nova tema

Здравейте!
Отдавна се боря със зависимост и тя е хазарт. Това обаче е без значение, тъй като сме наясно, че механизмът на зависимостите е един и същ. Няколко пъти писах до модератора на този форум с молби да се създаде форум за хазарта, тъй като този проблем е с големи размери и с чудовищни последствия. Огромно количество хора страдат от ада на зависимостта от хазарта, но отговор на молбите си така и не получих. Въобще никакъв отговор не получих.
Както и да е.
Сега за друго.
Внимателно четох форума ви и право да ви кажа, косата ми се изправи.
Ако някой иска да се лекува от зависимост и попадне на този форум, просто ще избяга през девет планини в десетата.
Съжалявам, че го казвам, но първото, с което се сблъсква болният човек, викащ за помощ, е липсата на толерантност.
Попаднах на дребнотемие.
На надприказване.
На разпри на този с онзи.
На липса на ясна програма.
На излшни спорове.
На личностно надмощие.
Все на неща, които не помагат.
Моята гледна точка е тази на болен човек, който има нужда от спасение.
Посещавах групите на АА и АН и имах полза от тях до известна степен, само че само до известна степен. Факт е, че съм чиста вече доста време, но се страхувам, че това е заради собственото ми дъно, до което стигнах, а не заради групите, които не ми дадоха основните принципи на АА или АН. Дадох ми различни човешки истории, които разбира се, ми бяха от полза. Но не ми дадоха "А"-то и "Б"-то на програмата.
Влизайки във форума, попадам на "дърляници", от които зависимият, в началото на своето възстновянане, всъщност няма полза.
Може би сте напреднали с трезвеността.
Може би вече сте спокойни и сигурни.
Само че мислете за хората, които продължават да са "на ръба".
Непрекъснато мислете, за тези, които за първи път влизат в този форум.
Каква подкрепа им давате?
Вашите личности трябва да са опората им.
Вие трябва да сте сигурността им. Стабилността им. Трезвеността им.
В момента не сте.
Защото се занимавате с дребни борби, а голямата борба е една - човекът, който се нуждае от вас, да ви повярва и да оздравее.
Да се опре на вашата трезвеност от година, две, десет, петнайсет и така нататък...
Съжалявам, сигурно съм неграмотна по отношение на АА и АН, и по принцип не пиша във форуми, но този път лично ме заболя от липсата на преодоляване на отделната личност в името на някакво голямо цяло - възстановяването на всеки един от нас - болните, крещящите за помощта ви...

Здравей аа.
Прочетох поста ти със смесени чувства. Разбрах че се нуждаеш от помощ и че не си я получила нито на сбирките на АН и АА, нито тук в този форум. Говориш за А и Б на сбирките на НА. А-то са сбирките. А Б-то е Програмата на Дванадесетте стъпки. Вникна ли във философията на тези Стъпки? Отработи ли дотам, че всеки ден да са част от живота ти? Ако си, защо е този сърцераздирателен вик за помощ? А ако не си - защо съдиш нещо което не си опитала и доразбрала? Обвиненията ти в празнословие, борби за надмощие и спорове биха имали някаква почва, ако забравя че както аз съм болна, така е болен всеки един, писал тези постове. Че болестта и механизмът на болестта е един и същ. Че има своите спадове и подобрения.
Аз смятам, че всеки пост ми е важен- ако не за друго, то поне да си сверявам часовника. Да видя какво причинява болестта на практика - дори след години живот без дрога и алкохол. На мен и останалите. Да се сетя, че ако аз не потърся А-то и Б-то никой няма да дойде в къщи да ми го поднесе.
Сигурна и стабилна съм, това е така. Но не винаги съм била такава. И още не съм такава в 100% от времето си. Работя над себе си и не ме интересуват другите. Егоист съм, щом се отнася до трезвостта ми, защото ако не съм - ще я загубя.
Ако си постигнала чисто време, поздравления. Но така и не каза как. Може би някой чака точно твоя отговор, а не упреците ти към хората тук. Не беше полезно, защото както ти викаш за помощ ,така вика и всеки един от нас, когато е в криза. Какво и с какво си по-различна от тези хората, от които толкова се възмущаваш?
Никой няма да свърши твоята работа, повярвай ми. Никой няма да дойде и да бъде щастлив вместо теб, защото това е твое право. И задължение на трезвия живот. Така че - живей си живота и остави и другите да го живеят.
Успех в трезвия и чист живот.

Усмихни се, има изход!

Да, написаното от мен беше науместно. Първо - въобще не ми е работа да ви се бъркам. Второ - не съм изразила ясно това, което мисля. Последното, което имах предвид е да обвинявам, но така се е получило май. Съжалявам!

