Нирвана
64 отговора
0 прегледа
Нирвана
Нирвана в превод от санскрит означава `изчезване на чувствата`...
Какво тълкуване е възможно...може би като изчезнат чувствата ни и не сме обвързани с нищо и никого и това ще ни донесе свобода, а свободата - щастие....???
А какво щастие без чувства, без трепет и вълнение...не е ли в това щастието?
И така, кажете ми вашата гледна точка и разбиране...!
The way I am....blue melody...
Какво тълкуване е възможно...може би като изчезнат чувствата ни и не сме обвързани с нищо и никого и това ще ни донесе свобода, а свободата - щастие....???
А какво щастие без чувства, без трепет и вълнение...не е ли в това щастието?
И така, кажете ми вашата гледна точка и разбиране...!
The way I am....blue melody...
Редактирано от camie_ на
Що е нирвана?
"Нирвана" означава буквално "угасване", "потушаване" (на огън).
Коренът е "нир-".
Тези, които се интересуват от йога, вероятно знаят, че целта на йога се определя като "читта вритти ниродха" - прекратяване (ниродха) на вихрите (вритти) на психиката (читта).
В будизна първоначално нирвана се свързва с окончателното угасване на трите "огъня" - на алчността, омразата и помрачеността.
Когато човек е телесно здрав той не усеща отделните си органи, а само общ телесен комфорт.
Когато човек е душевно здрав, той изпитва общ душевен комфорт, несмущаван от страсти. Древните са го наричали "блаженство".
Блаженството за тях е било нещо коренно различно от удоволствието, тъй като удоволствието винаги е свързано с удовлетворяването на някакъв вид мъчителна жажда.
Дори коренът на думата "страст" и "страдание" е общ.
И на древногръцки "патос" и "патология" имат общ корен.
Коренът е "нир-".
Тези, които се интересуват от йога, вероятно знаят, че целта на йога се определя като "читта вритти ниродха" - прекратяване (ниродха) на вихрите (вритти) на психиката (читта).
В будизна първоначално нирвана се свързва с окончателното угасване на трите "огъня" - на алчността, омразата и помрачеността.
Когато човек е телесно здрав той не усеща отделните си органи, а само общ телесен комфорт.
Когато човек е душевно здрав, той изпитва общ душевен комфорт, несмущаван от страсти. Древните са го наричали "блаженство".
Блаженството за тях е било нещо коренно различно от удоволствието, тъй като удоволствието винаги е свързано с удовлетворяването на някакъв вид мъчителна жажда.
Дори коренът на думата "страст" и "страдание" е общ.
И на древногръцки "патос" и "патология" имат общ корен.
Защото страстите (а не чувствата) водят до неспокоен ум и неудовлетворени жажди....
Re: Що е нирвана?
Най-добре е човек още отначало да свикне с оригиналните термини.
Причината за това е, че термините в една добре изградена понятийна система имат много точно съдържание, което далеч не винаги съответства на многозначния говорим език. Още повече не винаги даден санскритски термин може да бъде преведен задоволително на английски или български език.
Ще започна с речниковото значение на термина "видя/ vidya" (санкр.) - знание, мъдрост, познание.
Това познание може да бъде добито косвено по интелектуален път (апара-видя) или непосредствено (пара-видя). Към втория тип познание се отнася и непосредственото постигане на върховната истина.
Съответно от термина "видя" имаме деривати "брахмавидя/brahmavidya" и "брахмавид /brahmavid".
Понякога вместо "видя" се използва като синоним "джняна" - знание (виджняна - съзнание). Например: "брахмаджняна".
А сега да разгледаме термина "авидя/avidya" - незнание, неразпознаване.
Във Веданта под "авидя" се разбира както индивидуалната авидя - неразличаване между преходно и непреходно, между действително и недействително, така и универсалната космическа "авидя"/ "аджняна", известна като "мая".
В будизма "авидя" или на пали "авиджджа/avijja" означава "незнание", "помрачение", "заслепение".
