Как действа Програмата?

Както преди време споделих почнах да гледам и слушам стари изпълнители,които винаги съм харесвал и съм "дивял" при техните изпълнения.Доскоро не обърнах внимание на това но днес за пореден път като слушах Ози Озбърн се замислих какво изпитвам в този момент.Чуствах се някак си неловко или порсто неуютно.
По-късно като се прибрах у дома след разходката си пуснах Ричи Блекмор с "Рейнбоу" и отново се замислих върху това.
Сега като се върна назад в миналото си виждам как тогава освен, че пиех и пеех.Мои кумири бяха най-великите за това време изпълнители.Като свирех на китара/аз съм самоук/ исках и то много,да стана като тях.Но освен това исках да играя като Майкъл Джексън,да свиря на китара като Джими Хендрикс,да пея като Дио,да имам парите на някой арабски шейх,да съм красив като Брад Пит,,да съм умен като Айнщайн,да съм ..........дори не мога да опиша още като кого исках да бъда.Това не е най-важно,но все пак е от значение при моето състояние,при което винаги исках все повече и повече.
Като се поровя назад виждам,че под всичко това се крие едно-единствено нещо,което досега ме е карало да се чувствам нещастен и да пия колкото се може повече.Да го правя дори без да подозирам защо.Явно това е било от желанието ми да бъда не само това,което не съм но най-вече да бъда известен и да преуспея в Живота.
Сега си спомних как много простичко и достъпно е написано в Голямата книга,че сме жертва на заблудата,че можем да бъдем доволни и щастливи само ако преуспеем в Живота.
Ами не преуспях в Живота,а дори се забих доста надолу в желанието си да направя почти невъзможното.
Днес като се заиграя нанякъде се сещам,че това е от болестта ми,която няма почивка и старите навици са доста добре вкоренени у мен.Но това засега не ме кара да се "оревавам",а съвсем кротичко да погледна къде бях преди и къде съм сега.Най-вече да не забравя,че най-важното за мен е да остана днес трезвен.Пък и не желая за никъде да бързам-така както почти през целия си живот доскоро съм действал....
Желая ви приятен ден и нека го Изживеем по най-добрия начин за нас,и за хората около нас.
Бъдете здрави,приятели.

Днес отидох до един приятел,с който си направихме двамата сбирка съвсем спонтанно.Бяхме в едно барче,където нормално си пиеха около нас-нищо особено.Мина доста добре и за двама ни.Стана време да се прибирам към дома и той реши да ме изпрати до спирката на автобуса.Дакото чаках колата видях един мъж,когото доста добре познавам от преди десетина години.Запомнил съм го защото спомена от срещата с него все още е в главата ми-дори буквално,след побоя,който ме нанесе преди време.
Чаках на спирката,а този човек се въртеше край спирката и се опита да се заяде с един мъж,водещ куче със себе си.Направи го съвсем "небрежно",но мъжа не му обърна внимание.Аз обаче видях как той е доста пиян и гледа със зверски, и празен поглед.Освен това беше една "торба с кокали",която се носеше покрай хората извън барчето,в което седеше с "приятели".Аз стоях с моя познат и зъмръзнах за миг.Бях поставил цигара на ухото си,но като го видях я свалих и го наблюдавах,но без да срещам погледа си с неговия.Дойде автобуса и се качих като преди това казах на мъжа с мен,че това е човека,който ме преби преди десетина години.Качих се и си продължих по дестинацията.
Замислих се какво почувствах като го видях?Със сигурност беше СТРАХ.Първо се уплаших от това да не се заяде с мен ако ме познае.После да не го направи без да ме познае.След това се уплаших от това,че сега ми се "предоставя"възможност да си върна направения "подарък" от негова страна.
Но пък се сетих и то много бързо,че при такива хора като него боя не помага.Още при случая преди години си мислех как да си отмъстя,но се отказах отново по същата причина-няма отмъщение при такива хора.Там нещата стават по-сериозни.В този момент имах избор да приема това,което бе станало,или да се "възползвам"от "случайността" и да приключа незнайно как с този случай от миналото.
Освен това без да се правя на "велик" се уплащих да не бъда набит отново и да стана "за резил" пред хората около мен,а най-вече пред този приятел.
И това само за няколко минути,през които само ми мина през главата,че е най-добре всичко да се размине без всякакви пререкания с него.
Просто вътрешно отстъпих-аз,който доскоро не отстъпвах почти пред нищо.
Но след всяко "нещо"което ми се случва и успея да остана трезвен виждам,че явно търпението си заслужава?

Желая ви приятна вечер и още един трезвен ден.
Бъдете благословени,приятели.

Вчера на сбирка без да се усетя се изправих срещу най-големия си СТРАХ-да не бъда отхвърлен.
Споделих една случка на събратята си,с която не можех да се "гордея".През цялото време се двоумях дали да го споделя,защо да го споделям,трябва ли да го направя ами ако после ме Намразят"или отхвърлят,ами като разберат,че не съм точно това,за което ме миспят?!
Не исках да това държа в себе си затова се реших и го споделих колкото, и да не желаех това.Бях сигурен,че така трябваше да постъпя.Че е редно да го споделя,за да не останат с впечатлението някои хора,че съм нещо по-...от другите хора около мен.Добре,но после след сбирката и най-вече като се прибрах у дома усетих как съмнението и страха от отхвърляне се загнезди в мен.
Днес отново си помислих защо трябваше да го споделя?Защо не си премълчах?Колко съм наивен и неразумен!Как можах да го направя?Ами сега какво ще правя?....

