Нирвана
64 отговора
0 прегледа
в отговор на DarthVader™
#21
Познанието като лично преживяване
Класификацията не е моя, но е крайно логична и за разбирането и изобщо не е нужно да имаш просветление.
Блаженството на дълбокия сън е безплатен образец
на съзнателността, на която се наслаждават Знаещите.
Дори когато извършват своите светски задължения,
Бог ги притегля към Себе Си и те не се тревожат за нищо.
Без каквото и да е съзнателно желание от тяхна страна,
те откликват на Бога, подобно на ехо.
Руми (1207-1273)
Съвсем не е нужно да си наркоман, за да изследваш, разбираш и лекуваш наркомани.
Когато Айнщайн и съпругата му посетили в Щатите най-голямата по това време астрономическа обсерватория в света, тя попитала домакините за какво използват този огромен телескоп.
- С негова помощ ние изучаваме строежа на Вселената, госпожо - и отвърнал един астроном.
- О, много интересно! Защото обикновено мъжът ми прави това на гърба на някой стар плик - отвърнала тя.
За мен личните преживявания на когото и да било нямат никакво значение. Освен, разбира се, за него самият. Те завинаги ще си останат лични и несподелими.
Но ако човекът, който предендира да е имал някакви необикновени лични преживявания, е в състояние да ми предложи някакво ново знание, то аз съм готов да го изслушам.
Защото в момента, в който аз разбера това негово знание, то става и мое.
Да познаеш по-дълбоко себе си или света също е уникално лично преживяване.
А на който подобен тип преживявания му се струва недостатъчно, да пробва с наркотици, да посети някоя действително талантлива проститутка или, подобно на нашите мутри, да съчетае и двете.
Лично аз се придържам към съвета на един анатемосан от Църквата испански мистик от 17 век:
По-добре е да ринеш оборски тор по Божия воля,
отколкото да се възнесеш на третото небе по своя воля.
Мигел Молинос. Духовният водач. 1675 г.
Блаженството на дълбокия сън е безплатен образец
на съзнателността, на която се наслаждават Знаещите.
Дори когато извършват своите светски задължения,
Бог ги притегля към Себе Си и те не се тревожат за нищо.
Без каквото и да е съзнателно желание от тяхна страна,
те откликват на Бога, подобно на ехо.
Руми (1207-1273)
Съвсем не е нужно да си наркоман, за да изследваш, разбираш и лекуваш наркомани.
Когато Айнщайн и съпругата му посетили в Щатите най-голямата по това време астрономическа обсерватория в света, тя попитала домакините за какво използват този огромен телескоп.
- С негова помощ ние изучаваме строежа на Вселената, госпожо - и отвърнал един астроном.
- О, много интересно! Защото обикновено мъжът ми прави това на гърба на някой стар плик - отвърнала тя.
За мен личните преживявания на когото и да било нямат никакво значение. Освен, разбира се, за него самият. Те завинаги ще си останат лични и несподелими.
Но ако човекът, който предендира да е имал някакви необикновени лични преживявания, е в състояние да ми предложи някакво ново знание, то аз съм готов да го изслушам.
Защото в момента, в който аз разбера това негово знание, то става и мое.
Да познаеш по-дълбоко себе си или света също е уникално лично преживяване.
А на който подобен тип преживявания му се струва недостатъчно, да пробва с наркотици, да посети някоя действително талантлива проститутка или, подобно на нашите мутри, да съчетае и двете.
Лично аз се придържам към съвета на един анатемосан от Църквата испански мистик от 17 век:
По-добре е да ринеш оборски тор по Божия воля,
отколкото да се възнесеш на третото небе по своя воля.
Мигел Молинос. Духовният водач. 1675 г.
Торен бръмбар
В отговор на:По-добре е да ринеш оборски тор по Божия воля,
отколкото да се възнесеш на третото небе по своя воля.
Мигел Молинос. Духовният водач. 1675 г.
Ето точно за това не харесвам религиозните торни бръмбари, защото не стигат по-далеч от оборската тор!
Свободната воля е смисълът на човешкото съществуване, а не оборската тор на църквите!
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
Re: Нирвана
Добър въпрос!
Още Платон е казал, че ако някой поиска наистина да се почувства щастлив, той ще иска да се чувства щастлив не само в момента, но и да е сигурен, че това щастие ще продължи вечно (т.е. докато той съществува).
Очевидно, че външният свят никога не може да ни дари с подобно вечно щастие.
Ако ние не съумеем да открием в самите нас изворът на това вечно щастие, ние ще си останем завинаги нещастни жалки просяци, които алчно се вкопчват във всяка частица външно щастие и са готови да се бият със зъби и нокти за нея.
