Еволюция?
44 отговора
0 прегледа
в отговор на janitor_of_lunacy
#22
Re: Еволюция?
Ламбадата верно беше култ едно време.I want you now
tomorrow won't do...
Re: музиката...
В отговор на:Когато бях пъпчив дангалак, бях твърдо убеден, че музиката започва и завършва с Metallica, Slayer и Obituary. И в едим момент, някой ми бутна в ръцете "In Rock" на Deep Purple.
Хехе:)
Почти аналогичен случай...
Само дето годината беше некъде 82.
А музиката започваше и свършваше със Стикс, БониЕм, Бийтълс, Джоплин и разни други работи.
А касетката не беше Ин Рок, а беше некакво сборно изобретение от неизвестен произход.
Ама това го имам за момента, в който прослушах музика
.Next One Is Real
...
Aаа, чакай сега. То по тая логика аз започнах да проглеждам години по-рано. С "And Justice For All". Това реално ме отлепи от Бони Ем-ищата, Иръпшъните и АББИ-те, макар последните и досега да си ги харесвам и слушам с кеф понякога. И това ме накара да се взра сериозно в музиката, да спя с хитачито под мишницата и прочие...
"In Rock" го споменах като събитието, отворило най-широко по това време вратата към еволюирането. Бех ръбест метъл, Давиде, сериозна злост се лееше от мен, хаххахаха Очевидно съм имал нужда от нежност и съм я намерил в гилъновия гласец.
Шегувам се, разбира се. Класическият състав на Пърпъл коли и беси, кой каквото ще да говори. Голяма сила.
Но пак ще кажа - от днешна гледна точка си мисля, че ако не беше "In Rock"-a, друго щеше да е....я, IV- ката, я "Disraeli Gears", я "The Dark side of the moon", я "A night at the Opera"...знам ли и аз!?
Но пък сега се сетих за един дуг сериозен прелом - когато ми попадна "Script for a jester`s tear" на Marillion....тогава пък открих музиката, за която си казах - "това е писано за мен! Това е музиката, която ми пасва на 100%" И кат се започнаааа....
--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...
"In Rock" го споменах като събитието, отворило най-широко по това време вратата към еволюирането. Бех ръбест метъл, Давиде, сериозна злост се лееше от мен, хаххахаха
Очевидно съм имал нужда от нежност и съм я намерил в гилъновия гласец. Шегувам се, разбира се. Класическият състав на Пърпъл коли и беси, кой каквото ще да говори. Голяма сила.
Но пак ще кажа - от днешна гледна точка си мисля, че ако не беше "In Rock"-a, друго щеше да е....я, IV- ката, я "Disraeli Gears", я "The Dark side of the moon", я "A night at the Opera"...знам ли и аз!?
Но пък сега се сетих за един дуг сериозен прелом - когато ми попадна "Script for a jester`s tear" на Marillion....тогава пък открих музиката, за която си казах - "това е писано за мен! Това е музиката, която ми пасва на 100%" И кат се започнаааа....
--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...
Редактирано от VlOLATOR на
Re: музиката...
В отговор на:Личи си, че сте българчета. :)
Сега остана някой от малко по-старата генерация да се появи и да каже, че Юрая са били неговото първо голямо откритие и картинката ще е завършена. :)
Ми писе, то навремето нямаше друго кво да се чуе по тия географски ширини.
Всъщност аз доста бързо се преориентирах след Пърплето и си намерих АЦ стрелочка ДЦ - простичък, енергиен коктейл от 3-4 акорда и много душа.
И съм щастлив, че още през 83 успях да чуя 'Unleashed In The East' на Джудас.
Е верно, че щях да бъда много по-доволен, ако първото смислено нещо в музиката за мен беше Residents, ама не би.
Как мислиш, мога ли да съдя някого за пропуснати ползи?
