Как действа Програмата?

Когато спрях да пия последния път преди около 6 месеца наистина бях СМАЗАН от болестта.Нямах никакъв избор дали да се оправям съм или не.Правех всичко като "инструктор" по Програмата на АА.От известно време видях,че може да я карам и "по-леко" ,поставяйки доста други неща преди възстановяването си.Днес се замислих защо при някои се получава,а при други не-относно възстановяването от алкохолизъм?Като гледам себе си не е много чудно защо се получава така.
Като имам зор се сещам,че не аз управлявам света и търся Помощ от своята висша Сила.Като вирна гребена и се пооправя забравям къде и какъв съм бил доста лесно.И тогава навярно грабвам нещата в свои ръце,без дори да се замисля това правилно ли е или не.Както и преди съм писал тук ИНАТА ми е доста голям,а виждам,че това много не ми помага в напредването по Програмата.Този инат ме кара да си мисля,че сам се оправям и,че нямам нужда от помощ,въпреки,че уж търся такава.Затова навярно са и АА сбирките за да виждам къде съм бил,къде съм сега и какво става с тези,които не ходят на сбирки?Да виждам все повече,че живота ми преди е бил доста безцелен и празен,в сравнение с Живота,който живея днес.Че през всичките тези години на пиянство и простотии винаги съм бил пазен/е,не от мен/.
Моля се затова да не си помисля,че мога сам да се справя с алкохолизма си.Да не забравя къде бях доскоро и къде съм сега.И за това да бъда благодарен ден,по ден като това не остане само на думи.
Благодаря на Бог,на майка си,на Анонимни Алкохолици,на спонсора си,на всички пишещи и четящи тук.
Желая ви още един трезвен,спокоен ден и нека Бог ни пази от всичко,можещо да ни убие.

Здравей Стефко! Както винаги пишеш нещо , което ме вълнува, но този път не мога да се въздържа и ще споделя и своето мнение...
На въпроса как действа програмата, може да отговори само някой, който се занимава с нея, и понеже започнах скоро, искам да успокоя онези които се колебаят или страхуват от неизвестното, че няма нищо страшно.
Аз приемам програмата , като един комплекс от въпроси и отговори, които никога не бих си задал, следователно и не бих отговорил на тях...
Програмата ми ги поднася систематично, и не подходя ли с необходимата честност и отговорност, ефект няма. И понеже като в приказките, си мислех , че минавайки през програмата , влизам едва ли не в един коридор и стъпка по стъпка се приближавах към изхода , на който ме чакат с хляб и сол...и музика.
Та и у мен , се беше надигнало желанието , за преминаване през програмата.../ по възможност с ускорени темпове / , като мисълта че съм намерил панацея, ме успокояваше... Постепенно разбрах че нещата не са толкова прости, /разбира се с помоща на хората от сбирките на АА/ защото в желанието си да изтичам по коридора, не само че заблуждавам себе си, а така разколебавам и тези които се двоумят , дали има смисъл въобще...
На една от сбирките , един човек каза :" Като виждам толкова интелигентни хора на едно място, се убеждавам в тезата си , че прекомерната употреба на алкохол , повишава интелекта..." В първия момент помислих , че се шегува...
Та на сбирката имаше няколко хора, които претендираха , че са загубили контрол над живота си , защото имат заболяване в мозъка и никой от тях не се гордее с някакъв интелект... В следващия момент, разбрах , че човека не се шегува... Той на първата си сбирка , виждаше хора , които се справят с алкохолизма, или поне се опитват , като някои успяват и това дава кураж на останалите , които не спират да опитват... Така действа Програмата.
Може би интелекта на човека , зависи и от желанието му да води нормален начин на живот, такъв че ако не помага на останалите , поне да не им пречи да живеят...
Вървейки по улиците /на път за сбирка/, виждайки полегнали тийнейджъри на тротоара пред магазин за алкохол или хора на неопределена възраст, сгънати в някой ъгъл до някой подлез, си казвам " Леле Мале Боже Боже "/макар , че майка ми продължава със запоите , и Боже няма нищо против../ и аз бях такъв тийнейджър, и аз заспивах по пейки и тоалетни на кафета... и аз исках да избягам от всичко и да заживея в една барака без врати и прозорци...ами ако наистина бях успял, ...защо не успях тогава?... заради близки, приятели,семейство, интелект , кой знае . Ако не беше Програмата, никога не бих си задавал тези въпроси...Може и да има пресечна точка между Алкохола и Интелекта, но все си мисля , че е само веднъж в живота... В моя случай ,това е мигът в който разбрах, че имам проблем с алкохола и трябва да направя нещо за това...
Май много се разписах...Благодаря Ви!

Аз приемам програмата , като един комплекс от въпроси и отговори, които никога не бих си задал, следователно и не бих отговорил на тях...
Програмата ми ги поднася систематично, и не подходя ли с необходимата честност и отговорност, ефект няма.

Много ми допада горното.
То показва как всеки може да има свое виждане за програмата и тя да му помага по неговия си начин.
Боха, ти си от хората, които говорят кратко на сбирки (и тук така пишеш), но затова пък очевидно мислиш. Което е много по-важно от говоренето
Благодаря ти!

ПП Благодаря и на Стефко, чийто постове понякога са ми много полезни. Благодаря и на всички други, които пишат тук. Всеки с нещо ми помага, дори и тези, с които се скарахме. Не обичам кавгите, но и от тях може да се извлече полза.

Доскоро мразех освен всичко друго и апартамента,в който живея.В който съм живял повече от 19 години,преди да се оженя,а и сега повече от 6 години.Казвах на майка:"Да бъде проклет този дом.Огън да го изгори.Не искам нито апартамент,нито нищо.Мразя го."
Това беше по време на леките запои.При по-тежките си мразех всичко,за което се сетя.Най-много мразех деня,в който съм се родил на този свят.Свят,пълен единствено със страдание,нещастие,..........
Но стига с толкова черносгледство.С това исках да кажа,че сега е доста по-различно от преди.
Тази вечер като се връщах от разходка в парка/аз живея точно срещу него/ слизайки към блока се спрях и се загледах към дома ни.Виждаше се част от стаята,в която живея сега.Както писах преди,направих някои дребни ремонти неструващи скъпо.Дори пердетата,които сложих ми бяха подарени от моя роднина.Не са нови,а употребявани,но чисти и здрави.Моите се скъсаха в опита ми да ги сваля.Просто се разпаднаха в ръцете ми.
Отвън се виждаха боядисаните прозорци.Пердето,което въпреки,че навън беше тъмно също изглеждаше много добре.До прозореца стоеше климатика,който както споделих се оказа доста голямо изпитание в този период на трезвеността ми.Оказа се,че работи доста добре и безшумно.Зарадвах се както никога досега.Като се прибрах видях колко е красиво у дома .Това е най-красивия дом,на най-красивото място в града ни,но досега бях СЛЯП за да видя каквото и да е.Да виждам красивото,което ме заобикаля.
Та засега дори само това да е,си струва да продължа поне още един ден работата по Програмата на АА.Е,и заради трезвеността си.
Благодаря ви,приятели.Бъдете благословени вие и вашите близки.Спокойна вечер и още един трезвен ден ви желая.

Re: Как действа Програмата?

