Петър Дънов???

Приема се с вяра, а не по друг начин, че Дух Свети след Апостолите е останал в епископите на Църквата. И за по-сигурно да не би някой нещо да не сгреши и Духът от него да излезе, то на тези Вселенски Събори /и на 5-ти също/се решават всички спорни въпроси ЕДИНОДУШНО, като се приема че това вече от въздействие на Духа!

И затова който не приема Решенията на Съборите, за него има църковно проклятие -АНАТЕМА. Той самочинно застава срещу Светия Дух, срещу Бога!

А! Да не би Светия дух да пребивава в педофили, егоисти и лицемери? Виж това е изненада. Интересно защо не ги е избавил от страховете и желанията им.
Ами ако не е бил Светия дух, който пребивава в тях? Защото делата им говорят. Защо ли хората предпочитат да вярват на откровени и очевадни лъжи, вместо да потърсят истината?
Вярата е само в Христос. Никой човек не е безгрешен. Вярата ти в хората противоречи на вярата в Христос. Не ги товари с илюзиите си.
Те са действали само от политически причини. Както го прави синодът и сега.

Леко скокваш 1200 или 1500 години и идваш ЧАК до наши дни и правиш непозволени сравнения и то със еретиците католици, а не с православни. Преди хиляди години Църквата се е изграждала и Светия Дух неизменно е бил в епископите - в общия им глас.

Да правиш самочинни тълкувания по хората от последните времена с това какви са били великите свети епископи преди хиляди години, това е несъстоятелно и неприемливо. Днес светът изживява последните си години, преди да загине и пак повечето от епископите са достойни мъже. Тук не говорим за свещеници, а за ЕПИСКОПИ! Ти май не правиш разлика...

По първа точка: Не е задължително учител на Дънов да е бил Рьорих. Все пак те се развиват по едно и също време, като Дънов добре е по-напред от Рьорих. Философията му се признава и на запад като основополагаща. Бих приела, че се опира на будизма. Освен това какъв е този генерализиран извод за фалшивото прераждане! Никой не може да ме убеди, че Бог си е направил труда да създаде нещо толкова висше като човешката душа и ще я остави тя да се развие от начало до края си само в рамките на един човешки живот. Проблемът с доказване на прераждането е в това, че има момента на забрава, който се случва при раждането на човека. Така че това, че някои са си мислели, че са си спомнили, а после след четене на молитвите на Киприян са загубили тази си способност за мен са пълни безсмислици. Считам, че познанието за предишни животи не е обект на парадиране, а по-скоро намиране на плодотворния житейски път.
По втора точка: Отричането от идеите и ценностната система на родителите не означава, че не почиташ родителите си. Това е най-опростенческото тълкуване на Божията заповед. А по отношение на смирението, Дънов е казал, че само чрез смирение може да се достигне до Божественото.
По трета точка: нямам категорично мнение, но МОЖЕ БИ Дънов има прозрението, че е пратен? Това не му ли дава право да се нарече Учител?
По четвърта точка: виж.трета.
По пета точка: колкото и да е отричана книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”, в нея категорично се твърди, че сегашната църква не е църквата на Исус Христос.
По шеста точка: няма зъл дух. По-скоро душата, като слезе на земята, загубва връзка с програмата, която си е задала преди раждането, и се поддава на Страха, като по този начин реагира неадекватно.За съжаление още не знаем подхода за насочване на душата в градивна насока.
По седма точка: Душата все още повсеместно вибрира на много ниска честота. Все още предстои да се издига, за да достигне до Бога. За съжаление масово е явлението към заземяване и загуба на директната връзка с Бог. Говориш за нещо различно от това, което е казал Дънов. Но за да можеш пълноценно да анализираш една философия, трябва достатъчно добре да я познаваш.
По осма точка: всяка философия си има приети ритуали. Това не означава, че трябва да се АНАТЕМОСВАТ ритуалите на различните от нашата филосовии. Да не забравяме, че в българския бит все още след толкова века са запазени много езически ритуали, които се практикуват повсеместно, успоредно с християнските.
По девета точка:
"ВСЯКА ДУША ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НА ВЪРХОВНИТЕ ВЛАСТИ, ЗАЩОТО НЯМА ВЛАСТ, КОЯТО ДА НЕ Е ОТ БОГА" (Рим. 13:1), казва Библията.
Нали знаеш как християнството е станало официална религия? Точно защото са узаконени тези постулати, та властниците да имат ОПРАВДАНИЕ за действията или бездействията си. А това, че някои видове власт са преходни, става ясно дори в момента. Първо ще загубим икономическата си независимост, после и политическата си. Вече загубихме военната... Та света е тръгнал към глобализация! Това не доказва ли твърденията на Дънов?
По десета точка: Ако има прераждане, значи няма вечно блаженство или вечни мъки там някъде. А и не е нужно да има, защото при прераждането постоянно ще се връщаш към неизпълнените задачи, това не е ли достатъчно!

