Родители

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТИ СТОРИ ЗЛО ПО-ГОЛЯМО ОТ СОБСТВЕНИТЕ ТИ РОДИТЕЛИ!

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Родителите винаги мислят доброто на децата си. Лошото е ,че не знаят какво е то.

Харесвам един трактат на Халил Джубран за отношенията родители-деца:

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки, че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Халил Джубран


Things can only get better

Абсолютно точно попадение и на двама ви.

Толкова съм самотен

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Самотен, но не сам - виж, ние сме тук

Things can only get better

Така е, защото до един момент животът ти е в техни ръце и зависиш изцяло от тях. И ако ти се паднат някои болни мозъци си направо за съжаление. Ама ти затова ли си самотен, заради НЕтопли отношения с родителите ти? Щото и аз с моите отдавна не общувам, гадно ми е поради това, но не се чувствам самотна, защото си имам мъж и деца.
Все пак мисля, че най-лошото, което може да се случи на един родител (след смъртта на детето му) е да загуби връзка с него.

Не ти ли е гадно като си помислиш, че рано или късно вече няма да ги има, а ще има толкова недоизказани неща между вас

Things can only get better

специално за това не ми е гадно, защото няма неизказани неща поне не от моя страна. По-скоро ми е писнало да повтарям едно и също нещо на стената. Пък и те явно нямат нужда от мен, не правят никакви опити да се извинят за грешките си, които не е ясно дали са осъзнали. Явно нямат нужда от мен. А аз вече свикнах без тях. Ако пукнат няма да ми е по-гадно отколкото ако пукне който и да е мой познат... знам ли... те са тези, които имат да молят за прошка. Ако не го направят явно инатът им е голям и на тях ще им тежи на съвестта. Аз лично не съжалявам и не се разкайвам за нищо, което съм казала и направила спрямо тях

непростителността вреди на теб повече, отколкото на тях..дори и да си мислиш, че няма нищо такова, не е така- термина 'пукнат' е зареден с много агресия..
когато им простиш вътре в себе си, дори и да не са се променили, дори и да не са поискали прошка....тогава ще излезеш като победител от тази война..

извинявай за нравоучителният тон, не знам как да се изразя по- меко в случая..

Ако ще го сравняваме с война, до сега определено аз съм била побеждаваната. Но до сега. За щастие се усетих и се спасих. Сега не се имам за победител, а по-скоро за спасила се. Майка ми е тази, която е загубила жертвата си, защото тя е човек, който има нужда от жертви за да се зарежда от тях и използва всяка комуникация с тях за да смуче. Може да ми е гадно, че нямам майка, но определено се чувствам мнооого по-добре от преди когато от доброта и прекалено благосклонност и се предоставях напоследък доброволно за жертва за да и направя кеф, а като малка вече не съм имала друг избор. Сега го усещам като че ли съм се отървала от окови.

точно така!! моите родители ме осакатиха завинаги. Мразя ги и не общувам с тях,ако ще да пълзя, няма да им се обадя

Бъдещето е в соцялните домове,
някога децата ще са в соцялни домове не при родителите си

И детското робство ще приключи

Дотогава,горките деца ще се мъчат

май не си разбрал. Никой не е казал, че всички родители осакатяват децата си. Но някои го правят, уж за добро

знам, и аз познавам такива хора..казвах си за тях 'просто не мога да ги дишам', докато почти стигнах до астма, спрях да го казвам това и сега нямам проблеми с дишането..после открих че съм се разболяла от друго, наблюдавах си приказките и видях че си казвам за тях 'мразя ги и в червата', сега се опитвам да спра да го казвам и това, за да спра да се разболявам от тези думи..на тези хора си им няма нищо, така или иначе, те са си гадни и си живеят щастливо в техният собствен малък ад..просто трябва да спра да се ядосвам заради техните гадории..
като ти казвам да простиш, не значи че и аз винаги мога да го направя, макар че с течение на времето понякога се получава..особено ако не ги виждам.. ;)
но ако мразиш някого, тази омраза те яде САМО ТЕБ, никой друг..вреди ти само на теб..и за теб е по- добре да се отървеш от нея..