Тази сутрин се събудих доста по-рано от обикновено.Станах с мисълта дали отново да си легна,но се отказах.Бях се наспал добре,въпреки малкото време за сън.Видях,че имаше отново младежи в парка,които "очакваха" новия ден седнали по пейките.Отново се ядосах,въпреки,че имах вече пердета.
Защо стана така?От какво се ядосах?Това не беше нещо нормално.
Поразрових се в "мазето" и открих откъде идва това.
Преди време /мисля,че беше миналата година/ отивайки на работа стоях на спирката.Дойдоха група млади момчета и отидоха в магазина под блока.Бяха доста пияни и арогантни.Единия от тях се опита за се заговори с мен.Пита ме дали отивам на работа?Къде работя?Аз почнах да се гневя и не исках да говоря.Имаше едни момичета,които влязоха в магазина и аз се притесних да не се заядат с тях.Виждаше се,че точно това е идеята им.Аз се подготвих да бъда "добър" ако нещо стане.Не стана нищо единствено се уплаших и им се ядосах.Това бързо отмина и сега смятам,че видях защо е било така.Чудно нещо е човешката душа.Минало се е доста време оттогава,а туй си е все още там,въпреки,че тогава го анализирах.Или пък така съм си мислел?
Сега си спомням как като пиех още преди години мразех хората,които отиваха на работа.Които живееха нормално.Които се грижеха за себе си и за своите близки.Смятах,че са НЕНОРМАЛНИ,а аз бях нормалния.Колко бяха тъпи и смотани за да правят тези тъпи неща.Това е било дълги години.Сега видях един доста голям недостатък,който ме е забивал надолу.Благодарен съм за това,което успях да открия.Все съм го замазвал без да му обръщам особено внимание,но явно вече почва да ми пречи?
БЕЗОТГОВОРНОСТ във всички аспекти от ежедневието ми.
Още като малък си летях над всичко след като открих "лекарството си".
Но и без него съм си бил все такъв.Имаше кой да се грижи за мен-родителите ми.Те даваха всичко от себе си само и само да имам най-доброто но аз си мислех,че това ми е даденост и от мен не се иска нищо друго освен да си правя каквото искам.Освен това имах дарбата още оттогаваа да манипулирам хората около себе си и все да излизам "чист" от всяка ситуация.И така се научих да си живея в своя свят без много да се напъвам.Да правя всичко "между другото".Е,с алкохола бях доста последователен.
Та тази безотговорност и грижите на хората около мен ми даде чувството,и на безнаказаност за всичко,което правех.Та нали аз съм все прав и освен това има кой друг да се грижи за мен?....................................
Сега се оказа,че това усещане на "безтегловност" е оказало доста голямо влияние за състоянието,в което се намирах до скоро.На работа се налага да работя каквото ми кажат,въпреки,че според мен,а и не само според мен умея доста неща.Дори вечера за кой ли път се замислип защо стоя на тази работа,където съм "в трета глуха"?
После се сетих,че това е най-добрия начин да се науча на смирение.Смирение,което ми е непознато като състояние,но от всички свои събратя виждам,че за да постигна постоянна трезвеност се налага малко,по малко да търся това душевно състояние.Да работя за него,а не само да стоя,да се самосъжалявам,да мърнкам,да обвинявам другите за грешките си,да ......да не правя нищо.
Затова сега съм благодарен за шанса,който имам днес да бъда малко по-отговорен от вчера.
Желая ви още един трезвен ден и нека днес бъдем малко по-добри от вчера.
Благодаря ви.

скъсах се да търся как се кирилизира и да пиша на латиници. че дори забравих какво щях да казвам. то направо се пишело, а аз разбих клавиатурата да търся флекс тайп. какво ти разбирам от компове.
основно - за как действа програмата.
не знам. това мога да напиша по себе си. не знам и не искам да знам.
първите три месеца по програмата яко се напънах да разбера и да осмисля за какво става въпрос. нали съм много интелигентен.
та това мога да напиша. единствено нещата през ькоито съм минал. казах си - на мене ще ми трябва най-много година за да разбера как действа тази програма. нали съм изключение. не съм тъпанар. винаги вундеркинд. затова си останах едно непораснало дете. ще я разгадая тази мистерия и после ще си карам без да се бутам сред стадото на малоумните групари. аз съм единак и никога не се пъхам в групи. макар да мога да пея само в хор, щото всички бягат като си отворя устата.
и щеше да ми изпуши многоумната или малоумната тиква, защото се напънах с мозъка си да проумявам неща, които са достъпни само за сърцето.
да се пъхам в царството на духа с металните роботски клещи на клиширания си разум. също много се мазнех на думите на джордж бърнард, че не му трябвали хора, които да плачат или да се смеят.
обаче сега сърцето ми предпочита един смеещ се или един плачеш събрат, вместо един умуващ робот с вратовръзка. както веднъж сполучливо го намести алки. че не бил робот с вратовръзка.
тука е жега. затворихме прозореца, че отнякъде пържат кюфтета.
как действа програмата. не ме интересува. от мене се иска да я действам, а не да я инспектирам. макар всъщност това да ми е основното в алкохолишката природа - инспекция, санкция и контрол. дори ми се иска да регулирам движението, когато карам с колата. кой с каква скорост да се движи в даден момент. кой какво да си мисли за мене - да не би случайно да се изложа и да се покажа недостатъчно интелигентен и разбираем. да не би да се изпърдя насред приема.
отдавна не бях писал пост и това ме увлича. ама забравям откъде съм тръгнал.
кийп ит симпъл. ЗАПАЗЕТЕ ГО ПрОСТО.
Не прецаквайте това.
Последните думи на Доктор Боб. Напънал се е не да остане с лустросани лафове за идните поколения, а единствено да предпази Чудото на Програмата от прекалено интелектуализиране и умуване и усложняване.
Да запази тази Програма от моят висш ум, или да запази нещастното ми с мания на величие пилешко умче, от самото него си.
сигурно хич не ги е мислел точно така работите, а усетил Чудото на Програмата с цялото си същество е казал - Кийп ит симпъл. Не го прецаквайте.
Какво да му анализирам думите. Те са прости.
И усетих и по себе си след три месеца напъване и заучаване - инсталацията ми беше пред изгърмяване и естествено щеше да е виновна програмата, която не работи. а не аз - който не работи програмата, ами се напъва да я разбере.
мойто аз не може да бъде никога виновно, нито може да се изложе да бъде тъпо или смешно. врагът е винаги вън, аз съм специален, всичко знам и разбирам. или мога да разбера и да го обясня. с примери от живата и неживата природа и цитати *разбира се индиректни, за да не дразня чувствителния слух на независимомислещите и за се правя на по-такъв* от мъдростта на вековете. която си я набутах в главата и чакайки дипломата за възстановяване и китапа за преподаване. които ми се следват.
де да можеше с научаване на нещо да се възстановя от тази болест. досега да бях награбил конспекта и да съм изучил вкусовете на изпитващия, че да му се размазня тарикатската.
или пък много добре, че връзки, акъл и произход да не вървят в Царството на Духа. И там да може да получи достъп и най-увреденият от алкохола събрат, стига да положи усилия и да действа по тази Програма.
Даже и неграмотните можело да останат трезви, без преди това да се налага да минават степен по филология и риторика
Бог е дал тази дарба не на многобройните и заслужили учени, деятели, оратори, учители, проповедници, философи, психиатри, лози, певти, шефове, богаташи, милионери, аристократи.
Духовното пробуждане Бог е дал на изстрадалия алкохолик, който е признал своето безсилие, скромно е приел липсата на здрав разум и стриктно и неотклонно се е захванал да работи по Духовната Програма - 12 стъпки. Много готина шега, която сама по себе си обръща наопаки предопределеното, роботизирано и самоунищожаващо се мОЕ мислене.

