Цветята. Тест

навремето, като пак бях питала, ама тогава нямаше интернет.
и ми бяха казали, че е "камшиче".
обаче аз после, като търсех един път картинки на "камшиче" и се показаха тези растения, които маг е показал в отговора си до тебе. пък то друго.
и така и си беше безименно цъфтето до тази вечер за мене :)

Така си го описала, че чак ми стана драго.
Знаеш ли - правя се на какъв ли не но цял живот съм си живял с цветята. С растенията. Бог май ме е наказал!
Неумолимо и неизбежно.
Писах някъде - я съм утрепал десетина зайчета и пъдпъдъци я не.
Ей така - от щуротия. Инак се фукняря. Толкова.
Винаги на лов или риболов съм ходел не заради плячката (мъжкарска му работа) а заради растенията.
Тревата!
Има една дъхава трева. Нашите селски й викат "бизонска трева". Изтрепали сме си бизоните, както и рисовете, но бизонската трева все още я има.

И я си откинвам едно листенце и си подправям с него тутуня.


На Уф й били харесвали слънчогледите. Убаво. Ами това цвете.
То им е братовчвед на слънчогледите.
Или си подправям тутуня с корените на бял оман. Прекрасно планинско цвете.



И тук ще споделя две неща:
Леля ми като засадеше някакво цвете то веднага оживяваше.
Дедо ми като ашладисаше някакво дръвче веднага ашламата се хващаше.
Аз не винаги го правя успешно. С променлив успех.
Растенията имат някакъв усет. Или те харесват или си им омразен и предпочитат да умрат...
Явно мене лично не ме харесват. Или пак с променливост. Иска се някаква вътрешна нагласа. Кой знае... Аз не знам.

Харесвам всички цветя, но момината сълза ми е най-любима, заради аромата и нежността, която излъчва.
Тъгувам, когато виждам да умират цветя, а са толкова красиви току що откъснати.... Най-много им се радвам, когато са си на коренчетата.

Ах!

Истинското цвете е онова, което расте в почвата на майката Земя.
Така е. Мразя букетите от откъснатите от корените им цветя във венци и във вази.
Цветята (изобщо растенията) са също живи същества.
Абе, дявол да го вземе - растенията ни дават кислорода, който го дишаме!

Приятна вечер или лека нощ!

В Германия популярно му казват "Студентско цвете" или " Цветето на студента" - нямам представа защо. Обаче латинското му име Тагетес идва от етруския бог Тагес.

[линк]
На този линк има поне 400 снимки

Аз най-харесвам маргарити и лалета.

Знаеш ли, навремето прочетох баба Ванга да казва че откъснатите цветя приличали на "отрязани детски ръчички". Точно това беше израза й. Втрещи ме. И завинаги ме накара да не късам цветя.

браво!

сюжетите от живота са по-хубави от измислените...

Точно тези дни се занимавам със захващане на разсад от тези цветя за догодина. В София тази година имах само сакъзчета (шарени, но преобладаваха червените), а в Сърбия - главно мушката. От мушкатата захванах като че ли повече от 40, ето ги с кой цвят са:


Снимката е направена завчера, в неделя.

А понеже снощи предвидиха мразове и слани, бързо-бързо дойдох да прибера на топло сандъчета, от които да захвана разсад и от сакъзчета. И те ще бъдат само със същия този цвят.

Ако даде Бог да се захванат добре и да прекарат зимата без проблеми, обещавам ти разсад да украсиш терасата си напролет:)

Добро утро, народе, хайде на бачкане!

На дядо сладурът.

и не можах да се спра на определено цвете...

но - се сетих -
имам на терасата си една шипка - сама си се появи в едно от сандъчетата - с пръст от село, изобщо не се грижа за нея - нито а поливам - ноооо - вече петнайсет години расте - жилава, упорита - всички други цветя, доматчета, краставички, бегонии, тинтириминтири - зачезнаха... останаха само лозата и - шипката... упорито и жилаво растение... впечатлен съм!




а па ето какво пише за неговите притежатели -
[линк]

"Цветето на желанието за живот

За самовлюбените и за тези, които смятат, че светът не ги оценява по достойнство.
За хората, които минават за дръпнати и сприхави и винаги тръгват с рогата напред.
За скандалджиите, които зад всяка кавга прикриват собствената си несигурност и лесна ранимост.
За потайните и вглъбените в себе си, за съкровените, за хората, които отвън са бодливи, но отвътре са нежни и меки.
За постоянно потиснатите, чиято психика е задръстена като стар склад от угризения, от срамни и травматични спомени.
За хората, които всеки момент ще експлодират от несподелени емоции.
За интровертните, за срамежливите, за плахите и хрисимите, за малтретираните като деца."


ба си мамата... не съм това ази, братя и сестри! не съм бре!

Цветята, които ми подарява Дронов.

всеки миг всичко започва и свършва

Не съм го чула това сравнение, но наистина е потресаващо...
Аз също не късам цветя, още от времето на табелките "Не късайте цветята!" - щот съм си била винаги послушна, не за друго
После започна да ми е мъчно за цвететата и затова не ги късам, но когато получа букети, няма как да избегна гледката на умиращите цветя.
В такива моменти си спомням за "Цветята на малката Ида" и си представям, че са били на бал...
Такива ми ти работи...

Ах!

Рози от листа
публикувано от: Лили и Мими

Позна, позна. Това е цветето на моето детство, когато татко ме наричаше Шило и имахме един огроемен трендафил пред къщи. Толкова голям, че беше прихванат с метални скоби към отсрещната сграда, а половината от клоните му висяха над тротоара... майка ми правеше много вкусни сладка и сиропчета от цветовете му:)

мммм, какъв аромат само...

Щастието идва при веселите!

И аз много си я обичам шипката. Но не култивирана като твоята - дивата роза, която наричаме "шипка". Да си седна до някоя шипка. Да му пална тутунец и да му пийна една глътка вода от манерката.
Питомната роза е култивирана шипка. Да го знаеш.

Но във психологическия анализ има едни огромни грешки! Огромнищарски. Това не е писано от психолог. Не знам кой е писал това, но тоя не е в ред с психологията.
Пъка от противоречия!


Само едно: Шипката я харесват ЕКСТРАВЕРТИТЕ, шизоидите. А не интровертите.

П.П. Когато в един такъв анализ видя само една грешка:
- Преставам да го чета;
- Забравям за во веки веков щуротиите, които до момента съм прочел.

?

Аз също много си обичам трендафила - казанлъшката роза.
Ама, честно да ти кажа, карах на интуиция.


П.П. А знаеш ли какво хубаво сладко става от трендафила. Ще ти кажа рецептата на баба:
В гъст захарен сироп (кило захар на 300 милилитра вода) се пускат венчелистчетата ма 5-6 цвята трендафил. Вари се до сгъстяване (като капка от сипопа, пусната в чаша студена вода не се разтвори а остане цяла).
Малко преди вдигането от огъня се сипва една лъжичка лимонтузу.
Това е.
Но внимателно - силно слабително е.

?

не обичам откъснатите цветя. Това е убийство.
Но се подчинявам на тъпата традиция да подарявам на дамите откъснати цветя. Традиция.
Но ако имам възможност на дамата й подарявам цвете в саксия.


?

впрочем, знам го като камшица, но преди обичах да си разлиствам една книга от соцвреме, в която имаше от всичко по малко за домакинята ;) - манджи, цветя, дизайн ;), туй-онуй, та оттам ми се набиха в главата някои латински названия.

аз, ако трябва да съм вярна на ника си, май би трябвало да посоча растението змийско мляко /да не се бърка със змЕйско, ей!/.

Не, едва ли затова, но ако кажеш за букет цветя - изморени са... гледаш на жеста, подаряването на цветя, по съвсем различен начин. Вложи малко поезия, а не буквализъм. Поне аз го схванах така - изморено кокиче, пробивало леда..., да речем... За цветя говорим, а не за стоманобетон и винкели.

Напълно.
Но тоя е някой "дървеняК'. Извини ме ако ти е скъп човек но е дървеняк!
Да речеш на едно от най жизнените цветя, че изморено...
А филма го търся. ама безуспешно.

Навремето баба ми Катерина пееше една песен за дряна "Най-рано цъфти а най-късно зрее. За тоя твой познат и дрянът ли е "изморен"?


П.П. Интересно как трябва да му го поднесеш кокичето на тоя задръстеняк та да не му се струва "изморено"? Може би с широкополата шапка на Дартанян. Пък да я свалиш, веейки я и с реверанс?

Много беше интересен. Не занимателен. Явно е (беше)
правен от професионалисти. Защото беше много професионално направен. Съжалявам.
Но на всички, писали в темата, искам сърдечно да им благодаря.


?