празник : )
76 отговора
0 прегледа
Re: Яаа
Ще пробвам.
Обаче току-що ми се накараха: що съм се размотавал цял ден, що не съм пратил някого да зареди хладилника, какво прави това тук а онова там, егаси олелията, направо съм виновен за нещо и айде, до утре щото... остава и да ми се накарат, че пиша нещо вместо едикакво си да свърша
Обаче току-що ми се накараха: що съм се размотавал цял ден, що не съм пратил някого да зареди хладилника, какво прави това тук а онова там, егаси олелията, направо съм виновен за нещо и айде, до утре щото... остава и да ми се накарат, че пиша нещо вместо едикакво си да свърша
Re: Яаа
ама тя без да иска бе, ама че си : )
още й тече денят по жилите, затова така. и нали сте близки и пред кого да повика на деня, ако не пред тебе.
я я викни да прочете първо онази рецепта, после и това и също така й кажи когато ти се държиш така с нея - тя пък да те води да си ги припомниш тези неща.
случва се
още й тече денят по жилите, затова така. и нали сте близки и пред кого да повика на деня, ако не пред тебе.
я я викни да прочете първо онази рецепта, после и това и също така й кажи когато ти се държиш така с нея - тя пък да те води да си ги припомниш тези неща.
случва се
в отговор на KMETA HA HETA
#66
Re: празник : ) на ДЖАПАНКИТЕ!?!?
Значи прибирайки се у удома, точно пред входа си и ахнах!
Пред очите ми група "майстори" живеещи на 8 етаж и погледа ми падна върху джапанките, а току що беше паднал сега и студ и си спомних за индйижите и китайиците-японци.Повдигмах погледа си нагоре и ПОЗНАТА физономия...от лятото.Мъж среден на ръст, по-скоро нисък с побеляла коса, слаб около 55-60 год. много активен и вещ се показа през лятото особено в парка...бях "унил/аЮ не видях в "компанията" другият..високия.....но другите ми бяха познати...
Като ме видяха побързаха да се скрият в асансъора запътили се към замъка-пещера...та си мисля защо ли се крият...спасителите в ръжта...
..и ми минават разни други неща през акъла ми....
Пред очите ми група "майстори" живеещи на 8 етаж и погледа ми падна върху джапанките, а току що беше паднал сега и студ и си спомних за индйижите и китайиците-японци.Повдигмах погледа си нагоре и ПОЗНАТА физономия...от лятото.Мъж среден на ръст, по-скоро нисък с побеляла коса, слаб около 55-60 год. много активен и вещ се показа през лятото особено в парка...бях "унил/аЮ не видях в "компанията" другият..високия.....но другите ми бяха познати...
Като ме видяха побързаха да се скрият в асансъора запътили се към замъка-пещера...та си мисля защо ли се крият...спасителите в ръжта...
..и ми минават разни други неща през акъла ми....
в отговор на Paнoбyдничe
#71
Завиждай тогава
В отговор на:аз пък си търся нови ботуши вермахт. май вече никъде няма след като преустроиха магазина на солунска. изгорих моите
Това е последното ми попълнение
Re: празник : )
:))))))) ... ох, това с падането хич не е смешно, обаче се смея, ама ти си виновна, че го разказваш смешно:) аз имах едни такива боти, които бяха с адски готини катарами отсрани, много удобни иначе като обувки, но тези катарами ми правиха точно същия гаден номер, когато ходех облечена с пола /като момиченце, както казваше майка ми:)/, а полите ми всички са до глезена. Имаха невероятната способност да се напъхват в подгъва, точно когато бързах най-много и аз съм падала по стълби най-вече, а иначе при бърз ход ходех като спънат кон:) ... Изобщо ме принуждаваха да придобия една бавна и достолепна походка, която не я издържах повече от един сезон поради несходство в характерите:)
Тогава си мислех, че съм точно като Егберт, спомняш ли си го онова птиче на Джералд Даръл, което искаше да избяга от краката си?:))))
Аз пък преди няколко дни намерих в мазето на мама един над стогодишен менец, мислех че е отдавна загубен, изхвърлен или там каквото може да й се случи нещо на една вещ, която не се употребява. Целият почернял, в паяжини, сврян под куп вехтории. Последният ми спомен от него е как баба ми си боядисваше в него дрехите в черно, като ги вареше в този менец на огнището. Доста се подвоумихме какво да направим, да изхвърляме ли или да го оставим, и тогава се сетих за пясъкоструйната машина на работа, колегите като ми го донесоха направо не повярвах, беше грейнал, топъл керемиден цвят, с инкрустирана месингова дръжка, само че сега се чудя къде му е мястото на това огромно топло слънце, след като никой няма повече да носи вода с него, нито пък ще боядисва дрехи в него. В менците дали могат да растат цветя?
Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!
Тогава си мислех, че съм точно като Егберт, спомняш ли си го онова птиче на Джералд Даръл, което искаше да избяга от краката си?:))))
Аз пък преди няколко дни намерих в мазето на мама един над стогодишен менец, мислех че е отдавна загубен, изхвърлен или там каквото може да й се случи нещо на една вещ, която не се употребява. Целият почернял, в паяжини, сврян под куп вехтории. Последният ми спомен от него е как баба ми си боядисваше в него дрехите в черно, като ги вареше в този менец на огнището. Доста се подвоумихме какво да направим, да изхвърляме ли или да го оставим, и тогава се сетих за пясъкоструйната машина на работа, колегите като ми го донесоха направо не повярвах, беше грейнал, топъл керемиден цвят, с инкрустирана месингова дръжка, само че сега се чудя къде му е мястото на това огромно топло слънце, след като никой няма повече да носи вода с него, нито пък ще боядисва дрехи в него. В менците дали могат да растат цветя?
Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!
Re: празник : )
А моите са на само на 7 години. И са "помиарчита", а не расова порода. Купих ги от сергия на един пазар. Бяха толкова обещаващи, че купих и на сестра ми същите. И двете ги разхожаме по света цели 7 години. Спомням си, че един път ходих 20км с тях, но не усещах умора в стъпалата.
“Няма лесен път до мястото, до което си струва да стигнеш.”
“Няма лесен път до мястото, до което си струва да стигнеш.”
Re: празник : )
Не мога да разбера това сериозно ли е или си правите гаргара с народа?
Сега аз да ви извадя един инвентаризационен опис.
Или не- направо ще отворя страница в интернет със снимки.
За всеки ден от годината имам тоалет с подходящите обувки, ботуши, боти, чанта и аксесоари- делнични, делови, спортни, елегантни, неглиже и всякакви.
Според настроението и повода.
Един чифт обувки да нося 10 години???!!! /тук се кръстя/ Опазил ме Бог....
Нека Ви прозвучи гадно, но що за жени сте?
С КАКВО СА СЕДНАЛИ ДА СЕ ХВАЛЯТ?
Това което е вярно за мен сега, губи стойност утре и изобщо не е истина за някой друг.
Сега аз да ви извадя един инвентаризационен опис.
Или не- направо ще отворя страница в интернет със снимки.
За всеки ден от годината имам тоалет с подходящите обувки, ботуши, боти, чанта и аксесоари- делнични, делови, спортни, елегантни, неглиже и всякакви.
Според настроението и повода.
Един чифт обувки да нося 10 години???!!! /тук се кръстя/ Опазил ме Бог....
Нека Ви прозвучи гадно, но що за жени сте?
С КАКВО СА СЕДНАЛИ ДА СЕ ХВАЛЯТ?
Това което е вярно за мен сега, губи стойност утре и изобщо не е истина за някой друг.
Re: празник : )
хахаха точно така, точно така
не ги е срам, значи, да се хвалят с такива отвратителни неща
стефани, КАК не ги е срам, как! как не им е неудобно!
я кажи сега за спортния комплект с какви аксесоари е и какви обувки и за неглиже комплекта, той с какви обувки е комплектован?
а сега в момента в какво настроение си и с каква чанта?
весели празници, стефани, разсмя ме много добре, за което ти благодаря, но изобщо не си мисли, че ще се разминеш без горните описания (а даже най-добре снимки)
не ги е срам, значи, да се хвалят с такива отвратителни неща
стефани, КАК не ги е срам, как! как не им е неудобно!
я кажи сега за спортния комплект с какви аксесоари е и какви обувки и за неглиже комплекта, той с какви обувки е комплектован?
а сега в момента в какво настроение си и с каква чанта?
весели празници, стефани, разсмя ме много добре, за което ти благодаря, но изобщо не си мисли, че ще се разминеш без горните описания (а даже най-добре снимки)
Re: празник : )
Да си жива и здрава и дано 2007 година ти е по-успешна.
Пожелавам ти да имаш повече работа, по-добри доходи и да бъдеш достатъчно платежоспособна,
за да можеш да си позволиш сама всички онези малки глезорийки
необходими на всяка жена.
Весела Коледа.
Това което е вярно за мен сега, губи стойност утре и изобщо не е истина за някой друг.
Пожелавам ти да имаш повече работа, по-добри доходи и да бъдеш достатъчно платежоспособна,
за да можеш да си позволиш сама всички онези малки глезорийки
необходими на всяка жена.
Весела Коледа.
Това което е вярно за мен сега, губи стойност утре и изобщо не е истина за някой друг.
Re: празник : )
stephanie, честита коледа : )
да си здрава ти пожелавам, както и намираш неочаквани радости и внимание по пътя си.