Все едно Аз съм писал, това което написа ти. Едно към едно!

Обществото е приело и това безумие - за мъртвите и родителите - само добро или нищо.
(Което впрочем ги поставя в една група, подсъзнателно).

И наистина един човек докато е жив може да е бил свиреп изверг, хората го избягвали, но като умре - ооо добър самотник беше. А може Човек докато е бил жив да е бил презиран самотник, слаб добър човечец, когото хората използвали и захвърляли на боклука. А като умре да лицемерничат - добре си бил прекарал дните.

Така и с родителите. Няма да забравя безброй пъти повтаряните от майка ми думи "аз съм те родила, аз ще те убия". Е става дума по-скоро за духовно убийство. Но обществото, особено в България, винаги защитава родителите. Дори когато системно и зверски прибиват децата си, дори когато се връщат посреднощ пияни от някое развратно парти, дори когато се развеждат, щото не са мислили навремето или с болни амбиции ги държат в пълна изолация като затворници...
Родителите са по принцип провалили се, изхабени хора, създали деца за да се възползват от тях - я за да ги гледат в старините си, я за да изпълнят собствените им нереализирани "мечти"...

Наследството се дава от Родители на Деца. НЕ обратното!
Мислят си, че децата са длъжни да гледат родителите си.
НЕ!
Нима е нормално, да се сравнява, СВОБОДНИЯТ избор на родители (двама) да гледат на старини собственото си сладко малко дете няколко годинки и обречеността на едно дете да похаби най-хубавите си години, едва ли не целия си живот да гледа двама придирчиви старци, пълни с неподплатено самочувствие.

Много пъти съм споменавал. Днес една жена обикновено е като проститутка, гордееща се със "събирането на опит". А като стане на 30 и вече не е годна за тая професия, започва да твърди, че правила "кариера" и търси някой балък-мъж (обикновено свестен добричък, но грозен или беден и от там самотен) да я издържа на старини. Гнева от собствения си безумно-безсмислен живот го пренасочва срещу децата си, но тя остава "винаги права" в своите очи.
Мъжете пък се шляят по мачове и кръчми, пропилявайки всичко за (пиянски) оргии, вместо да съберат знания и да се градят духовно. И като станат импотентни се хващат за някоя дрипла за пред хората. Но пред децата си се държат като велики съвършени богове, раздаващи шамари за щяло и нещяло.

Уважението се Заслужава, не се изисква. Това, че си правил Секс, не значи че имаш власт над децата си. Дълга ти е да ги храниш ДУХОВНО, като знаеш, че не са твоя собственост, а са ти поверени от Бог да се грижиш за тях!

От друга страна, именно децата, отглеждани като принцове, в богатство, глезене... се преврътщат в гнусни насилници, достойно продължение на зверската тълпа-общество! Но0 причината за това, почти винаги е в липсата на духовност у родителите.

И така, Библията определя едва ли не като смъртен грях дори да похулиш родителите си. С това се спекулира.
НО ИСТИНАТА СТОИ НАД ВСЕКИ ЗАКОН!
Любовта трябва да ни води,
НО Творецът носи отговорност за Сътвореното, не обратното!!!

Ще кажеш, като не се разбираш с родители, защо не се отделиш. Голям Човек си.
Ами ако вземаш 300лв. заплата и 100 трябва да отидат за наем?
Защо Родителите не са осигурили наследство (или ако нямат, що са родили деца; ако не поне Любовта и СЕБЕОТРИЦАНИЕТО от ТЯХНА страна, трябваше да замени наследството)!

Ще кажете - мързелив си, затова вземаш малко.
Тогава защо, отличници, учени вземат около 300 лв., а проститутки, бизнесмени, полицаи и други мафиоти, без образование, взимат хиляди?!
Къде е грешката?
Как така "най-мързеливите" имат знания и са отличници, а ония дори с подкупи едва скрепват тройка? Работливост ли е мошеничеството, рекета, побоищата, оргиите. От къде идат парите на богатите???

