Цветята. Тест

Душо емоционална.
Ти си сънувала Ван Гог и слънчогледите му!

Да прав си.Не съм виждала другите видове,макар да знам,че съществуват.Преди години обожавах метличината(синчеца),но когато видях зелениката-направо се 'влюбих" в това цвете

Не помня дали съм го сънувала..., а и няма на българския пазар абсент, за да се отнеса. Но пък обичам да подарявам слъчоглед, обичам цветя с дълги дръжки и големи, аранжирани по едно. Както и пролетни букети. А за кокичетата - помня едно време подарих на един човек, в края на една люта зима, и човекът спонтанно каза - колко са изморени... Затова, сантиментален спомен за кокичето и слънчогледът като символ, както във филма "Ангелско сърце"..., ако помниш. Но там ставаше дума за едно змийско сако.

[линк]

значи си приложил научни методи!
И аз съм за розата.

много ми прилича на Тагетес. В нашия край й викат "турта".
Не е българско цвете. Но има и едно българско цвете - калоферчето. Прилича на тагетеса.
Викат му "калоферска турта". Което е погрешно. Калоферчето е от рода на хризантемите.
Не само красиво но и дъхаво цвете. И изключителна подправка за агнешко.

А виж - за глухарчето: С бат'чедките и брат'чедите като малки ходехме до едни поляни наблизо. Въргаляхме се около глухарчетата. Ама то цяло поле.
Па после с брат'чедите сядахме и си говорехме щуротии а брат'чедките си виеха венци за главата от глухарчета... Типично келтославянски обичай.
Боже, спомени!
Те такова нещо беше:



Глухарчетата са си там. Ама брат'чедките забегнаха по "тежка чужбина".
И край глухарчетата вече няма никой!

ако знаеш как се казват тези цветета?

Това е Турта. В нашия край му викат Дупек, щото не мирише на хубаво.

[линк]

Предположих. Опитвам се да имитирам интуиция.

Трендафилът (казанлъшката роза) е много красиво цвете. Баба имаше няколко храста. И ги пазеше та стой та гледай!
Страшно ароматно цвете.
Но поради името на баба ми (адашки са все пак) и аналогията "шило-бодил".... Де да знам? Може и да съм улучил.
Ама Шило я няма да каже!

[линк]
шибой
А Бог молчит...

Това е турта. Но дадох аналогия с калоферчето.
Туртата е от рода Тагетес а калоферчето от род Хризантеми.
Но много си приличат жълтите турти с калоферчето.

Даже май и не съм го гледал. Ще го потърся.

Та кокичетата - "изморени". Маани - скъсах се от смях.
"Изморени" защото са им клюмнали главиците ли?

камшиче

Да не би да имаш предвид реда, по който момичето получава цветя от ново гадже:

гладиола - мушкато - бегония - момина сълза

Ами то си е различно, едни цветя обичаш да гледаш в градина, други във вазата вкъщи, трети да миришеш:)
Любимото ми съчетание на цветя си е на полето, защото не му понася да бъде откъсанато: мак и лайка:)
Вкъщи обичам най-много хризантеми, имат прекрасен тръпчив аромат и дълго стоят, и са толкова различни, едни такива кръгли огромни, други рошави, трети малки оранжевокафеви, жълти, бели, нашите димитровчета, много ароматни:) На терасата обичам мушката и сакъзчета:)
А от миришещите най-много обичам да минавам покрай люлякови или жасминови храсти, освен това има един друг страшно ароматен храст с малки бели цветчета, не е жасмин, ама не го знам как се казва. Не е и картоп, него също много го харесвам.