сега, 12:11 25.12.06, го написах това и се замислих, че би изглеждало фалшиво като твоите пожелания за мене, ако го оставя просто така и не ти покажа, че съм ти обърнала внимание.
нарочно копирах точния час, когато започнах да ти пиша, за да се убедиш, че наистина в празничния ден някой мисли за тебе.
понеже имам усещането, че не е възможно, практически просто не е възможно да си тъй глупава и проклета и с чак пък дотам недоразвито усещане какво означава понятието "шега", как и защо се поражда то у човека и т.н., ти пиша тук тези неща съвсем сериозно.
stephanie, представи си сега, че за събеседник в мое лице ти наистина имаш човек, който, горкият, не може да си позволи десет години да си купи друг чифт обувки и е седнал тук да се радва, че тези, които има все още се крепят на краката му.
кое е нещото, което всъщност, ама наистина, те кара да се чувстваш толкова обидена и огорчена?
да не би това, че е възможно някой да има само едни обувки и да е по-радостен от живота от тебе, с всичките ти комплекти за всякакви случаи?
помислих си това, защото не мога да намеря друга някаква причина да се почувстваш толкова силно и лично засегната от тази тема, че в отговор да напишеш всичките тези курсиви, призиви към бог да те пази, възгласи "що за жени сте" и други такива изрази на възмущение от съвсем безобидната ми тема.
бог, успокой се, няма да ти предложи моите любими обувки : )
но пък и надали ще успее да те накара да се чувстваш добре в своите безименни и нелюбими, ако ти сама не поискаш да се чувстваш така, нали.
аз още отначало, като прочетох първото ти мнение по темата, си помислих, че надали си зла, но може би се чувстваш зле, за да възприемеш така шеговитата ми тема и да напишеш по нея такова нещо. домъчня ми и вместо да те оставя без внимание, се опитах да ти покажа по-явно, че тези неща са просто шега. тъй като вече имам силни съмнения, че си в състояние да усетиш кога нещо е шега - ето: тук, като ти казах, че искам да ми покажеш снимки на неглижетата и спортните си комплекти, се пошегувах.
но подтекстът, който ти явно си пропуснала да схванеш бе, че ти обръщам внимание и ми е мъчно, когато някой е в толкова лошо настроение сред своите обувки, аксесоари и... какво беше там.
така че пожеланието ми за весели празници си беше съвсем истинско.
всъщност не съм много изненадана, че ти и на това ми шеговито мнение отвърна с лицемерни пожелания, обвити в глуповато изглеждащ сарказъм.
не, само си представи, че наистина съм някой, който не може да си купи други обувки?!
ти не ме познаваш, не знаеш нищо за мене?
какво би те накарало да станеш в 9 и нещо вечерта от трапезата на бъдни вечер, за да напишеш такова нещо на някой непознат, който нищо не ти е направил?
през вчерашния ден, откъм 4 и нещо след обяд до късните часове през нощта, това ти мнение с "пожеланията" към мене, е било единственото написано в клуба?!
аз внимателно прегледах.
хората са се веселили, към полунощ тоз-онзи са прелетели тук, за да честитят празника на другите хора, а ти си станала от масата по време на вечеря в 9, за да дойдеш и... единственото, което да напишеш - тези зли думи, макар и с панделки и джувки...
просто е шашкащо и някакси... трогателно, понеже буди съчувствие.
вероятно си много зле.
тоест - предполагам, че от нещо ти е много зле.
и това нещо съм убедена, че не са моите обувки, нито темата за тях.
stephanie, наистина, ама наистина ти пожелавам да си радостна и добре, дори и боса : )
и някой да те обича и да ти обръща внимание въпреки всичките ти обувки и аксесоари.
ти сега, знам, няма да ме разбереш.
но не е тва основната цел.
тя е... каква е тя.
да ти покажа, че разбирам, че чувството ти за хумор е развито колкото у водна леща и затова не съм си и помислила да ти се сърдя.
то не е порок това човек да няма чувство за хумор.
но съм изненадана от обстоятелството, че някой, макар и нещастлив като тебе, може да седне на бъдни вечер (!) да пише разни кофти работи на някой непознат... а пък и на когото и да било.
и затова най-вече ми стана мъчно и ти пожелавам това да се промени.
тоест - през следващата година да ти се случат толкова много радостни и добри неща, да си толкова здрава, щастлива и доволна, че когато пак дойде бъдни вечер да имаш само светли и наистина добри пожелания в сърцето си.
зарежи ги обувките и аксесоарите за... какво беше там, те не са достатъчни.
чао засега и, ако си в състояние, помисли върху нещата, които ти казвам.
те са написани с добри мисли за тебе, наистина : )
ето една песен, която саймън и гарфънкъл пеят за тебе : Mrs.Robinson.mp3
да си здрава ти пожелавам, както и намираш неочаквани радости и внимание по пътя си.