Това, което мога да кажа, е, че това е статия на един абсолютно ограничен човек, който не може да види по-далече от носа си. Нетърпимостта е признак на генерален поглед върху света.

По първа точка: Не е задължително учител на Дънов да е бил Рьорих. Все пак те се развиват по едно и също време, като Дънов добре е по-напред от Рьорих. Философията му се признава и на запад като основополагаща. Бих приела, че се опира на будизма. Освен това какъв е този генерализиран извод за фалшивото прераждане! Никой не може да ме убеди, че Бог си е направил труда да създаде нещо толкова висше като човешката душа и ще я остави тя да се развие от начало до края си само в рамките на един човешки живот. Проблемът с доказване на прераждането е в това, че има момента на забрава, който се случва при раждането на човека. Така че това, че някои са си мислели, че са си спомнили, а после след четене на молитвите на Киприян са загубили тази си способност за мен са пълни безсмислици. Считам, че познанието за предишни животи не е обект на парадиране, а по-скоро намиране на плодотворния житейски път.
По втора точка: Отричането от идеите и ценностната система на родителите не означава, че не почиташ родителите си. Това е най-опростенческото тълкуване на Божията заповед. А по отношение на смирението, Дънов е казал, че само чрез смирение може да се достигне до Божественото.
По трета точка: нямам категорично мнение, но МОЖЕ БИ Дънов има прозрението, че е пратен? Това не му ли дава право да се нарече Учител?
По четвърта точка: виж.трета.
По пета точка: колкото и да е отричана книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”, в нея категорично се твърди, че сегашната църква не е църквата на Исус Христос.
По шеста точка: няма зъл дух. По-скоро душата, като слезе на земята, загубва връзка с програмата, която си е задала преди раждането, и се поддава на Страха, като по този начин реагира неадекватно.За съжаление още не знаем подхода за насочване на душата в градивна насока.
По седма точка: Душата все още повсеместно вибрира на много ниска честота. Все още предстои да се издига, за да достигне до Бога. За съжаление масово е явлението към заземяване и загуба на директната връзка с Бог. Говориш за нещо различно от това, което е казал Дънов. Но за да можеш пълноценно да анализираш една философия, трябва достатъчно добре да я познаваш.
По осма точка: всяка философия си има приети ритуали. Това не означава, че трябва да се АНАТЕМОСВАТ ритуалите на различните от нашата филосовии. Да не забравяме, че в българския бит все още след толкова века са запазени много езически ритуали, които се практикуват повсеместно, успоредно с християнските.
По девета точка:
"ВСЯКА ДУША ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НА ВЪРХОВНИТЕ ВЛАСТИ, ЗАЩОТО НЯМА ВЛАСТ, КОЯТО ДА НЕ Е ОТ БОГА" (Рим. 13:1), казва Библията.
Нали знаеш как християнството е станало официална религия? Точно защото са узаконени тези постулати, та властниците да имат ОПРАВДАНИЕ за действията или бездействията си. А това, че някои видове власт са преходни, става ясно дори в момента. Първо ще загубим икономическата си независимост, после и политическата си. Вече загубихме военната... Та света е тръгнал към глобализация! Това не доказва ли твърденията на Дънов?
По десета точка: Ако има прераждане, значи няма вечно блаженство или вечни мъки там някъде. А и не е нужно да има, защото при прераждането постоянно ще се връщаш към неизпълнените задачи, това не е ли достатъчно!

Това, което мога да кажа, е, че това е статия на един абсолютно ограничен човек, който не може да види по-далече от носа си. Нетърпимостта е признак на липса на генерален поглед върху света.

”Никой не може да ме убеди, че Бог си е направил труда да създаде нещо толкова висше като човешката душа и ще я остави тя да се развие от начало до края си само в рамките на един човешки живот.”
Не бъди толкова сигурна, че не може да те убеди. Ще се убедиш в това рано или късно и това е абсолютно сигурно. Дано не е късно.
Генералната ти грешката се дължи на допускането, че в противен случай (т.е. ако няма прераждане) ние се развиваме само в рамките на този живот тук на земята. Няма такова нещо, хората се развиват винаги. Христос казва, че на небето хората не се женят и мъжат, а пребивават като ангели небесни. Ти какво мислиш? Че ангелите не се развиват ли? Но нали те са не по-просто устроени от човека!

”МОЖЕ БИ Дънов има прозрението, че е пратен? Това не му ли дава право да се нарече Учител? ”
Христос казва да на апостолите Си (а колко повече важи за нас останалите) да не се наричат учители, защото един е нашият Учител - Бог. Няма случай в историята на Църквата някой сам да се е нарекъл учител, винаги хората са наричали някого учител защото ги е научил на Христовото учение.