Много хубава тема Стефко.Не знам защо е такава малка активноста в нея.
Отначало и аз се опитвах да разбера как и защо действа , какво представлява програмата и разни други такива.Това ,че вече не ме интересува защо, а просто приех факта ,че действа е показателен за промените в моето разбиране за нещата.Често пъти се налага да казвам как мисля сега.По точно се опитвам да го кажа.Да си призная ми е много трудно да го опиша.
Преди си мислех че е нормално да правя 10 неща едновременно и се чудех какво толкова като Наполеон можел да прави по 3 наведнъж.Сега за да почна нещо трябва да спра да правя предишното.Преди мислите ми хвърчаха насама натам непрестнно и си мислех че това е правене на анализи.Сега нещата само ги маркирам някак си в движение за много кратко време.Мога да седя много дълго време без да мисля за нищо и да не правя нищо, мога да си съзерцавам а мога и да се съсредоточавам, все неща непосилни навремето за мене.Скоро едно дете забеляза че нещо съм различен от преди, станал съм много спокоен.
Според мене програмата действа малко по малко неусетно почти.

При мен пък беше обратното. Отначало вярвах безрезервно в програмата и работех плътно по стъпките, без да мисля как действа. Чак после постепенно започнах да разбирам как действа програмата. Започнах да го разбирам, без да се напъвам да го проумея, а така, по естествен начин.

Всъщност това не беше съвсем в началото.
Съвсем в началото, още преди да попадна в АА, но вече ударен тежко от алкохолизма, аз усещах, че ми е нужно нещо като тази програма.
Усещах, че за да се спася, трябва да си пренаредя пъзела, да пренаредя приоритетите си. Даже веднъж по време на една абстиненция взех да пиша някакви неща на един лист, но не стигнах доникъде, защото нямах представа как да го пренаредя този пъзел. С други думи програмата ми даде инструментите.

После попаднах в АА и се запознах със стъпките. По онова време никой в АА не работеше по тях, а само ги четяхме и ги коментирахме.
Започнах да редувам запои с ремисии, но положението ми ставаше все по-тежко. Така няколко години, като последните 2 години се бяп откъснал напълно от АА.
Последния път когато лежах в клиника, си бях взел с мен 12 и 12 и Живот в трезвеност. Държах ги на нощното си шкафче и разбира се нищо не прочетох, защото ми беше лошо и не ми беше до четене.
При една визитация докторката ме попита какви са тези книги и като и казах, попита: Вярваш ли, че това ще ти помогне?
Отговорих и, че ако нещо ми помогне, ще е точно АА.
През цялото време, докато редувах запои с ремисии (ремисии, ама с диазепам), усещах, че 12-те стъпки могат да ми помогнат.
Накрая стигнах своето дъно, оживях по чудо или по точно по Божията воля и се хванах яко с програмата.

Постепенно започнах да разбирам как действа тя - къде от моите занимания с нея, къде от многото чути изказвания на сбирки и в лични разговори с различни алкохолици - стабилизирани, още пиещи, смирени или бунтуващи се.
Макар че винаги съм си въобрязавал, че съм вярващ или по някакъв начин наистина съм бил, чак с помощта на програмата получих моята си що годе подредена представа и вяра в моята Висша сила, както аз я разбирам и която за себе си наричам Бог.

