Обичане..

супер,радвам се за твоето страхотно изкарване

И ти не!

Ми да го беше казал!

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Кефиш!

Благодаря!!!

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

бе да има такива хора ... нз, може пък да обичат по различен начин и от микс възможности съставят едно цяло, постигат съвършенството на образа ...
или пък не знаят какво искат, дали ръцете на едната или дъпето на другата, за това взимат рационално решение
нямам си и идея на какво се дължи, само знам че тук се намесва разликата между любов и обич...
и едва ли се замислят какво би станало ако както си правят секс с две три, някоя от въпросните вземе да се влюби ... ай ай
хората са си го казали, не прави това което не искаш да ти правят, ох... ако някой се сеща как беше точно да ме поправи

А аааха

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Скъпа, ти ще спреш ли да бъркаш любовта с ебането ???

Leben und leben lassen !

много ли ти е скъпо моето дете????Ъ????Да не са бъркаш нещо?????

Говори ми........Умирам за глупости

Не глупей !

Leben und leben lassen !

Не ми казвай какво да правя!

Говори ми........Умирам за глупости

нали точно това се опитва да раздели бе

Знам , че ще се получи нещо като бум в нета , но при мен се получи точно това. В живота ми има двама мъже- съпругът и другият. Преди три години се влюбих и то както за първи път независимо, че въобще не съм в първа младост.
Не съм предполагала че точно на мен е възможно да се случи, защото съм закърмена с консервативни и патриархални разбирания. Толкова силно се влюбих че ако връзката ни имаше бъдеще, въобще нямаше да мисля. Щях за напусна дома си и да готвя на котлонче някъде на квартира... Може би година и половина бях сигурна че съпругът ми не съществува за мен и въобще не го усещах. Страшно е това. А другият почти не го виждах както и сега - на 1-2 месеца за половин час на по едно кафе. Той никога не дойде в моя град заради мен а само когато има служебен ангажимент и успее да съчетае времето. Не съм в състояние да прекъсна тази" невинна" връзка. Просто умирам ако не го чуя по телефона. Като омагьосана съм. Той е първият човек в живота ми , който ме е накарал да изричам думи, които никога преди това не си бях и помисляла. Истината е че в някои моменти се разочаровах от него а и разбирам, че нямаме много общи черти. Но незнам защо не съм в състояние да прекратя връзката ни. Тръпката си остана и колкото пъти да решаваме да престанем изпадам в депресия и ако не аз, то той още на другия ден подновява телефонната ни близост. Сигурна съм че влюбването ми в него е преминало в обич, защото имам нужда да присъствам в живота му. А в същото време се доближих наново до съпруга си. Дори мисля че станах много по-чувствена към него. Вечер го прегръщам както никога преди и на ум си казвам "обичам те", както никога не ми се е случвало да имам нужда да го правя преди и чувствам че тези думи са точно за него. В същото време не се чувствам и като грешница. Сложно нещо е чувешката душа. Но аз за себе си се убедих че обичам и двамата. Мисля , че е възможно.

Ами не миличка, не обичаш и двамата, просто... бе хайде помисли си малко пък... щото не ща да пиша.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

А защо връзката ви няма бъдеще ?
Явно е голяма тръпка щом си готова да зарежеш дори семейството си ... но защо да няма бъдеще ?

Polojenieto ne e rozovo, no trqbva da stane takova !!!

Защото сме омъжени и двамата. ..
Вече не бих се решила да напусна мъжа си.
Убедих се че той е моята половинка. С другият сме много различни и се радвам, че не дойде да живее в моя град, защото знам, че щях да ида при него.. Дори сега ако го направи знам че пак ще се раздвоя ...... по добре е че не се виждаме.
Всъщност преди малко сгреших. Не преди година и половина а преди половин година успях да се върна душевно при съпруга си. От тогава правя опити да се откъсна от всичко това. Дори вчера пак.., но сутринта пак вдигнах телефона . А снощи бях като болна и готвих до среднощ, слушах тъжна музика и не се сещах за това че имам другар. Мислех че повече няма да го чуя...Необратимо е.

Тогава защо боли . Много боли. Разкъсва ме. На моменти чувствам че е физическа болката. Просто ме задушава и на моменти ми се струва че мога да загубя разсъдък . Сърцето ми не може да приеме празнотата която настава след като прекратим взаимоотношенията си. Опитвам се, но сякаш забравям какво е това да се осмихнеш...
Може би чувството към съпругът ми е по-вече като като привързаност с годините но истината е че ми е много по-мил от преди. Имам нужда от рамото му и не мога без него.

Защото двамата със съпруга ти сте позволили да се стигне до това положение и празнината, която се е получила я запълваш с...

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Нямам идея как се получи но като че ли спомени нямаме. Като се върнеше от работа той хващаше книгата или заставаше пред телевизора и не позволяваше дори какъвто и да е разговор помежду ни, камо ли нещо друго. Пречех му непрекъснато. И сега това са любимите му занимания, но като че ли станах забележима за него. Разговаряме, когато се опитам да го откъсна ,а не забелязва кога съм плакала нощем и не ме пита защо са ми подути очите.... Може би знае защо.