Страшно е

Мисля го, някак престрашаване ми трябва за сбирките, де да знам защо.. Че и "Веслец" е съвсем близо... И това ще стане.


3 момчета - 14, 7 и мънинкото прави годинка в края на месеца

Браво! Дръж се и продължавай напред! С всеки изминал ден става все по-леко и по-лесно.
Поне при мен беше така, най-трудни ми бяха първите седмици.
И само да кажа, че и без сбирки съм трезвена вече една година и 2-3 месеца, щото тук, където живея няма сбирки. Клубът замества сбирките.
Чети и пиши тук - много помага и винаги има кой да те разбере. Не си сама.

Браво мила! Продължавай напред всеки ден. По мъничко.
Това което си го имаш у вас е най-голямата мотивация. Да са ти живи и здрави.
Усмихни се, има изход!

Преди около година и няколко месеца когато трябваше да отида на АА сбирка просто го направих.С мен беше мой събрат и без него сигурно нямаше да се престраша да отида сам.Но се оказа,че не е толкова страшно.
Там намерих хора,които имаха същият проблем като мен.Хора различни по всички показатели но еднакви в едно-болестта,която не само ни убива,но преди това ни поставя в изолация от всичко.
Сега,след няколко месеца работа по Програмата на АА имам нужда от сбирки всеки един ден.Само сред своите събратя се чувствам на място,защото никой,нямащ моя проблем не може и не желае да ме разбере.Дори и да го разбере,не го ли е изпитал върху гърба си, не може да ми помогне.Поне на мен.
Днес когато имах доста изпитания,които сам си бях навлякъл преди време първото,за което се сетих беше събратята от АА.Не зная защо е така,но е самата истина.
Радвам се,че имаш този Дар-три деца.Да са ти живи и здрави.Аз имам двама големи сина от разпадналия се брак на 22 и 24 години.
Бъди благословена.Нека Бог ни пази чисти и трезви още 24 часа.

Браво!
Абе ще те направим пионерче, ако продържаваш така - колкото и да не искаш

Как ти мина седмицата? Как я караш??
3 сина..... От сърце ти желая да израстват пред трезвите ти о4и!!! И да им се радваш!! Кога е рожденият ден?

Нямам много време за писане, но надниквам тук и чета по мъничко..

Добре съм, даже страхотно, благодаря! Втвърдих емоциите, успях да поизчистя разни отношения, намалих негативизма към мен до санитарния минимум... Което поне не ми лашка везните от депресия в еуфория. Сега са в едно мирно и спокойно средно положение.

Още 2 работни дни и ... ура, другари, почивка!!!

Малчуганчето е на 30 юни, а баткото на 12 юли. И двата ще си ги празнуваме на морето, ехаааа

Зна4и, 2 "ра4ета" си имаш. А другия батко?
И си намерила равновесието, везните в средно положение!! Страхотно, при мен не се полу4и така бързо...
Аз се притесних малко, 4е спря да се обаждаш. Нещо като параноя, придобита с времето... И аз самата нямам време за писане, ама когато някой престане да дава признаци на живот,"виртуално" де, ме загложват притеснения .
При тебе е... и замириса на море
И нека Силата да е с теб!

Браво и от мен! Стискам палци , за приятно изкарване...

Долна мъртва точка. Пак съм там. От 11,30. Не ми издържаха нервите, атаката успя. Дълго се опитваха, но днес бронята ми просто сдаде....

Що па да не си го кажа.. Съпругът ми избяга. Да си търси щастието. Пиехме много и заедно. Но сега излиза друго... Аз съм алкохоличката. Той е сълзица... Но това е друга тема.

Вчера научих, че "възлюблената", с която се познават от 3 седмици, ще ми взема бебето, ще го осиновява, ще ме съди за клевета и още разни такива.....Ох, тука мога да пиша с дни, ама не е честно, това ще е едностранчиво...

Сега се ненавиждам, големият ме мрази, средният рева, че никой не го обича... А аз не мога да се гледам... След цял месец, след всички мъки на абстиненцията, се поддадох. Защо беееееее? Не бях готова явно, още успокоението от водката е по-силно. Пиша всичко това с риск да бъде използвано в съд, защото съм подложена на заплахи. Дори физически. Те не разбират, че не ме е страх от тях, страх ме е от водката и от себе си.

Съжалявам, предадох ви, но ще се боря, пиша и плача (не просто - хлипам с глас) и пия-- и ми е гадно.

П.П. И почти не съм спала, защото на малкото съкровище от вчера му избива четвърто долно зъбче... Не се оправдавам, ненавиждам се... Можех да издържа и този ден, утре щяхме да се готвим за морето, защоооооо

Ако е бил пил, когато ти е казал тези глупости, не му се плаши - това са пиянски бръщолевеници и бабаитлъци. Нищо такова няма да се случи - имам предвид за бебето.
Ако мислиш, че този пост може да ти създаде неприятности, можеш да го изтриеш или редактираш - предполагам знаеш как.

И не си ни предала. Просто отърваването от алкохола никак не е лесно и обикновено не става от първия път.

