бракът

всичко си имам аз, само тайнството искам, а пръстенът отдавна нося в сърцето си.

Е, предполагам че съдът би трябвало да се занимава с такива работи... не съм много сигурна обаче.

Е добре какъв е толкова проблемът? Ми това е положението, подписваш се и продължаваш към църквата и там всъщност ще е важната церемония за теб. Е и? Какво като се подпишеш това с какво ти нарушава принципите? Ако най-главното е да се омъжиш - нищо не те спира.

Предполагам, че държат да има първо граждански брак, за да се олесни бюрокрацията и целия процес със регистрите, не е чак толкова страшно.

вяра~надежда~любов

само тайнството искам

много хубаво!!! а какво ще кажеш за съчетаването на Венчанието с Тайнството на тайнствата - Евхаристията?
тогава както се казва - "с един удар два заека"

[линк]

"Ако най-главното е да се омъжиш - нищо не те спира."



Никога не е било. По-скоро е любовта и приятелството ми с мъжа, с когото споделям живота си. Ако исках брак пред светските закони можех да го имам отдавна. За мен това са две съвсем различни неща (гражданският и църковният брак). Е, вярно е, че може да звучи малко объркано. Отдавна не споря по темата, просто така чувствам нещата.

Надявам се, че няма и да спорим, просто си говорим .
Значи няма да се омъжиш докато не стане законен църковния брак?

Казваш важното "По-скоро е любовта и приятелството ми с мъжа, с когото споделям живота си." Обикновено хората, които искат църковен брак не живеят като мъж и жена заедно и не могат да станат 'семейство' и 'едно' докато не се случи този брак, така че затова ми стана малко странно.
Но това не е темата на разговора, сори.

вяра~надежда~любов

Доколкото знам това за 5 годишния срок е основание за пред съда да зачете правото на наследство на някоя от страните. Както и за признаването на децата за законни такива с произтичащите от това последствия. Според мен въведоха такова нещо, но все пак не съм твърде сигурен.

Аз обаче го проверих. Хората с една и съща адресна регистрация се водят като едно домакинство. И това е.
А децата се признават още в родилния дом при раждането или в съда.
Май стана много светски разговора...

По някога на човек му се случват неща, които никога не е предполагал, че могат да му се случат. Това не значи, че не трябва да се стремим към по-добро. Невинността не е задължително условие в желанието за църковен брак.

Брат, то това със законов текст го няма уредено, но има съдебна практика по въпроса

Мисля,че пред риска да сте в ..."неподходящи"взаимоотношения(а църквата ни не толерира такива,та ако ти е важно от православна гледна точка)добре е да си сключите граждански брак.Не е чак такава "жертва "пред първото.

Е, ти естествено ще кажеш по-точно от мен.

Разбирам, че щом си в това положение едва ли искаш да чуеш точно това, но според Православната църква да живееш така с мъж е грях и следователно би било многократно по-добре да сключиш брак (ако наистина искаш да имаш семейство с него), отколкото да продължаваш да живееш така. Това би трябвало да е по-важен принцип, отколкото дали ще се подпишеш в съвета или не. Това е от гледна точка на църквата и вярата. А иначе си е твой личен избор, никой от нас не може да те съди.

вяра~надежда~любов

"ако наистина искаш да имаш семейство с него"




ми, още не е избягал. може би не трябра да разисквам въпроса точно в този клуб. темата беше друга.

Напротив, много си е правилно мястото.
Но как се променят законите, освен да тръгне подписка?

вяра~надежда~любов

Ти приличаш на една моя позната. Има голяма къща и не желае граждански брак с мъж, на години по-млад от нея, защото се страхува че ще й наследи къщата, а иска всичко да остане на дъщерята й.

Напразно й обяснявам, че ние живеем за небето и Бог може да вземе дъщеря й преди нея...

Вярата ти е слаба и гледаш не Небето, а Земята и земни имоти. Изпълни всичко Църковно и така ще покажеш любов към Тялото Христово!