Страшно е

Много е страшно по това време на денонощието, когато си сам, когато тялото ти казва: е, кво ся, една чашка, а знаеш, че не е така.. Когато целият свят напоследък, днес като окончателен резултат, се е сгромолясал, но си оцелял, абе страшно си е... Но няма да се поддам. Ден 14. Има ли някой наоколо (виртуално, де)??

Има някой

Happily Ever After

Не знам какво да напиша друго, просто.. Животът ми за 3 седмици се обърна наопаки, преживях сам сама мъките на отказването - лавирайки между деца и работа и ... Докато не ги преживях, ич даже не вярвах, че е толкова страшно. Не мислех, че съм стигнала до там. Беше жестоко и страшно, и .. успях дотук. Всеки ден лягам с мисълта за утре. Чета, мисля, боря се.

Но днес .. Уф, иска ми се да напиша един дълъг пост, но не мога. Не още.

Важното е, че видях пътя, което изобщо не помага в тоя час и при днешното развитие на емоционалното ми състояние.

Няма да се предам, не и сега, благодаря!!

Браво! Продължавай в същия дух! Ако имаш нужда някой да те изслуша, или изчете, аз съм тук!

Happily Ever After

Че имам, имам, ама какво ли да напиша по-различно от всичко, което изчетох... Различни хора, уж различни истории, но във всяка откривах по нещо. От себе си. От нас. Но сега вече съм само аз. От двама чудесно съжителстващи си (с години) с алкохола като трети, изведнъж се оказа, че съм аз. Само. Всъщност лошото е, че спирането на алкохола беше съпроводено/предизвикано/опросредствано от едни други драми. Потънах, на най-дълбокото, но със собствена помощ и малко приятелска, и по почина на Мюнхаузен се измъкнах. В цялата "мила" картинка са намесени 3 деца и абдикирал от всичките си задължения "съпруг". До днес се справях, но една приятелка ме извлачи на симфоничен концерт. Прибирах се под дъжда и си мислех: то било хубаво бе, само да не беше.. еди-кво-си. И мога да си пиша до утре..
Благодаря пак!!

Eй не си сама!!!
На прав път си.Тук винаги можеш да срещнеш разбиране.Това че и днес не си пила е най-важното.Можеш да потърсиш и група за взаимопомощ ако има в твоя град.На мен това много ми помага.Четенето тук,споделянето,живите сбирки.

Чавдарче,
няма значение, че няма да напишеш нещо по-различно от другите истории тук.
Напиши все пак историята си. Или частите от нея, които смяташ, че са за тук.
Това помага. На теб. И на четящите тук.

И както виждаш, не си сама. Дори и в 1 през нощта

Поздравлевия чавдар4е. Продължавай напред и пиши - нищо че смяташ че не е нищо ново. Това си е твоят опит с алкохола, значи е уникален за теб. Разбира се че не си сама, аз както всеки един тук ти стискам палци. И ти пожелавам успех.

Усмихни се, има изход!

Успех и от мен!

Има, има, аз съм в София. (преди време някой ми беше писал, че тия, дето сме от София по презумпция си мислим, че всички го знаят )

И това ще стане. Едно по едно...

Ще. Но малко по-нататък. Аз цял роман мога да напиша, пиша го от години, ама в главата си

Благодаря, много имам нужда от помощ.. Особено нощем (напоследък все по-рядко ми се случва да се застоявам до късно, така се трупясвам от всичките задачки, че едвам стигам до леглото..) и в почивните дни е най-страшно...

Хе-хе, уникален.. Нищо уникално няма, само дето изневиделица се оказа, че съм алкохоличка и още куп нелицеприятни неща.. Щото някои 15 години са били на друга планета.

Няма значение, сега (тия дни) съм афектирана, старая се да пиша минимум, защото не ми е приятно това

Ами пиши бе, чавдарче, точно защото си афектирана тия дни
Може пък да ти олекне. А и днес е почивен ден.
Публикувай тук част от този роман, дето с години го пишеш в главата си.
Не става дума за лични неща, конкретни случки и подробности, по които някои би могъл да те разпознае.

Така, по общо за това, което те мъчи и те кара да пиеш.