В частност "авидя" е първото звено на причинната верига ("Пратитя-самутпада"), която води до окончателно въвличане и заплитане в кръговрата на "самсара" (букв. блуждаене, странстване).
В случая нас ни интересува "авидя" като основа на "клешите" в будистката психология.
Терминът "клеша/klesha" означава "опетненост, бедствие, страст".
В "Йога-сутра" на Патанджали се изброяват пет клеши, които препятстват постигането на самадхи, като основната, коренната е именно "авидя".
В будизма от "авидя" произтичат трите основни клеши, които активно контролират поведението ни:
"моха" - произлиза от глагола "мух" (обърквам се) и означава приблизително "самоизмама, самозаслепение, сляпа привързаност", стремеж за задържане на дадено нещо на всяка цена);
"рага" (страст, стремеж за привличане и притежание на дадено нещо на всяка цена);
"двеша" ( отвращение, стремеж за отблъскване и премахване на дадено нещо на всяка цена).
В основата на "моха", "рага" и "двеша" лежи "авидя" - заслепението, че ние сме по природа нещо коренно различно от нещата, които се опитваме или да задържим, или придобием или да разкараме и поради това сме в състояние да контролираме процеса на съществуването си.
В действителност ние сме само част от всеобщата взаимосвързаност на нещата, нашата природа е съставна, обусловена и преходна.
Най-общо казано ние съществуваме основно в страдателен залог.
Причината за това е, че термините в една добре изградена понятийна система имат много точно съдържание, което далеч не винаги съответства на многозначния говорим език. Още повече не винаги даден санскритски термин може да бъде преведен задоволително на английски или български език.
Ще започна с речниковото значение на термина "видя/ vidya" (санкр.) - знание, мъдрост, познание.
Това познание може да бъде добито косвено по интелектуален път (апара-видя) или непосредствено (пара-видя). Към втория тип познание се отнася и непосредственото постигане на върховната истина.
Съответно от термина "видя" имаме деривати "брахмавидя/brahmavidya" и "брахмавид /brahmavid".
Понякога вместо "видя" се използва като синоним "джняна" - знание (виджняна - съзнание). Например: "брахмаджняна".
А сега да разгледаме термина "авидя/avidya" - незнание, неразпознаване.
Във Веданта под "авидя" се разбира както индивидуалната авидя - неразличаване между преходно и непреходно, между действително и недействително, така и универсалната космическа "авидя"/ "аджняна", известна като "мая".
В будизма "авидя" или на пали "авиджджа/avijja" означава "незнание", "помрачение", "заслепение".
В частност "авидя" е първото звено на причинната верига ("Пратитя-самутпада"), която води до окончателно въвличане и заплитане в кръговрата на "самсара" (букв. блуждаене, странстване).
В случая нас ни интересува "авидя" като основа на "клешите" в будистката психология.
Терминът "клеша/klesha" означава "опетненост, бедствие, страст".
В "Йога-сутра" на Патанджали се изброяват пет клеши, които препятстват постигането на самадхи, като основната, коренната е именно "авидя".
В будизма от "авидя" произтичат трите основни клеши, които активно контролират поведението ни:
"моха" - произлиза от глагола "мух" (обърквам се) и означава приблизително "самоизмама, самозаслепение, сляпа привързаност", стремеж за задържане на дадено нещо на всяка цена);
"рага" (страст, стремеж за привличане и притежание на дадено нещо на всяка цена);
"двеша" ( отвращение, стремеж за отблъскване и премахване на дадено нещо на всяка цена).
В основата на "моха", "рага" и "двеша" лежи "авидя" - заслепението, че ние сме по природа нещо коренно различно от нещата, които се опитваме или да задържим, или придобием или да разкараме и поради това сме в състояние да контролираме процеса на съществуването си.
В действителност ние сме само част от всеобщата взаимосвързаност на нещата, нашата природа е съставна, обусловена и преходна.
Най-общо казано ние съществуваме основно в страдателен залог.
Re: Нирвана
"Българската статия по този въпрос е слаба.