И аз съжалявам, може би малко избързах. И избухнах.
Причината е, че напоследък се появяват разни хора, които обвиняват АА в каквото се сетят. Че не им е свършило работата. Че е секта. Че е място, където се въртят клюки, интриги и любовни афери. Че Програмата "не работи". И още куп дрън дрън. Запитах се дали не съм ходила на друго място, в друг град, на друга планета. Не бях. Посещавам същите сбирки, на които са били и оплакващите се и заклеймяващите. Защо не видях нищо от онова което те видяха? Защо не чух нито една клюка, не присъствах на нито един скандал, не бях принуждавана да правя каквото и да е, а само това, което искам? И още купища "защо" ми изникват, но не ми се впуска в подробности. Истината е, че АН и АА спасиха живота ми. Програмата направи от живота ми нещо смислено, което искам да живея и нещо красиво, което си струва да се живее.
Чудесата са възможни и се случват тук и сега, с мен и тези хора около мен. И благодаря на моя Бог, че ми дава очи да го видя.
Пожелавам и на теб чудесата на възстановяването.

Усмихни се, ича изход!

Хората дето пишат тука са просто хора - на мен ми се струва, че искаш специалисти и то в работно време. Това е форум - не терапия; не и баш АА като на живо....

А за хазарта, да - мисля че е толко проблем колкото и алкохолозма - има и разлики знам... мая добра приятелка страдаше. Дано намериш подкрепата дето търсиш - но ми се иска да кажа, че най-голямата подкрепа дето търсим е в нас самите - не форуми и други - но често много се мотаме докато я налучкаме....

Чудесата се сбъдват само когато вярваме в тях!

аа, когато прочетох първия ти пост, си казах, че си права за много от нещата в него.
После, когато прочетох поста на Джирасол, си казах, че и тя е права.
Не, това не е конформизъм.
Просто и двете казвате верни неща.

аа, не слагай знак за равенство между този форум и Анонимни алкохолици. Поне за мен, една от целите на този форум е да насочи нуждаещите се към АА. Само толкова.

Казваш, че не си получила А-то и Б-то на програмата.
Ами ето ти едно "А" тогава:

Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.

Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха никакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.

За един А-то може да са горните изречения. Но за друг А-то на програмата може да е някъде другаде в Голямата книга, или в "12 и 12", или в "Живот в трезвост".

Това е хубавото на програмата: тя е една, но всеки намира своя път в нея. Дори и да ти покажа моиге А и Б, ти няма да може да извървиш точно моя път, а трябва да намериш своя.

Поне двама души са идвали при мен и са ми казвали: Искам да се справя с 12-те стъпки, помогни ми.
Когато обаче се опитам да им помогна, виждам, че те не са готови да се откажат от старите си идеи, искат да намерят по-лек път, не са готови да понесат болката, която в началните месеци носи тази програма, и си въобразяват, че като са казали "искам да направя 12-те стъпки", това е достатъчно и нататък програмата ще заработи сама за тях, ще ги промени по вълшебен начин и те ще спрат да пият, без да жертват нищо.

Когато спрях да пия последния път, толкова бях изстрадал, че вече бях готов да жертвам всичко, само и само да се спася. Много силно вярвах, че само АА може да ме спаси. И ВЪПРЕКИ ТОВА в първите месеци ми беше адски трудно.

Как щеше да бъде, ако имах някакви колебания и съмнения по отношение на АА или ако се надявах, че ще намеря по-лек път?
Ами никак. Пак щях да се върна в блатото на запоя и най-накрая вероятно щях да умра.

аа, знам, че страдаш много от твоята зависимост, сигурен съм, че си положила някакви усилия.
Но искам да те предупредя, че можем да разберем дали наистина сме достигнали дъното си едва доста време, след като сме се отдалечили от него и сме се стабилизирали достатъчно.

В първите моменти не можем да сме сигурни, че наистина това е дъното. Много пъти се оказва, че си го мислим, но после отново затъваме към следващото, по-дълбоко дъно.

Казваш, че сега си чиста, защото си достигнала своето дъно. Помисли тогава: дали точно сега не е моментът да направиш дори и невъзможното, за да останеш на това дъно. А не след няколко месеца пак да изохкаш, като се озовеш на още по-лошо място и на още по-дълбоко дъно.

ПП Ако си тази, за която те мисля, преди десетина дни един приятел в АА търсеше една книга за зависимостта от хазарт, защото брат му е затънал в него.

