Обидата

Какво мислите за точката на обидата? The point of no return?

Рядко се обиждам така ,че при мен не е точка а цяла окръжност.Но границата от която няма връщане назад е моралното предателство-склонна съм да зачерквам хора тогава та и цели поколения

Пределът при всеки е различен.
Какво става, когато бъде прекрачен? Край на взаимоотношенията?
А какво е обида?

Много хубава тема .Тема която дава възможност да се отделят хората от роботите и животните .Повечето от нас смятат ,че не могат да управляват своите чувства и обичат да казват ,,Tой ме обиди ,,Те ме нараниха,,.и т.н..Така те се приравнявт с роботите ,сякаш в тях някъде има едно копче ,което като го натиснеш и правиш чувствата им.А истината е по друга -чувствата са произваводни на мислите и зад всяко наше чувство стои дадена мисъл или комплекс от мисли .И никой не може да влезе в главите ни и контролира мислите ни ,ние сме тези които избираме какво да мислим и от там какво да чувстваме .Така ,че никой не може да предизвика никакво чувство в нас без ние да си го изберем ,думите и събитията по същество са неутрални ,това което си мислим по отношение на тях ги прави емоционално заредени –било положително ,било отрицателно.За това едно и също събитие се възприема по различен начин и с различни чувства от хората – техните мисли по отношение на него са различни.И тъй въпроса аз бих перiфразирал така ,,Полезно и разумно ли е да избраме да се обиждаме i ако е така , то в какви ситуации ,това ,че се обиждаме на някого е полезно за нас самите .

Обидата има най-различни лица....В най-общия случай това е да нараниш или да наранят чувствата ти и себеусещането ти за самия теб.
Не винаги обидата води до прекратяване на взаимоотношенията,но е свързана с отдръпване и преосмислянето им.
Лично за мен това си остава най-лесно и бързо преодолимите от ,,нараняващите,, чувства.
Но ако говорим за тази граница за която споменах по-горе в този случай се преплитат и непоносимост към субекта с лека доза желание за мъст и възмездие.

Тя е подсъзнателна реакция все пак. И на нея реагираш инстинсктивно. Въпросите защо (и т.н.) идват след това - ако се стигне дотам да си ги зададеш.
А защо се обиждаме?
И какво става след това - ако "извинявай" не върши работа, защото нищо не променя?
Или променя?


точката на обидата

...човек се обижда, само в случай, че това, което казват другите според него е възможно да е вярно...и ако е емоционално свързан/вярва му и очаква полижителни емоции от контакта/ с човека, който го обижда...
има една много лесна техника/поне за мен/ за да преодолявам обидата...казвам си първо "това не е моят филм"...в главата, на този, който се опитва да ме обиди върви в момента друга лента..., освен това си казвам, че всеки има право да мисли каквото си иска за когото си иска/и аз го правя/,
ако човека ми е близък се съсредоточавам в/у положителните моменти, които сме преживявали/ако не е близък изобщо не му обръщам внимание/...и ако се уверя, че всичко е било плод на моментно настроение/умора, напрежение, раздразнителност заради промени в климата, неприятности в бита, физическо неразположение и пр./...просто забравям...преминавам нататък..., дори и извинение не ми е нужно...живота ми не е толкова дълъг, че да преживявам 50000 пъти нещо, което е отдавна в миналото, например преди един ден...
...по обидчиви са хората, които сами не се оценяват високо..., при тях стремежа да бъдат оценени положително/отвън/ е толкова голям, че са склонни да се вслушват в мнението и оценката на всеки/дори и непознат/, а даже да приемат положителни оценки с подозрение като опит за сриване на самочувствието и авторитета...

P.S.......ти коя зодия си?

Смятам, че човек се обижда, когато за него е изключително важно мнението на другите. Когато е неуверен, предпазлив, страхлив. Аз си признавам - имам много сериозен проблем с това. Мога да кажа, че съм песимистка и винаги очаквам най-лошото .Затова много често всяка лоша дума отнасям към себе си, понякога сама тълкувам смисъла на разговора, така че да се засегна... Най-ужасното е, че не го правя за да реагирам на другия. Понякога си замълчавам и не казвам нищо. Но е ужасно, защото черните мисли нахлуват в главата ми и повтаряйки ги започвам да вярвам в тях и истински, ама истински страдам.

Обижда се егото ти,Ти няма как да се обидиш.Ти,истинският ти Аз,е безусловна Любов,тя не се обижда,не съди,а разбира и приема,най-вече Знае.Намери я,нея,себе си,тогава и обидите няма да съществуват за теб и ще Знаеш.Приемаш....и най вече Обичаш..почти забравих,тогава и черните мисли няма да те спохождат....

това, че си го осъзнала е прекрасно, сега остава постепенно да се научиш да го контролираш..., просто да не допускаш черните мисли, да не търсиш "под вола теле", да не преживяваш вече минали събития отново и отново защото предполагам си даваш сметка, че нито можеш да повлияеш на минало събитие, нито да го промениш, това можеш да правиш с настоящето и бъдещето,
трябва да осъзнаеш и това, че не можеш много да променяш хората, мислите им, поведението им, можеш обаче да избираш дали да контактуваш с тях или - не, и как да контактуваш
с две думи, всичко е в твоите ръце и е въпрос на избор

Обидата се загнездва някъде в нашето тяло и похранвайки я ден след ден ,ние създаваме в себе си тумори .

Притча за въплъщаването

Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам.

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

Тя е подсъзнателна реакция все пак. И на нея реагираш инстинктивно.
Защо мислиш, че е подсъзнателна реакция, на която реагираш инстинктиво? Аз мисля, че е напълно съзнателна реакция която човек култивира в себе си. Човек сам избира как да реагира на предизвикателствата . Може да избира- да се обиди или не.
Да обиждаш някого-това е най-лесния начин да го манипулараш, за да постигнеш своето.

обикновенна бележка преди около месец!

Можеше да започна по-инфантилно -оплаквателно:"А пък СъН..."

извинявай, приятелю, не го направих от пренебрежение, повярвай ми/и не се обиждай /..., просто времето ми сега е много, много малко и съм изоставила и гледането на филми и книгите, та дори и музиката/тази, която обичам и не ми е свързана с работата/...., но...обещавам ти, още най-много месец и ще съм доста по свободна и тогава съм готова да си говорим на всякакви теми , колкото искаш

Самият аз понякога лесно се обиждам, но съм достатъчно интелигентен само минути след това да простя и да се усмихна на съответния човек... животът е толкова кратък

Ами това е много хубаво.Само че човек се обижда с егото/умът,а прощава с душата/висшия аз,та интелигентноста няма....общо.

просто не можах да се старпия ,теорията ти е много невярна и от нея следват много софизми .....
Ако ние контролираме мислите и чуствата то тогава кой би искал да се чуства зле или да мисли разпиляно ???
Има някакаж процент които зависи от нас !Много е аналогично с физиката ни !

Първо да кажа че темата е страхотна !!!
Като се замися като че ли е някакав вид самосахранение,което се засилва доста когато страха се е загнездил дълбоко в душите ни .
Мога да спомена също Китайската мадрост, "Чаят не може да е лош или хубав ние му предаваме качества"нещо такова беше:)

Да обиждаш някого-това е най-лесния начин да го манипулараш, за да постигнеш своето.

Нещо като всяване на вина ?