Нищо че почва европейското и някои от нас ще залепнат за телевизорите. Все ще има време и тук да поглеждаме



Пиши, щото иначе как ще станеш от чавдарче на пионерче

Знаеш ли, изобщо не ми пука дали някой ще ме познае. В това виртуално общество съм от 7-8 години, не съм си сменяла ника и не съм си кривила душата. Много хора от разните клубове в дирника ме познават лично. Не е до това. У мен няма грам страх. Трябва ми време. Трябва ми всичката честност на света. Оскърбена съм, предадена, зялята от нечистотии .. и с нови обувки И след малко отивам на купон, където ще пия вода с лимон

П.П. Не щъ да ставам пионерче, така ми е добре

Може, ама аз не се разхождам из другите клубове
Пий само вода с лимон днес, и всичко ще е ок
Видя ли, че има нещо в този живот - и на купон ще ходиш, и нови обувки имаш.
Пази си новите обувки, щото ще вали дъжд
Пази и синята връзка, щом не щеш червена

Пък предателствата и оскърбленията са лошо нещо, тежко, затова АА съветват: пазете се от гняв, омраза и самосъжаление.

Ех, Чавдар4е, винаги ще има проблеми на тоя свят. Все ще се намери някой, който не знае, че днес ти е най-щастливият ден и ще опита да ти го скапе. Помията се лее на воля, нали живееме в материален свят и поне един ще те замери с нещо по-така....
Когата на мен ми се случва някой от "онези" дни, спирам за малко, където и да съм и каквото и да правя и си поемам въздух. Знайно е, че нас, зависимите ни наричат "хора без кожа" всичко преживяваме лично и болезнено. Колкото повече, толкова повече. Давам си сметка, че хората, които са ме наранили днес по някакъв начин имат някакъв голям проблем, иначе не биха имали нужда да нараняват. Обидата им е насочена към мен, евентуално, но аз нямам нищо общо. Проблемът си е техен.
Гледам на спокойствие да преценя ситуацията в различни аспекти. Обидата и гневът, които са ме извадили от релси, в началото приличат на военен хеликоптер - като онези по филмите. Бръмчат ужасяващо, огромни са и ми закриват Слънцето. Не виждам и не чувам нищо друго освен болката и обидата....Когато разнища проблема се оказва, че не е хеликоптер, а мъничък комар, който мога да стисна между дланите си и денят ми отново да е слънчев и пълен с преживявания.
Това което правят хората, няма нищо общо с теб, мила, това е техен проблем. Те си имат своите преживявания, а ти - уникалните си твоите. Но не ги съди, защото те са само хора, също като теб.

Успех и слънчев и усмихнат ден.

Усмихни се, има изход!

Закачам се за теб, щото ... мииии...

Само да напомня за себе си .. Вече не броя дните, не ме интересуват. Трябва ли??

Имах много поводи за срив (имам си верни "съдружници", които работят по въпроса за сриването, не че ме канят на питие, друго е, емоционални бури и урагани), но удържах. Когато започна да усещам, че ей сега ще умра, ако не пийна поне едно вино/бира/водка лягам на пода (ако детето спи и не мога на леглото) и правя коремни преси (а аз не съм атлетичен тип ), това не ми беше присъщо, хапвам парченце шоколад... Сутрин ставам в 5, не щото ми е много гот, а щото трябва да се справя с всичко. И е прекрасно... Сутринта, главата ми на мястото си. Всеки един момент с децата е нов и невероятен. Чист. Смешен. А проблемите са като снежна топка по склон... Но няма да се дам!

П.П. Днес, преди час, помолих за помощ човек, който има моя проблем. Но който не го осъзнава. Помощ за един друг човек, който е наш общ. Беше ми отговорено: утре, евентуално, ако намеря време. Бахмааму, как изобщо оцеляваме на тоя свят..

Аз си плача, тихичко, стигат ми коремните за днес..


П.П.П. Май не съм споменавала, но децата са 3 и са невероятни всичките.

Благодаря ви за помощта...

22 или 23 дни са ти дните...
Възхищавам ти се!!!! Но знаеш ли, не разбрах...потурси ли сбирките на АА? Нали си от София, имаш ги. Повярвай, по леко ще ти стане... Сред себеподобни. Попла4и си тихи4ко сега.. Утре, утре.. е нов ден! Аз си имам моята Висша Сила, слу4ват се нощи, когато със сълзи заспивам, но и с вярата, 4е на другия ден, Тя, Силата, ми е приготвила изненада, приятна... Това ми дава надежда. Казваш 3 са децата И какви??? Синове или дъщери?
И нека Силата да е с теб!!

Браво Чавдарче! Благодаря за споделеното, наистина се радвам за всеки твой нов ден! Благодаря Ви!