Обиди

Питанията са:

- лесно или трудно се обиждате
- от какво най-често/най-дълбоко се обиждате
- имате ли места, настъпването по които предизвиква мигновено изригване и заслепение пред каквито и да е разумни доводи - кои са те
- има ли неща в секса (стигнахме и до него), които, направени или поискани от другия ви обиждат
- можете ли умело да обиждате хората - така че наистина да ги засегнете и правите ли го

Понасъбра се джафкане, затова питам Освен това се смятам за много обидоустойчива - дотам, че ми е трудно да дефинирам понятето. Та разяснете ми, моля

The king of hearts, jokers' world

Трудно се обиждам , защото много малко хора са способни да го направят! На другите опити за обида отговарям с презрение
Няма неща в секса които да ме обидят , освен едно : покана за групово изпълнение , знае се колко не одобрявам това
Мога да обиждам много лошо , но се стремя да не го правя ... е понякога си го изпросват !

Ай ся на ред са "Унижените и оскърбените!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Може да ме обиди и засегне единствено човек, който ме познава. Близък ми е по някакъв начин, държа на него, на преценката му и на присъствието му около мен.
Обиждам се от несправедливо и некоректно отношение от хората, за които писах по-горе.
Що се отнася до секса, положението е същото. Правя секс само с хора, които обичам и нямам претеснения пред тях. Едва ли има нещо, което би ме обидило. Даже напротив, най-хубавият секс е мръсен и с някой, който може да вземе всичко от теб, без да се притеснява нито той, нито ти.

За хората по принцип - имам нисък праг на поносимост и раздразнителност. Не му пука особено. Гледам да се сдържам, въпреки това.
Знам на какво съм способна и малко или много се съобразявам, дори с хора, на които не държа.
Общо взето е това.

ам......честно казано зависи от състоянието на високомерието ми към момента и от човека, дето седи насреща
в секса.....де да знам, сигурно ще ме обиди ако поиска да остане с чорапки в леглото да не му е студено
или ако заспи докато му духам ...бах, тва не мога си го представя чак, ама поне със сигурност знам, че ще го ухапя ако се случи

Нищо не е такова, каквото изглежда, че е.

Могат да ме обидят само най-близките до сърцето ми хора, към тях понякога съм даже и дребнава.
Всички останали по-скоро ме дразнят с простотиите и глупостите си.

но когато се налага, го правя непременно. Хладнокръвно, с безразличие. Налагало ми се е да обиждам и с жестове, които не са привидно груби, но ако човек не е бавноразвиващ се, схваща и се поправя. Пример: някоя мизерия в офиса е свършила последната ролка тоалетна хартия, и не си е направила труда да зареди нова, както учат мама и татко от ранна детска възраст. Чакат да го направи чистачката, или някой друг. Вчера имаше подобна абсурдна ситуация. Сложих една ролка, точно по средата на двете гнезда за хартията, за подсещане на мързеланата.
Или пък се взима последната бутилка минерална вода, а празният полиетиленов плик от нея бива оставен в шкафа/хладилника, а не изхвърлен в съответния кош. Или някой изяжда последния кроасан от пакета, до кафе-машината, и оставя пакета така, отново чакайки чистачката. Да, мили ми другарчета, такива са някои /доста/ италианци.

Нищо, поискано от любимия ми мъж, не може да бъде обидно. Ако бе така, нямаше да ми бъде любим.

Обиждам се от малко неща, а ме забавляват и разсмиват онези, които не ме познават, и си вкарват фантазии в главите, че са успели да ме засегнат.

Може да ме обиди демонстрация на "невиждане" или липса на чувствителност, от страна на любимия ми човек, примерно, вместо да погледне първо под масата дали няма да срита нечий крак, директно го прави, и дори не се извинява. След пет подобни случая, съм способна да му се подигравам открито, че е на изключително ниско ниво, и дори да му казвам, че по всяка вероятност не сме много подходящи един за друг. По този въпрос, който казва, че "противоположностите се привличат", да си гледа работата.

Обиждам се от грубо поведение на близък човек. За чуждите съм недостижима.
Имам слаби места, разбира се, но се пазят в тайна. Извинявай!

Иначе съм неловък обиждач- точно когато преднамерено обиждам, най няма ефект. И съм забелязала, че най-често ми се сърдят, когато се правя на разсеяна и недоразбрала. А, и когато се шегувам с много сериозен тон! Неизвестно защо хората масово смятат, че шегата трябва да е придружена с хилеж и намигване с лявото око или алтернативно с петнайсет иконки от тоя род: ... Демек "Помагам ти да разбереш, че си правя майтап, понеже те смятам за тъп да се сетиш сам."
А така се губи от ефекта, според мен.

Хаха, и мен ми е трудна дефиницията. Обидена, засегната, наранена - не е ли едно и също?
Нормално е от някои неща да се засегна, от други да се чувствам наранена, но това касае само действия или бездействия на хора, за които ми пука. Трътката на 2-ро гише не може да ме обиди, най-много да ме ядоса. А джаффкането тук - да ми докара смях.
Дебелокожа съм, и за да ми падне пердето, някой бая трябва да се потруди, и обикновенно, доста преди да е постигнал желания резултат е излетял в зоната на игнора.
За секса - дори идея си нямам, как може да се обиждаме чрез него.

п.п. - забравих. Всеки човек, включая и аз, има дарбата съзнателно да обижда, засяга и наранява. Но много рядко я ползвам. И парадоксът е, че я ползвам предимно към тези, за които не ми пука, ама по някакъв начин ми досаждат.

Губя контрол...