Един куп теми. Но всичко е свързано!

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

"Няма да забравя безброй пъти повтаряните от майка ми думи "аз съм те родила, аз ще те убия"

С извинение, каква ...............(неотбелязано поради автоцензура) жена е майка ти!

Драги, стани православен, и между другото, може да прочетеш формулировката: "непорочна ненавист към родителите"-нещо необходимо и позволено!

от написаното от теб лъха толкова омраза, че ме заболяха вътрешностите чак, докато го прочета..

има някаква причина да се родиш в това точно семейство и тя май е да се научиш да преодоляваш омразата си..

...засега не се справяш добре...

всъщност не знам дали е възможно да мразиш истински родителите си, още повече, че въпреки, че са ти навредили, са го направили за твое добро. Или поне те така твърдят и си мислят или просто си внушават сами на себе си, че са го направили за твое добро, но те самите може би не съзнават истинската причина, и тя най-вероятно не е за доброто на детето им, а за тяхно собствено добро. Но как да намразиш човек, който сам не е наясно със себе си, живее в заблуда и прави бели без да ги съзнава. И как да намразиш истински човека, който те е отгледал и действеително е жертвал много, за да стане човек от теб, та дори и по малко странен и непонятен за теб начин да го е постигнал. За себе си никак не съм сигурна, че мразя дъртата. Но пък съм почти сигурма, че трябва да я мразя, да се насиля да го правя, защото това е единственият начин да стоя далеч от нея и да прекратя всякакви комуникации с нея защото ясно съзнавам пък и многократно съм се опарила, че се отразяват пагубно на мен и семейството ми. Така че по-скоро изкуствено подклаждам омразата си към нея, щото др ми опция е да и се предоставя отново да издевателства над мен и да ми пие жизнените сили - грубо казано да живее тя, а аз да мра

Не ме познаваш.
Направил съм много повече за родителите си, от който и да било човек. И продължавам да го правя.

Не бих казал, че изливам омраза. Просто ИСТИНАТА боли, а тя ТРЯБВА да се каже най-после открито на висок глас. ДА, и срещу политиците, срещу бизнесмени, империалисти, мафиоти, родители, пастори, тълпа... ТРЯБВА да се изобличат пред всички. Няма по-гнусен грях от лицемерието, подмазването и тихото роптание, но усърдно оставане в робство.
Друг е въпроса дали ще се опитат да се поправят или ще се озверят още повече. Небесният съд е близо!

Родителите не мога да мразя. Най-малкото, че съм обречен да изкарам дните си самотно само заедно с тях (няма измъкване) и тогава, поради естествената човешка необходимост от обич, от близък човек, ти търсиш разбиране и помощ от собствените си палачи. Докато те отново те посекът и захвърлят да се валяш на земята от болка.

Лесно е да критикуваш.
ИСТИНА Е, ЧЕ СИТИЯ НА ГЛАДНИЯ ВЯРА НЕ ХВАЩА!
Това не може да се промени и аз не ще опитвам да го направя.

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Това родителите не сме като хората...
Но вие не ни обръщайте внимание, ние сме просто обикновени тъпанари и не очаквайте от нас, че като сме РОДИТЕЛИ, то сме нещо повече от вас. Просто така ви изглежда и очаквате да ви разбираме или поне ако не ви подкрепяме, да не ви пречим.
Обаче ние РОДИТЕЛИТЕ те тва не го умеем!
И сме ама толкова досадни, мале чак се мразя по някой път. По сто пъти на седмица казвам на сина ми да си мие ръцете, щото хепатит а е болест на мръсните ръце и на дъщеря ми като пресича да внимава и аз не се понасям вече ама на - все си мисля, че ако не го кажа ПАК някой нещо ще забрави и ще стане нещо фатално...
А бе казвайте ни "Да, добре, благодаря" и си карайте по вашему...


Никой не е станал пророк в собственото си село