Още Платон е казал, че ако някой поиска наистина да се почувства щастлив, той ще иска да се чувства щастлив не само в момента, но и да е сигурен, че това щастие ще продължи вечно (т.е. докато той съществува).
Очевидно, че външният свят никога не може да ни дари с подобно вечно щастие.
Ако ние не съумеем да открием в самите нас изворът на това вечно щастие, ние ще си останем завинаги нещастни жалки просяци, които алчно се вкопчват във всяка частица външно щастие и са готови да се бият със зъби и нокти за нея.
Re: Нирвана
Да така е, но не става дума за тест изграден върху логически принципи, а за мистично, интуитивно съпреживяване, най- често между духовен учител и ученик.
Изказът при зен и при суфите най-малко се опира върху логически конструкции и най-лесно предизвиква съприживяване.
“Когато духовният учител пробуди заспалото дотогава сърце,
в сърцето преминава образ:”Върни се към своя Извор”.
Сърцето излита във всички посоки, далеч от света на цветовете и ароматите,
Крещейки:”Къде е изворът?”, разкъсвайки дрехите си от любов.”
Описание на съпреживяване между Руми и Шамс
“В синьото безгранично и светло небе проехтя гръмотевица,
живите същества изтръпнаха,
цялата вселена се разтърси,
планината Меру затанцува в такта на древната музика.”
Съпреживяване между Мумон Екай и Гетсурин Шикан
Две Зен класики
Изказът при зен и при суфите най-малко се опира върху логически конструкции и най-лесно предизвиква съприживяване.
“Когато духовният учител пробуди заспалото дотогава сърце,
в сърцето преминава образ:”Върни се към своя Извор”.
Сърцето излита във всички посоки, далеч от света на цветовете и ароматите,
Крещейки:”Къде е изворът?”, разкъсвайки дрехите си от любов.”
Описание на съпреживяване между Руми и Шамс
“В синьото безгранично и светло небе проехтя гръмотевица,
живите същества изтръпнаха,
цялата вселена се разтърси,
планината Меру затанцува в такта на древната музика.”
Съпреживяване между Мумон Екай и Гетсурин Шикан
Две Зен класики
Редактирано от gandi1 на
в отговор на DarthVader™
#27
Re: Друг път по-внимателно с торните бръмбари:-)
За твоя информация Църквата се е разправила доста жестоко и безкомпромисно с този "торен бръмбар".
Защото той я е направил напълно излишна!
Miguel de Molinos
Неговите последователи - монаси, монахини, миряни - масово преставали да се изповядват, да се обръщат за съвет и наставления към своите църковни шефове.
Вместо това те предпочитали да пребивават в безмълвна медитация и да се уповават не на Църквата, а на живеещия в самите тях Бог.
Католическата църква по принцип много тачи своите мистици, но само като индивидуални и уникални изключения.
А подобно масово мистично движение заплашвало да я превърне във второстепенен външен реквизит.
Доктринално Мигел Молинос бил неуязвим. Той просто популяризирал идеите на двама предишни видни испански мистици, които Църквата вече била обявила за светци.
Инквизицията на два пъти обявила книгата му "Духовния водач" за напълно правоверна. Дори тогавашния Папа му бил личен приятел.
Но Йезуитите усетили своевременно каква опасност представляват за католическата църка Мигел Молинос и неговият "Духовния водач". Обърнали се за съдействие към най-могъщия католически владетел по това време - френския крал-слънце Луи XIV, който много се страхувал от подобни подмолни религиозни движения.
Кралят енергично се намесил. Молинос бил арестуван и пратен в затвора. И до днес не е ясно в какво е бил обвинен и дали изобщо е бил съден. Неговият досие във Ватикана и досега не е разсекретено.
Знаем само краят на тази необикновена, но поучителна история.
Книгата на Мигел Молинос "Духовният водач" била забранена и изгорена.
През 1687 г. с официален папски декрет било обявено, че
Всеки, у когото се намери тази книга, ще бъде незабавно отлъчен от църквата.
А самият Молинос бива накаран да се покае публично, като за награда бива осъден на доживотно покаяние в самотна килия-затвор.
За щастие, поне знаем последните му думи към определения за негов духовен наставник и изповедник доминикански католически свещеник.
"Довиждане, отче!
Ще се срещнем отново в съдния ден. Тогава ще стане ясно дали истината е била на моя или на ваша страна.
Вратата зад Молинос се затваря. Килията потъва в мрак. Доминиканският свещеник запечатва входа. Никой повече не чува за Молинос...