Руската е определено по-добра: "
А най-добро, най-истинско и най-неописуемо е......МОЕТО ЛИЧНО ИЗЖИВЯВАНЕ, което като се опитам да преразкажа с думи съм наричан "идиот", "психопат", "мним просветлен" и т.н. и т.н.......
Ако нямаш какво да кажеш - не го казвай в този клуб и точно сега!
Руската е определено по-добра: "
А най-добро, най-истинско и най-неописуемо е......МОЕТО ЛИЧНО ИЗЖИВЯВАНЕ, което като се опитам да преразкажа с думи съм наричан "идиот", "психопат", "мним просветлен" и т.н. и т.н.......
Ако нямаш какво да кажеш - не го казвай в този клуб и точно сега!
Re: Нирвана
нирвана самадхи – висше състояние на самадхи, в което остава единствено Свръхсъзнанието, или Универсалното, Вселенско съзнание.
Свръхсъзнанието няма чувства, затова се казва, че постигналия висшето състояние на самадхи, също не би трябвало да изпитва чувства.
Щом, като нирвана самадхи е висше състояние, то би трябвало да съществуват и по-нисши сътояния – и те съществуват.
„А какво щастие без чувства, без трепет и вълнение...не е ли в това щастието?
Сананда-самапатти е изпълнената с блаженство медитация, но блаженството (щастието) в крайна сметка е клеша, а клешата е „бедствие”, както го посочва и Алекс.
Объркващо и малко тъжничко е, нали. Но голата истина, не винаги е такава, каквато на нас ни се иска. Я веднага да се облича.
Imago дава добра информация за по-нисшите форми на медитация, вклячая и сананда-сампатти, затова си позволявам да го цитирам:
„Коментаторите на Патанджали/Вяса определят нирвитарка като медитация, лишена от съмнения (саншая), а нирвичара като медитация, лишена от колебания (вичикитса). При тях липсват мисли само в смисъл, че не е нужно да анализираме (витарка) грубия обект на познание (стхула-бхута) или пък да размишляваме (вичара) върху тънките обекти на познание (сукшма-бхута). След нирвичара-самапатти идва изпълнената с блаженство медитация (сананда-самапатти). В Йога-даршана блажената медитация е признак за дефекти в самадхи, затова целта е да се отстрани ананда и да се постигне нирананда-самапатти, медитация, в която няма и грам блаженство. Защото в крайна сметка блаженството е афект, клеша, което възпрепятства правилната самоидентификация.”
Свръхсъзнанието няма чувства, затова се казва, че постигналия висшето състояние на самадхи, също не би трябвало да изпитва чувства.
Щом, като нирвана самадхи е висше състояние, то би трябвало да съществуват и по-нисши сътояния – и те съществуват.
„А какво щастие без чувства, без трепет и вълнение...не е ли в това щастието?
Сананда-самапатти е изпълнената с блаженство медитация, но блаженството (щастието) в крайна сметка е клеша, а клешата е „бедствие”, както го посочва и Алекс.
Объркващо и малко тъжничко е, нали. Но голата истина, не винаги е такава, каквато на нас ни се иска. Я веднага да се облича.
Imago дава добра информация за по-нисшите форми на медитация, вклячая и сананда-сампатти, затова си позволявам да го цитирам:
„Коментаторите на Патанджали/Вяса определят нирвитарка като медитация, лишена от съмнения (саншая), а нирвичара като медитация, лишена от колебания (вичикитса). При тях липсват мисли само в смисъл, че не е нужно да анализираме (витарка) грубия обект на познание (стхула-бхута) или пък да размишляваме (вичара) върху тънките обекти на познание (сукшма-бхута). След нирвичара-самапатти идва изпълнената с блаженство медитация (сананда-самапатти). В Йога-даршана блажената медитация е признак за дефекти в самадхи, затова целта е да се отстрани ананда и да се постигне нирананда-самапатти, медитация, в която няма и грам блаженство. Защото в крайна сметка блаженството е афект, клеша, което възпрепятства правилната самоидентификация.”
Има ли и днес истински Пробудени вътрешно хора?
Вътрешното Пробуждане е нещо много, много повече от някакво си ярко еднократно или многократно преживяване на неописуемо блаженство.