Освен това сънищата или измишльотините на някого не са доказателство за нищо. Факт, че Дънов не предлага Христовото учение, а се нарича учител, вече е твърде показателен.

”колкото и да е отричана книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”, в нея категорично се твърди, че сегашната църква не е църквата на Исус Христос. ”
Ние на Дан Браун ли да вярваме, или на Христос, Който е казал ”И ето аз съм с вас до свършека на света”? Ако няма църква на Христос (т.е. няма членове на Тялото Христово), то как може Той да е с нас, които не сме част от Неговата Църква.
Освен това пак Той казва - ”Ето аз ще основа Църквата Си и портите адови няма да й надделеят”. Дан Браун лаишки твърдял обаче, че Църквата, за която Христос обещава, че няма да изчезне, нито да бъде надвита от злото, всъщност днес не съществува. Що за нелепи твърдения?

”няма зъл дух. По-скоро душата, като слезе на земята, загубва връзка с програмата, която си е задала преди раждането, и се поддава на Страха, като по този начин реагира неадекватно.За съжаление още не знаем подхода за насочване на душата в градивна насока. ”
Имаш ли доказателства, че това не са свободни съчинения? Христос определено ни учи съвсем друго - че има дявол и бесове, които завиждат на хората, защото не са били осъдени с тях. И по всякакъв начин се опитват да ни вкарат в грях за да бъдем все пак осъдени.

”Душата все още повсеместно вибрира на много ниска честота. Все още предстои да се издига, за да достигне до Бога. За съжаление масово е явлението към заземяване и загуба на директната връзка с Бог. Говориш за нещо различно от това, което е казал Дънов. Но за да можеш пълноценно да анализираш една философия, трябва достатъчно добре да я познаваш. ”
Защо ни е да опзнаваме някаква философия в детайли? Достатъчно е да знаем, че тя не е Христовото учение. За такива преките ученици на Христос са категорични - ”Който не носи това учение, не го поздравявайте даже, защото така участвате в неговите лоши дела” - ап.Иоан Богослов, ”ако дори ние или ангели от небето ви благовестят нещо по-друго от това, що ви благовестихме, анатема да бъде” - ап.Павел.

”всяка философия си има приети ритуали. Това не означава, че трябва да се АНАТЕМОСВАТ ритуалите на различните от нашата филосовии. Да не забравяме, че в българския бит все още след толкова века са запазени много езически ритуали, които се практикуват повсеместно, успоредно с християнските. ”
Не е важен ритуалът, а това, което се влага в него. Дори да бяха възприели христоянските ритуали, това пак не ги прави нещо добро у вярващите изопачено, защото те влагат в тях изкривения смисъл на вярата си.

”А и не е нужно да има, защото при прераждането постоянно ще се връщаш към неизпълнените задачи, това не е ли достатъчно!”
Има граница, която Бог знае, и след която колкото и да се връща човек към неизпълнените си задачи, все не може да ги реши, защото само прави нови грешки и трупа нови неизпълнени задачи. В такъв случай дори и да има прераждане, след тази граница нещата са абсолютно безсмислени - това е адът. Прераждането нищо не решава.

”Това, което мога да кажа, е, че това е статия на един абсолютно ограничен човек, който не може да види по-далече от носа си. Нетърпимостта е признак на генерален поглед върху света.”
Отговори си на въпроса - ти търпиш ли здравото Христово учение, което се проповядва в Православната Църква? И после направи изводите за себе си.

... за да е по-коректна дискусията:
1. Не съм срещал Дънов да твърди, че е преродения Христос. Напротив, когато говори за Христос е ясно, че няма предвид себе си;
2. Не съм срещал Дънов да нарича себе си Учител (не училищен преподавател). 'Учител' го наричат много от последователите му.

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *

ПОПАДЕНИЕ-БРОШКА # 1 :

“ВСЯКА ФИЛОСОФИЯ СИ ИМА ПРИЕТИ РИТУАЛИ”. (автор: Консулт/различен)

Драгий (различен) Консулт, за това че ме разплакахте ... покорно Ви благодаря.

Явно че във философията сте си в свои води, но защо разплакахте и цялата плеяда мислители от – Сократа, Платона и Аристотеля; Декарта, Паскаля, Спиноза и Лайбница, та до немската класика - Канта, Шелинга, Хегеля и на сетне та до наши дни...и с един замах оставихте бедните хорица посмъртно без занаятец, изхвърляйки ги тъй безапелационно от философските лавици, учебници и пиедестали, като някакви самозванци жалки, за които след като никому не е известно мислите им да са свързани с “приети ритуали”, то очевидно от настоящият момент им скъсахте нашивките и ги разжалвахте като философи.

