питане

на Гугъл
ПП: Всъщност не знам куче ли е или .... кхе женско

Добре го играе... По-вероятно е да е женско.

размера май имал значение ?

Той е малък, но е звяр!

Тази снимка съм я правила на Пловдивския панаир през есента на 2005-та, точно преди две години.

А пред представителството им по едно време се вееше едно знаме, на което пишеше: "Let's mini!" Не знам кой се е заел с рекламата им, но са страшни.

ми е интересно с кой акъл си я правила - ще споделиш ли ?

Ами...., леко се затруднявам, те една и две ли са... В бегефото пък имам над 12 000 броя...

Но ако желаеш, на бележки, да не разводняваме темата.

че и без това в темата се наложи да изяснявам "не пред мен, а пред всички"

За първи път, откакто те чета, не съм съгласна с теб. Лично мен бракът ме направи по-отговорна.

Ама може пък да съм изключение от правилото.

Имам приятелка, която когато беше тийнейджърка, а и по-сетне, винаги първо правеше нещо, а после мислеше върху това, което е сторила, беше адски импулсивна, бързаше да вземе всичко от живота, много нетърпелива. Така и се омъжи - около четиридесет дни след като се запознаха, той й предложи брак, а тя веднага се съгласи. Промяната у нея усетих не след подписването, а след появата на детето. Не можех да повярвам, че слушам от нея да ме съветва да изчакам, да проявявам търпение, да не бързам, да обмислям.... Иначе тя имаше късмет и до момента бракът й е много успешен.

"Бракът съществува като финансово обезпечение за по - слабата в икономическо отношение страна. Нищо повече и нищо по - малко. "

Е, пак не съм съгласна!

Оженихме се на по 20 и няколко години, влюбени до уши и бедни като църковни мишки. През годините така се стекоха нещата, че ту той, ту аз изкарвахме повече пари. Днес, да чукна на дърво, сме сравнително добре обезпечени, благодарение на равностойните усилия и на двама ни. Всички трудности и премеждия, които преживяхме, ни сплотиха още повече. Дълбоко се съмнявам, че бракът може да оцелее дълго, ако е основан само на финансовата сделка.

"Хората гледат с...око?" Това не е заяждане , но...душата, ти в кой свят живееш? Кой днес дава пет пари за това, с какво око гледат хората на нещо си??? И - кои хора? Банките - за кредити - може би. Зависи от банката и зависи от показателите ти. Щото...кредит с брачен договор, само, не се изплаща, нито с брой деца - това добре го знаят и банките:)
За работодатели - да не говорим! Знаем колко "обича" всеки работодател отпуските и протекциите, които се полагат на всяка майка, както и това, че за една майка работата никога не е големият приоритет. Относителни са нещата, но, обективно погледнато, май по - скоро е обратното.
Аз не правя разлика между женени и неженени. И аз по - малко човек ли съм по този повод? Познавам и доста други хора, мислещи като мен. В това чистло и хора на по 80 години, женили се, раждали, нераждали, вряли и кипяли и повече с акъла си от доста имащи компютър и интернет
И - пак се връщам на въпроса - като нямаш пукнат петак в джоба, че и едно парче месо на ръце да се чудиш как да го гледаш, дали много ще те топли, с какво око се гледа на теб, с извинение за цинизма, ама си е точно така?
Или, мъжът ти като те пребива всяка вечер, независимо колко пари имаш, а ти правиш мили очи за пред стринки и лелки - за да гледат на теб с добро око - дали , пак, много ще те топли това?
Между другото, сестра ти, като живее в чужбина, надали драмата й е, коя леля / стринка / съседка какво мисли, че ТЯ е видяла.
Аз, това, дето съм го видяла тук, само, в този клуб - как истерясват някои хора, какви глупости пишат и правят, как се нападат и как слизат на нивото на детската градина - никак добро впечатление не ми прави. Ама...това, пък, кого го касае?
Който не смята да прави кариера на президент, примерно, съвсем спокойно може да остави "хората" да гледат с каквото око си иска - стига да си има къщата, колата, работата и някакво нещо, което да му носи комфорт и щастие в личния живот - повече от това - ЗДРАВЕ!
Пък, ако и ти си живяла и вряла в този живот, трябва да знаеш, че от всички грехове на този свят, с най - лошо око се гледа на чуждото щастие! Дай Боже да го имаштоя грях в изобилие и на теб много да ти казват хората, колко не си видяла и колко нищо не знаеш и нищо не струваш!

Леле, колко много думи... Доста енергия хвърляш за глупости.

Това беше просто констатация от моя страна (която казах на сестра ми тогава и тя се съгласи с мен), след като наблюдавах реакция на различни хора.

Живи и здрави!
А, ако не се бяхте подписали, дали нямаше пак да постигнете същия резултат, или него благодарение на подписа го постигнахте?

Ех, да забележа и съмишленица.

