nova tema

Днес се събудих с идеята да си почина и да подредя стаите,да почистя.Исках да отида на сбирка в Раднево но нямах пари да го сторя-всъщност имах много малко и реших,че са ми нужни за храна и цигари.Ок,направих каквото можах но по едно време почувствах,че нещо не е наред?Какво беше то?Като се замислих честно осъзнах,че оставам сам,с болестта си-алкохолизъм,без своите събратя от АА.Никой друг не разбира за какво става дума и никой,неработещ Програмата на АА не може да ми помогне.Нямаше никой на Скайпа.Всеки явно си има свои си работи и не ги обвинявам за това.Оказа се,че май съм най-зле от всички,страдащи от тази болест?Да поставям на първо място своето възстановяване по 12-те стъпки докато другите си живеят живота?Бях излязъл на тересата и очите ми бяха пълни със сълзи.Молех се за това да има един алкохолик,с който да поработя днес.До скоро поставях много други неща преди своето възстановяване и Програмата на АА, и се издъних прз декември миналата година.Не желая това да се повтаря,тъй като при мен всеки запой завършва с "бонус"-болница,отрезвително,спешна помощ и много рядко у дома "единствено" с големи страдания-душевни,и физически.
А било много просто-трябваше да си облека парцалките,да сложа колкото и малко пари имам в джоба за път,и да се довлека на АА сбирка.Просто,но нали все трябва да съм скъп на триците,а евтин на брашното?
Програмата на АА работи точно толкова,колкото аз работя по нея.
Благодарен съм,че поне с хазарта не се задълбах много.Последния път и то доста отдавна,когато играхме на ротативките с бившата ми жена пръснах цялата и заплата с идеята да спечелим,но просто я пропиляхме.Оттогава не съм играл.Не успях и да опитам с твърдата дрога,въпреки настояванията на братовчед ми също отдавна.Та сега съм си просто алкохолик,който има нужда от своите събратя за да ЖИВЕЕ и се радва на Живота си в трезвеност.
Благодарен съм за това,че съм жив,че съм трезвен,за Анонимни Алкохолици.
Бъдете чисти и трезви, и нека Бог да е с нас.

Само да уточня, че никой не ме е накарал да се чувствам виновна и да се извинявам. Дойде си ми отвътре. Чувството ми за вина, което денонощно ме гони, е друга тема. Но в случая беше като да отидеш на гости и да викаш, че са ти приготвили кофти вечеря.
Бъдете здрави!

Здравей,мила.Не зная дали е от болестта ми,но аз цял живот съм се чувствал виновен за каквото и да е,и откривайки алкохола се постарах чрез него да бъда това,което не съм.Не съм виновен за това,че съм алкохолик,нито за това,че станах това,което съм сега.Всеки от нас има право да се радва на Живота ,така както го разбира.А той наистина е чудесен но почнах да го виждам едва отскоро.Спомням си миналата година при първите ми влизания в дира как изтръпвах при мисълта,че може да "настъпя" някой,че на някой нещо няма да му хареса.Че ще разберат колко слаб и уязвим съм всъщност.
Днес малко по малко осъзнавам,че не е нужно повече да се преструвам,а е достатъчно да бъда себе си.
Благодаря ти,че те има.
Приятна вечер на всички.

И на мен често ми се случва да се извинявам и си ми идва отвътре. никога не се преструвам. Понякога обаче се поставям в положението на други като виждам как отвътре се извиняват. Правя го винаги, когато усетя отсреща, че много не са ми харесали казаното. Просто се поставям в положението на себеподобния, знам колко е лесно да ме наранят и си мисля, че и при другите е така. Стана ми кофти, че те "разпознаха" и едва ли не подсетиха книгата да върнеш... едвая ли не, а и ти се... досети. Нужна е дикретност, анонимност според мен, а това включва и това, мисля. За жалост тук често се питат, кой ли пък е този, познавам ли го, а не се насочват към това какво той или тя казва. И най-важното - дали е алкохолик. Това никога не трябва да се пита?! Всеки сам, а и аз за себе си знам що за птица съм. Сам казвам какъв съм и не искам другите да определят и ме сравняват с тях. Не е нужно да ми го казват, а да ми казват как се борят със своя проблем. Съжалявам, ако с нещо някои засегнах, то си ми иде отвътре, а не да се заяждам с който и да е било