празник : )

дамз.
днес, уважаеми дами и господа, моите Обувки навършиха точно 10 (десет) години
така си се носим заедно през Света - аз тях и те мене - пролет и есен, и зиме, а понякога и през лятото, когато пътуваме нанякъде по-далечко от дома.
срещнахме се случайно.
влюбихме се от пръв поглед.
и безмалко да се разминем, поради мои скрупули; моя бе вината.
но, така се случи, че все пак се събрахме.
никога не са ми убивали.
никога краката ми не са мръзнали и не са се прегрявали в тях.
никога не са ми били мокри, или другояче притеснени.
никога не са се късали, или повреждали някак.
даже още не се е налагало да им сменям връзките.
през първите няколко дни от нашето съсъществуване имахме няколко странни преживявания.
както си ходех най-безгрижно, изведнъж се озовавах заорала нос по пътя, което ме удивляваше всеки път със своята неочакваност.
събирах си останките от тротоара, или съответната твърд и никак не проумявах как и защо съм се хоризонтирала така внезапно.
болеше, да. но повече се чудех.
после проведох внимателно наблюдение и се оказа, че лявата ми Обувка има една кукичка от вътрешната страна на глезена, през която преминава връзката.
и тази кукичка понякога при ходене се озовавала твърде близо до стегнатата връзка на другата Обувка и я закачала.
много тъпо, нали : )
и тогава замалко да се разделим без време с моите Обувки.
аз написах писмо, пъхнах го в онази своенравница, после я опаковах в кутия и я пратих на производителите й, да й се радват.
обаче какво беше учудването ми, когато си я получих обратно след няколко седмици!
кукичката й бе подменена, получих обяснения, извинения и добри пожелания от фирмата и... се събрахме отново.
та досега.
ако обувките можеха да разказват... ...,,,,,,... ... какво ли би било, ако обувките можеха да разказват : )
но, тъй като те не могат да ви разкажат за мене и за извървените ни пътища, аз ви разказвам за тях.
... понякога си мисля, че един ден, когато вече ще съм умряла, ще им липсвам
и така - честит рожден ден на моите ню рок дженерейшън обувки и да са ми здрави и все така пъргави и любими!

"аз написах писмо, пъхнах го в онази своенравница, после я опаковах в кутия и я пратих на производителите й, да й се радват.
обаче какво беше учудването ми, когато си я получих обратно след няколко седмици!"

Като учех за държавните (1987 г.), отивам при един колега в новеничката му квартира на гърба на сегашната Градска библиотека да си взема едни лекции.
И го заварвам пред бутилка джин, буркан кисели краставички и една крушка - малка. Той не пиеше въобще.

- Ти сега ли реши да пропиеш, бе?! Точно 4 дни преди държавния изпит?
- Виж тази крушка!

Вземам я, оглеждам я.

- Е, кво?! Изгоряла крушка!
- Прочети я!

Чета: "Сименс - 12 вата- 1939 г."

- Това е крушката от асансьора! Изгоря преди два часа.

Асансьорът беше от онези старите "Шиндлер" ли, "Шнайдер" ли,
с плъзгащата се решетка, в които осветлението се включва като влезнаш в тях - потъваше пода и включваше ламБата. Крушката е преживяла милиарди включвания и изключвания от 39-та г. насам.

Помогнах му в довършването на бутилката джин, макар и с кисели краставички.

И ние като теб си опаковахме крушката и я изпратихме на производителя. С едно обяснително-придружително писмо. Адресът го взех от един познат в "Техноимпекс".

Също бях учуден от колета от "Сименс", придружен от писмо, че това било най-голямата реклама и доказателство за качеството на техните изделия. И кашонче от същия модел крушки, които за изтеклите почти 50 години били многократно подобрявани.

Да-а-а!
Раздадохме крушките по приятели с такива асансьори в кооперациите им.

Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

може би би било забавно да ги снимам и да изпратя тази картичка с коледни пожелания на newrock boots
обачеее... ами ако е още рано?
имам предвид - тези обувки са толкова здрави, че може би онези хора са свикнали на такива неща.
ще взема да поизчакам още петнайсетина години. или двайсет.
охх, като си представя... див бабиер, хлопащ жизнерадостно с нюрок патъци из световните друмища
дали с тях съм изминала път (като включим и пътуванията със самолети, железници, кораби, автомобили...) колкото до луната вече? или по-далече? хм... : )

когато превръщаха историческия музей в съдебна палата за пореден път, чух, че са намерили светеща! крушка едисон, монтирана на един от високите тавани в някакво кьоше.
ми реклама си е, как не : )

Е, честит ви празник(на теб и обувките) и да продължавате да си съсъществувате така успешно и щастливо!

Ах!

