м?

абе аз пак ще ви подосаждам с моите си терзания,
някои може ли да ми даде пример за мечта (или идея), заради която да си струва да се откажеш от абсолютно всичко (демек да си жертваш дори и живота, живота на семейството, etc)
м?

Мечтите зависят много от възрастовата група. Определи възрастта, за да може всеки да се върне на тази възраст и да се опита да си спомни какви са били мечтите му тогава.

За мечта или идея да си жертваш живота неееее....мисля че това е присъщо на тийновете.Я се усмихни на живота

аз аз аз да кажа нека аз
начи първо мечта и идея са ми твърде различни
и второ
помниш ли оня матрос закрил с тяло амбразурата
с други думи казано всичко което ще ми попречи да бъде себе си впоследствие би ме подтикнало да си дам живота и тн
например само пример бих умряла но не бих убила човек
я си доформулирай егзистенциялния въпрос
депресия ли надушвам?

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

за твочерският гений нерон
[линк] - тва е поздрав:)

да жертвам живота на семейството си? такива идеи и мечти са ми извънредно чужди.
а ти имаш ли такъв пример?

хм...иде ми на ум само за онези- камикадзетата ...
..в стил " за родину"
..но казваш "моите терзания"- значи имаш някаква идея? м?

той е

Ново разказче? Романче? - От коя епоха е героят/героинята? Коя социална група?


Елате си узнете лордот!!!

давам пример - един много добър наш алпинист, един от най - добрите през 70-те и 80-те, по онва време да се уредиш в експедиция в чужбина е трябвало да се правят хиляди компромиси, а в БГ планините не дават възможност за кой знае какво, и по партийна линия идва екпедиция до Еверест ... мечтата на всеки ... започват големи истории почти 2 години докато накрая избират кой ще е в групата ... освен всичко друго трябва да си партиен член и да демонстрираш правилен класов мироглед ... после един месец катерене към върха ... докато накрая се реши на кого ще се падне великата чест да щурмува, ... това ще са едва няколко избрани от мнозината призовани ... чалъмът е да не си контузен през този месец яко бачкане, да си успял да си в най-върховата си форма точно в мига, в които ти се дава единствения ти шанс в живота да си достигнеш мечтата на живота ... едно осветяване на очите, едно навяхване, едно по-дълбоко вдишване и си аут ... и сега си представи вечерта в палатката под върха ... направил си хилади компромиси, преодолял си всички трудности, успял си да се опазиш, имаш сили, сега или никога ... трябва да тръгнеш в полунощ, за да можеш да си горе най-късно до 14 часа за да можеш да се върнеш по светло ... и към 8 вечерта разбираш от радиостанцията, че някъде под върха има човек от експедицията в опасност ... и ти си най-близо до него ... и си единственият с някакъв теоретичен шанс да му помогнеш ... вероятността да го намериш през нощта е точно нулева (това е площ колкото половин България), вероятността да качиш върха веднъж излезеш ли да търсиш човека е също нулева ... вероятността и ти да загинеш при катерене нощем в зоната на смъртта е огромна ...
какво правиш ти?
какво правя аз?
а какво е направил той?

Света София си е пожертвала и трите дъщери

не би убила дори и ако надрусан наркоман нападне дъщеря ти?

християнски легенди и пропаганда.

много си падам по измислена патетика
знаеш ли че има хора трениращи карате за да могат да се защитават
мен не ме нападат
смучеш си от пръстите а изборът на софи вече е сниман

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

в допълнение на примера, този, който е бил навън умиращ е пожертвал живота си в името на мечтата си - той е бил наясно, че няма да успее да отиде до горе и да се върне ... свръзката му се е отказал и се е върнал, обаче той е продължил въпреки късния час ... останал е горе при мечтата си ... а пък другият е пожертвал мечтата си заради идеята, че човек в беда не се оставя

така
и двамата са постъпили както писах
докрай са поддържали себе си

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

този "другият" не се е жертвал заради неква идея - а заради отговорността да бъдеш ЧОВЕК

е, да, знам, че ако някой се опита да убие със снайпер ДХ, няма да може ...

според разказите на хората, били в зоната на смъртта, а и според физиолози и психолози, там голяма част от човешките понятия губят смисъл ... през повечето време човек халюцинира и трудно взима рационални решения ... добре известно е, че там реално никoй на никого не може да помогне и че всеки е сам за себе си
... всеки е отишъл там доброволно и на никого не разчита ... но там все пак е планина, а в планината има един закон - човек в беда не се оставя

"В развитието на човечеството като цяло, също както в развитието на личностите, единствено любовта действа като цивилизоващ фактор в смисъл, че води до промяна от егоизъм към алтруизъм" - Зигмунд Фройд

Конкретен пример няма да давам, понеже героизмът е винаги безпримерен.
:)

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

при подобни експедиции - всички са екип + водещ...
и главната цел е оцеляването...след това е покотяването на "небеса"(щото като няма оцелели:( няма спонсор)
та - "идея" да спасиш...не я разбирам като мисъл(в примерът ти)