ВИКАм ДА СИ НАПИША АНАлИЗА. ДА НЕ ДрЕмЯ чЕ НЕ СТАВА ТАКА. ТОЗИ КОмП НЕ мОГА ДА мУ рАЗбЕрА И ТрЯбВА ДА ПрАВЯ УПрАЖНЕНИЯ ВСЯКАКВИ ДА ПИША.
ТЕЗИ ДНИ бЯХ УПлАШЕН И СТрЕСНАТ. НА ПОчИВКА. С ДрУГ чОВЕК. ДА СЕ СЪОбрАЗЯВАм. ПОНЕ ТАКА СИ мИСлЯ. НЕ ВЪрВИ НА мОЯТА. ИЗПлЪЗВА мИ СЕ ОТ КОНТрОлА ВСИчКО. ДОрИ СЕ СЕТИХ КАК ПрЕДИ ДА СПрА ДА ПИЯ ИмЕННО ПОчИВКАТА мИ бЕШЕ ПОСлЕДНАТА КАПКА ТОГАВА И КАК КрЕЩЯХ НА ....... чЕ НЕ СЪм мОЖАл ДА СИ ПОчИНА ЗАЩОТО СЪм бИл С ДрУГИ ХОрА НА ПОчИВКА.
АмИ ИмНЕНО ЕГОцЕНТрИЗЪм. ДА СЕ СЪОбрАЗЯВАм АЗ С НЕЩАТАы КОИТО НЕ мОГА ДА ПрОмЕНЯ. СИТУАцИИ И ХОрА. ДА СЕ НАУчА НА ТрЕЗВО ДА ЖИВЕЯ. ТрУДНА рАбОТА.
И мИ СЕ ИСКАШЕ ДА ОбВИНЯ ....... ДА рЕАГИрАмы чЕ НЕ СТАВА НА мОЯТА.
ЗАСЕГНАТО ДОСТОЙНСТВОы СИГУрНОСТ ВрЪЗКИ. ЗНАчИ СЪм ПрЕцАКАН чЕ НЕ СТАВА НА мОЯТА. ИЗОбЩО НЕ СЕ СЪОбрАЗЯВАм чЕ НА чОВЕКА НЕ мУ Е лЕСНО.
ПЪК И СЕ СТрАХУВАм И СЕ чУВСТВАм ПОД НАПрЕЖЕНИЕ чЕ НЕ СЪм УрЕДИл НЕЩАТА КАКТО ТрЯбВА И СЕГА НЕ СЕ ПОлУчАВА. ЗАСЯГА ОТНОВО ДОСТОЙНСТВО И СИГУрНОСТ И ВрЪЗКИ И ЗДрАВЕ.
КАК лИ ЩЕ СЕ ПОлУчИ ТАЗИ ПОчИВКА. АмИ ТЯ СИ Е ТОчНО КАТО УрОКА НА ЖИВОТА. НИЩО НЕ Е ПОД КОНТрОл. НЕ мОГА ДА ИЗИСКВАм НИТО ОТ СЕбЕ СИ НИТО ОТ ДрУГИИТЕ.
И НАЙ-ВЕчЕ НЕ мОГА ДА СЕ ОПИТВАм ДА КОНТрОлИрАм НИЩО. НЕ СЕ ПОлУчАВА. ДОрИ ПАрАНОЯТА мИ чЕ НЕЩО ХОрАТА НЕ СА ДОВОлНИ ОТ мЕНЕ.
ДОСТОЙНСТВО - ТОВА КОЕТО СИ мИСлЯ чЕ ХОрАТА СИ мИСлЯТ ЗА мЕНЕ.
НЕ мОГА ДА СЕ ОТПУСНА. ТОВА ПрАВИ С мЕНЕ ТОЗИ ЕГОцЕНТрИЗЪм.
ТО И ЗАТОВА СЕ бЯХ ИЗОлИрАл ОТ ВСИчКИ ЗАЩОТО СИ мИСлЕХ чЕ САмО ТАКА мОГА ДА бЪДА СПОКОЕН И ВСИчКО ДА Е НАрЕД. КОГАТО НЯмАм ОбЩО С ХОрАТА И СИТУАцИИТЕ КОИТО мЕ ИЗНЕрВЯТ. ДА ИЗбЯГАм ОТ ЖИВОТА. КАТО ПИЕХ бЯГАНЕТО СИ бЕШЕ лЕСНО. ВЕДНАГА ИЗПИВАХ рАКЕТНОТО ГОрИВО И СЕ ИЗДИГАХ НАД ВСИчКО И ВСИчКИ. ТАКА СИ СлАГАХ брОНЯТА КОЯТО НИКОЙ НЕ мОЖЕШЕ ДА ПрОбИЕ. И бЕЗ АлКОХОлА С ТАЗИ бОлЕСТ И бЕЗ ПрОГрАмАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ - ОТНОВО ИЗОлАцИЯТА НА лУДОСТТА.
ТОВА ЕСТЕСТВЕНО мАЙ НЕ Е САмО мОЯ ТАКТИКА. КАТО ГлЕДАм ИЗОлИрАлИТЕ СЕ мОИ СЪбрАТЯ КОИТО ЖИВЕЯТ С ГОДИНИ ПО лУДНИцИ. АмИ ТАм НЕ САмО Е ПО лЕСНО НО В ЕДИН мОмЕНТ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД. ИЗОлАцИЯТА. КАТО СЕ ИЗКлЮчАТ КАТО ИЗХОДИ СмЪрТТА И лУДОСТТА. АмА ТО СЕ СТИГА ДОТАм. АКО НЕ СЕ лУДНЕ СЪС СлЕДВАЩАТА чАША И НЕ ОТКАЖЕ мОЗЪКА - СПИрА КОНТрОлА ВЪрХУ ОТДЕлИТЕлНАТА СИСТЕмА И ТОВА НЕ ЗНАм ДАлИ Е ВЕчЕ чОВЕК. С чОВЕКА С КОЙТО ПОчНАХмЕ ДА ОТрЕЗНЯВАмЕ СЪВмЕСТНО чЕСТО СмЕ СЕ чУДЕлИ ЗА ТОВА. ТОЙ ВСЪЩНОСТ мЕ ПИТАШЕ - АбЕ ДАлИ АКО ПОлУДЕЯ ЩЕ ЗНАм чЕ СЪм лУД И ЩЕ мИ Е ГАДНО. ДО ПОСлЕДНО СИ мИСлИм ДА НИ Е лЕСНО. АКО мОЖЕ ДА ПрЕВЪрТИм И ДА НИ Е ХУбАВО. ТОВА Е мЕчТАТА НА мЕН КАТО ИЗКлЮчЕНИЕ. КАТО ИЗКлЮчИТЕлЕН АлКОХОлИК. НЕ ДА ИЗТрЕЗНЕЯ АмИ ДА НЕ мЕ бОлИ. НЕ ДА СЪм ТрЕЗВЕН АмИ ДА ИЗбЯГАм ОТ бОлКАТА. ПАК И ОТНОВО НЕ ДА ПрИЕмА ЖИВОТА ТАКЪВ КАКЪВТО Е АмИ ДА ГО НАГлАСЯ СПОрЕД ПрЕДСТАВИТЕ СИ. И ТО НЕ НАГлАСЯХ НИЩО ДрУГО ОСВЕН ГлАВАТА СИ. ДА СЕ АНЕСТЕЗИрАм И ДА СЕ НАбУТВАм В ДрУГИ СВЕТОВЕ ТА ДА мИ Е лЕСНО. АмИ АлКОХОлИК КАТО мЕНЕ НЕ мОЖЕ ДА ЖИВЕЕ бЕЗ ВЕЩЕСТВА. ЖИВОТЪТ Е НЕПОНОСИм. рАНО ИлИ КЪСНО НЕ мОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ НИТО С АлКОХОл НИТО бЕЗ АлКОХОл. ЗАЩОТО ЕФЕКТА ОТДАВНА ГО НЯмА А СА ПрОПУСНАТИ ВЪЗмОЖНОСТИТЕ ЗА ИЗрАСТВАНЕ И ПрИДОбИВАНЕ НА УмЕНИЯ ЗА ЖИВОТ. И ТОГАВА ЕДИНСТВЕНО И САмО ПрОГрАмАТА. ПЪТ КЪм ИЗрАСТВАНЕ. ДЕН СлЕД ДЕН И ДА НЕ ЗАбрАВЯм чЕ ТЯ Е ПЪТ КЪм ИЗрАСТВАНЕТО А НЕ КЪм СЪВЪрШЕНСТВОТО. САмО ЗА ДНЕС. ДА ДЕЙСТВАм ЗАЩОТО НЯмАм ДрУГ ИЗбОр. ПрОСТО НЯмАм ДрУГ ИЗбОр. ТОВА мУ Е ХУбАВОТО. ЗАЩОТО АКО ИмАХ ДрУГ ИЗбОр ТОГАВА НИЩО НЯмАШЕ ДА мОЖЕ ДА мЕ НАКАрА ДА СЕ ЗАХВАНА С ТАЗИ ПрОГрАмА.
ОТ САмОАНАлИЗ НАВлЯЗОХ ОТНОВО В ЕСЕИСТИчНА ФОрмА.
ГОСПОДИ мОлЯ ТЕ ДА ОТСТрАНИШ ОТ мЕН ВСЕКИ НЕДОСТАТЪК НА ХАрАКТЕрА мИ КОЙТО мИ ПрЕчИ ДА бЪДА ПОлЕЗЕН НА ТЕб И мОИТЕ СЪбрАТЯ. мОлЯ СЕ ДА ИЗПЪлНЯ ВОлЯТА ТИ А НЕ ВОлЯТА НА НЕНОрмАлНАТА мИ КрАТУНА.
ДА СЕ ОСВОбОДЯ ОТ СцЕНАрИИТЕ. КАКВО ТрЯбВА ДА СТАНЕ И ДА СЕ ТрЕСА ОТ ТОВА чЕ НЕЩАТА НЯмА ДА СА НАрЕД. лИПСА НА ВЯрА. ОТНОВО СЕ НАмЕСТВА ЕГОцЕНТрИЗмА мИ И АлАрмИрА чЕ НЕЩАТА НЕ СА ПО СцЕНАрИЙ. ДОбрЕ чЕ рАбОТИТЕ НЕ СТАВАТ ТАКА КАКТО ГИ ИСКАм.
АлКОХОлИЗЪм. НЯмАм ПрОблЕм С АлКОХОлА А СЪм бОлЕН ОТ ДУШЕВНА бОлЕСТ - АлКОХОлИЗЪм.
блАГОДАрЯ ТИ ГОСПОДИ чЕ СЪм ЖИВ И ЗДрАВ чЕ И ДНЕСКА СЪм ТрЕЗВЕН. блАГОДАрЯ ЗА ПрОГрАмАТА ЗА АНОНИмНИ АлКОХОлИцИ ЗА СбИрКИТЕ. ЗА ВСИчКИТЕ ВЪЗмОЖНОСТИ ЗА ТОВА чЕ мЕ СрЕЩНА С ВЪЗСТАНОВИл СЕ СЪбрАТ КОЙТО мИ ПОКАЗА КАК СЕ рАбОТИ ПО ТАЗИ ПрОГрАмАТА. блАГОДАрЯ ЗА ВСИчКИТЕ чУДЕСА НА ИЗрАСТВАНЕТО И ТрЕЗВИЯ ЖИВОТ