То дарява човек с космическа мъдрост, с дълбока проницателност, със свръхзнание, със състояние на неизменна вътрешна радост и покой.
Такива хора изобщо не изпитват желание да споделят с околните вътрешните си преживявания, нито пък да ги убеждават в своята "просветленост".
Но те самите, дори със самото си безмълвно присъствие пробуждат в околните усещането за вътрешна лекота и светлина.
Има ли и в наше време подобни хора?
Да, макар и много рядко, но все пак със сигурност има!
ШРИ РАМАНА МАХАРШИ
ПОСЛЕДОВАТЕЛ:
Защо Бхагаван не излиза пред хората и не им проповядва Истината?
РАМАНА МАХАРШИ:
Откъде знаете, че аз не правя това?
Нима проповядването се състои в това да се качиш на трибуната и да говориш на тълпата?
Да проповядваш, означава просто да споделиш познание, а това Познание може да бъде предадено само в Тишина.
Какво ще кажете за човек, който слуша в течение на един час поучение и след това си тръгва, без да е докоснат от него достатъчно, за да е способен да промени живота си?
Сравнете го с друг човек, който просто седи в атмосферата на свещенното Присъствие и след известно време си тръгва с напълно променени схващания за живота.
Кое е по-добро: гръмко да проповядваш без всякакъв смисъл или да седиш безмълвен и да изпращаш Вътрешна Сила?
Рамана Махарши винаги е насочвал посетителите си към осъзнаване на простия факт, че те съществуват и им е препоръчвал да си зададат въпроса "Кой съм аз?"
Това не е някакъв формален метод, а пренасочване на вниманието от външния свят (това Е) към центъра на битието във всеки един от нас (АЗ съзнавам, че това е).
Аз се променям непрекъснато - бил съм в утробата на майка си преди да се родя, после съм бил бебе, момче, младеж, мъж и накрая ще се превърна в немощен старец. След това, както твърдят мнозина, в момента на смъртта ще преживея отново целия си живот като на филмова лента. Единственото постоянно нещо във всички тези преобразования съм АЗ.
Но кой съм АЗ?
Рамана сравнява умът на човек, който се е обърнал навътре към извора на съществуването си с куче, което е способно да намери господаря си по миризмата на другия край на града.
Затова не бива да се гледа на самоизследването като на формален метод, а като на процес на все по-дълбоко самовглъбяване.
Но какво да направи този, който не е все още в състояние да се обърне навътре?
На подобни хора Рамана Махарши препоръчва нещо друго - просто да отдадат изцяло себе си и съдбата си на Бога. Една такава нагласа води до успокоение на ума и до спонтанното му обръщане навътре.
Но ключовият фактор винаги си остава милостта на Гуру. Един истински Гуру не е нищо друго освен съзнателен проводник на универсалната божествена енергия, която всеки един носи в себе си. Той пробужда отвън в подходящ момент нашия вътрешен Гуру.
В божественият свят (както в полевата форма на съществуване на природата) всички неща се взаимнопроникват и съществуват едно в друго.
Рамана Махарши съществува в нас и ние в него. Истинският Рамана съвсем не е един умрял през 1950 г. непознат нам индус, а част от собственото ни божествено битие.
Когато се Пробудим за вечното си битие, ние ще установим, че то е общо битие на всички Пробудени за него, а също и на всички останали, които все още не знаят кои са те...
Настаивая на том, что он не гуру и у него нет учеников, Рамана Махарши дал многим духовное посвящение, и характер этого посвящения был таков, что человек обращался не к Рамане, а к своему собственному духовному центру. Человек начинал слышать свое правостороннее сердце, из которого радиировал свет высшей ясности. Рамана обладал способностью давать духовное посвящение способствовать трансформации в человеке через прикосновение или взгляд. Иной раз, сидя с друзьями, он поворачивался к человеку и взглядом передавал ему посвящение. Сила этого взгляда была столь мощной, что человек, испытавший его на себе, действительно находил в своем собственном «Я есмь» гуру.