@Violator - ами аз говоря точно за ситуацията "И това ме накара да се взра сериозно в музиката, да спя с хитачито под мишницата и прочие... ".
Само дето при мене беше JVC (което успях да порутя много бързо при опитите да изкарам звук от ел.китара през него
).
Всъщност това не ми беше първи досег с твърдата музика - преди това се бях срещнал със Blackout на Скорпиънс, ама нещо не ми направи впечатление.
Не повече от Стикс и Джоплин.
Така и не успях да стана "ръбест метъл"
. Твърде рано открих вейва и започнах да ям пердах от приятелчетата миетъли, щот слушам (и) Депеш. И досега ми се случва, макар и не в такъв натуралистичен смисъл, не ли
.Next One Is Real
...
"Твърде рано открих вейва и започнах да ям пердах от приятелчетата миетъли, щот слушам (и) Депеш"
Относно казуса (и) Depeche в онези метълски години, може да се изпише кофа мастило. Аз поне с пердаха се разминах, щото още тогава бях два метра и нямаше чак такива търсачи на силни усещания, дет искат да се бият с мен. А и странното в моя случай беше, че си оставах яко в рока/метъла, при все че в метълските компании заслушването по Depeche се възприемаше като някакъв вид минаване под дъгата.
Но пък се оказах и доста убедителен, та научих голяма част от метълската ми компания да ги уважава, та дори и да ги харесва. А и не беше особено трудно, защото тъкмо тогава беше излязъл феноменалният "Songs Of Faith & Devotion". И почти нямаше фен на музиката, който останa безразличен към тоз взрив.
Да не говорим, че филмът "Devotional" на Корбийн адски много помогна за масовото изперкване по Depeche в средата на 90-те.
Това гледаш ли го - край! Знаеш как е!
--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...
Относно казуса (и) Depeche в онези метълски години, може да се изпише кофа мастило. Аз поне с пердаха се разминах, щото още тогава бях два метра и нямаше чак такива търсачи на силни усещания, дет искат да се бият с мен. А и странното в моя случай беше, че си оставах яко в рока/метъла, при все че в метълските компании заслушването по Depeche се възприемаше като някакъв вид минаване под дъгата.
Но пък се оказах и доста убедителен, та научих голяма част от метълската ми компания да ги уважава, та дори и да ги харесва. А и не беше особено трудно, защото тъкмо тогава беше излязъл феноменалният "Songs Of Faith & Devotion". И почти нямаше фен на музиката, който останa безразличен към тоз взрив.
Да не говорим, че филмът "Devotional" на Корбийн адски много помогна за масовото изперкване по Depeche в средата на 90-те.
Това гледаш ли го - край! Знаеш как е!
--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...
Редактирано от VlOLATOR на
"Помъдряване"
Ъъъ, имам още един въпрос, ама не искам да отварям нова тема.
Мислите ли, че с времето групите помъдряват? Или поне - някои и кои и защо? И защо не, ако не. Под помъдряване можем да разбираме например усложняване на музиката и текстовете, търсене на някакъв по-сериозен смисъл, ограничаване на количеството на "тупалките" и други примери може, а може и съвсем различни от тия. Интересува ме дали го има това, което вие бихте нарекли по-мъдра музика по вашите си критерии и дали това е някакъв белег според вас на еволюция и развитие.
Уф, днес хич ме няма в обясненията.
I want you now
tomorrow won't do...
Мислите ли, че с времето групите помъдряват? Или поне - някои и кои и защо? И защо не, ако не. Под помъдряване можем да разбираме например усложняване на музиката и текстовете, търсене на някакъв по-сериозен смисъл, ограничаване на количеството на "тупалките" и други примери може, а може и съвсем различни от тия. Интересува ме дали го има това, което вие бихте нарекли по-мъдра музика по вашите си критерии и дали това е някакъв белег според вас на еволюция и развитие.
Уф, днес хич ме няма в обясненията.
I want you now
tomorrow won't do...