Благодаря на всички,пишещи тук.На всички желаещи да живеят нов смислен Живот.На тези,които ме обичат и на тези,които ме мразят.Благодаря на Бог,че вече шест месеца ме пази трезвен ден,по ден.За Анонимни Алкохолици.На своя спонсор,който търпя досега всички мои своеволия и "магартии".На майка си,че се грижи за мен,независимо какво е било.Благодаря,че днес съм жив,чист,сух,трезвен,....за това,което съм точно днес и точно сега.
Благодаря ви,че ви има.
Желая ви най-спокойния ден и нека Бог ни пази трезви още 24 часа.

Като назовах така тази тема не помислих,че може да бъде разбарана дословно.Идеята ми беше всеки,който има какво да сподели от своя опит,сила и надежда по Програмата на АА да напише нещо от себе си.
Днес сутринта след като написах пост в дира и се избръснах забелязах нещо,което от доста време болестта скриваше доста умело от самия мен.Става дума за провалянето на сутрешната ми медитация.Виждам,че е нещо важно и когато се постарая да го направя както трябва/или си мисля,че трябва/ съм добре.Но днес за пореден път отново вместо да се помоля,да се заредя за деня аз се наврях в дира.Наистина си имах "причина" да го направя.Наистина си помислих,че това е по -важво от медитацията и молитвата.Наистина си помислих,че това може да замести работата,която зависи от мен и че с едното писане тук съм готов за предстоящия ден.Дали е така обаче не съм много сигурен?Дори си мисля,че това наистина си е една доста гледжосана Лъжа и то лъжа пред самия мен имаща за цел отново да отхвърля това,което помага на мен и събратята ми в процеса на достигане на трезвеност.
Та като си ниписах поста в дира и сметнах ,че съм готов.Но това се оказа проява на болестта ми изразяваща се в огромен Егоцентризъм и нечестност.Нечестност към самия мен.Като напишех пост явно основната цел е била да се надигна в очите на своите събратя.До покажа колко съм "велик" и "напреднал" във възстановяването си.И да си постигна единствено повишаване на Егото и на нищо друго.Видях как съм се отсвирвал от Програмата на АА по-най галантния начин и то отново за добро на мен и своите събратя.Това е написано като отклоняване от посоката на възстановяване по следния начин,който ще се постарая да цитирам дословно:
"Когато очакваме да придобием авторитит или награда за трезвеността си"..............................................................................................................................
Спирам дотук и се надявам след като споделих това,което не ми беше лесно да сторя, от тук нататък да не допускам една и съща грешка.Грешка,която със сигурност може и убива.
Благодаря ви,приятели.
Бъдете здрави.

Евала, Стефко!

Френд,наистина действа щом като тази вечер/сутрин/ след прочитането в дира на "разни неща" се запътих да пиша,написах нещо,спрях се,засмях се и се отказах.
Бъди здрав,приятелю,ти и дома ти.Бъдете здрави и трезви,мои събратя и нека утрото ви донесе нещо повече от един сух ден.


П.П. цяла вечер стоя на компа и се зверя в него за да следя кой,какво пише,срещу кого го пише,защо го пише,ами защо така не пише,дали за мен не пише?!...........................
Благодаря ви.

Стефко, и аз като тебе,,...тази вечер/сутрин/ след прочитането в дира на "разни неща" се запътих да пиша,написах нещо,спрях се,засмях се и се отказах. После се хванах за втората 4аст на Първата Стъпка, да я превеждам. Реших, 4е има по голяма полза от това мое действие, отколкото да коментирам "разни неща".
От една седмица и аз имам перде. Поскокороса ме, ти Благодаря ти.

И нека Силата да е с нас!!

Днес имах един интересен случай,който ми показа,че болестта е в мен и си действа,независимо от състоянието ми в момента.
Докато обядвахме с един мой колега жена му позвъни и от разговора разбрах,че са му отпуснали заем,за който беше кандидатствал.Той беше окрилен от факта,че вече могат да си купят кола-на сина им.Аз дори се опитах да кажа нещо весело, но навярно не се получи?
В този момент си помислих колко щеше да е хубаво да сме заедно с бившата си жена?Как още малко трябваше да почака докато спра да пия,а не да се развежда с мен и да "обрича"мен и децата,а и себе си на тези страдания?.........
Нищо ново,но усетих как Самосъжалението лекичко почна да се намества в иначе празната ми дотогава глава.
Помолих се и след това разказах случката на събрат.Посмяхме се заедно на това,което се случи.Сега виждам разликата между миналата година и сега.Тогава Самосъжалението беше доста често явление при мен.Всъщност то беше основна част от ежедневието ми през последните няколко месеца преди последния запой.Сега също се явява,но бързо отминава.Може би затова ми помага Програмата на АА?
Желая ви спокойна нощ и още един трезвен ден.
Бъдете здрави,приятели.

Като ученик обичах музика.Слушах доста често "Рейнбоу","Уайт снейк","Рони Джеймс Дио","Ковърдейл","Пърпъл","Ози Озбърн","Куин","Флоид",........изобщо музика,кото ме караше да се възнасям не зная как,но наистина я обичах.Освен това обаче доста здраво се напивах под звуците на тези изпълнения тогава.
Преди няколко дни си свалих разни песни от нета и се заслушах в тази добра за мен музика.Преди време се страхувах да я слушам защото тя ми напомняше единствено за старите ми пиянски години,когато това ми даваша още повече "сили" и хъс да пия още повече.
Сега като я слушам видждам,че е красива и без алкохол.Почувставх същото въдхновение,но без никаква дрога.Може би това е нещо наистина ново в Живота ми без алкохол?
Оказа се,че не е нужно да съм дрогиран по някакъв начин за де се радвам на красивото било то под формата на музика,караща ме доскоро да изпитвам доста често самосъжаление.Самосъжаление и съжаление за миналото когато пиех без да плащам Високата цена на самоунищожението.
Днес отново си пуснах любимата музика,която обичам още от ученик.Благодарен съм затова,че я слушам трезвен.Пожелавем ви днес да вършите любимите си неща, без нуждата от алкохол за това.
Бъдете здрави,приятели.