и
(те - и - аз) благодарим : ))
не, че няма други разни предмети, с които човек си служи, или носи дълго време.
но това са обувки!
те са подложени на какви ли не работи, като ги носи човек.
а пък и аз наистина ги нося почти непрекъснато.
само лете ходя боса и после настъпват онези трепетни ден и малко, през края на октомври обикновено, когато краката ми отново срещат своите Обувки.
абе странна работа, донякъде.
почти са изтубили качеството си на обикновена вещ и са прекрачили в друго определение

Истински ти се радвам, Вр., това е страхотно да си имаш толкова полезна и любима вещ. Аз, лично, не мога да се похваля с такова попадение, може би защото...ползвам българско производство буйки и те изкарват...до два сезона нй-много. Това си има и добрите страни, щото има разнообразие, но... не ми дават възможност да ги заобичам наистина, щото стават негодни за носене, преди да погледна към тях като към вещ с "друго определение".
Дай, Боже, всекиму такива буйки-герои и то любими!

Ах!

султански дворец в Истанбул, в който прокарали парно отопление и телефони през 1911 година.

Екскурзоводката казва, че телефоните са "Едисон".

Посочва ни телефона, сложен на дискретна ориенталска масичка, предвидена само за него.

- Работят ли още?
- Да.
- Мога ли да проверя?
- Заповядайте!

Вдигам слушалката и чувам познатия сигнал на току-що вдигнат телефон.

Такива ми ти работи!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

ооо, ама аз имах преди това едни такива дълговечни, ама съвсем нелюбими.
бяха "саламандър".
много известна марка, производители на най-най-найгрозните обувки в обитаемата Вселена, според мен
те приличаха на изкукуригали крокодили, болни от малария.
бяха здравобебешкожълти на цвят, отпред бяха оформени като мокасин, обаче с плетена горница, с отвратителни връзчици, с реснички. имаха си и безобразно грозно токче, ама думата "токче" да се чете като както се произнася "тъпа даскалка, с кок и токчета", нали се сещаш : ))
бяха леки, е, добре. бяха здрави, мамка им
бяха грозни, грозни, грозни!
като че ли тате ги беше подарил на мама. от отвращение съм забравила как по-точно са попаднали в тази къща.
тя, след като се свести от гледката им... и какво, какво... взе, че ми ги преподари
и аз кво да правя сега?!
бях шести клас, или седми.
носих ги със сълзи.
те ми отмъщаваха, като се хлъзгаха навсякъде. можеше да си строшиш главата с тях дори ако ходиш по макадам, или по боксов тепих!
освен това весело сияеха с блясъка на токущо отвита пълна бебешка пелена; беше отвратително. а освен това и тракаха, тракаха, бе!
някъде към края на 10 клас, вече голяма, нали, събрах кураж да се опитам да променя положението.
положението - че при все, че отвреме-навреме ми купуваха някакви нови обувки, те, както ти казваш, се прокъсваха набързо и пак! опирах до онези зъбати ужаси.
не, че са имали зъби, но... в сънищата ми имаха. остри. хилещи се злобно и нагло
та, значи, първо се опитах да ги изхвърля.
нищо такова не се получи!
понеже някакъв съсед ги видял в кофата до блока и ги познал
е, то как няма да ги познае, бе!
и ми ги донесе. звънна на вратата и ми ги донесе
брей, щях да се разболея тогава...
после пуснах едната през балкона, на улицата и злорадо гледах как минават коли през нея.
и... видях как мама се връща от работа. и как взема проклетото нещо и го прибира... отново...
"ау, ами тя, мамо, случайно е паднала..."
после... завърших училище. тръгнах на работа. заключих ги в едно шкафче от онези, които знаех, че ще подменят.
като товарели шкафчетата, ги отключили, да проверят...
намерих злите креатури да ми се хилят от един вестник, върху писалището всички ги познаваха, бе!
най-накрая ужасно изнервена, минавах по "иван асен", да търся парафин, че ми трябваше в големи количества и бях чула, че в една аптека там има...
купих парафина и на връщане минах покрай един магазин за обувки. хлътнах вътре и си купих ама първите попаднали ми. обух ги и като излязох изхвърлих онези ужасни неща в едно кошче, метнах и няколко парчета парафин сред хартиите там, а след тях и любимото си зипо...
абе криминална работа, добре, че не ме арестуваха тогава

в това мъничкото антикварно дюкянче на ъгълчето между ... абе където "раковска" става много наклонена, към дондуков и откъдето отляво пък е "ал. невски", нали се сещаш.
е, там имаше такъв телефон. и аз попитах дали работи и те го вързаха на мястото на техния. и също - "ту-тууут..." : )

Царска Бистрица. Умуват как да се захрани с електроенергия. Измислят го. Поръчват на Сименс да направи един 170 киловатов генератор, който да се задвижва от водна турбина. Сименс изпълнява поръчката, изпращат генератора и го монтират. Това става през 1912 година. Генераторът все още работи безотказно и снабдява имението с електрическа енергия. От човека поддържащ го (бивш служител на УБО) разбрах, че генератора снабдява с ток и някои от околните къщи и вили.

Сименс вече не е това, което е било!
От '94 година насам, няма продукт на Сименс, който да съм купил и да не ми е дефектирал. Вече отбягвам да им купувам стоката. Новата пазарна икономика разката качеството.