Ей, малко сте немилостив май към дяда Ви Тимотея а и въобще на тази пуста тема философия, а? ... Ама явно пък че си я обичате много горката и какво пък толкоз, дръжте си се с нея, па хич да не Ви пука за онез вече безпризорно псевдоинтелектуални люде дето ги изредих - да му мислят и да си се оправят кой как може и кой как му видят очите, хак им е!


ПОПАДЕНИЕ-БРОШКА # 2 :

“НЕТЪРПИМОСТТА Е ПРИЗНАК НА ГЕНЕРАЛЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ СВЕТА.” (автор: Консулт/различен)

ЕВАЛА!!! Тук вече можете да разплачете даже и авторите на всички бисери от кандидатстудентските съчинения. Това си го пазете!

И да не вземете че да ни напуснете сега. Тук има нужда от хора с Вашата специалност - и от познавачи на философията, и от разведряване.

Ваш почитател ... без – глас –

Дай ми да Те любя Боже, не както мога, а както Теби подобава.

Аз и не казвам, че Дънов е изпаднал чак дотам, че да твърди, че е прероденият Христос.

Може би той да не се е нарекъл сам Учител, но по-важното е, че нашият Учител е само един - Христос. Всеки, който не носи Неговото учение, а някакво дуго, свое, е похитител на тази титла, независимо дали сам се е нарекъл или други са го нарекли.

Какво да ти отговоря - само като кажа, че Дънов отрича съществуването на дявола, а Словото говори многократно за него и Дънов отрича рая и ада, а Христос каза: там /в ада/ ще бъде плач и скърцане със зъби.

Щом си избрал да бъдеш далеч от райското блаженство на Христо, а отиваш съзнателно при вечната мъка на Дънов, аз не мога да те спра с немощната си ръка.

Ако прочетеш двете мнения, които поради неизвестна за мен причина са публикувани едно след друго, а не да се редактира първото, за второто попадение - НЕТЪРПИМОСТТА Е ПРИЗНАК на липса НА ГЕНЕРАЛЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ СВЕТА

Днес този форум работи ужасно! По три пъти пиша мнение, преди то да се публикува!

”Никой не може да ме убеди, че Бог си е направил труда да създаде нещо толкова висше като човешката душа и ще я остави тя да се развие от начало до края си само в рамките на един човешки живот.”
Не бъди толкова сигурна, че не може да те убеди. Ще се убедиш в това рано или късно и това е абсолютно сигурно. Дано не е късно.
Генералната ти грешката се дължи на допускането, че в противен случай (т.е. ако няма прераждане) ние се развиваме само в рамките на този живот тук на земята. Няма такова нещо, хората се развиват винаги. Христос казва, че на небето хората не се женят и мъжат, а пребивават като ангели небесни. Ти какво мислиш? Че ангелите не се развиват ли? Но нали те са не по-просто устроени от човека!

Казано честно, като си знам каква съм по природа, май ще предпочета да съм в Вашия ад. Няма да ме свърта на едно място в Рая. Та какво има да се прави , да се твори?!!!
Пък и как точно се развиват ангелите? Я ми обясни, че нещо не съм го разбрала това...

”МОЖЕ БИ Дънов има прозрението, че е пратен? Това не му ли дава право да се нарече Учител? ”
Христос казва да на апостолите Си (а колко повече важи за нас останалите) да не се наричат учители, защото един е нашият Учител - Бог. Няма случай в историята на Църквата някой сам да се е нарекъл учител, винаги хората са наричали някого учител защото ги е научил на Христовото учение.

Освен това сънищата или измишльотините на някого не са доказателство за нищо. Факт, че Дънов не предлага Христовото учение, а се нарича учител, вече е твърде показателен.

Точно за това твърдение нямам категорично мнение. По-скоро неразбирането идва от по-общия светски смисъл на понятието учител.

”колкото и да е отричана книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”, в нея категорично се твърди, че сегашната църква не е църквата на Исус Христос. ”
Ние на Дан Браун ли да вярваме, или на Христос, Който е казал ”И ето аз съм с вас до свършека на света”? Ако няма църква на Христос (т.е. няма членове на Тялото Христово), то как може Той да е с нас, които не сме част от Неговата Църква.
Освен това пак Той казва - ”Ето аз ще основа Църквата Си и портите адови няма да й надделеят”. Дан Браун лаишки твърдял обаче, че Църквата, за която Христос обещава, че няма да изчезне, нито да бъде надвита от злото, всъщност днес не съществува. Що за нелепи твърдения?

