Обиди

Секс е естествен процес и като част от околната среда не може да ме обиди .
Проявявам някаква избирателна докачливост, и то по отношение единствено на близки хора.Неблизките може да ме подразнят , но не да ме обидят.
Със сигурност реагирам срещу опити да ме правят на глупачка,да омаловажат мои качества ,способности и постижения /вероятно честолюбие/, да ме остържат с някое иронично , присмехулно ренде и това важи пак за близките ми; непознатите и слабо значимите хора ги рязвам и подминавам.
На незаслужени с нищо обиди първо опитвам да разбера причината, после ако тенденцията продължи разбира се отвръщам.Никой не може да ми се катери по нервите и да разчита на миролбие.
Забелязала съм , че на сто човека има поне 1-2 , с които освен див взаимен и безпричинен антагонизъм нищо друго не можем да сътворим, което е лошо , и нямам обяснение за него.Приемам , че причината е в мен, за по лесно.
Никога не забравям.
Не се колебая да се извиня.

добре ги изопачаваш нещата.. но един клошар колкото и да се самоопределя за милионер няма да замени кашоните с бентли.

Хммм... обидите. Обидно е да не ми стане от жена, ако не е много красива.

s kur i bombes society

Рядко се случва да ме обиди някой, защото като цяло имам добронамерено обкръжение и внимавам с кого се сближавам. Но иначе, ако някой поиска, не е особено трудно да ме обиди. Изстрадвам го дълбоко и помня дълго, с години. Особено чуплива съм на тема самочувствие, такива рани най-трудно ги прощавам, на практика никога. Тежко понасям и ирония/сарказъм към неща, които са ми важни и скъпи, включително ако някой се подиграва с приятелите ми.

По принцип не обиждам никого - може да се случи само неволно или пък ако съм изключително афектирана и раздразнена, което пък се случва рядко, защото като цяло съм спокойна и миролюбива. Дори и при самозащита трудно обиждам, като цяло съм слаб "воин", агресията ме плаши и блокира. Ако разбера, че все пак съм обидила някого, после буквално се самоизяждам от чувство за вина.

[линк]

Еми баш "обида" е едно странно състояние и на мен не ми е много ясно. Наричам обида "глупак, тъпак, идиот, лузър, леймър, трол, етц.", но така не ми се е случвало някой да ме нарича, сигурно защото е невъзпитано. Пък и това едва ли може да обиди някого, освен ако не е публично и тогава ест. го задължава и той да отвърне подобаващо.

Иначе нещо може да предизвика интереса ми, да ме изуми, да ме озадачи и да потърся причината в другия, дори може да ми покаже какъв е човекът отсреща, защото много често обиждаме на това, което сме самите ние като разпознаваме своите недостатъци за слаби места и у другия. Така че когато някой реши да обижда, това е много показателно за него самия.

Иначе аз как отвръщам - ми по 2 начина. Единият е когато отвръщам формално, т.е. не ме е засегнало, обаче няма да оставя така нещата някой да си въобразява, че може на мен да ми говори така. Тогава целта не ми е да засегна, а да разкрия, обясня причините у другия, с по някоя и друга обидна думичка за декорация. Това обикновено са неблизки познати.
Вторият вариант е когато вече някой, който ме познава добре е явно нещо засегнат от отношението ми и почва да ми се обяснява с укорителен тон. Тогава нямам за цел да обидя, но си развързвам езика и почвам да говоря истината, т.е. неща, които обикновено съм му ги спестявала на човека. Обикновено в последствие хората бързо се обиждат и прекратяват спора, след което прескачат случилото се и изобщо не искат да говорят за него. Та явно отвръщам, но не е толкова нарочно - няма нищо лошо хората да си казват истината, но просто явно не им понася много-много, а на мен тъкмо ми става интересно.

Обида общо взето и като "сърдя ти се". Формални думички, които не мога да си представя истински да засягат - но практиката показва, че го правят: ядосват, наскърбяват, противопоставят, разревават. Което значи, че има неосъзнати и неизчистени вътрешни конфликти най-често. За да не се обижда човек, на първо място трябва да е откровен сам пред себе си, което явно не е толкова често срещано, колкото съм си мислела, сега като се замисля.



I'm just a person on my own.

Чудесно е, че си се отървала!
На мен в един минал живот ми носеха подаръци вместо извинения. Жалко, че не съм една друга клубарка, но която либидото й се вдига пропорционално на броя на подаръците.

Гледай сега, не бъркай ПОДАРЪЦИ и подаръци. Има едни такива...дребнички..ама от сърце и на място, дето чудеса правят.

Губя контрол...

Сори...

Подаръците вместо "Извинявай" не ги деля на две категории. Една са си...

Не ставаше дума за Обстинъси...

Миии...то входа е свободен. В края на краищата, всеки има нужда от една дупка в земята, в която да се извика на воля, нали? Па ний от ложите гледаме акъл и кроим капи, докато кротко си похапваме пуканки.
Лелеее, кат мине заветната 14-та дата на месеца колко съм добронамерена......

Губя контрол...

Не говоря за вместо 'извинявай', а за нещо съпътстващо, дошло му от вътре, без да е на картие или bvlgari.....
Другото е класика в жанра - по броя на бижутата и ще разбереш бройките на господина.

Губя контрол...