И с тези цветя как ме присети за една случка от това лято:) Бяхме на гости на приятели в едно село до Елена, и на връщане пукнахме гума между Търговище и Шумен. Най-близката гумарница беше в Шумен, още с влизането по булеварда виждаме надпис "Вулканизатор" и спираме. Ламаринена барака, страшно неугледна. Но отворена и спасява положението в неделя надвечер. Идва човекът и забелязва в колата саксии с растения, които беше купила приятелката ми от един градински център до Търговище и пита "И вий ли сте заплеснати по цветята, щото тя мойта ..." ... След утвърдителния отговор последва "Ами ако искате можете да й видите цветята ей там!" ... и ни сочи вътрешността на бараката, а там една врата ... Ние се спогледахме, аджеба какви цветя в тия ламарини и масла, ама нали ще чакаме, пък що да не видим и отиваме, аз барабар с патериците прескочих разни железа и отваряме вратата, след нея имаше три стръмни стъпала нагоре .... и попаднах на най-прекрасното цветно място, значи какви ли не цветя извираха отвсякъде, тази градинка се оказа на покрива на въпросната барака, направена на тераси, като се започне от кактуси огромни в саксии, през градински цветя жълти, пурпупночервени, розови, храстчета, по-високи, по-ниски ... и по средата на тази мини-градина едно басейнче. И ни посреща жената, една засмяна такава, гледа ни сащисаните физиономии и се смее:) ... Питахме я да не би да ги отглежда за продаване, а тя пак се смее и вика "А, не, за нас си така си ги гледам, тук басейнчето е за внучето, ама да е хубаво наоколо, за красота си ги гледам, само кактусите не знам къде ще ги прибирам тази зима, че смениха управителката на мебелния магазин отсреща, преди там ги прибирах през зимата, а дано да се смили новата, че на тях им трябва много място...":) ...и така нареждаше и разправяше, показваше, та ни даде от семенцата на едно много красиво храстче, което така и не разбрах чушка ли беше, домат ли беше, обаче имаше такива хубави яркочервени плодчета на тъмнозелени месести листа, че беше като цветенце:)
Всеки се радва на цветята и си има любими, но не всеки може да ги отглежда, да ги съчетава, това си е вече дарба, така, както има хора, които усещат животните, така има и други, които усещат растенията.

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

точно вчера май го видях ето това, и му се радвах много:)

Ако гледаш само едно - съвършено е, обаче пък поляна от прецъфтели глухарчета ми действа потискащо, прозрачнобялото се натрупва и се превръща в сиво.

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

брей : )
абе уж нищо, дреболийка, ама като се замисли човек... все едно да не знаеш името на някой приятел дълги години. то не, че за да бъдеш приятел с някого непременно трябва да му знаеш името де, ама все пак, аз харесвам това цвете и мислено му казвам "здрасти", когато го видя, а сега вече, благодарение на тебе, мога да му казвам "здрасти, тагетис" : ))

освен това, сега вече, като разбрах как се казва, почоплих из мрежата и видях, че има повече от 4000 картинки на това цвете и освен това прочетох и разни интересни неща за него.
било и полезно, за някакви неща, освен, че е такова симпатично уличниче :)

песента "Трендафилът мирише, бодилото боде" на МР3? Стара градска. Така и така стана дума.
И също "Мома двор измела, кон извела"?

"дупек" оооохохохохо : )))
ама ти знаеше ли, че може би не му казват "дупек" заради миризмата, а защото то било... я чакай, направо ще ти дам: линк

У наше село викат "камшик" на едно друго цвете (лечебна билка) Agrimonia Eupatoria:



на тагетесът съселяните ни си му викат "турта".

П.П. От що диарии и дрисни ме е спасил камшикът.

нали е ужасно красиф : )
ами да, и на мене така ми действат прецъфтелите марсианчета
ама ти представяш ли си пък цяла елхова гора, украсена с коледни шарени стъклени топки и гирлянди пък къф ужас ше е, направо не ще се потиснеш, ми ще се разплачеш
тези неща са очарователни по едно, някакси
и с морските звезди е така, и с бисерите или с брилянтите
по-нататък е някаква алчност
май не се изказах много популярно, или научно, но ти ще ме разбереш :))

да, същото е като онова с вкусовите брадавички:)

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!