Чел ли си някои от новооткритите евангелия. А какво ще кажеш за виждането на Христос църквата да се управлява от жена? Ето това нещо отхвърлям от християнството – мястото на жената. Не съм еманципирана, просто мъжете са си преработили християнството в тяхна полза. Както знаем, Рим е взел философията на християните, доошлайфал я, за да я доведе до вид, който може да му служи и я наложил с меч върху народа. А това се знае много преди Дан Браун да напише книгата си, която само защото стана бестселър, църквата реши така яростно да я охули. Иначе има и много други книги, които оспорват някои нейни постановки, но тъй като не стават толкова популярни, не й пречат.
Разбери ме правилно, не отхвърлям християнството, отхвърлям самата институция. Например имаше време, когато си мислех да премина към протестанството.

”няма зъл дух. По-скоро душата, като слезе на земята, загубва връзка с програмата, която си е задала преди раждането, и се поддава на Страха, като по този начин реагира неадекватно.За съжаление още не знаем подхода за насочване на душата в градивна насока. ”
Имаш ли доказателства, че това не са свободни съчинения? Христос определено ни учи съвсем друго - че има дявол и бесове, които завиждат на хората, защото не са били осъдени с тях. И по всякакъв начин се опитват да ни вкарат в грях за да бъдем все пак осъдени.

Аз не вярвам в демона вътре в нас, демон, който да е категоричното зло. Виж, ако ти си решил да си създаваш чудовища, които да те плашат, това си е твой проблем!

”Душата все още повсеместно вибрира на много ниска честота. Все още предстои да се издига, за да достигне до Бога. За съжаление масово е явлението към заземяване и загуба на директната връзка с Бог. Говориш за нещо различно от това, което е казал Дънов. Но за да можеш пълноценно да анализираш една философия, трябва достатъчно добре да я познаваш. ”
Защо ни е да опзнаваме някаква философия в детайли? Достатъчно е да знаем, че тя не е Христовото учение. За такива преките ученици на Христос са категорични - ”Който не носи това учение, не го поздравявайте даже, защото така участвате в неговите лоши дела” - ап.Иоан Богослов, ”ако дори ние или ангели от небето ви благовестят нещо по-друго от това, що ви благовестихме, анатема да бъде” - ап.Павел.

Аха, не търпим критика!

”всяка философия си има приети ритуали. Това не означава, че трябва да се АНАТЕМОСВАТ ритуалите на различните от нашата филосовии. Да не забравяме, че в българския бит все още след толкова века са запазени много езически ритуали, които се практикуват повсеместно, успоредно с християнските. ”
Не е важен ритуалът, а това, което се влага в него. Дори да бяха възприели христоянските ритуали, това пак не ги прави нещо добро у вярващите изопачено, защото те влагат в тях изкривения смисъл на вярата си.

Да, но Тимотей гледа само външната страна на ритуала. Или поне оставя у останалите това впечатление. А това отново говори за ограниченост.

”А и не е нужно да има, защото при прераждането постоянно ще се връщаш към неизпълнените задачи, това не е ли достатъчно!”
Има граница, която Бог знае, и след която колкото и да се връща човек към неизпълнените си задачи, все не може да ги реши, защото само прави нови грешки и трупа нови неизпълнени задачи. В такъв случай дори и да има прераждане, след тази граница нещата са абсолютно безсмислени - това е адът. Прераждането нищо не решава.

Считам, че човек се учи докато е жив /а и след това/. А за да напредва, трябва да си поставя задачи. Натрупването на много задачи и зациклянето говори само до липса на организация и на приоритети. Това са си уроци на живота, които трябва да се усвоят.

”Това, което мога да кажа, е, че това е статия на един абсолютно ограничен човек, който не може да види по-далече от носа си. Нетърпимостта е признак на генерален поглед върху света.”
Отговори си на въпроса - ти търпиш ли здравото Христово учение, което се проповядва в Православната Църква? И после направи изводите за себе си.

Разбира се, че търпя Христовото учение. Просто не успях да изтърпя това оплюване на една филосовия и АНАТЕМОСВАНЕТО наляво и надясно с цел да се постигне сензация. Това направо успя да ме извади от равновесие!





А що се отнася до присъствието ми в този форум, не вярвам често да се засичаме. Днес просто попаднах на изказването на Тимотей и това направо ми ангажира целия ден.

Копирай си мнението преди да го изпратиш, това те предпазва от излишна и понякога невъзможна работа.

