за

Е и мойто със сигурност не е тръпка а ужас....

Ужас е, защото позволяваш! Когато стигнеш до безразличието, тогава ще си готова да продължиш напред и сама...

Добре де, говори от свой опит, а не по принцип , защото нещата могат да се тълкуват по 100 начина. Ти кога си обичала искренно и чисто за последно ?

Ми още обичам, но се надявамд да ми е за последно!

Всеки обича,било в минало ,сегашно или бъдещо време. Аз те попитах кога за последно си обичала чисто,искренно и безпорочно ?

Отговорих ти, точно и ясно!

Ако беше така, едва ли щеше да отговаряш със "за съжаление" . Мисля, че няма кво повече да кажа по темата.

Контекста е друг и не беше за чувствата ми.

просто цитат на Асасинов текст, аз не съм се засъжалила... чети внимателно де!

Съгласна съм с теб.
Едни минават от омраза към безразличие.Други от болка към безразличие.
Пътят е индивидуален-бурен или самотен, но е път към себе си и собствената си значимост и цялост.Това отнема около година и половина след развода ( в моя случай).
"Ние живеем и се учим.Във всеки случай-живеем." Дъглас Адамс

"Споделете!"