за

Разведена съм от една година,след много тежка борба със себе си преодолях болката или понетака си мисля.
Искам да ви попитам трепва ли ви когато случайно се виждате сбившите и кога спира това. Изобщо спира ли? всеки път след случайна среща съм като болна..вярно че доста бързо се окопитвам, ама за цял живот ли ще ме преследва тая болка?

Една кубинска поговорка гласи, че няма болка, която да трае 100 години и тяло, което да я понесе. И твоята ще отмине, може би по-бавно, може би по- неусетно, но със сигурност. Една година е добър момент да почнеш да я надживяваш, справила си се сама с годишнините от срещата ви, сватбата, св. Валентин, родените дни...Следващите ще са само по-лесни.
А един ден всичко това ще ти се струва като далечен пустинен мираж, в който знаеш, че си била, но за който освен, че е съществувал, друг спомен нямаш.

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Ева много ти благодаря за окуражителните думи. Знам , че по-добро лекарство от времето няма....и за това се уплаших, че една година си едоста дълъг период, а аз след подобна и то подчертавам случайна среща( за други нито аз, нито той държиме...всъшност дори не се чуваме)аз меко казано дори физически реагирам - разболявайки се. Вчера гледах и клуб 1-ва съпруга...при мен няма нужда ототмъщение- само едно искам да я няма болката никога.

Трепването продължава дълго. И ако някой или някоя ти каже, че бързо е преодоляла напълно нещата и нищо не и трепва пиши ми на имейла в профила да ти разкажа няколко истински истории, които не бих пуснал открито в клуба без да променя имената и действащите лица, но тогава ще се изгуби и солта на историите.

По-добре е да си самотен сам, от колкото да си самотен с някого. Английска поговорка.

Вчера случайно на една улица се разминахме с колите с любовта на моя живот. Миналата година имах сходно изпълнение и почти бях докарана до нервна криза. Сега леко се притесних, позамислих се, ходих и сръбнах една голяма бира и днес съм като нов човек. На мен ми отне 2 години, за да го докарам до това състояние. Времето е единственият лек

La donna e mobile

Тц, не ми трепва, не ми се трогва и въобще нищо не ми... Просто се научи да затваряш страницата!

След колко време престана да ти трепва?

Все още съм в процес на развод, но спря да ми "трепва" като го видя с нея в колата да я прибира от работа. Мммм да, малко повече от 2 години. При всеки е различно и само от теб зависи преодоляването. Повярвай в себе си, започни да се цениш и спри да се питаш какво усещам и защо...

Ми на мен май ми беше престанало още от преди факта на решението , даже преди да си стегна багажа...

Не става дума само за времето Познавам хора, които много години след една раздяла все още са вкопчени в миналото, помнят всичко, сякаш е било вчера... Това не е хронологическа дистанция, аз я наричам емоционална дистанция. Нали знаеш, всеки един от нас е имал толкова натоварени дни или седмици, че случилото се преди час или преди ден ти се струва безкрайно далеч? Това е не защото е изминало много време, а защото си преживял много неща, други силни емоции или събития са отвлекли вниманието ти от само едно. Затова и на теб ти трябват разсейващи емоции, неща, чието преживяване да е достатъчно наситено за да те накара да забравиш, или поне да дистанцираш изживяната загуба. От тук и вярването, че клин клин избива, т.е., новата любов лекува старата. За мен не точно новото чувство, а новата - как да я нарека - заигравка на ума и сърцето е това, което лекува.
Този клуб ме помни от времето, когато едва гледах от болка след загубата, виждал (или чел) ме е, когато ми трепва, сле дкато случайно съм се срещнала с бившия, за да се стигне до днес, когато съм оставила миналото изцяло в миналото. Не се притеснявай, ако ти се струва, че закъсняваш или че изпреварваш темпото на някой друг, това не е движение на влак, за всеки е винаги индивидуално.

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

че с тоя мъж дръпна доколкото можа

Щото беше етично да му помогна да си реши определени проблеми!
Пък смятам, че по-скоро той дръпна...

викаш ти от жалост там....

От възпитание . Просто не би следвало да се обръща гръб, дори да си безразличен към някого, а той има нужда от помощ... Уви е вярно, че ако човек сам не иска да си помогне, друг не може да му помогне.

от устата на предател

Как пък вземаш отношение по въпроси по които си явно некомпетентен. Или и ти си бил между нас, под завивките... аз нещо не съм разбрала, че си там...

Или не си се влюбвала или преиграваш

Съм съм... и още как, но тогава бях млада и зелена, хич не го разбирах как така хем ще се обичаме, хем няма това да е достатъчно основание да сме заедно... и много страдах. Сега разбирам, че е било навино, глупаво, но с определен заряд на положителност...

ще си окончателно "излекувана". Ако ли, пък, си с мъж и си го хванала под ръка - ще почувстваш страхотно облекчение!

Мдааа, като се разведох го ударих на секс. Не бях изневерявал на жено си, дори в процеса на развод. После си "върнах" загубеното. Оная беше бясна. Скандали ми прави на публично място. Ааа, не така! Наложи се да се занимавам Прокуратурата.

Та, най-доброто "лекарство" за прясно разведените е да се отърсят по-бързо от кошмара и да си подредят личния живот, а не да реват и самосъжаляват.

"Та, най-доброто "лекарство" за прясно разведените е да се отърсят по-бързо от кошмара и да си подредят личния живот, а не да реват и самосъжаляват."

Няма начин да не те поздравя, защото това е истината - много простичка и в същото време не лесна за изпълнение, но пък успееш ли веднъж... спечелил си голяма битка със себе си!