”Казано честно, като си знам каква съм по природа, май ще предпочета да съм в Вашия ад. Няма да ме свърта на едно място в Рая. Та какво има да се прави , да се твори?!!!
Пък и как точно се развиват ангелите? Я ми обясни, че нещо не съм го разбрала това... ”
Понеже не познаваш живота в рая, затова говориш така. И аз съм мислил като теб, но както виждаш съм си променил мнението.
А че ангелите са не по-просто устроени от човека, че са разумни личности, това не ти ли говори, че също няма как да стоят празни и да не се развиват? Обаче сама каза - човекът е твърде сложен, дори ние не се разбираме изцяло. Как да ти опиша тези неща и живота, които още не са се открили в нас? Ние нямаме опит в тези неща. Аз поради вярата може и да виждам и разбирам частица от нещо голямо и изпълнено със смисъл и любов, и това е в определени моменти. А как да ти обясня на теб, която не вярваш? Затруднявам се да кажа каквото и да било.

”Чел ли си някои от новооткритите евангелия. А какво ще кажеш за виждането на Христос църквата да се управлява от жена? Ето това нещо отхвърлям от християнството – мястото на жената. Не съм еманципирана, просто мъжете са си преработили християнството в тяхна полза. Както знаем, Рим е взел философията на християните, доошлайфал я, за да я доведе до вид, който може да му служи и я наложил с меч върху народа. А това се знае много преди Дан Браун да напише книгата си, която само защото стана бестселър, църквата реши така яростно да я охули. Иначе има и много други книги, които оспорват някои нейни постановки, но тъй като не стават толкова популярни, не й пречат.”
Значи според теб Бог е бил некадърен (да ме прости за кощунството, макар и условно) да запази истинското Си учение, а идването на Христос е била някаква левашка грешка, с която е дал в ръцете на едни гадни политици-използвачи страшен коз, с който да поробят маса население хиляди години подред!!! Ти изобщо даваш ли си сметка колко абсурдно е това?

”Разбери ме правилно, не отхвърлям християнството, отхвърлям самата институция. Например имаше време, когато си мислех да премина към протестанството.”
Църквата не е институция, тя (става дума за истинската Христова Църква) е Тялото Христово, което се състои от всички истински Христови последователи. Тя по обещанието на Христос няма да бъде унищожена никога, т.е. винаги ще има истински Христови последователи, които видимо ще образуват Църквата. Казвам видимо, понеже едно от неотменните свойства на Църквата е да свидетелства пред света за Христос. Ако не се вижда (т.е. била е скрита), това нямам как да стане.

”Аз не вярвам в демона вътре в нас, демон, който да е категоричното зло. Виж, ако ти си решил да си създаваш чудовища, които да те плашат, това си е твой проблем! ”
Аз вярвам това, което ме учи Христос чрез Църквата. Демонът не е вътре в нас (т.е. нямам предвид, че е част от нас). Демонът е категорично зло, понеже не желае да бъде добър, т.е. не желае да бъде с Бога. Аз не си създавам чудовища, тях просто си ги има. Предупреден съм да се пазя от тях, сега предупреждавам и теб. Ако някой си прави оглушки за предупрежденията в Евангелието, изборът си е негов да вярва в каквото намери за добре.

”Аха, не търпим критика! ”
Ние търпим критика. Но ти не критикуваш нас, че вярваме криво, а критикуваш Библията, че е изопачена. А Библията е боговдъхновена, следователно критикуавш Бога. Сама съди редно ли е това.

”Считам, че човек се учи докато е жив /а и след това/. А за да напредва, трябва да си поставя задачи. Натрупването на много задачи и зациклянето говори само до липса на организация и на приоритети.”
И какво ако говори само за липса на организация (макар да не е точно така)? Не считаш ли, че има редица житейски примери, които показват, че точно това е съсипало живота на много хора? Ако им дадеш още милиард години и животи, защо мислиш, че ще се поправят? Времето и бройката животи ли са определящи или нещо друго?

”Разбира се, че търпя Христовото учение. Просто не успях да изтърпя това оплюване на една филосовия и АНАТЕМОСВАНЕТО наляво и надясно с цел да се постигне сензация. Това направо успя да ме извади от равновесие!”
Как търпиш Христовото учение като не обръщаш внимание на цитатите от Библията и даже ги отхвърляш като несъществени? И още нещо - знай, че Христовото учение НЕ ТЪРПИ никакво друго, иначе и Господ нямаше да каже, че Той е единственият Учител, т.е. другите учения, които учат другите учители, не могат да претендират за истинност. Как ти се струват тези Христови думи? Приемаш ли ги и как?