Зесега нищо конкретно не смятам да правя,а просто след като ви споделих този Огромен "СТРАХ", се надявам той да отшуми с времето.
Бъдете здрави,приятели и нека приемаме тези,които не са като нас,дори и да не ни харесват.

Здрасти, Стефко! Знам, че и други са ти го казвали, ама все пак и аз да се обадя. На мен и предполагам на повечето хора и през ум не би минало да си разголвам душата и на половината колкото теб. Не знам какво си споделил и лично за себе си съм убеден, че някои неща са по-добре погребани завинаги...
И въпреки това те поздравявам...защото за това , което правиш се иска много сила и кураж. Късмет от мене и много успехи на всички!

Днес като се прибрах от работа се заговорих с майка.Попитах я как е прекарала в жегите,дали си е почивала,въобще да сподели деня си като онсовно исках да ми каже как се е чувствала днес.Тя каза,че се е справила и е полегнала следобед.
Не зная откъде ми влезе в главата да я попитам какъв съм бил като малко дете?Кротък ли съм бил или не?Питах я правил ли съм често "бели"?
Майка отговори,че аз нищо друго не съм правил,а основно бели-все неща,които не трябва да се правят.Аз си представих какво е било.Смътно си спомням как наистина бях голям инат още от дете.
След като ми разказа това аз отидох в хола и излязох на терасата.Почувствах нещо непознато досега,но появяващо се понякога.Не знам какво беше,но като се замислих какво може да е това в един момент се сетих,че може да е обич?....................
Аз досега не съм обичал почти никой,да не кажа никой освен себе си,като в последните години най-много от всички мразех себе си.Неприятно ми е да го споделя,но това си е истина-аз не обичах майка си,по-късно и децата си,жена си и накрая себе си..........
Като почувствах тази "новост" очите ми се насълзиха и си помислих,че може би съм започнал да обичам майка си?Помолих се да е така.Искам да е така и се надявам наистина да се сбъдне това мое желание-да обичам.
Пожелавам на всички, които четат и пишат тук настина да се научим да обичаме, без да се страхуваме от това,че ще ни помислят за "слаби".





П.П. Миналата година често си казвах,че ако майка ми я няма ще се оправям по-добре с живота си.Сега се моля колкото се може да Живее по-дълго и щастливо на тази Земя.Тя има най-голямо право на това от всички,които познавам.

Значи наистина това може да е обич сега като бях на карндила и имаше един период където нещо много ме разплакваше аз си мислех даже питах Нели защо като усетя бог плача аз така си мислех че това усещам е то е това любовта идва само от бог аз не мога да обичам . Та дори аз го споделих на групата в Раднево с лекаря и не ме беше срам да го кажа пред толкова тарикати аз плаках за първи път че се разделям с човек не исках но ми беше тъжно и за първи път снощи казах честно на човек че ми липсва наистина ми липсва . Господи благодаря ти че съм жив най накрая жив и че мога да изпитам чуства и то хубави . Лека вечер на всички и благодаря Sтефко .

От известно време залисан в това да си оправя битовото положение малко позабравих,че "имам проблем с алкохола".Точната дума за мен е алкохолик и както се оказа-хроничен алкохолик.Не това е важно по какъв начин ще наричам болестта си.Важното е,че с това "позабравяне"поизостанах от темпото,с което започах работа по Програмата на АА след последния си запой.През този повече от месец аз почти спрях да ходя на АА сбирки в Раднево.Както бях споделил другаде те ми помогнаха много да се възстановя в началото,но също и сега го правят.Има една подробност обаче,която аз "случайно" пренебрегвах,а тя е,че аз трябва да отида на АА сбирка там,а не АА сбирката да дойде на крака при мен.В това време аз да си правя ремоните,да ходя на работа,да "икономисвам" от пътни разходи,да не ходя "по слънцето",да не се преуморявам,да си почивам повече,да............си намирам оправдания да не ходя на АА сбирки съвсем добронамерено.
Сега виждам как като съм се самозалъгвал и съм си измислял разни напълно "искрени" оправдания да не ходя на повече сбирки, отново поставих доста други неща,пред своето възстановяване от алкохолизма.
Едно друго оправданийце беше,че през "уекендите" се срещам с други мои събратя,които или си пият на прекъсване,или просто не желаят да работят Програмата на АА.И отново се оказа,че това е "достойно"оправдание за да "икономисвам" /пари най-вече/при положение,че едва се измъкнах от последния запой,едва оцелях след това и въпреки всичко съм все още трезвен, и не съм останал нито един ден без стотинка в джоба си.
Май освен нечесност от моя страна има и лека доза Неблагодарност.
Благодарен съм на АА сбирката тази вечер,на която имах възможността да видя без да се правя на интересен, как се "отсвирвам" сам и то доста "плавно",но сигурно от посоката на възстановяване от алкохолизъм.
Лично по себе си виждам и то не за пръв път,че когато поставя всичко друго пред Програмата на АА резултата излиза, и то винаги не в моя полза.
Лошото е,че това не става за един ден,а понякога е нужно доста време за да се види какво става след пренебрегване на първото в Живота ми засега.Първото при мен е Трезвеност,а тя от своя страна е пряко и единствено свързана с Анонимни Алкохолици и всичко,произлизащо като задължения от това.
Ех,да имаше някой вместо мен да работи Програмата на АА!............
Но се оказа,че само аз мога да се грижа за своята трезвеност,работейки тази Програма,която е единствена за мен ,гарантираща ми ден по ден трезвен и Щастлив Живот.
Благодаря ви,приятели.
Желая ви трезва вечер и още един трезвен, и спокоен ден.
Бъдете здрави.

