Еволюция?

Аз, таковата ... пак имам въпрос.

Какво е за вас еволюция в музикалния (ви) вкус?
Кое наричате развитие и кое деградация? Кое бихте определили за напредък? По какъв път сте достигнали до онова, което слушате сега? Дали смяната на стилове и групи е подчинена на някаква логика и минава по пътечка с доловим край?

Аз например почнах с поп (от най-елементарния), после - поп-рок, след това малко по-твърдичък рок и т.н. Предполагам, че има хора, които са започнали с рок, а сега са на вълна пънк или стремеж към опростени и ясни форми с послание. И обратният вариант вероятно го има - стремеж към усложняване и задълбаване във формата. Изобщо - разнообразие, което ми е интересно от какво се обуславя.

I want you now
tomorrow won't do...

Аз си бях много сгодно момченце - имах си съвсем конвертируем музикален вкус -> от геви метъл до секви уейвове.
Ама дойде некъде 87 повратният момент, в който чух Scum на Napalm Death.
От там нататък ... абе не е за разправяне.

Next One Is Real

Да, точно нещо такова си мислех, че има групи, дето са ... dead end.

Не в лошия смисъл на думата.

п.с. Сигурна съм, че пак си си сгодно момченце.

I want you now
tomorrow won't do...

"Dead End" ли?!?
Хм...
По-скоро "А promising beginning".

В отговор на:

---

п.с. Сигурна съм, че пак си си сгодно момченце.

---

Хехе - де да бях момченце

Next One Is Real

Dead end в смисъл, че като стигнеш до тях и зацикляш в тях завинаги.

Леле, сега ча се замислих, че 1987 е било преди 20 години. Аз по това време със сигурност още не съм слушала музика.

I want you now
tomorrow won't do...

Доста съм се развил от 1980, когато харесвах BEATLES и Тоника СВ.

AON - Underground!

Значи от Бийтълс и Тоника СВ докъде?

Междудругото шантава комбинация.

I want you now
tomorrow won't do...

...много отдавна се е срастнала с мен до такава степен, че разни категории като "еволюция" и "градация" не определят правилно развитието в стиловите ми предпочитания. Поне в последните десетина години.
Научил съм се да подбирам музиката не според стиловете и подстилове, а според това, дали е качествена и некачествена. Според това, дали успява да ме докосне или не.

И за да не бъда толкова лаконичен в отговора си, все пак ще спомена един момент, който изигра много важна роля за развитието ми като меломан. И друг път съм го писал.
Когато бях пъпчив дангалак, бях твърдо убеден, че музиката започва и завършва с Metallica, Slayer и Obituary. И в едим момент, някой ми бутна в ръцете "In Rock" на Deep Purple.
Както би казал прескъпият ми проф. Вучков - слушах и не вярвах на очите си.
Защото на отровнозелената касетка пишеше 1970-та!!!!

Това много промени нещата. Сега, далеч съм от мисълта, че точно този албум е нещо по-по-най за времето си. Но лично за мен се превърна в едно голямо начало и отправна точка. Завъртя колелото, дет се вика.

Но сега си мисля, ....ако не беше "In Rock", друг щеше да е. Познавам се, нямаше никакъв начин музиката да мине покрай мен незабелязано.

--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...

"In rock" е твоята точка на пречупване.
Революция е, не еволюция.

I want you now
tomorrow won't do...

Ами, еволюция беше да мина от неопределима боза (простено ми е, бях малък все пак) на Eruption, Donna Summer, Serrone (Supernature - 1977: който го чуе, няма да съжалява), ABBA, The Police, Rod Stewart и прочие. Тва се развива някъде през 80-те. След това беше еволюция да се прехвърля на Elvis, Muddy Waters и Chuck Berry (всичко това от фонотеката на май фадър). След това открих Pink Floyd, които и до днес са ми категорично най-любимата група. И т.н.

Революцията обаче се случи под формата на ядрен взрив в главата ми, когато съседа, тогава яростен металист (сега чалгар), с надрасканата мешка и всички останали атрибути, ми даде една касета (Sony 60min, пазя си я и до днес), на която бяха записани албумите на Accept '86 и Judas '86. След като я пуснах, в главата ми избухна бомба и бях променен завинаги.

Това е, накратко.