Откъде дойде този Тайфун?!....
Днес като отидох на работа първо се страхувах от това да се доверя за "нещо"на споносора си.После на работа беше доста напечено-шефовете бяха като подивели оси и търсеха някой в "издънка".Наближава датата за плащене,работата е намаляла,някой я "бърка" и естествено трябваше да има виновни за чуждата вина.
Беше доста горещо в цеха,в който работех.Преди да обядваме "хванаха"един колега да обядва по-рано,а аз съвсем безобидно се пошегувах с него.А всъщност съм бил доволен,че не бях аз./често ми се случва да ме хващат в някакво "нарушение"/
Нахраних се и се обадих на спонсора си.След това се успокоих и продължих работата си.С колегите говорехме за работа,пари,а също и за почивка.Това ме накара да си припомня,че не съм ходил от близо десет години на море.Но аз въобще не съм ходил почти никъде през тези последни години на звеско пиянство.Но пък това не ми даде никаков успокоение и се наврях в "лекичко и небрежно"самосъжаление".
През почивката в 15ч.,която също не е разрешена разбрах,че "шефовете"ходели и дори записвали кой отива да пие кафе.Аз отново се зарадвах,че не бях в това число./отидох по-късно,когато бурята отново беше отминала./
Досега се къпех винаги по-рано от позволеното за това време.Но днес,след тези изпълнения трябваше да изляза навреме.
А освен това трябваше да отида до личния се лекар за една рецепта и то в тази жегаааааааааааа.
Освен това бях и с чехли,вместо с маратонки.А най-вече се замислих защо стоя още на тази "шибана"работа за толкова малко пари?
/парите не са много,но пък и работата не е толкова много,както другаде в нашия бранш/
Като тръгнах към дома в тролея стоях до една "кака",която често заглеждах с мисълта,че на нея това и прави добро впечатление.Оказа се обачи че въобще не съм бил на прав път като съм си мислел така.
В един момент като се обърнах към нея и я погладнах тя ме изглада така,че дори, и от камък да бях щях да се строша от срам или не зная от какво?
В тролея докато си висях на "тръбата" ми се обади един приятел с подобен проблем.Оказа се,че се нуждае от малка помощ наистина.Аз го успокоих и казах,че няма страшно,но в това време се надувах пред "каката"./тя след това ме изгледа "особено"/.
След разговора с приятеля ми уж се "зарадвах " на възможността да помогна,но истината бе,че се ядосах.
Ядосах се на това,че ми се объркват "плановете"за вечерта.Налагаше се да зъкъснея дори и за работа утре.А уж работя Програмата на АА.Уж искам да бъда добър,честен,помагащ........
Е не става явно само на думи.Сигурно се изискват и неегоистични,конструктивни действия?.............
Но сега съм трезвен въпреки всичко,което ми се случи досега.
Надявам се след като ви споделих това, поне до утре да остана трезвен.
Така си е-алкохолизма си остава една доста коварна болест,нямаща покой нито за миг.А за себе си видях как моят "лек Егоцентризъм",проявяващ се в едно "лекичко"неприемане и малко Егоизъм е причина за сегашното ми състояние.
Желая ви една спокойна и трезва вечер.Нека Бог бди над всеки от нас.
Бъдете здрави.

С малко доплънение относно морето.
През 1988 година бях във Варна,където се подготвях в Работнически Факултет за приемането ми във ВМИ-гр.Варна.Нищо лошо дотук.Море като море."учене"като учене.Имаше обаче една единствена разлика,която днес ми припомни тази година на своеволие,безгрижие,беотговорности,пиене безспир,но най-вече абсолютно никаква вина за това,което правех постоянно там.
Днес като говорих за Варна с умиление си спомних как съм беснял там,но без да нося никакви последствия от пиянското си поведение.Домиля ми за това безгрижно време на съвсем напразно и безсмислено,целенасочено убиване на ежедневието ми.Не само на моето,а и на семейството ми,за което се грижеха всички други около мен,но самият аз смятах,че с желанието си да уча изпълнявам всичко,което се изисква от мен като "глава на семейството".
Така и не завърших дори една година,но поне си доказах,че мога да правя каквото си поискам,да спирам да правя каквото съм си поискал и то когато АЗ си поискам.
И така днес,без дори да се усетя е дошло Самосъжалението,за което ви писах в предния пост,но до преди малко не обърнах внимание на това.
Пък може и това да е пътят,по който ми се показва,че при мен отдавна вече няма такива пиянски изпълнения,на такава ниска/смешна/цена?...
Някъде бях чел,че не е много редно и препоръчително да се връщам в спомените си от "добрите"пиянски години и да галя "зверчето" тъй като то може, и се превръща в ЗВЯР,поглъщащ всичко около себе си.
Но дори и да не поглъне друг,то мен със сигурност не би ме пропуснал.
Желая ви трезва и спокойна вечер и ви моля,не си играйте със старите спомени от "добрите" години.

Снощи трябваше към полунощ да пусна бармана да поспи, но имаше две клиентки (млади момичета), които си довършваха пиенето, касата беше приключила. Едната, като видя, че са останали само двете и вече ще мета, поиска две големи водки в пластмасови чаши за край басейна. Усетих вълнението на тази, която поръчваше, усетих безпокойството, което изпитваше, неосъзнато усещайки, че има опасност да остане без водка следващите няколко часа. Попита работи ли някой друг бар в хотела по това време. Казах й, че не. Усещах как се суети около бара, но срамът не й позволи да поръча още една голяма "за край басейна". За камуфлаж поръча кола, която бях сигурна, че няма да докосне, както правех и аз с поръчаните безалкохолни.
Затворих ресторанта и тръгнах да си лягам. Видях ги в басейна, помолиха ме да ги снимам. Приказливата (от нашия отбор) ме помоли да й подам чашата и да я снимам.
Бъбрива, превъзбудена, задаваща много въпроси, извиняваща се за всяка молба или каприз, опитваща се да е духовита, говореща на малко по-висок глас отколкото да не ти прави впечатление. Леко подпухнало лице, доста поразплуто тяло за младо момиче, доста влажен поглед. Все едно наблюдавах себе си отпреди 2 години.
Оставих ги в басейна с чашите (уф как харесвах тази помпозност и обичах да се правя на Великия Гетсби). В 6 сутринта трябваше да стават, гонеха самолет някакъв, станах да им правя кафе, рецепционистът ми разказа, че моята приятелка се приближила през нощта до лоби бара (затворен все пак) и казала: "Я, водка Търговище!" (Е тук вече приликата стана нетърпима!)
Двете нощни нимфи са изпили почти цяла литрова бутилка от 1 до 4 часа. (Чух с ужас коментарите на рецепциониста, който ги осмиваше както той си знаеше, за първи път чувах подобен разказ, откакто съм от другата страна. Чух как са ме описвали и как са ме подигравали зад гърба ми.)
В зори момичето омиташе бързо закуската си (пак си спомних, че някой ми беше казал, че храната помага в сутрешното неразположение и аз също тъпчех здраво, макар че ми беше лошо, пък и тъпчех, за да не ме хване толкова бързо сутрешната доза.)
Знаех че след като се е прибрала в стаята от басейна със замътен мозък си е мислела само за едно - как да се промъкне покрай рецепцията и да докопа недопитата бутилка (или в краен случай срам не срам да измоли от рецепциониста още едно ("Ама моля ви, никаква касова бележка не ми трябва...).
Зная, че е придремнала в самолета на две на три докато стюардесата не я е побутнала за закуската. Зная, че тя с неудобство си е погледнала чаковника си и тихичко е помолила за чаша вино, която стюардесата е напълнила още веднъж връщайки се по пътечката. Зная какво й е, защото тръгнаха в последния момент и едва ли е имала време на влизане в самолета да мине през фришопа и да се запаси с плоска бутилка за полета. Зная как си е помечтала да седи в бизнес-класа, защото там дават уиски...
Знам, че не бих могла да изкарам това лято, ако не бях попаднала сред вас, мили мои. Благодаря ви, Бог да ви благослови.
И още нещо знам. Че не ставам за барман. Че ми се късаше сърцето като й сипвах водката в дозатора. Защото виждах, че тя пътува за Нищото, откъдето аз, слава на Бога, с ваша помощ, успях да се завърна...
Хубав ден ви желая.

ДНЕС СТАНАХ НАВРЕМЕ НО БЯХ ИЗМОРЕН И С ГЛАВОБОЛИЕ.ПОМОЛИХ СЕ И ТО ПО-КЪСНО ИЗЧЕЗНА.ДОСТА СЕ ПОМОТАХ И ПОЧТИ НЕ ОСТАНА ВРЕМЕ ЗА МЕДИТАЦИЯ.ОТВОРИХ СИ „ЮТУБЕ” И ПОСЛУШАХ МУЗИКА,КОЯТО МЕ НАКАРА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ ДОБРЕ.ТРЪГНАХ А РАБОТА И СЪЩО БЯХ ДОБРЕ.КАТО ОТИДОХ ТАМ ЗАКУСИХ И ПОСЛЕ ЕДИН КОЛЕГА СЕ ОПИТА ДА СИ ИЗБЪЗИКА С МЕН НЕЩО,НО АЗ ГО ОТРЯЗАХ.МИСЛЯ,ЧЕ МЕ ПОПИТА ДА НЕ СЪМ ДРОГИРАН-ИМАШЕ ПРЕДВИД КАФЕТО,КОЕТО НЕ СЪМ ПИЛ.АЗ НЕ ПОМНЯ ТОЧНО КАКВО МУ ОТГОВОРИХ,НО ЯВНО СЕ ЯДОСАХ ОТ ТОВА.ТОГАВА НЕ МУ ОБЪРНАХ ВНИМАНИЕ,НО ТО СИ Е ОСТАНАРО В МЕН.
СЕГА КАТО СЕ ВЪРНА НАЗАД ВИЖДАМ,ЧЕ МЕ Е ДОЯДЯЛО ОТ ТОВА,ЧЕ ДОРИ МИ Е ЗАГОВОРИЛ ЗА ДРОГА,КОЯТО АЗ НЕ УПОТРЯБЯВАМ ОТ ДОСТА/ЗА МЕН /ВРЕМЕ-ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОЧНАХМЕ ДА РАБОТИМ С КОЛЕГИТЕ МИ РАБОТА,КОЯТО АЗ ХАРЕСВАХ.СЪСТОЕШЕ СЕ В ТОВА ДА ПРАВИМ НЕЩО,ИЗИСКВАЩО ТЕХНЕЧЕСКИ УМЕНИЯ,А СЪЩО И ОТГОВОРНОСТ ПРИ ИЗРАБОТКАТА.
АЗ СЕ ЧУВСТВАХ В „СВОИ ВОДИ”.НЕ БЕШЕ ЛОШО ДО МОМЕНТА,В КОЙТО ЕДИНИЯ ОТ ТЯХ СЕ УСЕТИ КАК ГО ПОДИГРАВАМ ЗА ТОВА,ЧЕ ГРЕШИ ПРИ РАБОТАТА.НЕ БЕШЕ НЕЩО ВАЖНО,НО АЗ СЪМ СВИКНАЛ ВСИЧКО ДА БЪДЕ”ПЕРФЕКТНО”КОГАТО РАБОТЯ.А И НЕ САМО ПРИ РАБОТАТА МИ,НО И ВЪВ ВСИЧКО,КОЕТО ПРАВЕХ ДО СКОРО.НЕ ПОНАСЯХ НИЩО ДА БЪДИ МАЛКО „НЕИДЕАЛНО”.А СЪЩО ПЪК СЕГА ВИЖДАМ,ЧЕ ТОЗИ „ИДЕАЛ” Е САМО В ГЛАВАТА МИ И НИКЪДЕ ДРУГАДЕ НЕ СЕ ВМЕСТВА С РЕАЛНОСТТА.
СТАНА ОБЯД И АЗ СЕ ОБАДИХ НА СПОНСОРА СИ.СЛЕД РАЗГОВОРА СЕ ПОЧУВСТВАХ ДОБРЕ,НО ПЪК МУ ЗАВИДЯХ,ЧЕ ТОЙ ОТИВА НА АА СБИРКА,А АЗ СИ СТОЯ НА РАБОТА,ПЕКА СЕ,РАБОТЯ.НО ОСВЕН ТОВА ДНЕС ДАВАХА ЗАПЛАТИТЕ НИ И КОГАТО ТОЗИ ДЕН НАСТЪПВА НА МЕН ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ПРИЯТНО ОТ ФАКТА,ЧЕ КАТО ПОЛУЧА ПАРИТЕ СИ СЛЕД ТОВА ДОСТА БЪРЗО „ИЗЧЕЗВАТ”ПО РАЗНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
СЕТИХ СЕ,ЧЕ ОТ ДОСТА ВРЕМЕ НЕ СЪМ СИ КУПУВАЛ НИЩО ЗА СЕБЕ СИ.НО ЗАБРАВИХ,ЧЕ САМО ПРЕДИ ДВАЙСЕТИНА ДНИ СИ НАПРАВИХ ЕДИН ГОЛАМ „ПОДАРЪК” СТРУВАЩ НЕ МАЛКО ПАРИ ЗА МОИТЕ ФИН-ВЪЗМОЖНОСТИ.
СТАНА ОКОЛО 16Ч. И ОТИДОХ ДА ПРОВЕРЯ ДАЛИ МОГА ДА СИ ВЗЕМА ПАРИТЕ ПО-РАНО.ДОКАТО ЧАКАХ ИЗЛЕЗЕ ЕДИН ОТ ШЕФОВЕТЕ И НИ ЗАСИЛИ ОБРАТНО ПО РАБ.МЕСТА.ОТТАМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЯДОСАХ,ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА СЕ СПРАВЯ НАВРЕМЕ С ТОВА.
ОТИДОХ В СЪБЛЕКАЛНЯТА И СЕ ИЗКЪПАХ В БАНЯТА.НА ИЗЛИЗАНЕ СРЕЩНАХ ЕДИН КОЛЕГА,КОЙТО КАТО НИКОГА ДОСЕГА БЕШЕ „ЗАКЪСНЯЛ” И СЕ РАЗМРЪНКА-„КАК НЯКОИ ХОРА ВЕЧЕ СА СЕ ИЗКЪПАЛИ И ОБЛЯКЛИ,А ТЕ/ТОЙ/СТОЯЛИ ОЩЕ НА РАБОТНИТЕ СИ МЕСТА./ТОЙ ПОЧТИ ВИНАГИ СИ ПРАВИ КАКВОТО СИ ИСКА,НО ШЕФА МУ Е ДОЛЪР ПОЗНАТ И МОЖЕ ДА СИ ГО Х.ПОЗВОЛИ/.
ПРЕДИ ДА СЕ КАЧА И ЧАКАМ ЗА ПАРИТЕ СЕ ОБАДИ ЕДНА МОЯ ПОСЕСТРИМА,КОЯТО УЖ ИСКА ДА СПРЕ ДА ПИЕ,УЖ НЕ ИСКА ДА ПИЕ,А МАЙ И НЕ ИСКА ДА СПРЕ ДА ПИЕ?ТЯ КАЗА,ЧЕ ИСКАЛА ДА СИ ПОГОВОРИ С НЯКОЙ,”КОЙТО Я РАЗБИРА”.АЗ И ОТГОВОРИХ,ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИМ ИЛИ ЧУЕМ ДРУГАТА СЕДМИЦА.ТЯ НАСТОЯВАШЕ УТРЕ ДА СЕ ВИДИМ СЛЕД НЕЙНИЯ РАБОТЕН ДЕН.НО НАЙ-ВЕЧЕ ИСКАШЕ ДА СИ ГОВОРИ.