Както ти казваш, нещата още не са открити. Така че трябва изцяло да се доверим на нашата представа за нещата. Аз имам своята вяра. Повярвай ми, мога да бъда толкова постоянна в нея, че да изтърпя отричането на някои неща. Вярата ми обаче не се базира изцяло само на една философия. Не се изгражда само въз основа на будизма, дъновизма или християнството. Все още изграждам за себе си базовите положения на моята вяра. При търсенето просто преценявам всичко, подлагам на оценка това, което ме карат да повярвам. Вярвам в Божественото начало. По-скоро приемам Христос като нормално човешко същество, което е „ненормално” е, че той е с незабравена Рожденна визия. Точно това ни дава още по-ясен повод да следваме стъпките му, защото това са стъпките на човек, който знае задачата си тук, на Земята, те са логични, безпристрастни, без никакъв породил се Страх. Интересен е факта, че Исус присъства и в исляма, явно толкова силно е влиянието му...
Значи, когато искаш да изтълкуваш правилно една религия, трябва много внимателно да проследиш историческото й развитие. Църквата е институция /особено пък ако погледнем католицизма/. Ако трябва, направи си справка що е то институция!!! Не казвам, че Бог е некадърен, а че човек се опитва да видоизмени неговото учение в своя полза. Затова и подкрепям принципите на протестанството – църкви като сгради не са нужни! Ако Бог е Всевисш /а аз вярвам в това/, то той е навсякъде!
Знаеш ли защо в съвременния свят все повече хора се обръщат към будизма – и европейци, и американци? Защото в будизма нещата са по-ясно казани. Там са описани основните принципи, дадени са насоките, вярно, като се говори отново за душата, която е доста неясна концепция, но като я разбереш, после всичко се нарежда от самосебе си. Проблемът с християнството е обикновено двойнствения смисъл на събитията от Библията. Твоя проблем, както и на много други, е БУКВАЛИЗМА. Мисля, че само един много задълбочен философски анализ на Библията може да открие какво е искал да каже Исус. За съжаление на ИНСТИТУЦИЯТА Църква не й изнася. Тя предпочита една СЛЯПА вяра. Съжалявам, няма да ме убеди!
Говориш за категоричното зло. Дай ми пример за нещо, което е категорично зло и тогава ще говорим!
По отношение на Библията: как ще ми обясниш това, че сегашния вариант не е в първообраза си. Защо е имало изгорени послания на Христос, за да може да се унищожи част от религиозната основа. Следователно това, което предлага сегашния вариант на Библията е частично Учението. Това ограничение е дало възможност за изопачаване на някои постулати. Разбира се, с един задълбочен и многостранен анализ на Библията може да се стигне до цялостната картина, но на много хора това не им изнася и те предпочитат също като теб да твърдят, че като отхвърляш буквалното четене на Библията, се отричаш от Бога. За мене си остава индивидуална задача на всеки да открие Божественото за себе си.

„Не считаш ли, че има редица житейски примери, които показват, че точно това е съсипало живота на много хора? Ако им дадеш още милиард години и животи, защо мислиш, че ще се поправят? Времето и бройката животи ли са определящи или нещо друго?”
Не съм казала, че милиардите години живот ще бъдат в един живот. В не една гледна точка за смисъла на живота се казва, че в момента, в който душата престане да се учи, тя умира. Намира се начина – я случайни катастрофи с фатален изход, я нелечима болест... Когато става ясно, че човек се е провалил изцяло с постигането на задачите в този живот, той умира. После душата му прави анализ на грешките, които е допуснала в този живот и обстоятелствата, които са довели до допускането на тези грешки. При избиране на човека, в който ще се прероди в следващия живот, тя търси начин да минимизира условията за проява на тези обстоятелства, които са попречили за изпълнение на задачата й.

„Как търпиш Христовото учение като не обръщаш внимание на цитатите от Библията и даже ги отхвърляш като несъществени? И още нещо - знай, че Христовото учение НЕ ТЪРПИ никакво друго, иначе и Господ нямаше да каже, че Той е единственият Учител, т.е. другите учения, които учат другите учители, не могат да претендират за истинност. Как ти се струват тези Христови думи? Приемаш ли ги и как?”
Значи отхвърляш философията като наука, а? Все пак задача на философията да даде поглед върху света, смисъла на живота... С последното си изказване плю на физиономията на всички философи!

За мен темата се изчерпа. Ако все пак изкажете някакво градивно мнение, разбира се,че няма да го подмина, но тук нещо зациклихте...

”Така че трябва изцяло да се доверим на нашата представа за нещата. Аз имам своята вяра.”
Доказателства? Защо според теб трябва да е близко до ума, че човек трябва да се довери на себе си? Защото е по-лесно ли? Това ли е критерият за истинност?

Няма човек, който да не греши (в противен случай преражданията по вашите теории биха спрели). Тогава какво ти дава осланянето на представата ти, която е предварително ясно, че е погрешна?

За Църквата едно да се разберем - мен лично Църквата ме е учила да имам виждаща вяра, а не сляпа. Мен Църквата ме е учила, че сляпата вяра не е според Божията воля. Това знам аз от Църквата, сигурен съм и свидетелствам пред всекиго. Всякакво друго твърдение е жива клевета, което за мен е очевидно. Не ми излизай с тези плоски твърдения като че ли говориш с аборигени, които не познават предмета на разговора.