Но днес Църквата се чуди как да оправдае това свое безпринципно и позорно деяние. Интересът към Мигел Молинос се засилва, а неговите отречени навремето от Църквата духовни послания отдавна заливат Европа във всевъзможни източни опаковки.
Над 60% от доскоро преданите на Църквата италианци не благоволяват повече да се изповядат.
На Църквата все повече се гледа преди всичко като на една важна социално-хуманитарна институция, от която никой не очаква да научи спасителната за него религиозна истина.
Постепенно става все по-ясно, че в дългосрочен план Църквата е направила огромна грешка, като е осъдила Мигел Молинос и неговите източни по дух призиви да търсим и намерим Бога в себе си в пълно безмълвие на ума и душата си.
Сега тези негови послания са и по-нужни от всякога.
Но вече е късно. Църквата сама е отрязала, клона, на който седи.
И затова нейното окончателно рухване е въпрос само на време...
Защото той я е направил напълно излишна!
Miguel de Molinos
Неговите последователи - монаси, монахини, миряни - масово преставали да се изповядват, да се обръщат за съвет и наставления към своите църковни шефове.
Вместо това те предпочитали да пребивават в безмълвна медитация и да се уповават не на Църквата, а на живеещия в самите тях Бог.
Католическата църква по принцип много тачи своите мистици, но само като индивидуални и уникални изключения.
А подобно масово мистично движение заплашвало да я превърне във второстепенен външен реквизит.
Доктринално Мигел Молинос бил неуязвим. Той просто популяризирал идеите на двама предишни видни испански мистици, които Църквата вече била обявила за светци.
Инквизицията на два пъти обявила книгата му "Духовния водач" за напълно правоверна. Дори тогавашния Папа му бил личен приятел.
Но Йезуитите усетили своевременно каква опасност представляват за католическата църка Мигел Молинос и неговият "Духовния водач". Обърнали се за съдействие към най-могъщия католически владетел по това време - френския крал-слънце Луи XIV, който много се страхувал от подобни подмолни религиозни движения.
Кралят енергично се намесил. Молинос бил арестуван и пратен в затвора. И до днес не е ясно в какво е бил обвинен и дали изобщо е бил съден. Неговият досие във Ватикана и досега не е разсекретено.
Знаем само краят на тази необикновена, но поучителна история.
Книгата на Мигел Молинос "Духовният водач" била забранена и изгорена.
През 1687 г. с официален папски декрет било обявено, че
Всеки, у когото се намери тази книга, ще бъде незабавно отлъчен от църквата.
А самият Молинос бива накаран да се покае публично, като за награда бива осъден на доживотно покаяние в самотна килия-затвор.
За щастие, поне знаем последните му думи към определения за негов духовен наставник и изповедник доминикански католически свещеник.
"Довиждане, отче!
Ще се срещнем отново в съдния ден. Тогава ще стане ясно дали истината е била на моя или на ваша страна.
Вратата зад Молинос се затваря. Килията потъва в мрак. Доминиканският свещеник запечатва входа. Никой повече не чува за Молинос...
Но днес Църквата се чуди как да оправдае това свое безпринципно и позорно деяние. Интересът към Мигел Молинос се засилва, а неговите отречени навремето от Църквата духовни послания отдавна заливат Европа във всевъзможни източни опаковки.
Над 60% от доскоро преданите на Църквата италианци не благоволяват повече да се изповядат.
На Църквата все повече се гледа преди всичко като на една важна социално-хуманитарна институция, от която никой не очаква да научи спасителната за него религиозна истина.
Постепенно става все по-ясно, че в дългосрочен план Църквата е направила огромна грешка, като е осъдила Мигел Молинос и неговите източни по дух призиви да търсим и намерим Бога в себе си в пълно безмълвие на ума и душата си.
Сега тези негови послания са и по-нужни от всякога.
Но вече е късно. Църквата сама е отрязала, клона, на който седи.
И затова нейното окончателно рухване е въпрос само на време...
Re: Нирвана
Тук грешиш.
РУми и Шамс съвсем не са единствените суфии. Ние знаем за тях, просто защото Руми се оказва освен всичко и изключително талантлив поет.
Теоретичната страна на суфизма е логически изключително ясно изложена от други много големи суфии, като Джунайд (830-910) например.
И тя ни най-малко не се оспорва нито от Шамс, нито от Руми.
Руми никога не се е опитвал да оспори авторитета на някой от големите суфии преди него, а още по-малко на самия пророк Мохамед.
Поради това смятам за неправилен опита на някои враждебни към ислямската духовна традиция хора да отделят от нея Руми и да и го противопоставят.
Ако не беше Шамс, Руми нямаше да се превърне в този Руми, когото днес познаваме. Нода не забравяме, че и Шамс не е паднал от небето - той също е имал свой Наставник-суфий, благодарение на който е станал този Шамс, когото познаваме.