Тази съм, да. И още веднъж се извинявам за написаното, но напоследък от мене излизат някакви черни парцали и дяволи, които от време на време не мога да контролирам
Откакто написах това, което написах, а то е изключително глупаво, мира нямам, чувствам се много виновна, защото ако има хора, които истински са ми помогнали и са ми направили много добро, това са хората от АА и АН. Обаче явно опитите ми да не се върна към хазарта избиват в други бесове, един от които прочетохте преди няколко дни. Не знам какво ми стана, за да реагирам така, но още веднъж се извинявам!
Да, искам да се "застоя" на сегашното си дъно и да не слизам надолу. Вечерта, когато влязох във форума ви, пак ми бродеха демони из главата и избухнах така, защото се разстроих, че и тук не е съвършено. Това не е оправдание, просто се опитвам да обясня как се случи.
Благодаря за всичко!
Ще донеса книгата.

Не се упреквай и не се чувствай виновна. Никой не е съвършен и на мен ми беше много трудно да го приема. Започвайки новия си живот, в който отначало всичко ми се струваше съвършено, очаквах да остане такова. Аз - да се превърна в Ангел без недостатъци, без проблеми, без черни мисли. Леле, какво разочарование когато това не стана!
Когато вместо ангелски криле които очаквах на сутринта, откривах, че отново съм се борила с демоните в душата ми, се упреквах, че бъркам и че "няма да се оправя". Бях забравила, че съм само човек. И по-лошото беше, че не разбирах, че и другите са хора. Бяха "нормални" нали? Значи трябваше да бъдат съвършени! Защо не бяха?!? Защо и аз не бях? Защо продължавах да се гневя, да избухвам, да страдам и да ме боли?
Днес вече със спокойствие приемам недостатъците. Моите и на околните. Те имат право да бъдат такива каквито са, аз също. Не знаех, не знам и никога не съм знаела какво има в душата на друг човек. Спрях да гадая. И хората станаха страхотни. Зависимите и онези - "нормалните". Започнах да ги разбирам. Всеки си има своите радости и болежки. Всеки бърка. Всеки иска нещо от този живот. Радва се на добрите, хубавите неща и страда от лошите. Както и аз, нали съм като тях - просто човек.
Трезвостта е прекрасно нещо, но старите идеи не си отиват сами и веднага. Трябва време и работа, която е продължителна но се радвам на всяка своя малка победа над някой мой недостатък. Ако само днес съм успяла само в една ситуация да послушам здравия разум, а не болестта, аз съм победител. Ако не съм успяла - вече не се упреквам. Извинявам се /ако е възможно/ и продължавам напред. Мога да си позволя да си призная че не съм съвършена, защото наистина не съм. И вече не искам да бъда.
Радвам се, че не съм ангел.

Усмихни се, има изход!

аа, Наистина не се самоупреквай, нищо чак толкова лошо не си написала.
И в първия си пост ти казах, че част от заключенията ти са верни.
Поне аз изобщо не се засегнах от написаното от теб.

Даже е станало добре, ако престоят ти във форума и писането ти онази вечер са подействали като противоотрова на желанието ти да отидеш в някое казино.

Същността на програмата е да се стараем да бъдем безмилостно и болезнено честни със себе си. Да назоваваме пред себе си нещата с истинските им имена и да отчитаме лошите мисли и чувства в себе си, които нерядко са си направо срамни.
Някои (които търсят по-лек път ) казват, че това било вредно, че щяло да ни вкарва в постоянни депресии.
Аз не мисля така. Да се запознаеш със себе си, такъв какъвто си, е болезнено, но и оздравително.
Когато направиш 4-та стъпка и видиш своите недостатъци, те не изчезват като картите за игра в ръцете на фокусник (или в ръцете на печен покерджия ).

Тези надостатъци продължават да надигат глава в мен и до днес. Но когато ги познавам и ги наричам с истинските им имена, аз мога да ги опитомя. И тогава не те ще ме командват мен, а в повечето случаи аз ще им набивам канчето и те няма да ме карат да правя неща, от които после да се срамувам. И да пия.

Спокойното приемане на моите недостатъци (както казва и Джирасол) пък няма да ме хвърлят в депресия и самообругаване.
Да, такъв съм, не съм съвършен, но имам и куп хубави страни, които също отбелязвам в моя самоанализ.

Ако вчера съм успял да набия канчето на лошите си страни и се зарадвам на добрите си, ако днес направя същото, ако продължавам така ден след ден, моите демони ще започнат постепенно да отслабват и накрая някои от тях ще умрат, а с други ще продължа да воювам, но ще имам силата, защото ще знам какво правя и защо го правя.
А когато силата не ми достига, ще помоля за помощ някоя сила по-висша от мен.

AA i NA ne sa organizacii koito lekyvat horata - za tova ima kliniki. AA moze samo da pomogne na 4oveka koito iska da se Samoizlekyva da nameri podobni na sebe si, da po4yvstva 4e ima mesto pod slunceto i drygi kato nego. Za da ima organizacia za hora zavisimi ot hazarta sa nyzni samo 2-ma dy6i koito iskat da si pomognat da se izlekyvat. Materialite i knigite sa su6tite. Vie moze da potursite 4ovek koito da vi pomogne. V Anglia ima takava organizacia za hora zavisimi ot hazarta - vie bihte molgli da sazdadete edna i v BG.Te Sa na sa6tiat princip kato AA

Продължавай аа с теб съм и аз ги мисля тия работи но не съм толкова смел да ги кажа после все се извинявам ако кажа нещо .