Бъди себе си.

Вчера докато се работех незнайно откъде ми дойде една мисъл,която ми помогна да осъзная едно "нещо".
Незнайно откъде се земислих за децата и техните родители.Децата са толкова нежни и безпомощни на моменти,но са толкова истински и красиви.
Помислих си за родителите им.Добрите родители се грижат за своите деца,доставят им всичко необходимо,пазят ги постоянно,когато паднат не им се карат,а внимателно им подават ръка и ги изправят отново.Оставят ги сами да се научат.Родителите обичат децата си такива,каквито са-не ги мразят и наказват постоянно.Доста семейства са дарени с повече от едно дете.
На добрия родител му е добре и е удовлетворен,когато неговите деца-братя и сестри си помагат, и се грижат един за друг.Когато някое от тях се отдели и почне да мисли, и живее само за себе си,на родителя не му става приятно и оставя това дете само да осъзнае грешката си с надеждата,че то ще се промени.Че ще започне да живее помагайки на своите братя и сестри.
Навярно всички ние сме деца на един Създател и това,което важи в симейството важи за всички нас,които сме под Слънцето?
Навярно не Той ни изоставя,а ние сами се отделяме от Родителя си,когато тръгнем сами да си нареждаме Живота и пренебрегваме своите сестри и братя?А после като видим какво сме направили или правим в момента изтръпваме от Страх,че ще бъдем наказани?......
Всеки от нас според мен има Шанс да се върне в семейството си и да заживее отново без Страх,че отново греши,и ще бъде "наказан" за своите грешки.
Бъдете здрави,приятели и нека всеки от нас намери своя Път към Дома.
Благодаря ви,че ви има.

Бъди себе си.

ДНЕС ОЩЕ СЪС СТАВАНЕТО СИ ВЕДНАГА СЕ НАМЕСТИ В ГЛАВАТА МИ ТОВА,ЧЕ СЪМ НА ТАКАВА РАБОТА,НА КОЯТО ВСЕ НЯМАМ ДОТАТЪЧНО ПАРИ.ТРЪГНАХ КЪМ РАБОТАТА СИ БЕЗ МНОГО,МНОГО ДА НАПРАВЯ КАКВОТО И ДА Е ПО ПРОГРАМАТА НА АА.ОТИДОХ ТАМ И СЕ ПОДГОТВИХ ЗА РАБОТА.В ТОВА ВРЕМЕ МОИТЕ КОЛЕГИ СИ СЕДЯХА И ЧАКАХА ДА ПОЧНЕМ РАБОТА.АЗ ЗАКУСИХ И ПОСЛЕ ОТИДОХ ДА РАБОТЯ.ВЧЕРА ИМАХ ЕДИН ПРОБЛЕМ С ЕДИНИЯ ОТ БРИГАДИРИТЕ ОТНОСНО ВЪЗЛОЖЕНА ЗАДАЧА,ЗА КОЯТО АЗ НЯМАХ НИКАКВА ВИНА,НО ТОЗИ БРИГАДИР ОЩЕ ОТ ВЧЕРА НАСТОЯВАШЕ ДА ПОЧНА ДА РАБОТЯ БЕЗ ДА ИМАМ ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО КАК ДА ИЗПЪЛНЯ ТОВА.
ДНЕС ОСВЕН ЗА ПАРИТЕ,КОИТО СМЯТАМ,ЧЕ СА МИ МАЛКО СЕ ЯДОСАХ ОТ ТОВА,ЧЕ ЩЕ ТРЯБВА ОТНОВО ДА СЕ СПРАВЯМ С ТАЗИ НЕ САМО НЕДОВЪРШЕНА,НО И ДОРИ НЕЗАПОЧНАТА РАБОТА.ТРЯБВАШЕ АЗ ДА ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА,КОЕТО НИКОЙ КОНКРЕТНО НЕ ЗНАЕШЕ КАК ДА СТАНЕ.ПРЕДИ ТОВА СЕ ЗАМИСЛИХ,ЧЕ ВЕЧЕ МАЙ Е ВРЕМЕ ДА СЕ НАУЧА ДА КАЗВАМ ИСТИНАТА И ДА СПРА ДА УГАЖДАМ НА ВСЕКИ ЕДИН САМО И САМО ЗА ДА НЕ ОБИДЯ НЯКОЙ,И С ТОВА ДА СЕ ХАРЕСАМ НА ВСИЧКИ.КАЗАХ НА НАЧАЛНИКА СИ,ЧЕ ЩЕ ПОЧНА ДА ПРАВЯ ТОВА,КОЕТО СЕ ИСКА ОТ МЕН КОГАТО СЕ УТОЧНЯТ ТОЧНО ПО КАКЪВ НАЧИН ЩЕ СТАНЕ, НО ГО СТОРИХ СЪВСЕМ СПОКОЙНО И ДОРИ АЗ САМ СЕ УЧУДИХ НА СЕБЕ СИ.ОКАЗА СЕ ,ЧЕ НЕ Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СЕ НАУЧИ ЧОВЕК НЕ ВИНАГИ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ВСЯКА ХОРСКА ПРИЩЯВКА,ДА ПОЕМА НЯКАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА ДА ПОКАЖЕ КОЛКО Е "ДОБЪР",ДОКАТО В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ Е ЗАТИСНАТ ОТ СТРАХ ДА НЕ БЪДЕ ХАРЕСАН.
СПРАВИХ СЕ ДОБРЕ С РАБОТАТА И ДОРИ БЯХ ДОВОЛЕН ОТ СЕБЕ СИ.НО ПЪК ТОВА,КОЕТО НАПРАВИХ ДОБРЕ МИ ДАДЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ "ОСНОВАНИЕ" ДА НЕГОДУВАМ СРЕЩУ ТОВА,ЧЕ НЕ СЪМ ДОСТАТЪЧНО ДОБРЕ ОТЦЕНЕН КАТО ЗАПЛАЩАНЕ.
ЛЕЛЕ,СТАНА ОБЯД И ОТИДОХ ДА СЕ ХРАНЯ,НО КАТО СЕДНАХ ПОЧУВСТВАХ КАК ГЛАВАТА МИ БЛОКИРА ОТ ФАКТА,ЧЕ НЕ ПРИЕХ ТОВА,КОЕТО Е В МОМЕНТА И НИЩО НЕ МОГА ТОЧНО ДНЕС, И СЕГА ДА ПРОМЕНЯ.ОСВЕН ТОВА ВИЖДАХ СЪВСЕМ ЯСНО,ЧЕ НЕ МОГА НИЩО ДА ПРОМЕНЯ ,НО ВЕЧЕ БОЛЕСТТА ОЩЕ ОТ СУТРИНТА С ПОРЕДНОТО МИ МРЪНКАНЕ СЕ ВКЛЮЧИ И ТАКА ПРОДЪЛЖИ ДО ОБЕД.
НЯКАК СИ СЕ НАХРАНИХ И ПОСЛЕ ПОЧЕТОХ ОТ ГОЛЯМАТА КНИГА.КАКТО ЧЕТОХ И СЪМ ЗАСПАЛ.ОТПОЧИНАХ СИ И СЛЕД ТОВА ПРОДЪЛЖИХ ДА СИ РАБОТЯ БЕЗ ДОРИ ДА СИ СПОМНЯМ В МОМЕНТА ЗА КАКВО Е СТАВАЛО ДУМА В ГЛАВАТА МИ.
ТАКА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ВИДЯХ,КАК СЪС ЗАПОЧВАНЕ НА НЯКАКВО НЕГОДУВАНИЕ ЗАПОЧВА ВЕДНАГА ДА СЕ ВКЛЮЧВА И ГНЕВА ОТ ТОВА,ЧЕ НЕ МОГА НЕЩО ДА ПРОМЕНЯ,А ПОСЛЕ ПОСТЕПЕННО СЕ НАМЪКВА САМОСЪЖАЛЕНИЕТО.
ДОСТА ИЗТРЪПНАХ КАТО ГО УСЕТИХ КАК СЕ НАМЕСТВА В ГЛАВАТА МИ, НО СЕ ПОМОЛИХ.ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ПЪК НАХЛУХА МИСЛИТЕ,ЧЕ НИЩО НЕ ПРАВЯ КАКТО ТРЯБВА.КАКВО СЕ ЗАБЛУЖДАВАМ,ЧЕ ПРАВЯ ПРОГРАМАТА НА АА.ЧЕ АЗ НЕ ВЯРВАМ В НИЩО ОСВЕН В СЕБЕ СИ..........
НО ДАЛИ ВЯРВАМ ИЛИ НЕ ВАЖНОТО Е,ЧЕ ДОСЕГА ДНЕС СЛЕД ВСИЧКО ТОВА,КОЕТО САМ НАТВОРИХ В ГЛАВАТА СИ СЪМ ВСЕ ОЩЕ ТРЕЗВЕН.И ОСВЕН ТОВА СЕ НАДЯВАМ,ЧЕ СЛЕД КАТО ВИ СПОДЕЛИХ ОТНОСНО КОВАРНОСТТА НА БОЛЕСТТА АЛКОХОЛИЗЪМ И НЕЙНИТЕ ДОСТА ПОДЛИЧКИ ПРОЯВИ,ЧЕ ПОНЕ ТАЗИ ВЕЧЕР ЩЕ ОСТАНА ТРЕЗВЕН.
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ТАЗИ ВЕЧЕР ДА БЪДЕТЕ ТРЕЗВИ И СПОКОЙНИ.
ДНЕС РАЗБРАХ,ЧЕ БЛАГОДАРНОСТТА И ПРИЕМАНЕТО СА ДОСТА ВАЖНИ МОМЕНТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЕДИН АЛКОХОЛИК КАТО МЕН.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ,ПРИЯТЕЛИ.
БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ ВИ ИМА.

Бъди себе си.

Стефко, не искам да остудявам плама ти, но ...

Добрите родители, според мойто скромно мнение и опит, не пазят децата си от всичко. Най-малко от удари. Добрите такива ги учат, че печката пари, предупреждват, че ако направи още една крачка ще падне и ще се удари... (което нормалното дете като правило прави). Добрите родители не изправят децата си, а им казват спокойно и мило: "Хайде, ставай, няма нищо, удари се, ама така се расте...:" И детето става и се хили, а не е уплашено. Желанието на родител като мен е децата ми да се изучат, да имат работа, която харесват и от там нататък ..целият свят е техен.