Известна е суфийската мъдрост: "Ако един суфий, няма Наставник, негов Наставник е Шайтанът...
Не искам да засягам темата Дзен, защото смятам, че след излизането на български на фундаменталната книга на Филип Капло "Трите стълба на Дзен", това е напълно излишно.
И там на личните духовни преживявания се гледа преди всичко като на индикатор за постигната трайна промяна в нивото на разбиране и самопознание на съответната личност.
Нека не забравяме, че нито Руми, нито пробудените дзен-поети не са гледали на себе си като на нещо повече от останалите си събратя, само защото, за разлика от тях, са били надарени с таланта да изразяват в стихове, това, което са преживяли.
Те отлично са знаели, че сред техните събратя-мистици, има и такива, които са достигнали до много по-дълбоки прозрения от тях, но които светът не познава, защото те не са написали през живота си дори един единствен стих.
РУми и Шамс съвсем не са единствените суфии. Ние знаем за тях, просто защото Руми се оказва освен всичко и изключително талантлив поет.
Теоретичната страна на суфизма е логически изключително ясно изложена от други много големи суфии, като Джунайд (830-910) например.
И тя ни най-малко не се оспорва нито от Шамс, нито от Руми.
Руми никога не се е опитвал да оспори авторитета на някой от големите суфии преди него, а още по-малко на самия пророк Мохамед.
Поради това смятам за неправилен опита на някои враждебни към ислямската духовна традиция хора да отделят от нея Руми и да и го противопоставят.
Ако не беше Шамс, Руми нямаше да се превърне в този Руми, когото днес познаваме. Нода не забравяме, че и Шамс не е паднал от небето - той също е имал свой Наставник-суфий, благодарение на който е станал този Шамс, когото познаваме.
Известна е суфийската мъдрост: "Ако един суфий, няма Наставник, негов Наставник е Шайтанът...
Не искам да засягам темата Дзен, защото смятам, че след излизането на български на фундаменталната книга на Филип Капло "Трите стълба на Дзен", това е напълно излишно.
И там на личните духовни преживявания се гледа преди всичко като на индикатор за постигната трайна промяна в нивото на разбиране и самопознание на съответната личност.
Нека не забравяме, че нито Руми, нито пробудените дзен-поети не са гледали на себе си като на нещо повече от останалите си събратя, само защото, за разлика от тях, са били надарени с таланта да изразяват в стихове, това, което са преживяли.
Те отлично са знаели, че сред техните събратя-мистици, има и такива, които са достигнали до много по-дълбоки прозрения от тях, но които светът не познава, защото те не са написали през живота си дори един единствен стих.
Re: Нирвана
Не съм казал, че логико - дотриналното и езотеричното се противопоставят едно на друго. Те имат различни области на приложение. Такива мисли се изказват само от ограничените рационалисти - материалисти в посока, че рационалното покрива цялото познание. Това е все едно да се каже, че няма нужда от чуване след като има виждане. Ще го кажа с няколко думи: мистичното преживяване се онагледява много по-добре с емоционално-чувствени преживявания, при това асоциативно не много добре свързани, отколкото с логико-понятийни конструкция. Това го онагледих с примери. Руми и Шамас са много удобни за целта. Иначе е заблуждение да се мисли, че в религиозните учения езотеричното се противопоставя на доктринално-логичното. Не виждам в думите ми основание за подобни изводи. Във всички религии се развиват и двете, също и в отделния човек.
Редактирано от gandi1 на
нали ти си имаш голямо понятие като гледам...Re: Що е нирвана?
В отговор на:"Нирвана" означава буквално "угасване", "потушаване" (на огън).
Коренът е "нир-".
Кореният глагол е ван (духам), а префиксът них е за отрицание, който пред меки съгласни се произнася нир (нирвичара, нирная, нирбиджа), пред твърди става ниш (нишкарма, нишчая), а пред с и ш си остава них (нихсвабхава, нихшреяса).
В Йога и будизма нирвана е синоним на ниродха (потискане), думата, която се използва в определението на йога от Патанджали и в третата благородна истина на Буда.
Сега да видим какви тайни на Йога, скрити в сутрите на Патанджали, ни е разкрил геният на интелигентността по този повод:
В отговор на:Презервативите в Индия се наричат ниродха. Ниродха - презервативът, е интервал между ражданията, временно спиране на ражданията, така че да не стават всяка година. Това е и истинското значение на ниродха.
Ето това е то истинският познавач на Йога. Презерватив, пардон - шапка му свалям!
* * *
Евразия :: Новини Орг
Редактирано от lmago на