сега, 12:11 25.12.06, го написах това и се замислих, че би изглеждало фалшиво като твоите пожелания за мене, ако го оставя просто така и не ти покажа, че съм ти обърнала внимание.
нарочно копирах точния час, когато започнах да ти пиша, за да се убедиш, че наистина в празничния ден някой мисли за тебе.
понеже имам усещането, че не е възможно, практически просто не е възможно да си тъй глупава и проклета и с чак пък дотам недоразвито усещане какво означава понятието "шега", как и защо се поражда то у човека и т.н., ти пиша тук тези неща съвсем сериозно.
stephanie, представи си сега, че за събеседник в мое лице ти наистина имаш човек, който, горкият, не може да си позволи десет години да си купи друг чифт обувки и е седнал тук да се радва, че тези, които има все още се крепят на краката му.
кое е нещото, което всъщност, ама наистина, те кара да се чувстваш толкова обидена и огорчена?
да не би това, че е възможно някой да има само едни обувки и да е по-радостен от живота от тебе, с всичките ти комплекти за всякакви случаи?
помислих си това, защото не мога да намеря друга някаква причина да се почувстваш толкова силно и лично засегната от тази тема, че в отговор да напишеш всичките тези курсиви, призиви към бог да те пази, възгласи "що за жени сте" и други такива изрази на възмущение от съвсем безобидната ми тема.
бог, успокой се, няма да ти предложи моите любими обувки : )
но пък и надали ще успее да те накара да се чувстваш добре в своите безименни и нелюбими, ако ти сама не поискаш да се чувстваш така, нали.
аз още отначало, като прочетох първото ти мнение по темата, си помислих, че надали си зла, но може би се чувстваш зле, за да възприемеш така шеговитата ми тема и да напишеш по нея такова нещо. домъчня ми и вместо да те оставя без внимание, се опитах да ти покажа по-явно, че тези неща са просто шега. тъй като вече имам силни съмнения, че си в състояние да усетиш кога нещо е шега - ето: тук, като ти казах, че искам да ми покажеш снимки на неглижетата и спортните си комплекти, се пошегувах.
но подтекстът, който ти явно си пропуснала да схванеш бе, че ти обръщам внимание и ми е мъчно, когато някой е в толкова лошо настроение сред своите обувки, аксесоари и... какво беше там.
така че пожеланието ми за весели празници си беше съвсем истинско.
всъщност не съм много изненадана, че ти и на това ми шеговито мнение отвърна с лицемерни пожелания, обвити в глуповато изглеждащ сарказъм.
не, само си представи, че наистина съм някой, който не може да си купи други обувки?!
ти не ме познаваш, не знаеш нищо за мене?
какво би те накарало да станеш в 9 и нещо вечерта от трапезата на бъдни вечер, за да напишеш такова нещо на някой непознат, който нищо не ти е направил?
през вчерашния ден, откъм 4 и нещо след обяд до късните часове през нощта, това ти мнение с "пожеланията" към мене, е било единственото написано в клуба?!
аз внимателно прегледах.
хората са се веселили, към полунощ тоз-онзи са прелетели тук, за да честитят празника на другите хора, а ти си станала от масата по време на вечеря в 9, за да дойдеш и... единственото, което да напишеш - тези зли думи, макар и с панделки и джувки...
просто е шашкащо и някакси... трогателно, понеже буди съчувствие.
вероятно си много зле.
тоест - предполагам, че от нещо ти е много зле.
и това нещо съм убедена, че не са моите обувки, нито темата за тях.
stephanie, наистина, ама наистина ти пожелавам да си радостна и добре, дори и боса : )
и някой да те обича и да ти обръща внимание въпреки всичките ти обувки и аксесоари.
ти сега, знам, няма да ме разбереш.
но не е тва основната цел.
тя е... каква е тя.
да ти покажа, че разбирам, че чувството ти за хумор е развито колкото у водна леща и затова не съм си и помислила да ти се сърдя.
то не е порок това човек да няма чувство за хумор.
но съм изненадана от обстоятелството, че някой, макар и нещастлив като тебе, може да седне на бъдни вечер (!) да пише разни кофти работи на някой непознат... а пък и на когото и да било.
и затова най-вече ми стана мъчно и ти пожелавам това да се промени.
тоест - през следващата година да ти се случат толкова много радостни и добри неща, да си толкова здрава, щастлива и доволна, че когато пак дойде бъдни вечер да имаш само светли и наистина добри пожелания в сърцето си.
зарежи ги обувките и аксесоарите за... какво беше там, те не са достатъчни.
чао засега и, ако си в състояние, помисли върху нещата, които ти казвам.
те са написани с добри мисли за тебе, наистина : )
ето една песен, която саймън и гарфънкъл пеят за тебе : Mrs.Robinson.mp3