П.П. Не всички родители обичат децата си.

Аз от ден,на ден се убеждавам,че "моя"Родител не само ме обича,но желае и аз да обичам.
Бъдете здрави и нека днешния ден се научим малко повече да обичаме,отколкото да бъдем обичани.

Бъди себе си.

Много се радвам за теб!!! Наистина..

П.П. Това е и моето кредо: повече да обичаме.

То и аз се радвам на себе си,но болестта въобще не се радва,когато аз се радвам и намира всякакви начини да ми изиграе някакъв номер та после да си пострадам поне малко.
Днес за пореден път имах един доста интересен случай с една жена на мой познат.Тя може и нищо да не подозира,но пък виждам,че явно и е интересно,че на мен ми е интересно да се заглеждам по нея.Нямаше да има нищо лошо в това,тъй като нито съм светец,нито искам да бъда,но проблема е в това защо точна тази жена?!....
Тя освен,че е съпруга на моя познат,който е известен специалист, също така е и служител към едно доста "властно" учреждение.Какъв служител и в кое учреждение няма голямо значение;важното е,че се замислих защо го правя?
Както и да въртя това в главата си виждам,че стария начин на мислине е дълбоко вкоренен в мен и наистина аз сам не мога да го махна,колкото и да желая това.
Този стар начин на мислене и поведение ме караше винаги доскоро да си поставям колкото се може по-големи, и недостижими цели с единствената идея,че колкото е по-трудно за постигане-толкова по-добре.
Лудост и пак лудост,а преди години се питах защо алкохолици като мен са затворени в психиатрията,та дори си живеят там дълги години.Навярно там е мястото на болни хора,които не могат да се справят със себе си и като мен мислят,че ако се промени света, и ние ще бъдем добре.
А на всичкото отгоре като пиша този пост ми дойде и страха от това да не би някой да ме "издаде" където не трябва и после......
Но все пак от това,което досега съм научил поне малко виждам,че има доста голяма разлика от мисли и действия.
Бъдете здрави,приятели и нека Действията ни са малко по-добри от мислите,които ни спохождат.

П.П. Благодаря ти,Чаве.

Бъди себе си.

Днес сутринта отворих тетрадката,в която почнах да пиша за пръв път през месец декември 2006 година.Тогава почнах да го правя по предложение на спонсора си,без много,много да се питам защо трябва да го правя.Не ми беше нужно още време да се убедя,че сам няма измъкване от Бездната на алкохолизма.Тези години на "самостоятелна работа" с алкохолизма ми бяха достатъчни да приема всичко,което може да ми помогне да изляза от този постоянен Ужас свързан с непрекъснато пиене и спиране на пиенето.
Много ми стана интересно как тогава съм го правил без дори да се замислям-толкова силно желаех да изляза от Ада,който беше мое едниствено и постоянно "убежище"....
От скоро време когато се чувствам малко по-добре бързо забравям какво е било преди година и нещо, и понякога писането ми за деня прилича на пощенска телеграма.
Като направя това няколко дни подред доста бързо се налага да почна малко по-подробно да си описвам и споделям преживяванията си,тъй като по себе си разбрах колко е важно за моята трезвост "да поддържам новия ред в дома си".
Сега не ми е вече чудно защо някои мои събратя се хващат в началото на умиране за това,а после просто се отегчават и спират да го правят.Аз дори преди зопоя си миналата година освен,че не исках да пиша дори със задоволство си помислих,че като се запия /с надеждата да се спра по-скоро/ се радвах,че ще си почина..
Е,малко остана да си почина, но малко по-дълго от очакваното..........
Вече не си задавам въпроса защо трябва да го правя,как трябва да го правя,докога ще се "излагам" пред спонсора и събратята си.При себе си видях,ча това действа и също така пожелавам на всеки,който е решил да достигне трезвост да се пробва и си наложи поне малко усилие относно работата,която всеки от нас трябва да свърши за себе си.
Е,програмата на АА си е работа,а аз освен всичко друго съм си и малко мързелив,и непостоянен,но това сигурно е "друга работа" несвързана с болестта ми?.....
Бъдете здрави,приятели и ви желая успех в Работата по своето възстановяване от алкохолизма.
Благодаря ви,че ви има.

Бъди себе си.

Вчера за пореден път видях колко доста дъблоко съм затънал вследствие продължителната и упорита борба с алкохолизма ми.
Когато бях на робата се наложи да поискам от шефовете няколко уреда за дома-за лично ползване.Доста се двоумих дали да го направя и най-вече от това да не ми се скарат,от страх да не притесня някой от преките си началници,от ........страх да не се изложа.Сега се страхувах от това да не се изложа,а когато "загубих" ъглошлайфа на татко/Бог да го прости/ въобще не мислех дали няма да се изложа.
Спомням си от "Швейк" на Хашек как самия Швейк бил залаган на два пъти от своя поручик на карти и накрая колкото и да не му се искало бил принуден да го "отстъпи" след поредната загуба,която не можал да изплати.
Така постъпих с тази ракета,която заложих веднъж в заложна къща и след това едно приятелче на сина ми ми даде пари да си я откупя.Аз го направих с идеята,че повече това няма да се повтори,но пък като имах в наличност една добра "инвестиция" защо да не се възползвам от нея?......
И го направих повторно с идеята,че отново ще си я върна обратно.Така смятах,но болестта си имаше други планове за мен и след едно поредно, и съвсем закономерно запиване я заложих отново.Е,този път не успях да си я откупя обратно и вследствие на това вече нямам този нужен ми ел-уред.
Може би затова сега се налага когато имам нужда да си свърша някаква работа независимо ,че съм трезвен ще е нужно малко повече старание за да направя каквото и да било?
Освен всичко друго като си спомних този случай си помислих ами ако наистина ми дадат тези уреди,които са си доста скъпи като цена?Дали няма отново да си помисля както често съм го правил :"Майната му на всичко" и после да не ми стигнат доста заплати,а и нещо повече за възстановяване на разните материални вреди?...
Замисли се върху това защо отново се страхувам от това да не би да се запия и да "профукам"тези "неща"?
Не ми е нужно доста да се напъвам за да видя,че това идва от провала на моята самоувереност,а от опит знам,че със самоувереността си не съм стигнал до никъде досега.Най-малко пък успях да се преборя с алкохолизма си вече над 20 години.
Явно това е от липсата на Вяра,жизнено важна зъ възстановяването ми от алкохолизма.
След всички тези ненужни притеснения се оказа пък,че не искат да ми дадат това,от което се нуждая.Оттам стана още по-зле като си навих в главата,че не съм оценен,не съм признат,аз "великия работник" и отново стана още по-зле отпреди.
Като финал на тази кратичка "епопея" се получи така,че ми помагна моя бригадир,когото доскоро не само не харесвах,а дори го мразех и то много.
Той сам ми предложи да ми помогне,след като аз си забих някъде Городстта и съвсем простичко го попитах може ли да ми услужи с това,от което се нуждаех?
Той не само ми даде това,от което имах нужда,но дори ме закара до нас с колата си и ми помогна да разтоварим "багажа".
И накрая се оказа,че човека не само не е "лош",а дори е доста по-"добър" от самия мен,който доскоро се мислех или за най-добрия,или за най-лошия.За пореден път разбрах,че всички хора са като мен и аз съм като тях.Единствено ни различава това,че всеки от нас е болен душевно в различна степен.Че това за "Добро" и "Зло" енай-вече в главата ми, и ме е карало почти винаги да търся съвършенството,независимо дали в себе си,или в другите около мен.

Това винаги колкото и дълго да съм спирал да пия все ме е връщало обратно към ефективен,действащ и усърден алкохолизъм.И как няма да пия след като този свят не е така,както на мен ми се иска да бъде................
Днес се страрая да бъда благодарен и то не само на думи,а за благодарността от свои приятели доста напред в програмата на АА научих,че Тя също е действие,и то съвсем конструктивно и нееегоистично.

Благодаря ви,приятели,че ви има и нека днешния ден ни даде възможността наистина да се отблагодарим за това,че сме такива,каквито сме на хората,които са до нас и имат право на Живот също както и ние.
Бъдете здрави.

Бъди себе си.

Днес се наложи да отида до съда относно една призовка,която ме накара да се притесня от това,че отново се налага да се справям с минали проблеми.Станах и отидох по-рано на работа за да мога да изляза по-навреме,и да свърша това,което трябваше.
Преди това пратих сина си да провери за какво става дума и той като провери ми каза,че трябва да отида там във връзка с някакво парично задължение.Аз още тогава „изтръпнах” само при мисълта,че отново ще се налага да се „боря” със Съд и Държава.
След приключване на раб.ден отидох в съда и при проверката ми стана ясно,че това е от минало вече платено задължение за престоите ми в отрезвителното отделение преди години.Всичко това беше платено още миналата година и аз след като разбрах за какво става дума се успокоих.В началото беше така,но после нещо се почувствах неудобно.Тогава не видях от какво ми стана така,но след като се прибрах в дома си видях откъде идва това.
Доста се почудих преди да го открия,но след като видях причината за моето неудобство сам се смаях на това,което открих......
Видях,че години наред да не кажа през целия си доскорошен живот винаги съм търсел някаква причина за да се „боря с нещо или с някой".Така е било доскоро и сега като видях,че притесненията ми са напразни аз бях разочарован.Разочаровен от това,че просто няма с какво и срещу кого да се боря в момента.Стана така лесно,че дори като благодарих не го направих искрено,а просто само на думи и може би затова после ми стана „некомфортно”?...
Като стоях пред входа на блока си спомних един пасаж от книгата „Анонимни Алкохолици”-от гл.6-а –„Да действаме” и доста се позамислих върху това,което се сетих.
Ето този пасаж,част от който ми дойде наум:


„Вече сме престанали да се борим с когото и да е,и с каквото и да е-дори с алкохола.На този етап здравия разум трябва вече да се е възвърнал.Рядко ще проявяваме интерес към алкохола.Ако сме изкушени ще бягаме от него като от огън.Реагираме разумно и нормално и откриваме,че това става автоматично.Ще видим,че новото отношение спрямо алкохола ни е било дадено без да се налага да мислим или полагаме някакви усилия.То просто идва!И в това се състои чудото.”


Няма да продължавам нататък,но и това,което днес почувствах ме накара да изпитам такова добро нещо,че дори не знам какво беше то?Но беше по-добро от доста познати „неща” случвали ми се досега.....



Благодаря ви,приятели,че ви има.
Благодарен съм на Бог,че съм жив,трезвен,на Анонимни Алкохолици,на спонсора си,на майка си.
Бъдете здрави и трезви поне още 24 часа.