Рамана умел давать посвящение также и в снах. Многие видели Раману приходящим к ним в сновидениях, глядящим им прямо в глаза. И снова речь шла не о Рамане Махарши, не о превращении его самого в идола, в объект поклонения. Рамана служил ключом, открывающим в человеке его собственные глубочайшие ресурсы, ведущие его к самореализации.
Шри Рамана Махарши
То дарява човек с космическа мъдрост, с дълбока проницателност, със свръхзнание, със състояние на неизменна вътрешна радост и покой.
Такива хора изобщо не изпитват желание да споделят с околните вътрешните си преживявания, нито пък да ги убеждават в своята "просветленост".
Но те самите, дори със самото си безмълвно присъствие пробуждат в околните усещането за вътрешна лекота и светлина.
Има ли и в наше време подобни хора?
Да, макар и много рядко, но все пак със сигурност има!
ШРИ РАМАНА МАХАРШИ
ПОСЛЕДОВАТЕЛ:
Защо Бхагаван не излиза пред хората и не им проповядва Истината?
РАМАНА МАХАРШИ:
Откъде знаете, че аз не правя това?
Нима проповядването се състои в това да се качиш на трибуната и да говориш на тълпата?
Да проповядваш, означава просто да споделиш познание, а това Познание може да бъде предадено само в Тишина.
Какво ще кажете за човек, който слуша в течение на един час поучение и след това си тръгва, без да е докоснат от него достатъчно, за да е способен да промени живота си?
Сравнете го с друг човек, който просто седи в атмосферата на свещенното Присъствие и след известно време си тръгва с напълно променени схващания за живота.
Кое е по-добро: гръмко да проповядваш без всякакъв смисъл или да седиш безмълвен и да изпращаш Вътрешна Сила?
Рамана Махарши винаги е насочвал посетителите си към осъзнаване на простия факт, че те съществуват и им е препоръчвал да си зададат въпроса "Кой съм аз?"
Това не е някакъв формален метод, а пренасочване на вниманието от външния свят (това Е) към центъра на битието във всеки един от нас (АЗ съзнавам, че това е).
Аз се променям непрекъснато - бил съм в утробата на майка си преди да се родя, после съм бил бебе, момче, младеж, мъж и накрая ще се превърна в немощен старец. След това, както твърдят мнозина, в момента на смъртта ще преживея отново целия си живот като на филмова лента. Единственото постоянно нещо във всички тези преобразования съм АЗ.
Но кой съм АЗ?
Рамана сравнява умът на човек, който се е обърнал навътре към извора на съществуването си с куче, което е способно да намери господаря си по миризмата на другия край на града.
Затова не бива да се гледа на самоизследването като на формален метод, а като на процес на все по-дълбоко самовглъбяване.
Но какво да направи този, който не е все още в състояние да се обърне навътре?
На подобни хора Рамана Махарши препоръчва нещо друго - просто да отдадат изцяло себе си и съдбата си на Бога. Една такава нагласа води до успокоение на ума и до спонтанното му обръщане навътре.
Но ключовият фактор винаги си остава милостта на Гуру. Един истински Гуру не е нищо друго освен съзнателен проводник на универсалната божествена енергия, която всеки един носи в себе си. Той пробужда отвън в подходящ момент нашия вътрешен Гуру.
В божественият свят (както в полевата форма на съществуване на природата) всички неща се взаимнопроникват и съществуват едно в друго.
Рамана Махарши съществува в нас и ние в него. Истинският Рамана съвсем не е един умрял през 1950 г. непознат нам индус, а част от собственото ни божествено битие.
Когато се Пробудим за вечното си битие, ние ще установим, че то е общо битие на всички Пробудени за него, а също и на всички останали, които все още не знаят кои са те...
Настаивая на том, что он не гуру и у него нет учеников, Рамана Махарши дал многим духовное посвящение, и характер этого посвящения был таков, что человек обращался не к Рамане, а к своему собственному духовному центру. Человек начинал слышать свое правостороннее сердце, из которого радиировал свет высшей ясности. Рамана обладал способностью давать духовное посвящение способствовать трансформации в человеке через прикосновение или взгляд. Иной раз, сидя с друзьями, он поворачивался к человеку и взглядом передавал ему посвящение. Сила этого взгляда была столь мощной, что человек, испытавший его на себе, действительно находил в своем собственном «Я есмь» гуру.