Понеже по-горе стана дума за обувки, аз също имам какво да кажа по този въпрос.
1974 година, когато започнах работа в офис, тръгнах да се оборудвам с подходящо облекло и обувки. Влизам в скъп магазин и започвам да разглеждам модели. Гледах за модел, който вече ме беше впечатлил със своята стабилност. Казваше се "The Bostonian". Oказа се, че този модел се прави само по поръчка. Поръчката щяла да стане за около месец и щяла да струва $80. Това не бяха малко пари за едни обувки, като се има предвид, че цената на обикновен чифт обувки беше между $8 и $15.

Показаха ми една обувка от този модел срязана на половина по цялата си дължина. Да ми покажат конструкцията на обувката. Точно по средата на обувката, където е сводът, между подметката и тънкият гьон на който щях да стъпвам, имаше извита метална пластина, която да ми поддържала стъпалото, да не ми се уморявал кракът. Този вътрешен гьон пък от своя страна беше покрит с тънка кожа в задната си половина.

Сложиха ме да седна на един стол, събух и двата си крака и тръгнаха да ми взимат мярка. То не беше взимане на мярка, не беше чудо. Мериха ми ширината на стъпалото на три места по дължината. Мериха височината на свода ми (отдолу). Мериха и изпъкналостта, отгоре. На специална хартия нарисуваха и контур на всяко от стъпалата ми. Така трябвало да бъде, че всичко да било съвсем точно.


Поръчах ги и зачаках с мерак. След около месец, обадиха ми се от магазина да отида да си взема обувките. Трябваше да ги изпробвам, за да са сигурни че съм доволен. Ми, какво да ви кажа, никога друг път не съм носил обувки, които така добре да ми паснат още от първото обуване. Обух ги и не ги свалих от краката си. Само лятото, когато ставаше много горещо, носих по-леки обувки.

Преди две години празнувах на обувките си 30 години. Все още ги нося. Все още са най-удобните му обувки.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Божееее! Вр., така не съм смяла отдавна!
Коремът ме заболя от смях, като ти четох патилата със "Саламандър"-ките.
Абсолютно си права за тая известна марка...здрави, но...грозни!
И...ти ги оставяш, те не те оставят, мем си джейс.
През 79-та бях на екскурзия в Дрезден и си купих подобни, само че цвета беше някак...по-приличен на...шоколад, да речем, но аз си казах "Ама това е "Саламандър", бе! Значи ще ги имаш доста време, поне. Да де, 15 години ги носих, с зле прикрито отвращение, на края ги "подарих" някому(в найлонова торбичка, до контейнера) и сигурно още доста време са изтезавали нечии крака... А може и някой да си ги е носил с кеф...дай, Боже!

Ах!

Познавам този патък, виждала съм го как крачи по Графа, по Славейков също, как кротко чака, докато човекът им пие бира. Така че, честит рожден ден на обувките. Аз имам много стар колан, сигурно е над 30-годишен. Не е сменяна нито токата, нито кожата. Има десет или 11 дупки... Познава десетки дълги поли и може би също толкова дънки.
Но на рождения ден на твоя патък, аз си купих винено сако. Много шик, една идея ретро. Така че, и аз празнувам.

[линк]

ха : )
честито ви и на вас, с твоето винено сако : ))

абе помниш ли като се шегувахме за гладенето и кърпенето на чорапи :)
е, тогава, вечерта, като се прибрах.
и легнах да спя, и сънувах, че носиш идна голяма, много нагъната бледокремава копринена риза, с плетена дантела по ръкавите.
и ти ми разказваше разни работи, движеше ръцете си и дантелените неща растяха, растяха, обгръщаха всичко, и небето чак, смесваха се, не, ами се преплитаха с облаците и сенките от листата, защото дърветата бяха с листа, а ние седяхме в кафене, в дворче, между калканите на стари сгради
беше някакво готино такова :)

А аз точно днес занесох моите тригодишни боти на поправка.Отлепил им се беше токът,та снощи с хлипане ме прибраха вкъщи.
И Ван Гог е отдал почит на обувките в една негова картина.

добре де, колко пъти съм ти казвал... темите за секс да ги пускаш след полунощ
на китайски ли да го кажа... не знам
но ще пробвам, ето:

ким тем секс, нада пускать афтър шейф, в най лошия случай... но не, него не го използвай, той затова е най-лош

тиху, ма

добре де, ти не позна ли поне по часа на пускане, че тази тема не е за секс?
егати на колко години трябва да стана, че да почне да ми ЛИЧИ, че познавам часовника не мога да разбера?!

ми чесна дума... богатата ми фантазия за 94 момента дори не допусна, че може да измислиш тема за несекс
може и да греша, но грешката при мен е невъзможна

абе нали виждаш как личи, че това са нечии любими обувки. : )
и аз се размислих като се разписах сега за обувки тука...
както и да е, твърде са ми дълги мислите (написа тя след около 5 минути), пък и надали специално важни : )
така че - ето ти тука една абсолютна красота!
как стана така, че от дума на мисъл нещата доведоха до нея - не се наемам да обясня

[линк]