”Значи отхвърляш философията като наука, а? Все пак задача на философията да даде поглед върху света, смисъла на живота... С последното си изказване плю на физиономията на всички философи!”
Въпросът ми нямаше общо с мнението ми за философията. Въпросът беше дали приемаш здравото Христово учение. Защото ти отрече, че не го понасяш. Ето, аз ти казвам едно пряко следствие от него, а ти веднага ми се нахвърляш с насмешка и нападки. Очевидно тогава си противоречиш. И очевидно тогава намерихме нещо, което не приемаш. Следователно по собствените си думи си ограничена. Ето това беше въпросът, а не моето мнение за философията и философите.

Зачетох се по вашите изказвания и си помислих да ви улесня.

А и защо да сме голословни, нека да прочетем сами какво пише Петър Дънов.
=======================
Христос
Георги Радев (съставител)

Днес хората делят Христа на "историчен", "космичен", "мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта.

Христос - това е Бог, Който се разкрива на света.

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.

И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.

Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "историчен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.

И тогава как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, Той е "историчен". И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: "Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага."

Познат вътрешно, той става "мистичен", а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става "космичен". И тогава, физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният" Христос - проявеният Бог в света.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа - Великия брат на човечеството, Първият образ на човека, Първородния в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.

Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.

Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като "историчен", ту като "космичен", ту като "мистичен". Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.

И наистина, не е ли за мнозина християни "историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като дух, който ще пребъдва на Земята "до скончание на века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. "Идете и проповядвайте", казва Той на учениците Си, "и Аз ще бъда с вас до скончание века."

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята."

Христос е, който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството.
Без Христа няма история.
Без Христа няма "Космос", сиреч организиран и устроен свят.
Без Христа няма "мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството.

За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: "За мене писаха Мойсей и пророците." Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един Всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята.

Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: "Аз съм Пътя, Истината и Живота."

Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.

Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.

Истината - това е проява на единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.

Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.

"А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа."

Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на Земята, той отговаря: "Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината."

Тези думи обаче са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие.

Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят.

Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.

Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, "Синът Божи", слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело.

В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.

От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос.

Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.

"А вечен живот е", казва Христос - "да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа." Да познаят Бога, да познаят Христа.

Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди две хиляди години? Познават ли го и днес? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно, човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа неговото "лице", т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между ангелите.

За евреите Христос беше "синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича "Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.

Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което той е направил, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: "Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за "небесните неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и "земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.

Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката Си с невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него.

И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания.

За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било "писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината.

Едно обаче може да се каже с увереност - Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.

Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша и по такъв начин ликвидира веднъж-завинаги с насилието.

И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел, какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпънаха, от гвоздеите, с които го приковаха, от копието, с което го пронизаха, той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - едничкият огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив.

Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.

В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато Аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта. И така, както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето.

В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля - и мъчения, и кръст, и гроб.

Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!

Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.

Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси.

Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от ангели, които очистиха ада от всички затворници.

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота.

При своето идване преди две хиляди години на Земята, Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата Божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят!

В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения - всичко онова,което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, Който внася живот, светлина и свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях Любов към всичко.

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило?

Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.

Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: "Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите."

Ала Аз ви казвам: "Христос във време и пространство не е благовествал!
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало.
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще.
Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!

Ето защо не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него.

Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва, преди всичко, великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това.

И сега великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие:
"Да бъдат всички прилежни ученици,
добри братя,
верни и истинни служители!"
Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.

Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители.

Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него.

Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението. Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот.

Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно братство, това е, което Учителят говори.

Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за "разпънатия", за "историческия" и "космически" Христос, за Христа така, както Го схващат разните църкви, а духът на Неговото живо слово ще им остава чужд.

Затова ви казвам:
Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, Който сега действа в света, Който действа в душите на човеците.

За този Христос ви говора Аз - не за "историческия" или "разпънат" Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават.

За живия Христос ви говоря Аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си живот, Който носи живото знание и светлина, Който носи истината и свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в "йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, така както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света.

Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те - да Го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни.

Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек?

Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси.

Тръгни по пътя, който води към този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоят ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.

Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя! Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител, живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на своята Любов.

Тези нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.

Учителят говори,
мисли от Беинса Дуно
[линк]

и какво за пънов?

Facta, non verba!

Жалко, че по времето на пастор Дънов в България е нямало вече амфитеатри и лъвове...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

За щастие много се различава и противоречи на православието. И по мое мнение, което хич не е важно за клубарите в този клуб (без това да ме вълнува особено много) е доста по-добро от каквато и да е християнска църква.

... е-е-е-х ...