Обидата

Ако ние контролираме мислите и чуствата то тогава кой би искал да се чувства зле или да мисли разпиляно ???

Ами да. И аз не мисля, че това може да се контролира. Можеш да вземеш решение след това - как да го приемеш, как да регираш - но моментът на обидата си остава. Можеш да простиш и да я забравиш. Но онзи момент си го е имало - обидил си се.

като че ли е някакав вид самосахранение,което се засилва доста когато страха се е загнездил дълбоко в душите ни

Щом е самосъхранение, значи да го послушаме, хм?
Не е ли някаква дълбочина в отношенията ти с някого - крачка в личното пространство. Някаква интуитивна реакция.

Контрол е силно казано,но винаги имаме избора с коя част от нас да реагираме в всяка една ситуация.Егото реагира винаги спонтанно без да се замисли,то е програма,наложена ни отвън,и като такава реагира.Висшият Аз е който прощава,и ако се научим да живеем-реагираме с него,тогава и обидите ще изчезнат,и нуждата да се прощава.Та дотолкова е конролът,той е по скоро избор,да реагираш с истинският Ти,или с наложеният ти от обществото Аз.Висшият аз Знае,егото реагира първосигнално .