Идентифицирайте се...

Вики Баум ме е описала доста добре в "Марион живее".

Аз съм искам да съм книжка с любими приказки

12 - те Цезари - на Севтоний

КОТАК С КРИЛЦА !

Не са ми любимите, но са книгите, за които се сещам най-често и почти ежедневно:
'Мъчни хора' на Макс Фриш, 'Непосилната лекота на битието' на Кундера, 'Горчива луна' и 'Крадци на красота' и двете последни на един автор, ама като не мога да се сетя името в момента...
Оооо, да и 'Улица консервна' и ' Полет над кукувичето гнездо'
Много станаха май
Иначе си имам любими, но с тях, странно, не се идентифицирам.

Как се озовах тук? - Случиха ми се поредица от събития.

Дупчим дупки всякакви!!!

Като ще ти тегля една... толкова пъти ме упреквате че питам без да кажа за себе си. А ти къде си дала отговора на своите въпроси за себе си?

Дупчим дупки всякакви!!!

The French Leuitenant's Woman на Джон Фаулз е книгата, с която бих идентифицирала себе си. Иначе The Magus ми е най-любимата негова. Нещата, които пише, бих писала и аз ако имах талант.
Някой друг да харесва този велик писател?

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Точно от там е. И аз обожавам Ремарк, но не се виждам като герой от негов роман. Прекалено циничен ми е, а моят живот- не чак толкова.

А сега де! Какво му е циничното на Ремарк баш?

Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...

Вдигам ръка. И ние го обичаме. Включително Мишката.

На мен пък никак, ама никак не ми понесе - Ларвата не можах да я дочета, стори ми се ужасно досадна книга. Зарязах я - една от двете - трите книги, които не съм дочитала в живота си. И не посегнах към Фаулз повече.

Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...

Moje bi bih si izbral da sum princa na pepeliashka ot prikazkata neznam zashto

И аз как забравих "По пътя" на Джек Керуак?

Години наред живях с това светоусещане на човек, пътуващ от едно място до друго място, и от едно битие в друго битие.


Може много хора да не ми повярвах, живота ми допреди 10 години беше живот на човек с куфар в ръка, между две състояния и няколко географски точки по всяко време на денонощието.

И знаете ли кое ме спря на едно място?


Раждането на детето ми....ама май вече ме сърби пак да стегна куфарите.

Говоря за цинизма като философия, не за популярното значение на думата. И не ме интересува как го характеризират критиците- аз така го усещам. Всъщност не знам на какво философско течение е последовател (и дали въобще е), но цинизма блика от почти всяка сцена, описана в "Черният обелиск" например, както и от характерите на повечето му герои.
Между другото, винаги съм имала 6 по литература, понеже си имах свое мнение и никога не четях критиците.

"Размисли за всеки ден " на Согиал Ринпоче

Някой има ли, дето да се идентифицира с Рада Госпожина?!?!?!

"Страх от летене" на Ерика Джонг - заради ведрия цинизъм и безцеремонно откровения стил.

"Горчива луна" на Паскал Брюкнер - заради драматизма, еротизма и дълбочината.

Недовършеният роман на една студентка на Любен Дилов - защото ми е любима от дете и защото често се чувствам като главната героиня.

И още една има - казва се "Силва" - но не помня името на автора, а и ми я отмъкнаха книгата. Много старо издание е, от някогашната библиотека "Панорама" (наборите може би я помнят). Ако някой я види в някоя антикварна книжарница, нека веднага да ми каже, моля!

А, да - и "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол - там се идентифицирам едно към едно с героинята.

[линк]

Мислех да я добавя, но осъзнах, че нито имам стегнат корем като Бенет Уинг, нито мека розова пишка като Ейдриън Гудлав.
Може би все пак приличам повече на Ейдриън.

Защото непрекъснато се захващам с неща, които не би трябвало да са по силите ми; защото имам оазиси и се боря за справедливи каузи без оглед на цената, защото съм вечното русоляво момиче с дяволит поглед, защото и мен би трябвало да ме чака някой татко , който може да оправи всичко, но все така не идва и въпреки това неговата сила е в мен. Защото обичам приказките, защото няма невъзможни неща, защото винаги има по-хубаво място (или решение), на което можем да отидем всички, но е само за виждащите; защото светът трябва да стане по-добър и можеш да си позволиш да го направиш, щом с шум и важни физиономии се вършат толкова глупости . Защото жените трябва да се уважават и да живеят живота си истински ! Защото винаги можеш да се усмихнеш и да изместиш отправната точка на това, което се случва .



свободна птица

и правилно - че си имаш собствено мнение, и аз така
а пък много от сцените в книгите на Ремарк са ме докарвали до рев, толкова дълбоко ми бъркат ...