Родители

Еби си майката! Това помага.

Мисля, че така е справедливо!

е страшно яко!!!

Благодаря ти.

Ще го предам натам.

Мисля, че така е справедливо!

Не "Толкова съм самотен", а
"Толкова съм смотан"! като "о"-то се произнася дълго.

На колко си години?

Мисля, че така е справедливо!

Цар Изрод,

скоро ще се срещнеш с Цар Ирод, който те очаква!

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Не съм я чувала. Има много приказки, но каква е гаранцията, че са правило. Нищо не се е случило на майка ми, поне не нещо лошо независещо от нея. Всичко, което не и харесва сама си го е докарала от инат и липса на трезвомислие.
Нямам застраховка, че същото няма да ми се случи. Мога само да опитам да го предотвратя. Но ако ми се случи сама ще съм си воновна, защото не съм успяла да намеря верния път към децата си и да спечеля приятелството им.

не можеш да обичаш, без да си познал /опознал, разбрал/..
не можеш да опознаеш, без да общуваш..

искаш да кажеш, че можеш да обичаш всеки, дори масовия убиец само защото си го опознала и му знаеш мотивите. Възможно е само ако е собственото ми дете. Но и тогава не съм 100% сигурна

Недей да се цепиш така! Сам знаеш, че не притежаваш необходимата енергия за подобни изблици. Ти си един отчаян сульо. С подобни негативни изблици само ще си навредиш допълнително!

Кажи все пак на колко си години! Как да разберем иначе в каква степен си зависим от родителите си?

НЕ! Аз съм Мъдрец, Философ, който няма да спре да изявява Истината.
Земният ми Живот (в плът) никога не ме е връзвал.

И сам Войнът е Войн!
Ако падне борейки се за Правдата става Светец!
Нещо много по-желателно от всички земни богатства и удоволствия.

Както виждаш не затъвам в битовия проблем за родителите, а за разлика от всички тук, го използвам само за повод да говоря Истината.

Трябва да се говори за болестите, за да могат да се лекуват. Но българите си карат със стария си селски манталитет...

И мислиш ли, че възрастта е от значение???!

ВЪЗРАСТТА ЕДИНСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯ ВЪНШНАТА КРАСОТА НА ПЛЪТТА И НИЩО ДРУГО!!!

Да, дори Мъдростта, защото идват времена, когато "младенците ще ви изобличават и говорят Мъдрост". (Пък и особено в Б-я все по-често се уверявам, че колкото по-стари толкова по-...).

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

да, можеш да обичаш всеки..не е нужно да одобряваш поведението му..защото във всеки има нещо, което заслужава да бъде обичано..
както и във всеки има нещо, което заслужава да бъде мразено..
сама избираш кое да виждаш..
можеш да направиш всичко, което считаш за правилно спрямо децата си и пак да не бъдеш приета от тях..или да бъдеш отхвърлена..дори и да правиш само неща, които смяташ че са добри и да се раздаваш..
можеш само да се надяваш, че те ще те обичат с тази безусловна любов, която разбира и прощава..
да, ти ще си различна от майка ти..толкова различна, че ще си в другата крайност..но тя пак е крайност и пак е рискова..
затова трябва да разбереш всичко предварително, да анализираш и да избереш доброто от всяка страна..
не може да си толкова разгневена на майка си и да не пренесеш нещо върху децата си..нещо, за което те нямат вина..
да изрежеш майка си от живота ви по- скоро ви ощетява, отколкото да ви носи полза..и то не само защото лишаваш децата от баба..

но разбира се, това си е само твоя работа..

Не знам, сложно е. Може и да си права. Децата ми си имат баба, свекърва ми. От другата така или иначе са лишени, защото живее на 2000 км от тук, така че нямат възможност да я опознаят, камо ли да им липсва. Ще ти кажа и друга подробност. Давид, големият ми син много обича свекърва ми, може би повече от майка си, демек мен. Само за нея говори, слуша я и т.н. Винаги е бил луд по нея. Майка ми като дойде тук миналата година да ми помага с бебетата Давид изобщо не я хареса. Тя като бебе пак го беше гледала малко ама той явно не я помнеше. Майка ми се надяваше, че ще свикне с нея като я опознае и ще я заобича като свекърва ми. Но след 6 месеца това не се случи, въпреки че живя в нас и всеки ден беше с Давид. Тотална разлика в отношението му към нея и към др си баба. От как си замина един път не е попитал за нея. Все има някаква причина, нали. И това въпреки че тя много завиждаше на свекърва ми, че Давид я обича и се стараеше всячески да му се подмазва и да спечели неговата любов.
Не мисля, че ще съм в др крайност в отношенията си с децата ми, защото не съм човек, който прави напук без да мисли. Аз съм си аз и ако Господ ме е направил толкова различна от нея чак на др крайност може и така да се получи. Но със сигурност няма да го направя умишлено, само и само да е обратното на нейното.
Сигурно си права, че всеки заслужава да бъде обичан. Но това е нещо, което се повтаря само като клише, без да има жив човек, които да го реализира. Поне аз не познавам такъв

сега ще ти кажа защо продължавам да пиша по този въпрос, зачудих се вече ..
явно е заради хората, които познавам и аз, такива, гадни хора, които съвсем справедливо всички мразят, дори и собствените им деца, и колегите, и съседите..тези хора явно сами са си виновни- просто са кофти, нали..все едно очакваме всеки сам да заслужи обичта ни..и ако не се справи- айде, у лево..
не знам, сигурно се чувствам виновна заради това..