Сега съм нещо като музикален помияр (без некои стилове, естествено). За добро или лошо, слушам предимно стари неща (т.е. от миналото хилядолетие:). Тази материя е достатъчно неизбродима, за да се занимавам с разни новонапъпили, само защото били нови и сега се слушали. Много трудно приемам нещо ново, признавам си. Сигурно защото съм музикален помияр, ама не чак толкова.

Комбинацията е супер за едно дете на 7 годинки, което обича доброто и приказното. ТОНИКА СВ тогава бяха добри чичковци и лелки, които люлеейки се, пееха за красиви неща. А Бийтълс бяха легенда.
Сега съм я докарал до:
50те - рокабили и джаз, екзотика
60те - гараж, психиделик рок, бийт, джаз
70те - прогресив и пънк, с щипка глем
80те - пънк, хардкор, авангард
90те - бях студент и зает с глупости
01-07 - в депресия
Ето ти един прекрасен пример на песен, която харесвам...
Rochelle Rosenthal & The Kickball Queen - Lottery
Има много Джеферсън Еърплейн усещане, както и прекрасен вокал ала Грейс Слик.
И много интересна визия за войната като лотария. Дай боже да не спечелиш...

AON - Underground!

Ха, Флойдист, идеален за анализиране. Имам специален въпрос към тебе: мислиш ли, че за теб отвъд Флойд ще има нещо друго в музиката - имам чувството, че човек, стигнал веднъж до Флойд, остава там завинаги. Ама знам ли...

А това със съседа чалгар - бивш металист ми е адски трудно даже да си го представя - ама явно наистина има такива случаи.

п.с. Да поздравиш баща си.

I want you now
tomorrow won't do...

Уф, днес даунлоудът тук хич не върви, по-късно, като се свали, ще го чуя.

Студентските и депресивните години без музика ли са минали?

I want you now
tomorrow won't do...

"Революция е, не еволюция"

Да, но революции - колкото искаш! И сега се случват, за радост!

Споменах "In Rock" като случка, довела до необратима еволюция в качествено и количествено отношение. Отвори ми очите за многото аспекти на музиката, които дотогава ми бяха убягнали....или просто съм бил твърде незрял, за да мога да оценя, знам ли!

Това което чух в "In Rock" логично ме провокира да се снабдя и попия цялата дискография на Пърпъл...и там се натъкнах на нечувани дотогава благинки. А знаем, различните периоди на Пърпъл са обусловени от различни стилови търсения....има и рок н рол, и кънтри, и хард, и хеви, и блус, и джаз,...та дори и прогресивни моменти.

А катерейки се по родословното дърво на Пърпъл, което си е един клонест мастодонт, се закачаш за кви ли не други подвселенки и вселенища.

Истинските, разтърстващите из основи любови дойдоха много по-късно. Но бяха следствие на това, че вече имах качествена основа за търсене и откриване.

--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...

Студентските и депресивните години без музика ли са минали?


Не, просто нищо от околната музика не ме трогна.
И дълбаех назад във времето.

AON - Underground!

Ами, зависи от човека все пак. На съседа чалгар мога да пускам Флойд от сутрин до вечер, с един и същ резултат. Нулев.

А за Флойд ако тръгна да се обяснявам, пак ще ме обвинят, че все едно рецитирам "Балада за комуниста" ...

Все пак ще кажа, че лично аз досега не съм чувал по-дълбока и всеобхватна музика. Може пък да не съм си напрягал ушите достатъчно усилено . Ако някога се появи друго явление с такива мащаби, аз ще съм първия, който ще го признае. Но не би. Засега.

А баща ми непременно ще поздравя. Имах щастието да живея в прекрасна свободолюбива среда, въпреки Бай Тошо .

The grass was greener...

Разбирам.

Може и да опиташ с баладата за комуниста, де - подозирам, че би срещнал отклик точно тук.

I want you now
tomorrow won't do...

Случвало ми се е нещо подобно, сега се сещам, с Fear of the dark.
Не знам, все едно светкавица ме удари и като се освестих, светът вече беше друг.
Не ми стана един от най-любимите албуми, но беше крайъгълен камък.

I want you now
tomorrow won't do...

Аха, сега разбирам, нищо от музиката на 90-те и след тях до днес?

I want you now
tomorrow won't do...

Не се сещам за нещо, което да е глобално и да ме е обладало до такава степен, че да ми е станало любимо. Сега слушам Аркона /Русия/и те май са едно приятно изключение.

AON - Underground!