Брака е за да обозначи една връзка, като по-специална, а за някой и уникална , дори. Иначе гажета много, контакти доста в нашето промискуитетно време. Нали е открояващо се да маркираш и обявиш, че вече си се спряла на ето този, че с него искаш да градиш не сезонна емоция, а СЕМЕЙСТВО, в което възнамерявате да се обичате дългосрочно, да отглеждате деца, а после да дудуркате любовно и внуци? Всичко това е умилително, красиво и стойностно за много хора. Не вярвам и за теб да не е. Или по-точно още не е станало. Затова и чуваш тук подмятания за липса на зрялост и опит.

Пито-платено
Следващия път като реши да седи в къщи и да гледа мъж, да си потърси работа като икономка, да и плащат заплата, да я осигуряват, да има работно време и петдневна, а не седемдневна работна седмица, както и полагаемата се годишна отпуска.

Бе, чиста сексуална енергия, ти още СЪВСЕМ не си наясно с правото и дрънкаш ПЪЛНИ глупости.

да живее с доходи на икономка

Фотоне, понеже много упорствате (някои) да ме уверите в преимуществата на въпросната сделка и понеже явно не можете да признаете, ако не друго, поне правото на човек да има свое собствено мнение без това да го поставя в еди - си - коя етикирана категория, ще те птам - познавам доста добре в реалността, а и тук чета за доста хора, които са се женили един, два, пет пъти. и толкова са се развеждали. После - децата - жената - издръжката - къщата - тъщата - жените са курви, мъжете са свине - та, това ли са зрелите хора, за които ми говориш? Опитните? Умните?
Бракът бил за да еди какво си - бракът е , освен всичко останало, клетва. Клетва за вечна вярност, любов, уважение, отдаденост.
Кой от тук присъстващите (и не присъстващите) може да се похвали, че е дал тази клетва и я е спазил до край? Не е ли разводът точно нарушаването на тази клетва - или, по - точно, огласяването на този резултат, който е настъпил доста по - рано?
Е, та - какъв е смисълът, да даваш клетва, която, после, да нарушаваш - наречи ме незряла, глупава, егоцентрична, но това аз не го разбирам!
Може би, за мен разковничето се корени там, че винаги съм мислила на принципа - "голям камък хвърли - голяма дума не казвай". Или - поне това се стремя да следвам в живота.
Та, който иска сериозно да даде някаква клетва за нещо, може да я даде и наум, на себе си - или на човека до себе си. И да си я спазва цял живот!
Със сигурност не е бялата рокля, скъпо - струващият банкет и церемонията с попа и нотариуса това, което прави клетвата значима. Или човека - по - специалин. Щото, като се стигне до развод - това се превръща пак в поредната провалена връзка - само че, с малко (много) повече неприятни икономически, социални последици и излишни нерви.
Иначе - Може човек да си има децата - щом го влече, да си ги отгледа и да се радва на внуци заедно с този, с когото са се избрали. Защото тази клетва се доказва с всеки ден, с всяка постъпка и жест. А не с подпис.
Изобщо - много ме дразни всякаква такава показност на личния живот - "аз оглсявам на света, че ще живея с този човек" (и, после, отивам да се похваля в ГЗС как съм се счупИл да *** чужди булки! Леле! К'ъв съм пич, мале!)- какво го брига света, с кого живея аз - това се пита в картинката!
Не знам...много лицемерно и показно е това като за моя вкус.
Но - това съм си аз. На никого не давам акъл за това - живея така, както намеря за добре, за да не ми е после виновен бракът, попът, всички мъже, които са свине, всички жени, които са курви и т.н. и т.н.
Не знам дали можеш да ме разбереш - май не.
Едно мога да кажа със сигурност - за мен в живота ми не е имало случайни хора и случайни връзки. И, всяка една раздяла ми е струвала, емоционално, не по - малко от един развод. Единственото, което го е нямало и го няма и сега, е моментът на финансова и социална обвързаност зависимост. Може би точно заради това и нещата са ,емоционално, много по - интензивни и дълбоки.
И, въпреки всички усилия, които съм полагала през изминали години (които сме полагали, на времето, и двете страни, вероятно) и въпреки всички големи надежди, нещата са стигали до финал по една или друга причина. Както са стигали и при вас....Е, не сме се карали за бойлера и за тенджеите и не сме се съдили за тях - напротив! Като махнем емоционалната и сърдечната драма и обремененост, всички други битовизми минаха в най - добрия и човешки тон! и - напълно коректно (колко женени - развеждащи се могат да се похвалят с това?)
Та - ако , на времето, бях огласявала всяка такава връзка като обществена и договорна такава, посредством подписа (респ. развода) - това по - велика ли щеше да ме направи или по - зряла? (ако може би ти дойде наум да кажеш "вероятно нямаше да се разделите" - не, това е грешен отговор! незибежно беше да се разделим - въпросът е, колко щеше да продължи агонията) та?...

Има много начини да кажеш едно и също нещо.
Културата, в крайна сметка, опира до това, не, какви възгледи имаш за едно и друго, а, как ги поднасяш и аргументираш.
Но, за да го можеш, изначално трябва да тръгваш от уважение към чуждата позиция и преценка и ПРАВО на инакомислие.
Това е нещо, което аз не съм видяла по тия географски ширини и виртуални директории.