Според мен това, което каза е живата истина и аз мисля точно така и то много отдавна. Не се сърди, но не ми хареса, че бързо се уплаши. Та те и накараха да се чувстваш виновна, да се извиняваш. Ами да, те винаги са прави. Стъпват по СТЪПКИ и всички останали за тях нямат значение, те са от "друга планета". Малко те поразкритикуваха, пооцениха, поскараха ти се и ... даде заден ход. "А бе, скарах ти се, защото там едни и на мен преди време ми се скараха!?" Защо? Никой няма право да ме съди заради моите мисли. Ако иска да сподели, да сподели и с това всичко трябва да приключи. Най-малкото да ми прави анализ на споделеното. "Това е вярно", "Това не е вярно", "Така е, не е така". Или да ми казва "Има малко вярно, но има и малко невярно". Че и да ми задава въпроси все едно ми търси сметка: "Ти защо така мислиш, ама не е така". А то си е точно, ама точно така. Който има очи да вижда, който има уши да слуша, а не да казва, че не бил чул, не бил видял. Така мисля. Отстрани нещата се виждат. Мисля, че реакцията - било по-яростна или по нежна на твоите мисли, при това споделени непринудено, е доста показателна за твоята правота. Цяла година усещам как тук много обичат да поучават и критикуват нежно, бащински, по-отвисоко, оценяват кое е право и кое не е, теоретизират, отричат чуждо мнение, когато не им харесва, размахват назидателно пръст и наистина не си дават сметка какво правят с новодошли. Прогонват ги. Та аз заради тези разправии не влизам и само искрено и съчувствено се усмихвам. На всички! Истината не трябва да се заобикаля, а гледа право в очите.

Прочетох поста на 07007 и се замислих аз от кои сам от тия или от ония.Ами май съм от хората които известно време не искаха и не работеха по програмата,радвах се когато някой им го каже на тия дето се правят на нещо си като са правили някаква си програма.Сега съм от тия които мислят че програмата работи, прави ли се и действа ли се , работи.Не става да зяпам тавана и да анализирам, иска се и други работи.Също съм и от ония които вече се замислят преди да критикуват нещо което не познават за да не се получи като с програмата 12 стъпки.Не знам от тия или ония съм дето ще пропият или не някой ден, не ми е и работа да го мисля вече това, не ме е и страх от това защото не го мисля, но съм човек който от няколкото месеца в които си стегна д.... и реши да пробва и да я види що за чудо е тая програма си промени много мисленето и начина на живот.Та май съм вече от ония които защитават програмата и смятат че работи и прави трезвия живот различен.Също съм и от тия които мислят че всеки има право на собствено мнение и живот и правото да си работи по която си иска програма, но това не значи че съм от ония които не биха защитили факта че програмата работи.

Та аз заради тези разправии не влизам и само искрено и съчувствено се усмихвам.
Боже, колко мъка има по този свят!
Ама как така успяваш да пускаш постове без да влизаш?!

Истината не трябва да се заобикаля, а гледа право в очите.

Ами анджак де.

Не трябва заедно с мръсната вода да се изхвърля от коритото и бебето, бе земляче!

Деница, моля те пиши на кирилица. Има КРЕДОР.

Истината трябва да се вижда, усеща. Да не се коментира чуждата, па макар и човек да каже нещо еретично, невярно, по-различно от твоето. Истината е винаги някъде по средата и знам, че абсолютна истина няма. Разбирам, че мчесто не се признава другата, чуждата, а държи винаги на своята. И в това е проблема. За себе си маго да кажа само, че вече се научих да уважавам чуждата, чуждото мнение и се старая само да се запозная с него и нищо повече. Само ако ме помолят да кажа какво мисля за това или онова, едва тогава ще си го позволя. Под "невлизане" разбирам НЕСПОДЕЛЯНЕ, а не в техническия смисъл. Да, не влизам, защото отдавна се стрехувам как ще се възприеме това, което ще кажа. Винаги ще се намери някой да цитира подбрани части от казаното, после да го изкоментира, оцени, да ми се подиграе с някаква сентенция, поговорка и припомни поучително с пасаж от книгите кое е правото. Или ще ми зададе не един, а няколко въпроса, а в повечето случаи ще ми припомни "Живей и остави и другите да живеят. Да, ама не ме оставя да живея, да си остана само с казаното, с моята мъка, а не да ми се подиграва с познанията си "колко мъка имало на този свят".