СЕГА СИ СПОМНЯМ ЕДИН ВИЦ ОТПРЕДИ ГОДИНИ:
ЕДНА ЖЕНА СЕ ОБАЖДА ПО ТЕЛЕФОНА ЗА „СПЕЦИАЛНА ДОСТАВКА” ЗА МЪЖ .ПРИ НЕЯ ИДВА ЕДИН „СИМПАТЯГА",КОЙТО СИ НОСИ МАЛКО КУФАРЧЕ.ОТВАРЯ КУФАРЧЕТО И ОТ ТАМ ИЗВАЖДА ДВЕ ЧАШИ,БУТИЛКА С АЛКОХОЛ И МЕЗЕ.НАЛИВА В ЧАШИТЕ И ПОЧВАТ ДА ПИЯТ.СЛЕД НЯКОЛКО ЧАШИ ЖЕНАТА СМУТЕНА ПОПИТВА МЪЖА ДО СЕБЕ СИ:
„НЯМА ЛИ ДА ПОЧВАМЕ ВЕЧЕ?”,НА КОЕТО ТОЙ УЧУДЕНО ОТГОВАРЯ,ЧЕ ВЕЧЕ СА ПОЧНАЛИ?
ЖЕНАТА ОЩЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИТЕСНЯВА КАТО МУ ЗАЯВЯВА,
ЧЕ СЕ НАДЯВА ЗА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПИЕНЕ И ЯДЕНЕ.........
ЧОВЕКА СЕ УДРЯ ПО ЧЕЛОТО И ЯДОСАН И ОТГОВАРЯ,ЧЕ ТАЗИ МОМА ДИСПЕЧЕРКАТА ОТНОВО Е ОБЪРКАЛА ПОВИКВАНИЯТА.ОБЯСНИЛ И КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-СПОКОЙНО,ЧЕ ТОЙ Е АЛКОХОЛИК-СЪБЕСЕДНИК,А НЕ НЕЩО ДРУГО........
СЛЕД ТОЗИ РАЗГОВОР СИ ВЗЕХ ПАРИТЕ И СЕ ПРИБРАХ У ДОМА.ПО ПЪТЯ НА ТРОЛЕЯ МУ СЕ СЧМУПИХА „ТИРАНТИТЕ” И СЕ НАЛОЖИ ДА ВЪРВЯ ПЕШ ДО ДОМА НИ.КАТО СЕ ПРИБРАХ ПЪК СЕ ОКАЗА,ЧЕ НЕТА НЕ РАБОТИ,А ИСКАХ ДА СПОДЕЛЯ ТОВА.ПО-КЪСНО ВЕЧЕРЯХ И ИЗЛЯЗОХ НА РАЗХОДКА ДО НАС В ПАРКА.
КАТО СЕДАХ НА ЕДНА ПЕЙКА СЕ ОБАДИХ НА ТАЗИ МОЯ ПОЗНАТА И ПОГОВОРИХ МАЛКО С НЕЯ.ИСКАХ ДА Я УСПОКОЯ И ДА И ДАМ НАДЕЖДА ОТНОСНО ИЗХОДА ОТ БОЛЕСТТА НИ.НЕ СЕ ПОЛУЧИ,ТЪЙ КАТО ТЯ БЕШЕ ОТНОВО ПИЛА И АЗ САМО И КАЗАХ АКО ЖЕЛАЕ ДА СЕ ОБАДИ УТРЕ ПО ТЕЛЕФОВА СЛЕД РАБОТА.ДА СИ ПОМИСЛИ ДАЛИ НАИСТИНА ИСКА ДА СПРЕ ДА ПИЕ?ТЯ МИ НАПРАВИ ЗАБЕЛЕЖКА,ЧЕ ВСЕ ЕДНО И СЪЩО СЪМ ГОВОРИЛ.АЗ И КАЗАХ,ЧЕ ТОВА,КОЕТО И ГОВОРЯ СЕ Е СЛУЧИЛО С МЕН И Я ПОМОЛИХ ЧЕСТНО ДА СИ ЗАДАДЕ ВЪПРОСА ИСКА ЛИ ДА СПРЕ ДА ПИЕ?ТУК ТЯ КАЗА,ЧЕ АКО НЕ ЖЕЛАЕЛА НЯМАЛО ДА МИ СЕ ОБАЖДА И ТН.
ПРИКЛЮЧИХМЕ РАЗГОВОРА И СЕ РАЗБРАХМЕ УТРЕ СЛЕД РАБОТА АКО ЖЕЛАЕ ДА МИ СЕ ОБАДИ ЗА ДА СЕ ВИДИМ ЗА МАЛКО.ПОЖЕЛАХ И ПРИЯТНА ВЕЧЕР И ПРИКЛЮЧИХМЕ С РАЗГОВОРА.
ЗАМИСЛИХ СЕ КЪДЕ Я БЪРКАМ И ЗАЩО НЕ ПОЖЕЛАВА ДА СПРЕ ДА ПИЕ.ДА СПРЕ КОГАТО Е СЪЩО КАТО МЕН /НАВЯРНО АЛКОХОЛИЧКА /И ДОРИ Е ДОСТА ЗЛЕ?
МАЙ НЕ МЕ ТРЯБВАШЕ МНОГО ЗА ДА ВИДЯ,ЧЕ НЯМА ГРЕШКА,А ПРОСТО МНОГО МАЛКО ХОРА ИМАТ ТОЗИ ШАНС КАТО МЕН ДА ЖЕЛАЯТ ДА НЕ ПИЯТ И ОСТАВАТ ТРЕЗВИ,ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА ДА СА ЖИВИ.
СЕГА,КОГАТО ПИША ТОВА ПИСМО СЪМ ДОСТА ДОБРЕ И СЕ НАДЯВАМ КАТО ГО ПРАТЯ ДА ИЗКАРАМ ЕДНА СПОКОЙНА ВЕЧЕР И ОЩЕ ЕДИН ТРЕЗВЕН ДЕН.
ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ДЪЛГОТО ПИСМО,НО НАИСТИНА ИСКАХ ДА ГО СПОДЕЛЯ ЗА ДА ПОМОГНА НА СЕБЕ СИ И НА ДРУГИ СВОИ СЪБРАТЯ ДА ДОСТИГНЕМ ТРЕЗВЕНОСТ И ДА ОСТАНЕМ ТРЕЗВИ ДЕН,ПО ДЕН.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ,ПРИЯТЕЛИ.
БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ ВИ ИМА.