Рамана умел давать посвящение также и в снах. Многие видели Раману приходящим к ним в сновидениях, глядящим им прямо в глаза. И снова речь шла не о Рамане Махарши, не о превращении его самого в идола, в объект поклонения. Рамана служил ключом, открывающим в человеке его собственные глубочайшие ресурсы, ведущие его к самореализации.
Шри Рамана Махарши
Шри Рамана за състоянието самадхи
В богатата на многовековни духовни традиции Индия всяка една школа има своя собствена класификация на различните степени и видове самадхи. Тук ще ви запознаем с класификацията на видовете самадхи, използвана от Рамана Махарши.
1. Сахаджа нирвикалпа самадхи. Това е състояние на пълно и необратимо угасване на чувството за отделно „аз”. Сахаджа означава „естествено”, а нирвикалпа – „без различия”. Постигналият това състояние джнянин функционира естествено в света, подобно на всички други обикновени хора. Знаейки непосредствено, че той е Атмана, сахаджа джнянинът не прави разлика между себе си и останалите, между себе си и света. За подобен човек всичко е проява на неделимия Атман.
2. Кевала нирвикалпа самадхи. Този стадий се намира по-ниско от Самореализацията (т.е. от сахаджа нирвикалпа самадхи). В това състояние Самоосъзнаването, макар и спонтанно, все още има временен характер. Когато човек влезе в това състояние, телесното съзнание изчезва и той не е способен нито да възприема околния свят, нито да функционира в него. Когато телесното съзнание се възвърне, егото (чувството за отделеност) се появява отново.
3. Савикалпа самадхи. В това състояние Самоосъзнаването се поддържа с постоянно усилие. Продължителността на това самадхи зависи изцяло от положените усилия за неговото поддържане. Когато вниманието към Атмана отслабне, Самоосъзнаването започва да избледнява.
За да помогне на начинаещите да се ориентират в терминологичните джунгли на самадхи, Рамана Махарши ни предлага следните кратки определения:
1. Осъзнаването на Реалността е самадхи.
2. Осъзнаването на Реалността с усилие е савикалпа самадхи.
3. Потапянето в Реалността и изгубването на съзнанието за света е кевала нирвикалпа самадхи.
4. Потапянето в мрака на незнанието и изчезването на съзнаващия света е състояние на дълбок сън без сънища.
5. Пребиваването без усилия в първичното, чисто, естествено състояние на съществуване е сахаджа нирвикалпа самадхи.
Из книгата на Дейвид Годман. Из „Бъдете тези, които сте. Наставления на Рамана Махарши”
1. Сахаджа нирвикалпа самадхи. Това е състояние на пълно и необратимо угасване на чувството за отделно „аз”. Сахаджа означава „естествено”, а нирвикалпа – „без различия”. Постигналият това състояние джнянин функционира естествено в света, подобно на всички други обикновени хора. Знаейки непосредствено, че той е Атмана, сахаджа джнянинът не прави разлика между себе си и останалите, между себе си и света. За подобен човек всичко е проява на неделимия Атман.
2. Кевала нирвикалпа самадхи. Този стадий се намира по-ниско от Самореализацията (т.е. от сахаджа нирвикалпа самадхи). В това състояние Самоосъзнаването, макар и спонтанно, все още има временен характер. Когато човек влезе в това състояние, телесното съзнание изчезва и той не е способен нито да възприема околния свят, нито да функционира в него. Когато телесното съзнание се възвърне, егото (чувството за отделеност) се появява отново.
3. Савикалпа самадхи. В това състояние Самоосъзнаването се поддържа с постоянно усилие. Продължителността на това самадхи зависи изцяло от положените усилия за неговото поддържане. Когато вниманието към Атмана отслабне, Самоосъзнаването започва да избледнява.
За да помогне на начинаещите да се ориентират в терминологичните джунгли на самадхи, Рамана Махарши ни предлага следните кратки определения:
1. Осъзнаването на Реалността е самадхи.
2. Осъзнаването на Реалността с усилие е савикалпа самадхи.
3. Потапянето в Реалността и изгубването на съзнанието за света е кевала нирвикалпа самадхи.
4. Потапянето в мрака на незнанието и изчезването на съзнаващия света е състояние на дълбок сън без сънища.
5. Пребиваването без усилия в първичното, чисто, естествено състояние на съществуване е сахаджа нирвикалпа самадхи.
Из книгата на Дейвид Годман. Из „Бъдете тези, които сте. Наставления на Рамана Махарши”
Re: Нирвана
Тъй като “Нирвана” е трансцедентно психическо състояние между този и онзи свят, то не може да бъде обяснено.
Обясняват се само необходимите условия и пътищата за достигането му - отсъствие на страсти, добродетелност, медитация и т.н.
Но нито тези пътища, нито необходимите условия са тъждествени на самата Нирвана.
Състоянието Нирвана става ясно единствено с преживяването му.
То не се научава, то се достига.
Освен това в известните пътища сe съдържат само необходими условия, които обаче не са достатъчните условия. Най-важното е извън мисълта и понятийните схеми и поради това то не може да бъде обяснено.
Re: Нирвана
Подобни неизразими с думи преживявания има много и най-различни.
Оро има своите, аз моиите, вероятно ти твоите и т.н.
Според мен неизразимостта на дадено преживяване с думи не може да бъде критерий за каквото и да било.
Затова и в традицията Дзен са създали такава сложна и видимо ефективна система за тестване на автентичността и дълбочината на поредното неописуемо вътрешно озарение на даден последовател на тази традиция.
Оро има своите, аз моиите, вероятно ти твоите и т.н.
Според мен неизразимостта на дадено преживяване с думи не може да бъде критерий за каквото и да било.
Затова и в традицията Дзен са създали такава сложна и видимо ефективна система за тестване на автентичността и дълбочината на поредното неописуемо вътрешно озарение на даден последовател на тази традиция.
Re: Нирвана
В отговор на:А най-добро, най-истинско и най-неописуемо е......МОЕТО ЛИЧНО ИЗЖИВЯВАНЕ
Абсолютно съм съгласен с теб - най-важното е какво си постигнал, а не какво са казали други хора за това. Но досега не съм видял да се опиташ а обясниш с твои думи, а само даваш линкове.
Ако обаче се опитваш да изразиш неизразимото чрез музика, а не с думи - това мога да го разбера.
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
Re: Нирвана
По-добре чети.
Проблемът възниква още в средновековен Китай, когато школата Чан изведнъж става много популярна и нейните майстори не смогват да се справят с големия приток на нови адепти.
Именно тогава те създават многостепенната система за тестване на духовното ниво на учениците си, основана на специално създадени за целта коани.
Проблемът възниква още в средновековен Китай, когато школата Чан изведнъж става много популярна и нейните майстори не смогват да се справят с големия приток на нови адепти.
Именно тогава те създават многостепенната система за тестване на духовното ниво на учениците си, основана на специално създадени за целта коани.
Re: Шри Рамана за състоянието самадхи
Много ми е интересно дали си минал през етапите на самаадхи, че така уверено ги класифицираш? 
Знанието е нещо индивидуално и лично, а да преразказваш чужди преживявания е странно както когато някой слепец обяснява разликата в цветовете по дочут разговор между художници!
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
Знанието е нещо индивидуално и лично, а да преразказваш чужди преживявания е странно както когато някой слепец обяснява разликата в цветовете по дочут разговор между художници!
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
в отговор на DarthVader™
#20
Re: Нирвана
Мъдро...
Това, което не може да се изрази с думи, може да се изрази по много други начини.
Например чрез музика или някое друго изкуство.
Това, което не може да се изрази с думи, може да се изрази по много други начини.
Например чрез музика или някое друго изкуство.