П.П Все пак не бива да забравям,че не съм излекуван от алкохолизма и тази глава от Голямата книга има продължение............

Бъди себе си.

Днас като бях на работа всичко беше сравнително спокойно до момента когато ме пратиха да свърша една работа,която харесвам като възможност да изявя своите способности в дадена област.Нищо особено но си беше едно разнообразие от досадното повторение на една и съща операция,която правя вече от няколко дни и не ми харесва заради ниската отговорност на изпълнение.
Дотук добре,но началника ми каза да взема един мой колега с когото от известно време работим заедно- да ми помага.Аз не се въодушевих много,но се съгладих неохотно.Не го показах,но не ми стана приятно от това.Почнахме да изпълняваме посочената работа и аз се справях добре.Колегата ми също имаше желание да работи и ми помага колкото може.Дори бързаше повече от необходимото.Оказа се,че по този начин "ми отне" възможността за изява пред началниците,но най-вече на мен,пред самия мен.Отне ми възможността да се насладя на своята дабра да се справям със всяка възложена ми работа бързо и почти безпроблемно.
Като рабетех виждах как той просто ми отнема това "удоволствие" и без дори да се осъзная почнах да се изнервям.Интересното е,че като стана това въобще на ми дойде наум защо се изнервям и защо става зле с мен,въпреки,че си бях добре дотогава.
В един момент дори толкова се ядосах,че исках да го изгоня въпреки,че колегата се справяше добре с възложената работа.Той обаче допусна една доста "фатална глешка"-работеше бързо и дори искаше да почне да прави една отговорна част от тази работа,която най-много ме караше да се чувствам доволен от себе си-самодоволен.
Аз съвсем културно му казах,че няма нужда от това и наистина си беше така,защото не исках да поемам отговорността за друг за несвършена като хората дейност.Дори да бях прав в случая това ме накара да видя отново проявата на алкохололизма си,който стоеше в мен и дебнеше момента когато да се покаже без дори да го очаквам.Без дори да преположа какво може да се случи "в движение".
За пореден път видях този огромен егоизъм каращ ме винаги да искам всичко за себе си-било то работа,или признание.Жаланието ми сам да се справя с всичко,което ми се предлага.Да направя всичко,което мога или не мога сам,без чужда помощ.
Ако имаше възможност бих взема работата на всички свои колеги само и само АЗ да работя и да доказвам на себе си "колко съм велик-работлив,кадърен,добър".....
Е, накрая видях ,че просто съм болен,колкото и умело тази болест да се прикрива в мен.
Та така се получи и както съм споделял на свои събратя болестта се направи отново на "бита мечка".Правеше се на пребита и чакаше удобен момент да се появи незабелязано и да завземе всичко,до което успее да се докопа.А в доста случаи допреди време,а и сега навярно единствената цел на "битата мечка" е в даден момент да скочи и съвсем "неусетно" да ме захапе за врата...

Благодарен съм за този урок,който ме напомни,че колкото и време да мине по програмата на АА,колкото и време да оставам трезвен тази болест ще я има заедно с мен.Няма да се предаде и единственото,което може да ми гарантира жевот в трезвост ден,по ден е програмата и Братството на Анонимни Алкохолици.


Благодаря ви,приятели,че ми има.


П.П. Нека не забравяме,че "миг невнимание-цял живот смърт"/Това е един един "лозунг" от миналите години/

Бъди себе си.

Трети октомври
Как говоря с новаците? Не се ли опитвам винаги да ръководя разговора? Дали не определям правилното и не казвам на новака какво трябва да прави? Дали не ги осъждам тайно и дали не чувствам, че те имат малък шанс да се заемат с Програмата? Дали не ги подценявам? Или искам да открия душата си, за да ги предразположа да споделят за себе си? И, тогава, дали искам да бъда добър слушател, без да прекъсвам, а да ги чуя докрай? Чувствам ли истински дълбоко, че те са мои братя и сестри?
Искам ли да направя всичко, за да им помогна по пътя на трезвостта?

