Идентифицирайте се...

Ти сигурен ли си, че не си призрак?

Бахти, не съм ги чела всичките, но в 1 списък - 2-ма самоубийци Тъжно.

Едва ли са просветнали в мен, защото са самоубийци. Откровено, никога не съм си и помислял за подобно нещо. Важна е вътрешната напрегнатост и борба - как завършва историята е решение на автора, не мое.

ако тръгнем от 100 кладенеца вода да носим, че да сме точни, сигурно и в "Гилгамеш"-епоса ще съзра частица от себе си...

"Протестантска етика и дух на капитализма" - Вебер.


Болният ми мозък е пълното олицетворение на рационалността. Дори и в секса като се замисля. Голяма скука съм.

Just Do It........

"Острието на бръснача - или бръснача на Окам" - Ефремов, " Белю Пушилката " на Лондон, " Островите от утрешният ден " на Еко....
Малко офф - Питали навремето Горки, колко книги трябва да прочете човек през живота си. Той отговорил -" максимум 7-8..... Но да разбереш кои са тези книги, трябва да прочетеш 7 - 8 хиляди тома..."

Ана Каренина,Тихият Дон,Угрюм река ,Война и мир и Чук и Гек.

Костилката боде и затова я плювам

да не би да се идентифицираш с онази кръчмарка, която вадеше гвоздеи с дупето си - май от Черният обелиск беше това, не съм сигурна, но е яко

повечето автори твърдят, че не е тяхно решение

Cococure

Черна котка бял котарак
певица(сголямо П и Ц ) с коронния номер да вади гвоздеи от дъска с задника си

обрРквация!!!

„Естествен роман“.
защото е мое дело

Аз опатках почти цялата световна класика до към 23-26 си година.


После минах на професионални четива, после известно време спасявах физическото си съществуване и си гледах детето (празен читателски период).


После минах на нет, ама не е същото. Мило и драго давам да забогатея и да си купувам книги на камари, или да заживея в библиотека.

Но библиотекарка не ща да ставам, защото от класификации и бърсане на прах не остава време за четене. Аз обожавам да докопам книгата и още на първата страница да се потопя в другия свят.

Толкова съм отвеян читател, че забравям да ям, да спя и да съществувам в реалното си съществуване. Изцяло минавам в света на съответната книга. Помня как четох "Дюн", а после отчетливо помня и как изживях "Хрониките на Амбър". Случвало се е да попадна във вихъра на студентски купон, да докопам книга от някой рафт и да изкарам купона на хълбок посред бясно танцуващи и пияни студенти, и до сутринта да върна изчетена книгата на рафта, когато всички вече са изяли всичко, наебали са се и са изпили всичко, и последните пияндурници допиват остатъците по чашите.

плагиати

Ремарк има много характерни и запомнящи се герои, описания и стил. Любим ми е...обожавам начина, по който те потапя в действието и те сугестира да попиеш героя.

сложно ми е да се натреса между само едни твърди корици...
оставям на теб да ма залепиш към някакво четиво-па ако ще и некой скрижали терикотени шумерски да са

'История на България" 6-ти том
Като бях малък(хехе) все исках да стигна до книгите на най-горния рафт.
Обаче не ги достигах,колкото и да се протягах ,изправен на пръсти...
Веднъж ,обаче я докопах (смисъл хванах я за "показалеца за страниците)
И с мъка я издърпах навън.Тя (книгата)обаче ми се отскубна от малките пръсти и полетя към мен(милата)..И ми сцепи челото..
Още оттогава имам по детски скромното желание да порастна силен ,голям и
с мънички поне крила(щото поне като падам да не ме боли много)

Уфф ,аз май не съм прочел много книги ,май никак даже

На милионите присъщ по форма и по вид- Малкият,обре4ен да пребъде сперматозоид!

Естествено, че Афродита от Старогръцки митове и легенди

и Маргарита от "Майстора и Маргарита" на Булгаков.
Преживявала съм го.

"... та кой си?

- Част от силата, която желае зло, а все добро твори!"

Гьоте, "Фауст"

С една ще ми е трудно, но като каза, че може повече...
Трилогията за Дииптаун (Фалшивите огледала, Лабиринт на отраженията, ?!) и не знам колкоте части на Нощен патрул - на С. Лукяненко.
Микса от софт киберпънк и фентъзи в сегашно време ми пасва идеално

Welcome to the real world

от писалите дотук разбрах, че нито един не се представя по начина по който аз си го представям))))) - много е субективно и много пожелателно цялото нещо, въпреки че е интересно наистина)))

Бе аз като бях малка, първата книга която хванах беше биографията на Чарли Чаплин. Ама то щото беше в червени, твърди корици.
Но преди това се научих да играя белот де, т.е. исках да кажа, че се научих да играя на карти, преди да се науча да чета.

Empta dolore docet experientia..

Понякога се чувствам абсолютен идиот с абсолютните истини, изречени и недоизречени и поддържани като философията на Айн Ранд за черното и бялото.

Друг път съм си блъскала главата по психопатски като Никол от Нежна е нощта на Фицджералд.

Ще ми се погледът ми да изглежда по-саркастичен, безхаберен и критикуващ, но всъщност дълбоко засегнат от заобикалящото като този на Спасителя на Селинджър.

Въздъхвам по Скарлет О'Хара...

Понякога живея в пъстрите си измислени светове,където алабализмите са на чорчик, одухотворени са пътищата и има смисъл във всичко. Толкин.

Чувствала съм се префърцунен чешит в замъка Бландингс на Удхаус.

Уффф... нещо ми е адски тегаво.

А ти, маце? Кои са твоите страници?