са много относителни, но ме интересува колко често хората заемат някаква позиция в следствие на отношението си към някого - т.е. колко често си позволяват да гледат на една ситуация през чужди очи и дали го осъзнават. Май ще попитам другаде.

Животът нито е поскъпнал, нито е поевтинял - нещата не са се променили. Все още (и така ще бъде поне още за мно-ого дълго трябва да избираш дали да бъдеш жертва или не - зависи си от човека.
Както е казано в Бушидо - "да живееш, когато е време за живот и да умреш, когато е време за умиране".

Агресивността е такавна неделима част от живота, както всичко друго. Като всичко друго трябва да бъде възпитавана, контролирана, направлявана, уравновесявана, използвана по правилен начин.
Разбира се, човек може да се откаже от нея - но никога не може да бъде цялостен. Или както му викат някои хора, духовен...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Не, живеем в скучно време, подходящо за педали...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Да си пожелаем всички да не срещаме истински врагове, защото с тези нагласи за неагресия и "разбиране какво е провокирало" агресияята сме аут - ама веднага...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!