Хей!!!!
Не се ненавиждай... Не си ни предала!!! Не се мрази..... Не е лесно, не винаги се полу4ава от първия път.... Не мога да турся думите, не си сама и не се от4айвай!!!! Byrzam да ти напиша, за да знаеш 4е 4е не си сама... виртуално, де

Нищо няма да трия. Това е истината. Аз не бягам от нея. Само ми е много мъчно и много ме е срам. Не послушах разни умни приятели, които ми казваха "не обръщай внимание, игнор, игнор до дупка..." Не, аз - великата, добрата, умната, прощаващата... Баси (простете лошият ми френски!), как, как можах. Да се правя на силна, баш когато най имах нужда от лапа и раменце... Да се скрия, да се показвам... Радвах се на всеки миг, на всяка сутрин, цял месец... А сега... Синът, големият, ми каза, че е бил щастлив един месец, а аз... съм му била обещала... Нищо не съм обещавала, аз на себе си не мога, камо ли на него. Но той явно така го е усетил. Опитах се да прехвърля вината, да кажа, че не аз съм лошата... А той ме върна на мястото ми: Мамо, нима от някой друг зависи да си тази от последния месец...???

Ужасно ми се иска да има кого да обвиня, но ясно си давам сметка, че няма други виновни. Само аз. Другите са страничен шум, който би трябвало да мога да не чувам...

Виновен е алкохолизмът.
Не знам от какво те е срам.
Мен ме беше срам от разни неща, които правех на пияна глава.

Но не се самообвинявай, защото миналото не можеш да върнеш.
Има нещо много положително в предния ти пост. Казваш: не ме е страх от тях, страх ме е от водката и от мен самата.
Почни от тук.

Не всъщност почни от това, че утре (тоест днес) няма да пиеш.

Абе и вашата не е лесна!

Срам ме е от голямото ми дете. На което се опитах да обясня, че алкохолизмът е болест. Лечима, но трудно. На два купона през последния месец излизах с лафовете за диабетика и шоколада. Това дете обаче е по-умно от мен и баща си взети заедно и умножени по пи Той ми каза: ако искаш нещо, само от теб зависи да се случи. 14-годишен пикльо И днес много ми се чуди (1), после много ми се сърди (2). И направи вечеря, щот мамммма е някъде там... Таратор, де, аз съм по Бьоф Строганов..

П.П. Успокоявам се, че знам къде бях, какво преживях... (ау, първи ден - на тържество на средното за завършване на детска градина... треперят ми ръцете, а в главата ми само една мисъл - бе що не се изнижа тихичко, там в барчето има бира, Монката няма да се усети, че ме няма... Удържах!

Не че съм специалист, ама част от проблема ви е и интернет според мен. Все си мислите, че като го напишете и готово, все едно сте пред поп и ви опрощава греховете. Най-добре е да говорите с живи хора. Иначе не виждам смисъл от писане по форуми, клубове и тем подобни.

Щом е толкова умно, ще разбере за алкохолизма. Само че и това няма да стане отведнъж.
Алкохолизмът е такова странно животно, дето много трудно се разбира.
Много иначе умни хора, като видят алкохолизъм и викат: А, не, нема такова животно. Как можа един месец (3, 5, 1 година) да не пиеш, пък сега пак се запи. И не можеш ли като мен да изпиеш една водка и повече да не пиеш.

И ти им обясняваш, че не можеш, а те пак си повтарят: Не, бе не, трябва ти малко воля, я се стегни.

Така че нищо че по числото пи ти е умно детето (да ти е живо и здраво) не го надценявай. Няма да може изведнъж да го разбере, хеле пък на тая му възраст.

Абстиненцията си я избивала веднъж, така че тази проклета госпожа вече ти е позната.
Много е ината и много ни измъчва, ама накрая се маха.
За да не си я правиш по-тежка абстиненцията, спирай още сега, а не след няколко дни или седмици.

Което ме подсети за една приятелка в АА. Било дъблока есен и познати я питали защо ходи по лятна рокля. Как да им обясни, че се е запила още през лятото и затова не си е сменила роклята.

Сега, преди да легна, ще ти нахвърлям едно планче:
1. Спираш веднага да пиеш, изливаш остатъка от бутилката в мивката.
2. Утре теглиш една майна на ум на всички, които те тормозят и нататък се стараеш да мислиш колкото може по-малко за тях.
3. Теглиш една майна на срама и гледаш да мислиш колкото можеш по-малко за него.
4. Ако усетиш да се промъква самосъжалението, му теглиш една майна и му казваш, че то не може да ти свърши работа. По същия начин постъпваш и с чувството за мина.
5. В следващите няколко дни си ближеш раните от абстиненцията (ако изобщо имаш такава, защото засега пиеш от малко повече от 12 часа).
6. Идваш на сбирка на АА (не знам само на кого ще оставиш децата) Примерно в неделя 19 ч. на Веслец.
7. Утре и в следващите дни колкото и да не ти се пише тук, се насилваш да пишеш и да ни казваш как вървят нещата при теб.
8. Ако ти е писнало от моите съвети, ми теглиш една майна на мен

Лека нощ и да не забравиш да излееш остатъка от бутилката

Прав си, само писане в интернет почти никога не е достатъчно.
Тука е за отскок и да дойдат на сбирка на АА, където да говорят с живи хора.

Ми явно трябва наистина с живи хора.
Но много се крият тук, крият проблемите и се оказва, че просто са си заровили главата в пясъка.
Това си е мое лично мнение де, не съм зависим от алкохола, но ако се напъна, мога да оправя една бутилка нещо качествено.
Виж, от секса съм зависим и не го крия, ама пък ми и харесва