Като я прочетох тази мисъл и ми дойде друга мисъл – няма да пиша пост тази сутрин. Защо? Ами защото трябва да пиша работи, които не са приятни на мойто аз. Има си правила. Основен закон на мойто аз – врагът е отвънка. Инвентаризация правим само на другите, не и на себе си. Нашият магазин не подлежи на ревизия. Ние сме винаги на печалба. Мда.
Винаги се опитвам да ръководя разговора. Определям правилното. Много се изненадвам, когато някой прояви интерес да се заеме с Програмата. Почти не ми се вярва. Дали не ги подценявам? Забравям, че пропилях цяла една година, преди да видя, че няма друг начин и да се заема с Програмата – според мен и това е лично мое мнение – единственото качествено средство за възстановяване от душевната болест. Цяла една година стискаха зъби. Миналата седмица зъболекарят ми вика – абе зъбите са ти супер, обаче емайла ти е изтрит. Това става поради две причини. Първа причина – много ядене. Като те гледам и те знам – не е от това. Втора причина – скърцане със зъби. Нощно време. Хахаааа. Не беше само нощно, но добре разбирам за какво говориш. За да няма скърцане се давали шини за ги лапаш през нощта. Други варианти – успокоителни или ракии. Мда. Съвпадения няма. Не е случайност да са ми изпилени зъбките. Цяла една година. Значи съвсем е нормално всеки един да си почука тиквата и да си изрони зъбките, преди сам да бъде принуден да се заеме. Аз ли съм този, който ще дава тон? Явно не. Но на практика го правя.
Преди около две седмици пътувам с колата. Сутрин. Вали дъжд. На много странно място чака стопаджия. С найлонова торба на главата. Качвам го. Мирише на ацетон. Нещата се навързват. От нашите. Пил, заспал, откраднали му телефона. Няма пари. Отива нанякъде. Явно да крънка пари. Няма проблеми с пиенето. Споделям за себе си. За своето пиене, за своите чувства, за своя живот. Човека се отпуска. Наистина се отпуска и чак тогава преразглежда своето пиене и живот и започва да споделя неща, които допреди малко крие. Нали се защитава. Защитата на аза е непробиваема. Като приказката за вятъра и слънцето, които се хванали на бас, кой ще свали палтото на пътника. Сладко се разправяме по пътя. По едно време човека вика – тебе Господ те прати. Точно ти ми трябваш. Мойто аз, вече възгордяно, нарежда сценария. Каня го на сбирка. Обещавам да го върна обратно вечерта. Да не плаща транспорти. Разбираме се. Човека иска да му обещая, че ще го чакам. Аз се дразня, че ме карат да се повтарям. Започвам вече да високомернича. Щом съм казал, значи ще стане. Хоп. Влизам в старите си коловози. Човека е объркан и несигурен. Май забравих това чувство. Ще ми се наложи да го изпитам. После съжалявам, че съм го накарал да се тормози. Нали желанието за свръхконтрол и ненормално развитият инстинкт за сигурност са добре обясними. Поне би трябвало да знам защо човека иска да бъде стопроцента сигурен, че ще го чакам. Пък аз се лигавя.
Вечерта вали още по-яко. Сбирката минава. Човека го няма. След сбирката го виждам, че ме чака. Естествено, че съм раздразнен. Нали не е станало на моята. И реагирам – значи ти само за безплатния превоз идваш? Язвителен. Нападам и наранявам. Защото не мога да приема нещо, което не съвпада с моят сценарий. Гонени от стотици форми на страхове, самосъжаления, самозаблуди и себелюбие. Тоест – всяко едно мое действие е породено от някакъв гонител. Животът ми – непрестанно бягство. Как да призная, че животът ми е едно бягане пред стадо диви говеда? Унизително. Айде пак бягане на другаде. Докато лъжата, тичането през глава и зариването на главата станат начин на живот. И това живот ли е? И какво става? Губя възможността да предам посланието, да бъда в плана за помощ. Човека започва да се защитава. Обратният път е мъчение. Мойто аз вече не иска да слуша. Блокирал съм. Човека почти приплаква – сутринта ти така хубаво сподели за себе си, а сега.... Мда. Мойто аз стъпи на контрола и всичко се оцапа. Такива ми ти работи. После защо човека казва – аз не искам да спра да пия. Искам да пия, но да не ми пречи пиенето.

Медитация за деня
Делото на правдата е мир и ефекта от правдата е вечното спокойствие и сигурност. Само, когато душата достига този покой, може да се върши истинска духовна работа и умът, душата и тялото ще имат силата да победят и устоят на всичко. Покоят е резултат от правдата. Няма мир в грешните действия, но ако живеем по начинът по който Бог иска да живеем, спокойствието и сигурността ще настъпят. Сигурността е това успокоение родено от дълбоката увереност, че Божията сила е достъпна за нас и Неговата мощ ни обича и пази от всички вреди и погрешни действия.

Молитва за деня
Моля се да мога да достигна състояние на умиротворение. Моля се да могя да живея в тишина и покой.


Да не тичам пред стадо рогат добитък и да наричам това живот. И в един момент да намеря единствен начин да живея – да се затворя у дома, на острова на Робинзон, в Света гора или в каквато и да е гора и да си пиля там емайла. В тресеене. И всичко поради неправилни действия. Но дори и най-добрият и правилен морален или философски кодекс не може да ми даде правилните действия. Знам много добре кое е правилното. Но нямам силата да се противопоставя на егоизма и егоцентризма. Същността на моята душевна болест. Гони ме стадо диви биволи. Страхове, самосъжаления, самозаблуди и себелюбие. Затворил съм се в клетката на егозентризма, заключил съм старателно, глътнал съм ключа, обърнал съм се и съм видял, че вътре се е намърдало цялото стадо. Пак ти гониш. И някои естествени последствия на чисто физическо ниво. Изморен съм, но не ща да лягам. Просто нещо ме спира. Опаа. И искам да нападна някой. Не че искам, но правя инвентаризация на това кой днеска е сбъркал, та утре как да му го кажа. И всичко това, защото ме е страх. Допуснал съм грешка, която ме извашда от Пътя на Програмата, а извън този път е стадото рогати страхове и други бодящи форми. И се заформя една поредица, която преди наричах живот. И спасението, поне за малко, от тази гонитба беше да си махна главата. Със солидни дози телепортиращи вещества. Обаче ефекта на махането намаляваше с времето. Алкохолът загуби ефекта на телепортация и колкото и да пиех, продължавах да съм заклещен в клетката и да чувам как ми се рони емайла. Най-здравият материал в човешкото тяло.
„Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде.“
Глава единадесета от Анонимни алкохолици, Един поглед в бъдещето
Благодаря на Бог, че ми даде тази Програма за възстановяване от едно безнадеждно състояние на ума и тялото. Моля се за още двадесет и четири часа за всички нас