- лесно или трудно се обиждате - зависи, ако човекът, отправил обидата, е важен за мен, тогава лесно; когато виждам, че специално са си поставили за цел да ме наранят на всяка цена, тогава също, но не от конкретната обида, а от отношението;
- от какво най-често/най-дълбоко се обиждате - когато ме подценяват;
- имате ли места, настъпването по които предизвиква мигновено изригване и заслепение пред каквито и да е разумни доводи - кои са те - чак такава барутлийка не съм; но принципно има някои човешки качества, които не харесвам и не смятам, че притежавам; и в противоречие на максимата, че от истината най-много боли, когато несправедливо ми вменят такива, се обиждам наистина много;
- има ли неща в секса (стигнахме и до него), които, направени или поискани от другия ви обиждат - ако усетя, че иска да ме ползва за дупка
- можете ли умело да обиждате хората - така че наистина да ги засегнете и правите ли го - ако се наложи, мога да го измисля, но избягвам да го правя, защото после се чувствам по-зле от този, когото съм обидила.

Not to be ...

обижда ме неоснователната критика. в смисъл наистина да съм се постарала да направя нещо и да съм дала 100% /и това се случва понякога/ и да не се оцени. обижда ме обвинение в нещо, което не съм, направила. в секса ме обижда недостатъчното внимание понякога или незачитането на моето право да се изкефя.
доста рядко се случва, но когато хапя, хапя с отровния зъб. отчитам си го като недостатък, че прекалено добре осъзнавам слабите страни на хората, тези които самите те ненавиждат и се чувстват виновни и както съм миличка и добричка, ако някой ме засегне лошо, обиждам, и обиждам, за да го заболи.

Лесно се докачам.
Но да се обидя сериозно, продължително, всевечно, неотстъпно - не ми се е случвало.
В секса нищо не може да ме обиди.

А не знам дали умея да обиждам.

in my dreams

Ееее, за чорапките хич не си права Знаеш ли колко помагат когато чаршафът се плъзга? Става едно законтряне и наемането и рязът е по-отчетлив :)))))))))

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

Никога не съм искала да обидя някой целенасочено...друг е въпроса, че обичам да си казвам всичко , което ми тежи, което предполага, че вероятно това, което казвам може да обиди. Грубостта е нещото, което много ме плаши...и признавам, че в редките случаи когато съм била груба самата аз...съм била най-безсилнакакто и забелязвам, че с годините се променям ставам доста по-устойчива на всичкообиди,предателства,глупости

Слънцето грее за всички, сянката е за тези, които я заслужават

ай пак да се поанализирам малко за собствен кеф и терапия.

цял живот се опитвам да стана дебелокожо, ама хич не ми се отдава. както казва една приятелка - примири се, и аз искам да съм едрогърда блондинка, но не съм.

когато човек се засяга, значи му пука за и от засягащата страна. иначе не би си правил този труд, не биха протекли процеси, би било все едно. един път се обидиш, втори път се обидиш, ако стане модел на поведение, просто спираш да се обиждаш и обиждачът влиза в архива.

има и друг вариант - ти го плюеш, то си мисли, че роса го роси. склонността ми към анализиране и вникване в чуждите подбуди рядко ме вкарват в подобни ситуации. пък се и страхувам от тях, не са мой домейн. затова вчера с интерес гледах мацката, дето пее "кен лий" как триумфално обикаля телевизиите и се гордее с култовия си статус. а всички се бъзикаха с нея. аз бих се обидила. ама аз не бих пяла на език, който не знам, пък и уверено да твърдя, че знам, че това е английски, но това е друг въпрос. друг, друг, колко да е друг, мисля, че има отношение към темата.

от една страна за сетен път ми стана ясно ква чалга са бг медиите, но от друга страна за сетен път се замислих, как някои хора не могат да разберат кога трябва да се обидят и засегнат. една приятелка каза - искам да съм като нея, да не ми пука. аз не искам да съм като нея. така че - като има защо, се обиждам. очаквам същото отсреща - така се ориентирам какво мога и какво не мога да правя. иначе е трудно.

мога да обиждам много хубаво, защото знам какво би засегнало даден човек. и точно защото мога, не го правя често. само в екстремни ситуации. или като ми дойде черната менструация от някакви натрупвания и изгубя контрол. но като се стигне до такава ситуация, обикновено гледам да си тръгна по най-бързичкия начин. да не стават батални сцени.

най-често и дълбоко се обиждам от прояви на морална тъпота и липса на мисъл за другия човек. от властови игри от близки хора, които не съм очаквала. от манипулативност. от възползване от някой по-слаб за мига, независимо дали съм аз или някой друг. от удари под кръста. от подценяване. май от подценяване най-много и най-дълбоко се обиждам.

ай стига толкова себепознание за днес.

love и риболов

Не се обиждам, защото не позволявам това да се случи. Слагам с думи кротки хората на мястото, което сами си заслужават. В секса никой не ме е обиждал - сексът за мен е удоволствие, а не обида. Нещата, които не харесвам, които са изключително малко, не приемам за обида.

Мисля в движение

обиждам се, когато любимият ме кара да се чувствам маловажна за него
на всички останали обиди от хора - крещя или не обръщам внимание


уви, обижда ме и когато любимият иска да му правя свирки, просто защото ги предпочита пред секса с мен - ей това яко ме обижда

щото си мисля , че има още хляб в мене

и то доста сексуални щения да изхрани....

бода очички

В крайна сметка като чета дотук ми се струва, че всички се обиждаме само от хора, които са ни близки. Което е добра новина, защото тези, които допускат чуждите хора да им влияят дотам, че да им съсипват ден, настроение, самочувствие и т.н. не им е лесно.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

хах, харесва ми, че си антидепресант

бода очички

и ти ми харесваш, ама не ми боди сините очички, нищо че не отиват на розовко плииийййййсссс

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI