м?
55 отговора
0 прегледа
Re: м?
"На 21 април 1984 г., само ден след като става първият българин, покорил Еверест, загива легендарният Христо Проданов. Людмил Янков прави чудеса, за да го спаси. Въпреки че нощува на 8500 метра надморска височина и загубва пръстите на ръцете и краката си, Людмил не намира Христо. Няколко години по-късно самият Людмил загива при изкачване на връх Камилата край Мальовица."
Мир на праха им...
Само бих могла да добавя, че в планината през зимата човек трябва да е готов на всичко... Закъсвала съм така веднъж - тръгнахме сутринта, изви се силна снежна буря, падна гъста мъгла, достигнахме едва надвечер хижата, към която бяхме тръгнали, а тя се оказа тъкмо изгоряла и... към три през нощта полуживи от умора и студ успяхме да се доберем до едно село... Имах тъкмо подарени ски, но оттогава повече на тях не съм се качвала... сиреч не всем дано. :)
…последният милиционер над Омир слънчево ридае…
Мир на праха им...
Само бих могла да добавя, че в планината през зимата човек трябва да е готов на всичко... Закъсвала съм така веднъж - тръгнахме сутринта, изви се силна снежна буря, падна гъста мъгла, достигнахме едва надвечер хижата, към която бяхме тръгнали, а тя се оказа тъкмо изгоряла и... към три през нощта полуживи от умора и студ успяхме да се доберем до едно село... Имах тъкмо подарени ски, но оттогава повече на тях не съм се качвала... сиреч не всем дано. :)
…последният милиционер над Омир слънчево ридае…
той е 
в отговор на shape_of_my_heart
#28
Re: м?
Много дълбоко се размислих.В такива слу4аи 4овек трябва да се вслуша в съвестта си,тя най-добре ще отговори.В горния пример за алпинистите,аз ли4но ще пренебрегна ме4тата си и ще се опитам да помогна ина4е никога не бих изпитала удовлетворение от постигането на ме4тата си.Не знам много е трудно да се отговори,зави си от много неща,от жертвите които трябва да се направят,всеки е разли4ен,ситуациите са разли4ни.На мен 4есто ми се е слу4вало да се отказвам от моя си ме4та в името на другите и като се замисля не съм нещастна от това.
Re: м?
О, много жалко, ако мачтите мутират с възрастта. Те могат да узряват, но не да се променят драматично, стойностните и съкровени мечти! Например, да направиш околосветско пътешестве на луксозен лайнер си е направо върхът. Ама да пожертваш семейството си чак? ОМГ Не така ...
Re:Е не се обиждай,де!:)
Темата е много интересна ,но аз не се сетих за алпинистите,а за децата ,които се обърнаха в Лин.Имаше там хора,които се гмурнаха и помогнаха за спасяването им,което заслужава адмирации,тъй като едва ли са мислили в този момент за живота си.
Имаше и възрастни учителки,които са гледали да се измъкнат и да спасят кожа.
Просто Дарки, ситуацията е екстремна и тя създава емоционална наситеност,необичайна за ежедневието.Разбира се,че не трябва да се бездейства,а да се помага,но неоправдано е ако не можеш да плуваш,да се гмурнеш и да се удавиш без изобщо да помогнеш.
Сега,за експедицията, за която говориш, цяла България беше втренчена в Христо Проданов,ако е точно тази експедиция,де,и му стискаше палци.Тогава се оказа,че той на своя глава е решил да щурмува върха.
Наистина мечтата му е била тази да забие знамето там,но безразсъдството му не позволи да оцелее.В такава,като описаната от теб, обстановка е нужно оказването на помощ,но рискът все пак трябва да е разумен и трезво преценен.А не юруш да загинеме геройски затова,че еди кой си бил решил да си осъществи мечтата по най-тъпия начин.
Винаги бих помогнала на човек,ако от мен зависи спасяването на живота му,като в този момент, едва ли ще мисля за нещо друго,освен да помогна.
Имаше и възрастни учителки,които са гледали да се измъкнат и да спасят кожа.
Просто Дарки, ситуацията е екстремна и тя създава емоционална наситеност,необичайна за ежедневието.Разбира се,че не трябва да се бездейства,а да се помага,но неоправдано е ако не можеш да плуваш,да се гмурнеш и да се удавиш без изобщо да помогнеш.
Сега,за експедицията, за която говориш, цяла България беше втренчена в Христо Проданов,ако е точно тази експедиция,де,и му стискаше палци.Тогава се оказа,че той на своя глава е решил да щурмува върха.
Наистина мечтата му е била тази да забие знамето там,но безразсъдството му не позволи да оцелее.В такава,като описаната от теб, обстановка е нужно оказването на помощ,но рискът все пак трябва да е разумен и трезво преценен.А не юруш да загинеме геройски затова,че еди кой си бил решил да си осъществи мечтата по най-тъпия начин.
Винаги бих помогнала на човек,ако от мен зависи спасяването на живота му,като в този момент, едва ли ще мисля за нещо друго,освен да помогна.
Редактирано от sofka на
Re: м?
какво правиш ти?
Не мога да ти отговоря какво правя аз в такава ситуация, защото таква ситуация за мен е изключена. Никога не ми е влизала в сметките и сам никога не бих се поставил в таква ситуация. Моите възможни ситуации са съвсем други. Така че, какъвто и отговор да ти дам, ще си бъде жива спекулация.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе ... ум изкачва Еверест, ум не се връща от Еверест. Да му имам ума!
Поне да имаше нещо горе а то нищо. Даже и въздух почти няма. Акъл на буци!!!
Защо мислиш взимат войници на 18 годишна възраст? Щото им толкова акъла, ако искаш да знаеш моето мнение. Защо не взимат войници мъже на 40 години, когато са и умни и силни? Защото като им извикат "Напред, за Родину, за Сталину" нищо няма да се случи.
Ще знаеш има нещо генетично тъпо във всеки комунист. Само комунист може да инструктира войниците си да бъдат готови за саможертва. Да умрат за нещо си. По-голяма тъпня от тази не съм чувал.
За сравнение по време на втората световна война, генерал Патон инструктира войниците си да правят, да струват, но да не дават жертви. На него мъртви войници не му трябвали. Трябвали му живи.
Усещаш ли разликата между тъпия командир и умния. Сети ли се защо руснаците са дали толкова много жертви в сравнение с американците. Не разлика от два или три пъти а разлика от петнадесет или двадесет пъти.
Е, толкова пъти едните са по-тъпи от другите.
Да умреш за дадена кауза е най-тъпото нещо измислено от човек. Но, забележи кой го е измислил. Умирането за кауза е винаги не за тези измислящи каузата а за всички останали. Умирането винаги става за нечии интереси и ВИНАГИ против интересите на умиращите.
За кауза не трябва да се умира а да се остава жив. Умрял човек не може да бъде повече от полза, нито за каузата, нито за себе си. Умрял човек - умряла работа.
Не мога да ти отговоря какво правя аз в такава ситуация, защото таква ситуация за мен е изключена. Никога не ми е влизала в сметките и сам никога не бих се поставил в таква ситуация. Моите възможни ситуации са съвсем други. Така че, какъвто и отговор да ти дам, ще си бъде жива спекулация.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе ... ум изкачва Еверест, ум не се връща от Еверест. Да му имам ума!
Поне да имаше нещо горе а то нищо. Даже и въздух почти няма. Акъл на буци!!!
Защо мислиш взимат войници на 18 годишна възраст? Щото им толкова акъла, ако искаш да знаеш моето мнение. Защо не взимат войници мъже на 40 години, когато са и умни и силни? Защото като им извикат "Напред, за Родину, за Сталину" нищо няма да се случи.
Ще знаеш има нещо генетично тъпо във всеки комунист. Само комунист може да инструктира войниците си да бъдат готови за саможертва. Да умрат за нещо си. По-голяма тъпня от тази не съм чувал.
За сравнение по време на втората световна война, генерал Патон инструктира войниците си да правят, да струват, но да не дават жертви. На него мъртви войници не му трябвали. Трябвали му живи.
Усещаш ли разликата между тъпия командир и умния. Сети ли се защо руснаците са дали толкова много жертви в сравнение с американците. Не разлика от два или три пъти а разлика от петнадесет или двадесет пъти.
Е, толкова пъти едните са по-тъпи от другите.
Да умреш за дадена кауза е най-тъпото нещо измислено от човек. Но, забележи кой го е измислил. Умирането за кауза е винаги не за тези измислящи каузата а за всички останали. Умирането винаги става за нечии интереси и ВИНАГИ против интересите на умиращите.
За кауза не трябва да се умира а да се остава жив. Умрял човек не може да бъде повече от полза, нито за каузата, нито за себе си. Умрял човек - умряла работа.
Re: м?
Усещаш ли разликата между тъпия командир и умния. Сети ли се защо руснаците са дали толкова много жертви в сравнение с американците. Не разлика от два или три пъти а разлика от петнадесет или двадесет пъти.
Е, толкова пъти едните са по-тъпи от другите.
Извинявам се много, Опти, но не тази е причината за разликата в жертвите, които са дали американци и руснаци.
Умирането за кауза е винаги не за тези измислящи каузата а за всички останали.
Какво ли би отговорил на това един Джордано Бруно, например, когото Инквизицията седем години се е опитвала да пречупи, преди да го изгори на Площада на цветята...
…последният милиционер над Омир слънчево ридае…
Е, толкова пъти едните са по-тъпи от другите.
Извинявам се много, Опти, но не тази е причината за разликата в жертвите, които са дали американци и руснаци.
Умирането за кауза е винаги не за тези измислящи каузата а за всички останали.
Какво ли би отговорил на това един Джордано Бруно, например, когото Инквизицията седем години се е опитвала да пречупи, преди да го изгори на Площада на цветята...
…последният милиционер над Омир слънчево ридае…
Re: м? - е!
що се газира сега?
както се вижда темата ти не е безинтересна, пишат ти хората
аз наскоро гледах един филм.
ето този:
[линк]
филмът е направен по истински криминален случай, разследването на който се е разтегнало десетилетия и така и не бил открит извършителят на масовите убийства. но последното е без значение за въпроса ти дали си струва ччовек да зареже всичко в името на някаква идея, проект, или изобщо нещо.
значи ето какво, две истории, първо тази, която споменавам по-горе:
през 1960 и някоя година в сан франциско се пръкнал сериен убиец
не могли да го заловят
няколко души, особено един журналист, направо били обсебени от желанието на всяка цена да разберат кой е той.
журналистът така и загуби семейството си - жена му го напусна и отведе детето със себе си
изгуби работата си
животът му премина в непрекъснато търсене, ровене и чоплене - кой, по дяволите, е онзи. и защо. но най-вече - кой.
през 2000 (май че) починал без да е задоволил обсесията си.
убиецът, лицето, което се предполагало, че е въпросният убиец, но никой не успял да докаже това, ритнало бъкела през 2002 година на над 80годишна възраст
друга история, този път притча:
имало един принц, чийто баща бил владетел на огромна мощна държава, който страдал от скука. момчето било умно, интелигентно, били му осигуряване всякакви учители по какво ли не, изучило всичко, което можело да бъде изучено, но нищо не му било интересно
най-фини науки, най-прецизни занаяти, най-сложни и изискващи ловкост, смелост, сила и ум неща - всичко било довреме. изгубвал интерес щом постигнел каквото било възможно и пак го налягала скука.
решил да тръгне по Света (нали така става в приказките и притчите) и да се потърси там.
е, обиколил Света не един, а няколко пъти.
изучил още науки, още занаяти, още ловкости, и умения, и знания придобил и пак - нищо. скукаааа
решил да се върне у дома, че вече баща му бил стар, а нямал друг син, комуто да предаде трона.
така се случило, обаче, че почти току преди да стигне града, конят му си строшил една от подковите в гората и започнал лошо да куца. а гората била голяма, пеша и водещ бавничко куция кон нямало как да я премине докато падне нощта.
и като се стъмнило напълно, той видял нейде напред да се мержелее светлинка.
отишъл до нея с коня си и видял, че е попаднал пред колибата на стар въглищар, който се препитавал като правел дървени въглища.
заговорили се, влезли в колибата, хапнали. и младият всезнайко разказал за пътуванията си, за това как търси нещото, което да му е интересно без да му доскучее.
- а въглища правил ли си? - попитал старецът. - не? ела да ти покажа, точно трябва да нагледам пещите
и отишли и му показал как се пекат въглищата, разказал му за целия процес.
- стар съм вече, казал му, а занаятът ми е сложен, няма да имам време да обуча някого да ме наследи, това ми е мъката - оплакал се.
- хе, че това ли е сложен занаят?! ехеее, аз какви по-сложни работи съм правил... хайде да се обзаложим, че ще изуча твоя занаят за 3 дни!
въглищарят не искал да се обзалага, но радушно се съгласил младият господар да остане колкото му сърце иска и той да го научи на всичко, което знае за въглищата.
а то и нямало как - за 3 дни - че откато се отсекат дърветата, докато се извадят въглищата от пещта - процесът вземал много повече от 3 дни...
на сутринта започнали рано работа и младият мъж, както си му била привичката, с ентусиазъм слушал, внимавал и попивал всичко, което старият майстор му казвал.
не го било страх, нито срам нито от тежка работа, нито от това, че не знае нещо - искал да се научи дори и на тоя прост занаят, така че давал всичко от себе си и гледал да получи от майстора колкото е възможно повече.
и заредили се дните.
въглищата ставали все по-добри и по-добри, а били минали месеци вече, година се проточила и отминала сякаш ден.
после още една и още една...
майсторът вече нямало на какво да научи принца, съвсем изнемощял и, доволен от ученика си, скоро след това починал.
обаче... принцът все още не бил доволен от майсторията си. все му се струвало, че може и по-добре! и по-добре!
и продължавал да стои в гората и да прави въглища.
така преминали дните му, така и починал той една нощ, докато сънувал онова мъъъъничко нещо, което, ако го направел, щял да получи най-перфектните въглища на света...
е?
: )
както се вижда темата ти не е безинтересна, пишат ти хората
аз наскоро гледах един филм.
ето този:
[линк]
филмът е направен по истински криминален случай, разследването на който се е разтегнало десетилетия и така и не бил открит извършителят на масовите убийства. но последното е без значение за въпроса ти дали си струва ччовек да зареже всичко в името на някаква идея, проект, или изобщо нещо.
значи ето какво, две истории, първо тази, която споменавам по-горе:
през 1960 и някоя година в сан франциско се пръкнал сериен убиец
не могли да го заловят
няколко души, особено един журналист, направо били обсебени от желанието на всяка цена да разберат кой е той.
журналистът така и загуби семейството си - жена му го напусна и отведе детето със себе си
изгуби работата си
животът му премина в непрекъснато търсене, ровене и чоплене - кой, по дяволите, е онзи. и защо. но най-вече - кой.
през 2000 (май че) починал без да е задоволил обсесията си.
убиецът, лицето, което се предполагало, че е въпросният убиец, но никой не успял да докаже това, ритнало бъкела през 2002 година на над 80годишна възраст
друга история, този път притча:
имало един принц, чийто баща бил владетел на огромна мощна държава, който страдал от скука. момчето било умно, интелигентно, били му осигуряване всякакви учители по какво ли не, изучило всичко, което можело да бъде изучено, но нищо не му било интересно
най-фини науки, най-прецизни занаяти, най-сложни и изискващи ловкост, смелост, сила и ум неща - всичко било довреме. изгубвал интерес щом постигнел каквото било възможно и пак го налягала скука.
решил да тръгне по Света (нали така става в приказките и притчите) и да се потърси там.
е, обиколил Света не един, а няколко пъти.
изучил още науки, още занаяти, още ловкости, и умения, и знания придобил и пак - нищо. скукаааа
решил да се върне у дома, че вече баща му бил стар, а нямал друг син, комуто да предаде трона.
така се случило, обаче, че почти току преди да стигне града, конят му си строшил една от подковите в гората и започнал лошо да куца. а гората била голяма, пеша и водещ бавничко куция кон нямало как да я премине докато падне нощта.
и като се стъмнило напълно, той видял нейде напред да се мержелее светлинка.
отишъл до нея с коня си и видял, че е попаднал пред колибата на стар въглищар, който се препитавал като правел дървени въглища.
заговорили се, влезли в колибата, хапнали. и младият всезнайко разказал за пътуванията си, за това как търси нещото, което да му е интересно без да му доскучее.
- а въглища правил ли си? - попитал старецът. - не? ела да ти покажа, точно трябва да нагледам пещите
и отишли и му показал как се пекат въглищата, разказал му за целия процес.
- стар съм вече, казал му, а занаятът ми е сложен, няма да имам време да обуча някого да ме наследи, това ми е мъката - оплакал се.
- хе, че това ли е сложен занаят?! ехеее, аз какви по-сложни работи съм правил... хайде да се обзаложим, че ще изуча твоя занаят за 3 дни!
въглищарят не искал да се обзалага, но радушно се съгласил младият господар да остане колкото му сърце иска и той да го научи на всичко, което знае за въглищата.
а то и нямало как - за 3 дни - че откато се отсекат дърветата, докато се извадят въглищата от пещта - процесът вземал много повече от 3 дни...
на сутринта започнали рано работа и младият мъж, както си му била привичката, с ентусиазъм слушал, внимавал и попивал всичко, което старият майстор му казвал.
не го било страх, нито срам нито от тежка работа, нито от това, че не знае нещо - искал да се научи дори и на тоя прост занаят, така че давал всичко от себе си и гледал да получи от майстора колкото е възможно повече.
и заредили се дните.
въглищата ставали все по-добри и по-добри, а били минали месеци вече, година се проточила и отминала сякаш ден.
после още една и още една...
майсторът вече нямало на какво да научи принца, съвсем изнемощял и, доволен от ученика си, скоро след това починал.
обаче... принцът все още не бил доволен от майсторията си. все му се струвало, че може и по-добре! и по-добре!
и продължавал да стои в гората и да прави въглища.
така преминали дните му, така и починал той една нощ, докато сънувал онова мъъъъничко нещо, което, ако го направел, щял да получи най-перфектните въглища на света...
е?
: )